“Сексът и молът”

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Една тревожна новина ме накара да седна и да напиша този текст по-бързо от планираното. Моля, хората с големи, но слаби сърца, дамите над 60 и младите майки да спрат да четат тук. А всички останали да поемат въздух: АРТИСТИТЕ ОТ ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ СТАЧКУВАТ И ЗАТОВА ФИЛМИТЕ СЕ СКЪСЯВАТ!!!

…………………………………………

Как сте? Мина ли ви шокът? И вие ли усещате тази голяма празнина, която внезапно се отвори в живота ви? Не, не отваряйте вратата на балкона, помислете за хората, които ви обичат. И не плачете! Все пак има и по-лошо. Я вижте на хората в Либия какво им се случва? А на всичкото отгоре те и турски сериали си нямат. Че как да не ти писне всичко и да не вдигнеш един бунт?

Не, това не е провокация, не тичайте пред Народното събрание (абе шофьорите на таксита дали гледат турски сериали? Ако да, сбогом Бойко!). Има спасение и то е в ръцете на кака ви Лола. Да! Радвай се народе, пиша сценарий за наш вариант на турските сериали. Както вече веднъж обещах, ще побългаря “Сексът и градът” за целта. Просто съм гледала повече серии от него, отколкото от турските теленовели, затова. Но ще вмъкна задължителния елемент от турските сериали: млад мъж с тридневна брада гледа с питащи очи към залеза и страда. Свири цигулка. Ето какво вече съм нахвърляла, като скица за бъдещия сценарий.

mallgirls

Заглавието

И така “Сексът и града” ще се казва “Сексът и молът”. Действието се развива в голям столичен мол, който нашите героини са дошли да посетят. Те живеят в южна България, в царевичака, както казват американците, но са се възползвали от услугата на местна туристическа фирма, която ги развежда с професионален гид из столичните молове. Някъде по средата на сериала ще се разбере, че две от героините са твърдо решени да останат в столицата, останалите се колебаят. Но затова по-натам.

Героини

И в бг сериала те са четири на брой. Млади. Красиви. И много амбициозни. Това се вижда веднага по силикона в крехките им тела. Както знаем, само една много амбициозна кака може да си навре толкова много силикон из жлезите. В истинския живот героините ни се казват Стояна Теофанова, Геновева Петрова, Петруна Видова и Стефка Калчева. За пътуването си в мола обаче приемат нови имена, фамилните зачеркват.

И така, моля запознайте се с Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия. Всичките са руси. Имат екстеншъни. Пеят страхотно. Без Ванилия. Тя обаче е с най-големи и е много фотогенична. А, да, и си правят ноктопластиката при една и съща факирка на ноктопластиката някъде из Сливенско. Ванилия може и да не пее чак толкова добре, но пък има огромна татуировка на Исус на деколтето. Защото, както тя твърди, е ужасно набожна. Татусът обаче я прави да изглежда и много градска една такава. Направо столична.

Герои

Само двама са. Вече упоменатият мъжага с тридневна брада, който ни в клин, ни в ръкав се появява из мола, гледа с тъжни питащи очи залеза, страда, а на фона – цигулка. Другият герой е нашенският Мистър Биг. Той е биг не само откъм корем, но и откъм пачки, затова всичките наши героини са влюбени в него. Той освен това е и собственик на ЯКА кръчма, в която нашите героини се надяват да пеят.

Заплитане на сюжета

Мистър Биг пие нес кафе с ракия в барчето на мола на третия етаж и оттегчено мери с поглед молките, които дефилират пред него. Имал ги е всичките. Скука. Внезапно обаче от ескалатора изплуват досущ като четири древногръцки Афродити от вълните на морето Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия. Камерата дава в едър план очите на Мистър Биг – леко подпухнали, но видимо оживени; очите на Анилия, Ванилия и Камилия – засрамени, изпълнени с надежда, питащи…; очите на типа с тридневната брада – страдащи (тоя па кво прави пак тука?); очите на Емилия – оп!, тя е попреклалила с макиажа и не може да отвори докрай лявото око, тежат тия изкуствени мигли, бе!, но се предполага, че и тя мечтае, пита и се срамува… И пак в едър план очите на Мистър Биг, който с леко мигване кани дамите на масата си и разбива сърцата им завинаги. За любовта допринася и отразяващият се в очите му трикилограмов златен ланец.

