Седемте смъртоносни чудеса

| от | |
Добрин Добрев
Интересно е, че намерих тази книга в семейната библиотека. Оказа се, че баща ми си я е купил преди около година, но така и не я е прочел. На мен ми беше достатъчен само бегъл прочит на описанието отзад за да я добавя в списъка си за четене.. Бях слушал много за Матю Райли, но тази книга щеше да е първият ми досег с него.
alexander-the-great
Сюжетната линия накратко: може би малко класическа на пръв поглед (или поне за мен) – преди 4500 години, когато египетската цивилизация била най-могъща, златен пирамидион овенчавал върха на Голямата пирамида. Разбира се, той дарявал с неограничена власт народа, който го притежава. Но през 123г. пр. н.е. пирамидионът бил разрязан (не от някой друг, а от самия Александър Велики) на седем части, които от своя страна били внимателно скрити и пазени в най-големите строежи по онова време – в наши дни известни като Седемте чудеса на света. През 2006г, когато се развива по-голямата част от действието в книгата, по време на пролетното равноденствие ще се случи рядък астрономически феномен, наречен „Завъртането на Тартар“, който се изразява в определена позиция на Слънцето спрямо Земята и появата на гигантско слънчево петно. Последно това се е случило през 2570г. пр. н.е. и според древните текстове, ако всички части на пирамидиона не са събрани и поставени на върха на Голямата пирамида в определения момент… ще настъпи Апокалипсис, в който човечеството ще бъде унищожено… Ако пък бъде събран, след извършването на специален ритуал, нацията, която го е направила, ще бъде непобедима :)
И тук стигаме до същината – сблъсъка на интереси. Веднага са мобилизирани американските и европейски спец-части, които се впускат в отчаяна надпревара за частите на пирамидиона, поблазнени от властта, която ги чака. Но нашите хора са съвсем други – коалиция от 8 малки държави – седем свръх обучени войници, един професор по археология и… десетгодишната Лили. Тяхната задача, разбира се, е съвсем по-благородна от суперсилите – те се борят за частите на пирамидиона за да предотвратят издигането на някоя от другите нации до световно господство или най-просто казано – за мир.
Всъщност, в началото книгата изобщо не ми допадна и трябваше да минат около 100 страници за да се промени това. Честно казано, на два пъти се зачудих дали да не я зарежа и да я върна да си събира праха – нещо, което не ми се е случвало от години. В началото започва в много оскъден стил и малко след това действието почва да се развива някак прекалено шеметно и хаотично, с престрелки, надбягвания и т.н… На някои и това би се харесало, но признавам, че с първите страници се чувствах някак подведен от описанието на корицата, очаквах повече… ОБАЧЕ!
Историята постепенно се разгръща. Разкриват се тайни – за Египет, за древните архитекти, за нацистите и т.н. Оказва се, че не е само екшън. Сигурно тук беше повратният момент, след който просто я изчетох на един дъх. Райли изключително пленително описва добре-прикритите сега чудеса на древния свят – Родоския колос, Александрийския фар, Голямата пирамида… а от сцената при Висящите градини на Семирамида просто ще настръхнете! Докато исках да я зарежа, открих че съм се привързал към нашите герои, назовавани със смешни военни позивни като: Фъзи, Принцеса Зоуи, Магьосника, Мечо Пух, Дългоухия – дадени им от Лили. Постепенно тяхното минало също излиза наяве и установяваш, че за нищо на света не искаш да спреш да четеш! Обичам такива книги!
Матю Райли показва невероятен стил, редувайки ожесточени престрелки с кратки лекции по история. С това се навяват асоциации с Индиана Джоунс. При по-динамичните моменти пък, откривам доста силна прилика със „Метеоритът“ на Дан Браун. Всъщност, при една от сцените в Лувъра (о да, и такава има) един от персонажите иронично вметва, че се чувства като герой в „Шифърът на Леонардо“. И между другото – в края на книгата са поместени няколко странички с интервю на самия Матю Райли и единият от въпросите касае точно това. Райли заявява, че романът му по никакъв начин не е повлиян от Дан Браун-овият шедьовър,  но смята, че ако създаваш сцена с Лувъра е логично по някакъв начин да се пошегуваш с „Шифърът на Леонардо“. Ха!
За финал: препоръчвам горещо книгата! Дори смятам в скоро време да си набавя още книги на Матю Райли, според мен си заслужава. :)
* * *

Мечтал съм да имам и съм притежавал 
неограничена власт.
И знам едно – тя подлудява хората.

Александър Велики
 
 

Студентка спечели 50 000 лева от билет „Бързи 50“ на Лотария България

| от Спонсорирано съдържание |

Виктория Попова от град Хасково е поредната късметлийка, която попада в дългия списък на печеливши от Лотария България. Нейният щастлив билет се оказва „Бързи 50“, който й носи 50 000 лева!
Купува го от пункта на „Евробет“ на бул. „България“ № 15, а изненадата идва по-късно. Разкошната печалба се разкрива пред нея, когато се прибира у дома и с вълнение открива, че печели петцифрената сума.

„Вече съм добре, но минах през толкова много емоции. Всъщност не разбираш веднага, че си спечелил – първо не вярваш, проверяваш, после проверяваш пак и накрая разбираш, че наистина си късметлия“, разказва младата дама.

