Секс, протест и геополитика

| от |

14 ЮЛИ 2013, НЕДЕЛЯ

Текстът е оттогава. Нарочно го пишем с голям шрифт. Защото въпреки, че е преди повече от три месеца този пост на Димо Господинов (повече от него можете да прочетете в блога му Прогресивни размисли) е също толкова актуален и днес. Днес в МС бе подписан договора за Южен Поток. Правителствените медии го описаха като невероятен успех. Междувременно БЕХ изтегли нов международен заем за АЕЦ Белене. А протестите срещу кабинета продължават вече 140-ти ден. С три думи : Секс, протест и геополитика.

Не, не става дума за голата „Свобода“ от вчера.
Разговаряхме с приятели на тема: „Каква е разликата между икономическите отношения с Русия и тези със Западния свят?“ Имаше най-различни трактовки и отговори, но всички се обединихме, че и в двата случая става дума за секс.
Putin-and-Stanishev-photo-kremlin-ru-e1350571897208
Само, че при „секс“ с Русия си в ролята на жената, а със Западния свят си мъжа. Причината е в икономическия модел – в ЕС и САЩ поведението на държавата обслужва бизнеса, а при руснаците бизнесът е подчинен на държавата, т.е. в единия случай имаш пазарни отношения, в другия – непазарни, геополитически. С цялата условност на тази дихотомия и с риск да ме обвинят в сексизъм, виждам следните особености при различните „сексуални превъплъщения“ на икономически отношения:
Руснакът не подбира много. Важното е да ставаш за гео-секс – т.е. да имаш излаз някъде, да може да прокара някоя тръба през теб или да ти запали ел. таблото със силни дози ядрена енергия. Връзката с руснака ти излиза евтино, поне в началото – черпи те, примамва те с ниски цени, подаръци, привилегии. Но той носи една непредсказуема мачовска природа, не търпи неподчинение и много лесно ставаш икономически зависим. Ако днес не е на кеф, лошо за теб. В един момент се оказва, че му храниш и гледаш децата (агенти-олигарси), съобразяваш поведението си с него, сваляш гащи по команда, въпреки, че сексът не е удоволствие вече. А той разчита на това, че още го обичаш, че не можеш без него, и дори и да се скарате и разделите, ти пак ще го повикаш и той ще дойде да те спаси като герой. Руснакът е свикнал да се налага със сила. Традиционалист е, предпочита жена му да не е много образована и еманципирана, да си стои вкъщи, да не знае много и да се грижи за домакинството. При изневяра, подаръците се вземат обратно или излизат скъпо, а убеждението, че можеш да се разполагаш със семейния влог е заблуда (справка Кипър).
Западнячката е капризна. Трябва да отговаряш на много изисквания, да си силен или полезен, да имаш изрядно поведение или поне перспектива за развитие. Обикновено минаваш през дълги преговори, за да я спечелиш, много често не знае какво иска. Определено ти излиза солено да си с нея, но поне знаеш, че ще е с теб, докато имаш пари да плащаш сметката. Естествено, лошо впечатление ще ѝ направи неугледният ти вид или държанието ти, ако не отговаря на нейните разбирания за правилно. И понеже става дума за секс – трябва да си вършиш работата добре, контролът за качество е строг. Ревнива е, не позволява да поглеждаш към други и иска да си максимално прозрачен за нея. Нерядко стига до там да ти провери телефона с кого говориш и какви смс-и си пишеш. Дипломатична е, може да ти извади душата с памук, рядко е директна, обикновено очаква да четеш между редовете.
Общото: освен, че става дума за секс и в двата случая, връзка без любов е много опасна. Възможно е използвачество, както и брак по сметка. Доверието и верността са важни в някаква степен, честата смяна на партньора не води до положителни резултати в дългосрочен аспект.
И сега за протеста, какво общо има той. Първоначално не виждах неговото геополитическо измерение, даже счетох за неуместно (единствено това) в речта на Плевнелиев да се поставя тази линия на разделение, конкретно за този протест, на еврооптимизъм срещу евроскептицизъм. После провидях какво се случва в момента.
Нашият протест всъщност е срещу посттоталитарния модел на олигархичен и див капитализъм, флагман и международен проповедник на който е Русия. Това е схема, която е непроизводителна, малкото, които вземат много, не произвеждат, а грабят. Многото пък трябва да се поддържат в невежество, бедност, а социалната държава и граждански права не са препоръчителни. Връзката с горната алегория е видима.
Едновременно с това, ние отчитаме нашето членство в ЕС и изискваме политическо поведение в духа на европейските ценности и икономически модел. В момента, коалицията БСП, ДПС и Атака поведоха страната по антиевропейски път, като реакцията и на Президента, и на посланиците от страните от ЕС не е случайна. Докато олигархичния модел на управление не е патент на това правителство, макар и да стигна своя връх с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, то влизането в толкова остър конфликт с ЕС, заради Русия не ни се беше случвало досега. За какво говоря по-конкретно.
Всичко се върти в момента около проекта „Южен поток“, както и евентуално други енергийни или икономически инициативи между България и Русия. Та тази тръба е поредното пипало на зависимост, което руснаците искат да пуснат върху европейската икономика. По „Южен поток“ трябва да минава само газ на „Газпром“, независимо, че това е в разрез с правилата на ЕС. В „замяна“ ние получаваме едно нищо – 15 години няма да вземаме транзитни такси, за да изплатим нашия дял от този раздут проект. През това време може да станат много неща, дори да сме минали на ядрен синтез и газ да не тече повече по тази тръба.
Т.е., в духа на горната алегория, ние сме си избрали жена, тя ни е пуснала (присъединила). Изневиделица, идва правителство, което или прикрито не харесва жени, или позволява чужди да ѝ заграждат жената, което е еднакво осъдително. Случва се нещо като да дойде шефа ти и да иска да мине приятелката ти, а ти да го питаш „у вас или у нас я искаш?“. Един от сигурните начини да скандализираш една жена е да ѝ доведеш „баджанак“ заедно с теб в леглото. Да ѝ кажеш: „Обичам те, но и него обичам, айде да те въртим“.
Ние не знаехме за тази „ориентация“ на правителството и подкрепящите го партии преди изборите. Още повече, че Станишев се кичеше гордо с титлата „председател на ПЕС“, за което събра не малко еврооптимистичен вот в ляво. При Атака евроскептицизма и русофилията си бяха ясни, още повече, че В.С. започна да ходи на рождени дни на Путин и смени крайно националистическата с крайно лява реторика. Но кой да очаква, че ще прави коалиция с БСП и ДПС?
В крайна сметка, протестът е и за това. Избрали сме си роля в международния икономически секс – искаме да сме мъжете. Да, по-трудно е, по-скъпо, повече бачкане и грижа иска, но пък е по-сигурно и независимо. Не приемаме педерасткото (гейовете да не се обиждат, това е друго) поведение на правителството, което е готово да предаде всички нас, за да се гушка с Русия. Ние не сме гласували за това!
П.П. Не съм русофоб, не съм хомофоб, нито сексист. Просто мразя демагогията и предателството. Ако ще е капитализъм, избирам европейски да е, защото поне има социална държава и опит за равни възможности за всеки.
 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.