Появяване на врага

Враговете са много! Досущ като в турски сериал. Първо, това е майката на Мистър Биг и проекто свекървата на нашите героини, така да се каже. Тя е зла, мустаката, традиционалистка. Носи забрадка на главата и леген под мишница. В този леген бъдещата невеста ще трябва да й кисне краката и да й реже брадавиците в израз на почит и любов към фамилията на мъжа.

Понеже в първите няколко серии бъдещата свекърва няма реплики, тя ще кръстосва мола нагоре-надолу с легена, ще гледа недоверчиво и четирите проекто-снахи и ще плете интриги с продавачката на прежди на първия етаж, с жената пред тоалетната на втория и с фризьорката Еми на третия. Еми също мрази проекто-снахите, защото има дъщеря, която тайно мечта е да омъжи за Мистър Биг. Тя не знае, че щерка й отдавна е негова любовница, а освен това е и бременна.

Между другото от Мистър Биг са бременни още и фризьорката Еми, продавачката на прежди, момичетата от “Макдоналдс” и дузина от молките. В следващите серии ще забременеят и нашите четири героини. Ще се нанесат една след друга в огромната му къща в Драгичево, ще страдат там сами, изоставени от непостояннния Мистър Биг (оп, в кадър пак е оня с тридневната брада, гледа залеза, страда, една цигулка свири…) Мустакатата свекърва ще ги тормози да й мият краката и да лъскат собственоръчно древногръцките колони, римските аркади и албанските лъвове в дома. Винаги ще е недоволна. Ех, мъка, мъка…

Развръзка

Тя ще наближи някъде към 2893-ия епизод, който ще бъде излъчен навръх Трети март. Ще се окаже, че свекървата, Еми, продавачката и част от молките са бивши агенти на ДС и ще загубят правото си да се снимат в сериала. Дъщерята на Еми ще се залюби с типа с тридневната брада (кадър, той гледа към залеза, страда, една цигулка свири), а нашите героини ще са се събрали да живеят заедно в Драгичево.

Край

Вариантите са много. Първи – феминистки: Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия зарязват ЕТНО-баладите и стават пънкарки. Бръснат главите, отлепват ноктопластиката и вадят силикона. Анилия даже се записва в университета. Мистър Биг е сменен с младо студентче от Художествената академия.

Край втори – най-вероятен: Към 3-хилядния епизод нашите героини са поизхабени, силиконът е поувиснал, гласовете са изчезнали… Мистър Биг седи пак сам в кафенето в мола, гледа отегчено мацките. Изведнъж от ескалатора като четири Афродити изплуват четири девойки: Малина, Галина, Далина и Петрина. Всичките брюнетки. Всичките със силикон. Татуировки имат и четирите. На Че Гевара. Не могат да пеят, но са актриси…. Оттам нататък знаеме, поне още 3 хиляди епизода…

И край трети – оптимистичен: Всички наши герои са в мола. Бременните отдавна са родили. Все момчета, и всичките се казват Мистър Биг-Джуниър. Избухва спор чие дете най-много прилича на Мистър Биг. Спорът прераства в яко меле. Летят екстеншъни, ноктопластики, крака от маси, силикони и павета. Лее се яко кръв. Труп до трупа, силикон до силикона се въргалят из мола.

В апогея на битката в този храм на съвременната култура влиза самотна дама в зряла възраст – първата любов на Мистър Биг, Иванка. Силиконът май й се е поразместил, защото тялото й е странно издуто. О не! Това не е силикон! Това е бомба. Иванка е камикадзе! Тя изтичва грациозно нагоре по ескалатора, пеейки “Белите манастири” и пред питащите очи на Мистър Биг и оня с тридневната брада дърпа шнура. Гръм! Огън! Молът го няма. Молките също. Край на сериала!

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!