Събуждането след Париж

| от |

Още помня онзи 11 септември 2001 година, когато Ал Кайда атакува кулите близнаци в САЩ. Баща ми, който беше капитан на кораб и пътуваше много, се намираше в хотел точно там, в близост до инцидента. Обаждането от него дойде около час след като българската телевизия съобщи за ужаса. Това бе най-дългият час в живота на мен и семейството ми, през който всички стояхме мълчаливо до домашния телефон. Това бе и първата ми близка среща със страховете от терора.

Атентатите срещу кулите близнаци в САЩ са и последното сериозно терористично нападение в страната. Американските младежи, които тогава са били на 3-4 години, все още смятат, че религиозният терор е екзотика- нещо, което не ги засяга пряко или както казва журналистът Уилям Стеъйтън – „живуркат в относителен мир и домашен уют“. Това твърдение със сигурност ще намери своите доказателства и сред гражданите в Европа,  и в България.

Прочуванията на института Pew доказват, че и американците, и европейците на възраст до 30 години не се вълнуват от битката срещу ИДИЛ.

Дори и в моя спомен от  преди 11 септември, когато съм била в тийнейджърски разцвет, не съм допускала, че камикадзе може да се качи в автобус 280 и да ни взриви всички  – безпомощно притиснати един до друг. Оказва се, че наистина сме живели в относителен мир – без страх от световни войни, без Студена война, без страх,че може да те взривят и прострелят военни. Но тези дни отминаха.

Дните до сега бяха част от една  ера на либертарианизма*  – нямали сме близки срещи с терористи, следователно не се страхуваме, че ще дойдат да ни убият.  И абсолютно не разбираме защо е нужно на държавите да подслушват и следят гражданите.

Същевременно сме и в ерата на изолационизма*. Докато американската армия води две войни отвъд морето – в Афганистан и Ирак,  на хората им е писнало от лоши новини и се чувстват спокойни и сигурно у дома си. Затова и не искат родината им да се замесва във войни.

Събитията в Париж със сигурност ще променят резултатите на следващите прoучвания на института Pew. Последните данни показаха, че американците между 18 и 29 години много по-рядко обръщат внимание на терористичните атаки отвъд Океана. Почти 60% от тях са против идеята за изпращане на сухопътни войски, а   2/3 от хората под 30 години не се страхуват от терор в САЩ. Американците над 30 години са по-склонни да се съгласят с програмите на експертите по национална сигурност, които предвиждат следене и подслушване. Младите хора настояват „правителството да не нарушава неприкосновеността на личния живот”, но същевременно не разбират, че това е от абсолютна необходимост при разследването на потенциални терористични заплахи.

Подобен нюанс се забелязва и в Европа.

В четири западноевропейски страни (Испания, Германия, Великобритания и Франция), където институтът Pew  е направил проучване тази пролет. Близо  60 % от запитаните над 30 години споделят, че се интересуват от терористичните групировки и техните действия в съответната страна. Едва 40% от анкетираните младежи споделят за подобни притеснения.

Ако сте един от милионите млади хора в Европа, които се наслаждават на относителния си комфорт, със съжаление трябва да отбележим, че с него вече е приключено.

Ако Мадрид, Лондон и Мумбай не са ви събудили, Париж би трябвало направо да ви е стреснал в съня ви. През последната седмица три жестоки терористични атаки – не само тези срещу Франция, но и нападенията в Ливан, и тези срещу руския самолет в Египет – взеха живота на над 400 души. ИДИЛ пое отговорност за всички убийства.

Преди година можехте да кажете, че на терористите не им стиска да ударят Запада. Или че тези, които искат да разклатят Европа не са достатъчно амбициозни. Сега вече няма как да твърдтите това.

Може би допускате, че Париж е само ответен удар. Че ако Франция спре атаките срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак, терористите на свой ред ще спрят да убиват. Това наивно обяснение някак не пасва на изявленията на ИДИЛ, направени след атентатите,  в които поеха отговорност за смъртта на над 120 души.

ИДИЛ ясно подчертава, че атентаторите са се насочили към „столицата на проституцията и сквернословието”.

ИДИЛ празнува касапницата в концертната зала Батаклан, „където неверниците са се събрали на разточително парти на разврата”.

ИДИЛ възхвалява камикадзетата, които са се самовзривили сред „стълпновението неверници, което празнува разврата”.

ИДИЛ, авторите на това изявление и техните поддръжници няма да ви оставят на мира. Те  водят война срещу начина ви на живот.

Ако сте израснали, гледайки хиляди филми за американците, загинали в Ирак наред с хилядите иракчани там, навярно смятате,  че войната в Ирак е била грешка. Но Ирак не е единствената грешка, за която трябва да се замислите. Бившият британски премиер Тони Блеър, който поведе инвазията в Ирак посочи, че действията и бездействията влияят еднакво зле на военния кофликт. Той казва:

„ИДИЛ всъщност придоби известност от базата си в Сирия, а не от тази в Ирак.. САЩ са опитват да замразят конфликта в Ирак и дори се заговори за изтегляне на военните оттам. САЩ се опита да потуши конфликта в Либия без да се  изпраща военни. САЩ опита да не се намесва пряко в конфликта в Сирия, въпреки че устно настоя за смяна на режима на Башар Асад. Не може категорично и да се каже, че ако американската политика в САЩ не е довела до задоволителни резултати, то други последващи политики биха решили проблема”.

И Тони Блеър е прав. В свят, където религията подтиква към насилие и тероризъм, имаш възможност да избираш само измежду не особено приятни опции. Можеш да влезеш в играта с несигурни партньори като Русия и Иран. Да изпратиш войски в чужбина. Можеш и сам да отидеш на бойното поле. И може би ще трябва да приемеш, че  подслушването и следеното е необходимо до известна степен.  Нужни са около 25 души, които да следят всеки потенциален атентатор. Франция няма възможността да следи хилядите евентуални терористи, ангажирайки само собствените си служители.

И САЩ няма  тази възможност.

След „кървавото събуждане“ в Париж, най-изкушаващо е да се поддадеш на гнева и да заклеймиш всички   мюсюлмани и сирийски бежанци като потенциална заплаха за живота и мира. Това чуваме днес от лидера на френската десница Марин Льо Пен и американският кандидат за президент Майк Хъкаби. Но звучи твърде полицейско.

В изявлението относно атаките от петък, ИДИЛ нарича Париж „носител на знамето на Кръста”. Терористичната групировка обвинява френското правителство във „война срещу исляма” и в „удари срещу мюсюлманите в страната на Халифата”. ИДИЛ, както и Ал Кайда искат религиозна война, в която да се  наемат още мюсюлмани. Те не игрят заедно, но имат едни и същи мишени.

Последните 14 години бяха относително мирни за САЩ. Тези дни приключиха. Тези, които атакуваха Париж, ще ударят и САЩ. И в петък доказаха, че могат да го направят.

„Трудно е да се възприеме, че подобни неща са извършени от човешки същества”, каза папа Франциск след кръвопролитията в Париж.

Но човешките същества винаги са правили подобни неща. И няма да спрат сега.

 

 

*Либертарианство (либертарианизъм – от френската дума за свобода Liberté) – политическа идеология, защитаваща правото на живот, лична свобода и стремеж към щастие. Философията му е за намаляване на функциите на държавния апарат за сметка на индивидуалната свобода.

* Изолационизъм – направление във външната политика на дадена държава, което се характеризира с ненамеса във военни дела на други държави и политика на икономически национализъм (протекционизъм).

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.