Сега е моментът да искаме от държавата
Всички знаем този метод от времената, когато бяхме малки и безвластни: Родителите ни канят гости вкъщи, гостите идват и започва вечеринка. В хода на вечеринката идва моментът, в който на висок глас да поискаме нещо, което в друга ситуация те биха ни отказали. Но сега не могат, защото ще се изложат пред гостите, че не се грижат добре за подопечното си.
В деня, в който започва европредседателството ни, има организирани 9 протеста. В подкрепа на Истанбулската конвенция, протест за правата на пенсионерите, митинг на „Гражданска инициатива за Суверенитет на България и държавите по света“, два протеста – „за“ и „против“ втория лифт над Банско, протест на полицаите. Това са само някои от тях, очевидно, но само един е дневен – останалите са за след 17:00 часа.
Та ако и вие искате нещо – санирането да не изисква подписите на всички в блока, зелената зона да бъде само на „Витошка“, винетките да само за хора с чужди номера или със зелена карта, ей такива неща – сега е моментът. Правителството отдели 100 милиона лева за МВР – това е едно добро начало.
За целта трябва да сме организирани много добре. Кажете на всичките си възрастни и вече сенилни съседки, че организирате протест за по-високи пенсии. След това ги заведете на фонтаните пред НДК (защото пилоните ще са заети естествено, вие не сте единственият човек с подобен предприемачески дух) и им раздайте табелки и плакати с надписи от рода „Цариградско – пешеходна“, „Казаните не са престъпници“, „Джойнта – левче“ или каквото там ви е на душата. Сега е моментът да се иска!
Другият вариант е, но трябва или да сте с връзки, или сам вие да сте учител, да изведете децата по време на Час на класния или Труд и техника (ако още има такива екзотики в училище) малко навън. Минавайки пред НДК просто направете същото като с възрастните – табелка на всяко дете. Може би молбите за казаните или разни други легализации няма да са подходящи в ръцете на децата, но лозунги като „Тате се изнервя като няма ракия и бие мама“ биха помогнали хем на домашното пивоварство, хем на Истанбулската конвенция. Всякакви варианти са възможни – оставете вашият в коментарите, нека създадем общество и да си помагаме взаимно за държавата, която искаме.
Държавата обаче трябва да се справи със създалия се неловък грозд от митинги – с бързи импровизации. Най-бързият и безболезнен начин е управляващите да нарекат 11 януари Национален ден на протеста. Така всички митинги, организирани на тази дата, ще имат по-скоро символичен, парти характер, отколкото сериозен. Ще превърнем неловкото в един весел „Фест Протест“. Това е начинът управлението да ни изсъска: „После ще говорим, бягай да си играеш!“
Заповядайте всички на улицата.
