shareit

Съдбата на една летяща чиния

| от |

Какво е общото между Бузлуджа и Ирина Бокова?

ЮНЕСКО. След кръгла маса, инициирана от евродепутата с късмет 15/15, а.к.а Момчил Неков, експерти по паметници на културата и социалистическо наследство се обявиха за влизането на червения бастион Бузлуджа, сред световните ценности под закрилата на ЮНЕСКО и включването му сред „7-те най-застрашени“ паметници на Европа.

И не само това – предлага се паметникът да бъде превърнат в „музей на националната памет, разказващ историята на България от Античността до днес“. Не е ясно дали под „античност“ се има предвид построяването на монумента през 1981 г. (рождената дата на БСП), а под „днес“ – всеки следващ партиен форум на социалистите в подножието на полуразрушената се летяща чиния.

Паметникът на Бузлуджа от години се разпада, прехвърлян между партията и държавата. Със своята разруха се възприема предимно като символ на епохата на социализма.

Червената партия няма пари, за да поддържа мястото, затова всяка година спори с местните власти, за да организира събора си пред „летящата чиния“. Местните власти в Стара Загора пък предпочитат да не носят отговорност за евентуални инциденти на поверения им паметник. Държавата нямаше против да го даде и на БСП, за да избегне ежегодните спорове, но БСП се оказа финансово немощна, за да се грижи за този монументален символ на соца.

Преди няколко години Бузлуджа се оказа и мерител на мъжество. След като тогавашният премиер I мандат Бойко Борисов обеща през 2011 г. на БСП да им даде паметника, ако си го искат, социалистът Явор Гечев каза: “Разчитам на мъжеството на Бойко Борисов да удържи на думата си и да ни върне паметника”. Две години по-късно БСП се разколеба, защото партийната субсидия не би им стигнала, за да приведат „червената“ светиня във вид.

„България е поставена пред уникален шанс да бъде първата в това, защото имено Бузлуджа е изключителен пример за периода и притежава всички необходими качества да се превърне в паметник от световно значение, което би било първа крачка към възможности за финансиране и световен интерес към сградата“, казва по време на кръглата маса д-р Анке Заливако, експерт по съвременно архитектурно наследство. Архитектката в основата на проекта за превръщането на паметника на Бузлуджа в музей спори, че това не е само партиен паметник, но и национален такъв.

Несъмнено паметникът е вдъхновяващо място – преди време британци снимаха там късометражен научнофантастичен филм, в който последният оцелял човек на планетата се укрива именно в Бузлуджа. Така изглежда и самият паметник – като оцелял след апокалипсиса.

Всички опити да бъде представен като национална и дори – световна ценност, звучат смешно. Най-малкото защото тази сграда винаги ще си остане партиен символ на БСП. Но защо пък да не се окаже под закрилата на ЮНЕСКО, след като генерален директор все още е Ирина Бокова?

 
 
Коментарите са изключени