shareit

Сбогом, Димитров!

| от |

Калин Първанов, сп.Тема за solidbul.eu

„Сбогом, Ленин!” е филм на режисьора Волфганг Бекел за историята на достопочтена учителка от Източен Берлин, която изпада в кома малко преди рухването на Стената. Правоверната на партийната линия Кристине с ужас видяла сина си Алекс на антисоциалистически митинг, а когато се събужда след 8 месеца, нищо в столицата на Германия не е същото. Градът е залят от реклами на капиталистически компании, западногерманци изкупуват евтини имоти, източногерманци са хукнали на Запад да си търсят късмета, други – като космонавта на ГДР Зигмунд Йен, са останали без работа и карат такси. Ако болната Кристине види всичко това, сърцето й едва ли ще издържи. Затова любящият Алекс се залавя да й създаде фалшива действителност: вгражда видеокасетофон в телевизора, премонтира стари новини и ги прожектира на майка си, организира й посещения на другари от „профсъюзното ръководство”, изкупува буркани със стари етикети. По пътя към вилата  връзва очите й, за да я предпазва от „вредната” слънчева светлина…

В „Сбогом, Димитров” група членове на БСП и на Българския антифашистки съюз са натоварени в микробус и няколко коли. Изпращат ги на честване на рождения ден на Георги Димитров в родното му село Ковачевци. Партията току-що е загубила изборите; ръководството й е заето със собственото си оцеляване; парламентът се тресе от всекидневни скандали; управляващата коалиция агонизира, а дните на правителството й са преброени. По пътя възрастните хора си представят, че не всичко е загубено: в страната има червени бастиони, в които „другарите държат здраво властта”; щом народът още тачи делото на Димитров, значи не всичко е загубено; ако „горе” има нещо поизгнило, то   „отдолу” никнат здрави стъбла, които ще захранят с жизнени сокове партията…

1969-08-Bulgarien_Sofia_Dimitroff-Mausoleum_fec_Monika_Angela_Arnold_Berlin1

След като привечер на 20 юни групата пристига в Ковачевци, първите впечатления сякаш отговарят на създадените очаквания – пълно е с хора от цяла Пернишка област, настроението е като за празник. Но защо ли червени знамена липсват? От сергиите се поклащат само разноцветни анцузи и потници. Народът май се е събрал по-скоро на селски събор, отколкото на политическо мероприятие…

Лека-полека картината започва да се прояснява. Приходящите научават, че даже и в Ковачевци БСП се е стопила до трета политическа сила. А сред множеството – о, ужас!, като на парад се разхожда „главният виновник” за това Георги Първанов. Тепърва обаче предстои най-големият шок: в доскорошната червена крепост на БСП няма да й бъде дадена думата. И то за да почете собствения си вожд Георги Димитров!

Точно в 19 ч пред паметника на героя от Лайпциг се строяват две агитки с венци и цветя – едната на АБВ, другата на БСП. Кметът на Ковачевци Васил Станимиров взима думата, за да благодари на гостите на общината и за да напомни повода, поради който са се събрали – 135-ата годишнина от рождението на Димитров. След което ги уведомява, че е предвидено само полагане на цветя. Заради обявения национален траур за жертвите от наводненията във Варненско, речите се отменят. В този момент над Ковачевци аха да загърми и да затрещи. Погледите, които разменят двете агитки, святкат като мълнии.

Без малко да докарат пороя и тук. Напрежението не остава скрито за посетителите на събора, които наблюдават маневрите на площада от масите край скарите. Събитията са подходящо мезе към бирата им. „Едните – наопаки, а другите на терсене”, гласи коментарът на местни анализатори.

Селската мълва вече е донесла, че между председателя на общинския съвет в Ковачевци Венцислав Тодоров и областния шеф на БСП в Пернишко Ненко Темелков са се провели неформални консултации. Гостът възнегодувал срещу решението на местните общинари да се отменят речите и намекнал, че хората му са изнервени и може сами да вземат думата, без да чакат покана. Тодоров пък свойски го предупредил за възможни неприятности: „Ами ако някой случайно дръпне шалтера на уредбата…” В този момент димитровският дух се вселил в Темелков и той отвърнал: „Нашата партия е говорила на народа дори когато е нямала микрофони!”

