shareit

Съвети за отдадени пиари и напористи журналисти

| от Бояна Ушева |

Била съм и от двете страни. На пиара и на репортера. Знам какво е да се лакира образа на шефа и институцията и колко приятничко е като репортер да надушиш къде е кошът с мръсното пране.

По тази причина си позволявам да дам няколко съвета, за да не се объркат кутията с лака и кошът с прането.

Към пиарите:

• Не лъжете журналистите, те винаги разбират истината. Ако не разберат, началниците ще им я набият в канчето.

• Не си позволявайте да давате съвети на шефа си какво да говори пред интервюиращия го журналист. Такава грешка прави пиарът на Бойко Борисов. Изправен пред дуализма на собствената си природа и тази на пиарите си, премиерът неслучайно е обект на подигравки.

• Не казвайте на шефа си какво да говори, той е на този пост, защото е по-компетентен от вас (дори да не е така, не го показвайте). Можете само да помогнете с изтекла по същата тема информация от медиите и със статистика. Да дадете предварителен съвет как да се облече (Боже, кой дава акъл за дрескода на Ангелкова и за розовото костюмче на Цачева?). Да го запознаете със слабите и със силните страни на журналиста и да го предупредите за подводните камъни.

• Пиарът не е бодигард. И куче пазач не е. Няма по-дразнещ кадър от този, в който пиарът стои зад шефа си, диша във врата му и прекъсва неудобните журналистически въпроси.

• Пиарът е връзката между институцията, в която работи, и медиите т.е.той е приятел и на работодателя си, и на медиите. И си го отнася по приятелски двустранно.

• Не се карайте с журналистите, работата им е на опъната струна, а колкото по-опъната е струната, толкова по-висок тон произвежда. Вие нямате право да избухвате и да затваряте телефона. Бройте до пет и продължете с един тон по-ниско. Заплатата ви се дава от бюджета и служите в полза на гражданите и тяхната информираност.

• Не забравяйте, че днес сте пиар, утре сте отново редови журналист, който изисква информация. Неведоми са пътищата Божии.

• Вие не сте пиар на директора, а на цялата институция, затова отстоявайте правото си да останете на работа при следващия директор, ако атестационната ви оценка е добра. Но не хранете напразни илюзии. В България длъжността директор е с мандат, колкото е мандатът на правителството. Толкова е и мандатът на пиара.

• Ако се доберете до информация за корупция или административни нарушения в институцията, в която работите, намерете начин да разобличите ръководството. Не забравяйте, повечето от вас са журналисти и призванието ви е да търсите и отстоявате истината! Не се продавайте заради държавния пост. За награда ще ви изритат и дълго ще обикаляте борсата.

• Разчупете стила на писане, не използвайте ретроградния, тоталитарен, суховат стил на писане на прессъобщения. Не работите в канцеларията на Ким Чен Ун!

• Използвайте социалните мрежи! Няма по-добра социологическа агенция от тях.

• И по дяволите, спрете с тези поздравителни адреси.

журналисти

Към репортерите:

• Не се дразнете на наложената практика да се искат предварително въпроси за дадено интервю. В повечето случаи това е изискване, наложено от директора на институцията, а не от самия пиар.

• Служителят в държавните институции се страхува от медиите. Една малка грешка може да му изкара наказание. Подхождайте лицемерно, дръжте се любезно и за собствено успокоение предоставяйте материала си за прочит преди публикуването му (това не се отнася за коментарите и анализите).

• Пиарите нямат право да ви вдигат скандали за ваш коментар или анализ.

• Отказвайте наложената в България практика да ви хранят по разни ведомствени почивни станции под формата на семинар. Озовете ли се на такова мероприятие, ще ви е трудно да напишете критичен материал за съответната институция.

• Никога не се обаждайте на пиара с въпроса „дай ми нещо”(тема). Вие сте журналисти, ваша трябва да е инициативата за дадена разработка. При все това, пиарът винаги трябва да има готовност да ви „даде нещо“.

• Когато от дадена институция ви откажат информация по обективни причини, потърсете я от друго място. Винаги има такова.

• Ако пиарът има забрана от ръководството да дава информация по дадена тема, използвайте личните си контакти и я търсете по неофициален път от същата институция. Там винаги има един човек, който ще ви я даде.

Към шефовете:

• Пиарът не е доносник, не го използвайте и изнудвайте да слухти и клепа подчинените ви.

• Не наричайте пиара си „журналя”, с това обръщение показвате неуважение. Той ви говори на „Вие“, правете го и вие.

• Много често пиарите имат по-голяма обща култура от вас и тайно се присмиват на грешките ви.

• Пиарът не е човек, който трябва да ви пише интервютата и измисля отговорите пред медиите. Ако не можете да говорите компетентно по въпросите, свързани с институцията ви, значи сте объркали мястото си. При такъв случай вземете за пиар някоя кифла.

• Заглавията във вестниците се пишат от редакторите, а не от интервюиращите ви репортери и пиарът ви, така че насочете гнева си в правилната посока.

• Не спорете с пиара си за това кое е новина и кое не, той знае по-добре от вас, особено ако е работил в сериозни медии.


Текстът е публикуван в профила на Бояна Ушева във Facebook. 

 
 
Коментарите са изключени