shareit

Секс, протест и геополитика

| от |

14 ЮЛИ 2013, НЕДЕЛЯ

Текстът е оттогава. Нарочно го пишем с голям шрифт. Защото въпреки, че е преди повече от три месеца този пост на Димо Господинов (повече от него можете да прочетете в блога му Прогресивни размисли) е също толкова актуален и днес. Днес в МС бе подписан договора за Южен Поток. Правителствените медии го описаха като невероятен успех. Междувременно БЕХ изтегли нов международен заем за АЕЦ Белене. А протестите срещу кабинета продължават вече 140-ти ден. С три думи : Секс, протест и геополитика.

Не, не става дума за голата „Свобода“ от вчера.
Разговаряхме с приятели на тема: „Каква е разликата между икономическите отношения с Русия и тези със Западния свят?“ Имаше най-различни трактовки и отговори, но всички се обединихме, че и в двата случая става дума за секс.
Putin-and-Stanishev-photo-kremlin-ru-e1350571897208
Само, че при „секс“ с Русия си в ролята на жената, а със Западния свят си мъжа. Причината е в икономическия модел – в ЕС и САЩ поведението на държавата обслужва бизнеса, а при руснаците бизнесът е подчинен на държавата, т.е. в единия случай имаш пазарни отношения, в другия – непазарни, геополитически. С цялата условност на тази дихотомия и с риск да ме обвинят в сексизъм, виждам следните особености при различните „сексуални превъплъщения“ на икономически отношения:
Руснакът не подбира много. Важното е да ставаш за гео-секс – т.е. да имаш излаз някъде, да може да прокара някоя тръба през теб или да ти запали ел. таблото със силни дози ядрена енергия. Връзката с руснака ти излиза евтино, поне в началото – черпи те, примамва те с ниски цени, подаръци, привилегии. Но той носи една непредсказуема мачовска природа, не търпи неподчинение и много лесно ставаш икономически зависим. Ако днес не е на кеф, лошо за теб. В един момент се оказва, че му храниш и гледаш децата (агенти-олигарси), съобразяваш поведението си с него, сваляш гащи по команда, въпреки, че сексът не е удоволствие вече. А той разчита на това, че още го обичаш, че не можеш без него, и дори и да се скарате и разделите, ти пак ще го повикаш и той ще дойде да те спаси като герой. Руснакът е свикнал да се налага със сила. Традиционалист е, предпочита жена му да не е много образована и еманципирана, да си стои вкъщи, да не знае много и да се грижи за домакинството. При изневяра, подаръците се вземат обратно или излизат скъпо, а убеждението, че можеш да се разполагаш със семейния влог е заблуда (справка Кипър).
Западнячката е капризна. Трябва да отговаряш на много изисквания, да си силен или полезен, да имаш изрядно поведение или поне перспектива за развитие. Обикновено минаваш през дълги преговори, за да я спечелиш, много често не знае какво иска. Определено ти излиза солено да си с нея, но поне знаеш, че ще е с теб, докато имаш пари да плащаш сметката. Естествено, лошо впечатление ще ѝ направи неугледният ти вид или държанието ти, ако не отговаря на нейните разбирания за правилно. И понеже става дума за секс – трябва да си вършиш работата добре, контролът за качество е строг. Ревнива е, не позволява да поглеждаш към други и иска да си максимално прозрачен за нея. Нерядко стига до там да ти провери телефона с кого говориш и какви смс-и си пишеш. Дипломатична е, може да ти извади душата с памук, рядко е директна, обикновено очаква да четеш между редовете.
Общото: освен, че става дума за секс и в двата случая, връзка без любов е много опасна. Възможно е използвачество, както и брак по сметка. Доверието и верността са важни в някаква степен, честата смяна на партньора не води до положителни резултати в дългосрочен аспект.
И сега за протеста, какво общо има той. Първоначално не виждах неговото геополитическо измерение, даже счетох за неуместно (единствено това) в речта на Плевнелиев да се поставя тази линия на разделение, конкретно за този протест, на еврооптимизъм срещу евроскептицизъм. После провидях какво се случва в момента.
Нашият протест всъщност е срещу посттоталитарния модел на олигархичен и див капитализъм, флагман и международен проповедник на който е Русия. Това е схема, която е непроизводителна, малкото, които вземат много, не произвеждат, а грабят. Многото пък трябва да се поддържат в невежество, бедност, а социалната държава и граждански права не са препоръчителни. Връзката с горната алегория е видима.
Едновременно с това, ние отчитаме нашето членство в ЕС и изискваме политическо поведение в духа на европейските ценности и икономически модел. В момента, коалицията БСП, ДПС и Атака поведоха страната по антиевропейски път, като реакцията и на Президента, и на посланиците от страните от ЕС не е случайна. Докато олигархичния модел на управление не е патент на това правителство, макар и да стигна своя връх с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, то влизането в толкова остър конфликт с ЕС, заради Русия не ни се беше случвало досега. За какво говоря по-конкретно.
Всичко се върти в момента около проекта „Южен поток“, както и евентуално други енергийни или икономически инициативи между България и Русия. Та тази тръба е поредното пипало на зависимост, което руснаците искат да пуснат върху европейската икономика. По „Южен поток“ трябва да минава само газ на „Газпром“, независимо, че това е в разрез с правилата на ЕС. В „замяна“ ние получаваме едно нищо – 15 години няма да вземаме транзитни такси, за да изплатим нашия дял от този раздут проект. През това време може да станат много неща, дори да сме минали на ядрен синтез и газ да не тече повече по тази тръба.
Т.е., в духа на горната алегория, ние сме си избрали жена, тя ни е пуснала (присъединила). Изневиделица, идва правителство, което или прикрито не харесва жени, или позволява чужди да ѝ заграждат жената, което е еднакво осъдително. Случва се нещо като да дойде шефа ти и да иска да мине приятелката ти, а ти да го питаш „у вас или у нас я искаш?“. Един от сигурните начини да скандализираш една жена е да ѝ доведеш „баджанак“ заедно с теб в леглото. Да ѝ кажеш: „Обичам те, но и него обичам, айде да те въртим“.
Ние не знаехме за тази „ориентация“ на правителството и подкрепящите го партии преди изборите. Още повече, че Станишев се кичеше гордо с титлата „председател на ПЕС“, за което събра не малко еврооптимистичен вот в ляво. При Атака евроскептицизма и русофилията си бяха ясни, още повече, че В.С. започна да ходи на рождени дни на Путин и смени крайно националистическата с крайно лява реторика. Но кой да очаква, че ще прави коалиция с БСП и ДПС?
В крайна сметка, протестът е и за това. Избрали сме си роля в международния икономически секс – искаме да сме мъжете. Да, по-трудно е, по-скъпо, повече бачкане и грижа иска, но пък е по-сигурно и независимо. Не приемаме педерасткото (гейовете да не се обиждат, това е друго) поведение на правителството, което е готово да предаде всички нас, за да се гушка с Русия. Ние не сме гласували за това!
П.П. Не съм русофоб, не съм хомофоб, нито сексист. Просто мразя демагогията и предателството. Ако ще е капитализъм, избирам европейски да е, защото поне има социална държава и опит за равни възможности за всеки.
 
 
Коментарите са изключени