Събуждането след Париж

| от |

Още помня онзи 11 септември 2001 година, когато Ал Кайда атакува кулите близнаци в САЩ. Баща ми, който беше капитан на кораб и пътуваше много, се намираше в хотел точно там, в близост до инцидента. Обаждането от него дойде около час след като българската телевизия съобщи за ужаса. Това бе най-дългият час в живота на мен и семейството ми, през който всички стояхме мълчаливо до домашния телефон. Това бе и първата ми близка среща със страховете от терора.

Атентатите срещу кулите близнаци в САЩ са и последното сериозно терористично нападение в страната. Американските младежи, които тогава са били на 3-4 години, все още смятат, че религиозният терор е екзотика- нещо, което не ги засяга пряко или както казва журналистът Уилям Стеъйтън – „живуркат в относителен мир и домашен уют“. Това твърдение със сигурност ще намери своите доказателства и сред гражданите в Европа,  и в България.

Прочуванията на института Pew доказват, че и американците, и европейците на възраст до 30 години не се вълнуват от битката срещу ИДИЛ.

Дори и в моя спомен от  преди 11 септември, когато съм била в тийнейджърски разцвет, не съм допускала, че камикадзе може да се качи в автобус 280 и да ни взриви всички  – безпомощно притиснати един до друг. Оказва се, че наистина сме живели в относителен мир – без страх от световни войни, без Студена война, без страх,че може да те взривят и прострелят военни. Но тези дни отминаха.

Дните до сега бяха част от една  ера на либертарианизма*  – нямали сме близки срещи с терористи, следователно не се страхуваме, че ще дойдат да ни убият.  И абсолютно не разбираме защо е нужно на държавите да подслушват и следят гражданите.

Същевременно сме и в ерата на изолационизма*. Докато американската армия води две войни отвъд морето – в Афганистан и Ирак,  на хората им е писнало от лоши новини и се чувстват спокойни и сигурно у дома си. Затова и не искат родината им да се замесва във войни.

Събитията в Париж със сигурност ще променят резултатите на следващите прoучвания на института Pew. Последните данни показаха, че американците между 18 и 29 години много по-рядко обръщат внимание на терористичните атаки отвъд Океана. Почти 60% от тях са против идеята за изпращане на сухопътни войски, а   2/3 от хората под 30 години не се страхуват от терор в САЩ. Американците над 30 години са по-склонни да се съгласят с програмите на експертите по национална сигурност, които предвиждат следене и подслушване. Младите хора настояват „правителството да не нарушава неприкосновеността на личния живот”, но същевременно не разбират, че това е от абсолютна необходимост при разследването на потенциални терористични заплахи.

Подобен нюанс се забелязва и в Европа.

В четири западноевропейски страни (Испания, Германия, Великобритания и Франция), където институтът Pew  е направил проучване тази пролет. Близо  60 % от запитаните над 30 години споделят, че се интересуват от терористичните групировки и техните действия в съответната страна. Едва 40% от анкетираните младежи споделят за подобни притеснения.

Ако сте един от милионите млади хора в Европа, които се наслаждават на относителния си комфорт, със съжаление трябва да отбележим, че с него вече е приключено.

Ако Мадрид, Лондон и Мумбай не са ви събудили, Париж би трябвало направо да ви е стреснал в съня ви. През последната седмица три жестоки терористични атаки – не само тези срещу Франция, но и нападенията в Ливан, и тези срещу руския самолет в Египет – взеха живота на над 400 души. ИДИЛ пое отговорност за всички убийства.

Преди година можехте да кажете, че на терористите не им стиска да ударят Запада. Или че тези, които искат да разклатят Европа не са достатъчно амбициозни. Сега вече няма как да твърдтите това.

Може би допускате, че Париж е само ответен удар. Че ако Франция спре атаките срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак, терористите на свой ред ще спрят да убиват. Това наивно обяснение някак не пасва на изявленията на ИДИЛ, направени след атентатите,  в които поеха отговорност за смъртта на над 120 души.

ИДИЛ ясно подчертава, че атентаторите са се насочили към „столицата на проституцията и сквернословието”.

ИДИЛ празнува касапницата в концертната зала Батаклан, „където неверниците са се събрали на разточително парти на разврата”.

ИДИЛ възхвалява камикадзетата, които са се самовзривили сред „стълпновението неверници, което празнува разврата”.

ИДИЛ, авторите на това изявление и техните поддръжници няма да ви оставят на мира. Те  водят война срещу начина ви на живот.

Ако сте израснали, гледайки хиляди филми за американците, загинали в Ирак наред с хилядите иракчани там, навярно смятате,  че войната в Ирак е била грешка. Но Ирак не е единствената грешка, за която трябва да се замислите. Бившият британски премиер Тони Блеър, който поведе инвазията в Ирак посочи, че действията и бездействията влияят еднакво зле на военния кофликт. Той казва:

„ИДИЛ всъщност придоби известност от базата си в Сирия, а не от тази в Ирак.. САЩ са опитват да замразят конфликта в Ирак и дори се заговори за изтегляне на военните оттам. САЩ се опита да потуши конфликта в Либия без да се  изпраща военни. САЩ опита да не се намесва пряко в конфликта в Сирия, въпреки че устно настоя за смяна на режима на Башар Асад. Не може категорично и да се каже, че ако американската политика в САЩ не е довела до задоволителни резултати, то други последващи политики биха решили проблема”.

И Тони Блеър е прав. В свят, където религията подтиква към насилие и тероризъм, имаш възможност да избираш само измежду не особено приятни опции. Можеш да влезеш в играта с несигурни партньори като Русия и Иран. Да изпратиш войски в чужбина. Можеш и сам да отидеш на бойното поле. И може би ще трябва да приемеш, че  подслушването и следеното е необходимо до известна степен.  Нужни са около 25 души, които да следят всеки потенциален атентатор. Франция няма възможността да следи хилядите евентуални терористи, ангажирайки само собствените си служители.

И САЩ няма  тази възможност.

След „кървавото събуждане“ в Париж, най-изкушаващо е да се поддадеш на гнева и да заклеймиш всички   мюсюлмани и сирийски бежанци като потенциална заплаха за живота и мира. Това чуваме днес от лидера на френската десница Марин Льо Пен и американският кандидат за президент Майк Хъкаби. Но звучи твърде полицейско.

В изявлението относно атаките от петък, ИДИЛ нарича Париж „носител на знамето на Кръста”. Терористичната групировка обвинява френското правителство във „война срещу исляма” и в „удари срещу мюсюлманите в страната на Халифата”. ИДИЛ, както и Ал Кайда искат религиозна война, в която да се  наемат още мюсюлмани. Те не игрят заедно, но имат едни и същи мишени.

Последните 14 години бяха относително мирни за САЩ. Тези дни приключиха. Тези, които атакуваха Париж, ще ударят и САЩ. И в петък доказаха, че могат да го направят.

„Трудно е да се възприеме, че подобни неща са извършени от човешки същества”, каза папа Франциск след кръвопролитията в Париж.

Но човешките същества винаги са правили подобни неща. И няма да спрат сега.

 

 

*Либертарианство (либертарианизъм – от френската дума за свобода Liberté) – политическа идеология, защитаваща правото на живот, лична свобода и стремеж към щастие. Философията му е за намаляване на функциите на държавния апарат за сметка на индивидуалната свобода.

* Изолационизъм – направление във външната политика на дадена държава, което се характеризира с ненамеса във военни дела на други държави и политика на икономически национализъм (протекционизъм).

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.