Вики е на 21 години и в момента следва биотехнологии в град София. Споделя, че ще инвестира печалбата в образованието си и ще заведе цялото семейство на екскурзия.

Лотария България Ви желае много приятни емоции и късмет!

 
 

„Без последна спирка“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Екшънът „Без последна спирка“ с Лиъм Нийсън в главната роля е най-гледаният филм у нас след миналия уикенд.

Случващото се със застрахователен брокер, който трябва да спаси собствения си живот и живота на останалите пътуващи във влака, с който се прибира от работа, е гледано от 11 953 зрители и е събрало 121 257 лева приходи за първите три дни от излизането на филма у нас.

На втора позиция е „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Историята, продължаваща разказаното в първия филм по едноименната книга на Крис Ван Олсбърг приключение на Алън Париш, в което се включват нови четирима гимназисти, е от месец на екраните у нас, като за това време вече са я гледали 125 372 зрители и е събрала 1 222 140 лева приходи.

Трето място според зрителския интерес след миналия уикенд е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Рисуваната история, която ни отвежда в малко испанско градче и разказва за пътя на един бик до арената, е гледана от 72 439 зрители и има 636 484 лева приходи за месец на екраните у нас.

Четвърто място е за българския филм „Нокаут или всичко, което тя написа“. Романтичната история, развиваща се зад Океана и у нас, е вече 10 дни на екраните и за това време са я гледали 27 612 зрители и има 232 989 лева приходи.
На пето място в топ 10 са „Междузвездни войни: последните джедаи“. След пет седмици осмият по ред филм за битката между остатъците от Републиката и войските на Първия ред е гледан вече от 251 446 зрители и има 2 725 659 лева приходи.

Шеста позиция сред най-гледаните филми у нас е за драмата „Чудо“, създаден по книгата за деца на Ар Джей Паласио. Филмът с Джулия Робъртс, Оуен Уилсън и Джейкъб Трембли, разказващ за интеграцията на момче с лицеви деформации в училище, е гледан от 12 868 зрители и има 111 722 лева приходи за 10 дни у нас.

На седмо място е българският филм „Дъвка за балончета“. Романтичната драма за случващото се с двамата главни герои в края на 80-те години на миналия век и в настояще време, е от месец и половина на екраните у нас и за това време са я гледали 60 352 зрители и е събрала 499 443 лева от билетите им.

Осма позиция е за втората премиера от миналия уикенд – „Малък голям живот“. Утопичната история за план, в който всички хора трябва да бъдат смалени до ръст от 10 сантиметра, като това трябва да се случи за два века, е гледана от 2 284 зрители и има 23 764 лева от билетите им.

На девето място е биографичната история за американския политик и бизнесмен П. Т. Барнъм – „Най-великият шоумен“. Разказът за спектакъл, който завладява публиката в средата на 19-ти век в Америка, е гледан от 16 026 зрители и има 143 622 лева приходи за 17-те дни по екраните у нас.

Десета позиция е за анимацията „Падингтън 2″. Приключението на мечето Падингтън, което заедно със семейство Браун трябва да намери крадеца Финикс, за си върне книга, която е избрана за подарък на любимата леля Люси, е гледано от 32 211 зрители и има 261 439 лева приходи за почти два месеца на екраните у нас.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.

 
 

Как изглежда истинската зима

| от |

Преди време, през 90-те години, на 20 сантиметра сняг му викаха слана. Днес зимата е като правена в Китай. Завали снежец, стане кал, вдигне се олелия и това е. А преди! Сутрин mp3 плеърите не работеха и трябваше да разчитаме на радио, ако вълните не замръзнат във въздуха.

Истинската зима запорира икономики!

По време на истинската зима, не ви е страх от калта – защото калта е замръзнала. Замръзнало е почти всичко – коли, реки, като че ли и бъдещето идва по-бавно. Можете да построите съоръжение подобно на къща от карти, когато свалите прането от простора. Това бяха времената, когато пиете кафето си сутрин, гледате дървените мебели в кухнята си и се замисляте наистина ли ви трябват толкова столове или може да си накладете огън.

По време на истинската зима излизате навън с раница, само за да си държите ключовете в нея, защото иначе желязото им се докосва до ръцете ви в джобовете на якето и ги кара да премръзнат.

Когато свърши работният ден изпитвате искрен страх да излезете навън. Но трябва да си тръгнете в час пик, защото тогава градският транспорт е пълен и е по-топло.

Докато стигнете от входната врата до парното, минавате през 5 климатични зони. 

Не влизате с месеци в някои от стаите в дома си. Там се ходи само ако е време да се така киселото зеле, което е там, защото е достатъчно студено, че да не се развали. И преди да го претакате, трябва с една тръба да разбиете леда отгоре.

Използват се само две стаи по време на истинската зима – кухнята и спалнята. И когато отивате от едната в другата, пътешествието прилича на великото преселение на народите. Носят се одеяла, печки, чаши с чай и чинии със сандвичи, които са полуизядени, защото ви е прекалено студено на ръцете, столове, които вече сте си затоплили. По БНТ дават онова клипче със синхронното спускане със ски и ви става студено само като го гледате.

Истинска хубава зима е, когато половинката ти си легне преди теб, но легне от твоята страна на леглото, за да ти затопли.