Съюзът Ердоган-Барзани: класика в турската политика

| от |

Screenshot_3

Нурай Мерт, в.“Хюриет дейли нюз“

Посещението в Диарбекир на председателя на регионалното правителство на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани беше представено като „историческо събитие“ от правителствените кръгове и беше планирано като голямо политическо шоу. В действителност то заслужава да бъде наречено по-скоро „класическо“ или „древно“, отколкото „историческо“, тъй като Барзани винаги е бил смятан за „лост“ за решаването на кюрдския проблем още от времето на покойния турски президент Тургут Йозал. В най-добрия случай Турция си мислеше да използва приятелството на Барзани като алтернатива на Кюрдската работническа партия /ПКК/ за отправяне на призив към кюрдите. В най-лошия случай, Барзани беше смятан за съюзник за смазването на ПКК, както стана по време на междукюрдската война през 1994-96 г. Често влиянието на Барзани и неговия десен кюрдски национализъм с препратки към религията са били смятани за лек срещу влиянието на ПКК в Югоизточна Турция. Без значение, че всички опити се провалиха, премиерът Ердоган реши да опита отново.

Този път Ердоган и Барзани имат повече общи неща, тъй като и двамата се опитват с всички сили да подкопаят политическата власт на кюрдската Партия на демократичния съюз (ПДС) в Югоизточна Сирия, тоест сирийското крило на ПКК. Е, има го също и въпросът за тръбопровода, но мисля, че той е на второ място, тъй като Турция и регионалното правителство на Кюрдистан в крайна сметка ще трябва да признаят, че не могат да продължат сами и трябва да се споразумеят с правителството в Багдад. Освен това, обстоятелствата, които накараха Барзани и Ердоган да търсят съюз, не трябва да ни заблуждават, че между тях няма разногласия. Ето защо Барзани трябваше да се задоволи с много кратка и двусмислена реч, за разлика от дългото и енергично обръщение на Ердоган към кюрдите в Турция и извън нея. Изглежда, че Барзани е съвсем наясно, че приятелството с турското правителство ще намали легитимността му на кюрдски лидер. Освен това, Барзани не изключва в бъдеще политически статут на кюрдите в Сирия, докато Турция защитава единността на Сирия. Барзани просто иска да разпростре властта си в Сирия за сметка на контрола на ПДС в региона.

И накрая, така наречената „историческа“ среща в Диарбекир не може да има каквото и да е значение по отношение на мирния процес или решаването на кюрдския въпрос, защото не Барзани (и регионалното правителство на Кюрдистан), а по-скоро излежаващият присъда лидер на ПКК Абдуллах Йоджала (и ПКК) са тези, които участват в процеса. Всъщност, именно нежеланието на предишните и сегашното правителство да признаят този основен факт спъва всички шансове за решение. Йоджалан и ПКК представляват тези кюрди, които копнеят за някакъв вид самоуправление или „политически статус“ – нищо, което е по-малко от автономия, няма да свърши работа. Те се борят и търсят запазване на кюрдската чест – нищо, което засяга тяхното достойнство, няма да свърши работа. Тяхната кауза е въпрос на „национално“ оцеляване – индивидуални или културни права няма да свършат работа. Турция, като цяло, като държава, политическите й партии и правителства дълго време отказваха да видят реалността и след всичко това настоящото правителство продължава да повтаря тази грешка.
И така, Турция се опитваше не само да смаже кюрдската политическа борба с всички средства, но също така да търси всякакви съюзи – от международната общност и западните приятели до ислямистки екстремисти (като например с Хизбула в Диарбекир през 1990 г.) Всички те се провалиха. Време е да се събудим! Нито популярен регионален лидер, нито известни кюрдски певци могат да променят действителността.

Що се отнася до Барзани, неговата настояща политическа линия (особено по отношение на сирийските кюрди) не само заплашва популярността му като панкюрдски лидер, но също така може да се окаже зле направена сметка. Истина е, че САЩ и западния свят изглежда предпочитат него и неговата партия в противовес на ПДС в Сирия и ПКК в Турция. Въпреки това регионално решение на кюрдския въпрос не може да бъде изградено само върху лидерството на Барзани и в крайна сметка ще изисква споразумение и с други действащи лица. Тогава, разбира се, другите действащи лица ще трябва да ревизират своя радикализъм и антизападни нагласи, поне за да противостоят на баланса в съюза между Турция и Запада.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.