В крайна сметка официалното мероприятие  минава за няколко минути и без излишни геройства. Заобиколен от местните първенци, Първанов се отбива на по бира със своите земляци. Социалистите също имат нужда от охлаждане на страстите, но лидерите им много държат да произнесат речите си. Някой дава парола и групичката от София и Перник започва да се изтегля организирано. В челото й са евродепутатът Георги Пирински и народните представители Ненко Темелков, Борис Цветков, Станислав Владимиров. „По-добре да сме малко, но да сме истински и докрай!” – разсъждава в края на процесията възрастен социалист. „Мъчно ми е, много е мъчно…”, додава спътничката му.

Новата явка е в родната къща на Георги Димитров. В тихия двор, огласян допреди малко само от съседските кокошки, кънти гласът на другаря Темелков: „…И всичко това, за съжаление, го направиха наши другари. Днес няма траур. Траурът е в понеделник!” Областният шеф на БСП припомня димитровския завет за единен фронт на всички леви сили и заклеймява лъжеследовниците на вожда, че са го забравили. На поляната вяло се веят няколко оранжеви знаменца в ръцете на коалиционни партньори от БЗНС „Александър Стамболийски”. Историческият урок за съдбата на съюзника в единния фронт Никола Петков също изглежда забравен…

В резюме Темелков припомня мантрата, че БСП е партия на 123 години и е оцелявала във всякакви времена, следователно – ще оцелее и сега, „за разлика от някои хора, за които сме работили да заемат високи постове на гърба на партията”. Кметът на Ковачевци, когото заварваме на масата на АБВ на площада, също има мнение по въпроса: „25 години на всички избори работим за благото на Ненко Темелков. А когато идва ред щафетата да се предаде на младите, избираме в парламента даже и племенника му Станислав. Значи щафетата се предава по кръв – от Луи Петнайсти на Луи Шестнайсти! И на всичко това му казваме „приемственост и обновление!” Управникът на Ковачевци се прочу преди  години, когато обяви, че ще сложи знак STOP за Сергей Станишев пред общината си. Лидерът на БСП не е стъпвал тук от години. „Оттогава,  когато крещеше, че няма да прави коалиция с царя и че ще връща горите му на държавата”, уточнява колоритният общинар. От няколко дни 44-годишният Станимиров е подал заявление за напускане на БСП, в която членува от 19 години. Ще присъства на учредителния конгрес на партията на Георги Първанов.

Председателят на общинския съвет Венцислав Тодоров, който е и председател на БСП в общината, няма да последва кмета, макар че за почти всичко е съгласен с него. Заварваме го в сградата на общината, където е влязъл да си премери кръвното. Когато депутатите му държали сметка защо няма да има речи пред паметника, Тодоров се почувствал все едно е в кабинета на Станишев миналата година. Тогава делегация от Пернишко се вдигнала да протестира на „Позитано” срещу натрапения им кандидат за областен управител, който загубил вътрешнопартийния избор. „Без малко да им кажа същото, което казах и на него –  „Абе що не си …!”, изразява се понародному ковачевският лидер. И се хваща за главата –

„Загиваме заради тия…”

На изборите преди месец листата на АБВ е получила 306 гласа в Ковачевци, а на БСП – само 151. Още 16 другари са се „заблудили”, като са гласували за други леви партии. Бастионът явно се пропуква, след като ГЕРБ са получили 173 гласа, а Николай Бареков – 79. Отнякъде са се появили дори 31 избиратели на ДПС.

Анализът продължава навън край сергиите. Малко преди да си тръгнат от Ковачевци, социалисти коментират последния пленум. „Какво е имал предвид другаря Дъбов, като е заявил, че времето на идейните кампании е приключило?” И „наистина ли е казал, че оттук нататък трябва да правим избори като другите партии – с пазар”?

 
 
Коментарите са изключени