Робов дол

| от |

Теодор Спасов

Много хора изпитват носталгия по времето на тоталитарната власт. Има дори и такива мечтатели, които страдат, че не са се родили през Златния век на Симеон Велики, когато родината ни се е простирала на цели три морета. Но всички те могат да изпитат романтиката на тези две велики епохи дори и днес, в Европа, в 21-ви век.

Просто трябва да се преместят да живеят и работят в Бобол дол. Или в който и да било друг провинциален град. Защото там няма демокрация, а крепостничество; няма капитализъм, а феодализъм; няма човещина, а бабаитлък.

Сигурен съм, че сте гледали излъчения по „Нова телевизия“ репортаж, в който се вижда как миньори и членове на техните семейства са изправени почти пред бой. Заради едни 3 килограма кренвирши, за които се редят на опашка по 7-8 часа, при това от 3 през нощта. Купоните за храна, с които разполагат, важат само за изпразнения магазин, който е собственост на работодателя им. Това им е наградата, задето подкрепят тази политическа партия, за която бъдат принудени. Но им се поднася по този унизителен начин, защото те, робите, са наказани. Наказани са, защото някой от тях се е осмелил да заснеме със скрита камера организацията на корпоративния вот в мината. Може би и те самите са си виновни, защото търпят тези унижения. Но не е лошият този, който търпи. Лошият е този, който налага другия.  

Всеки един капиталист в западна страна, който постъпва по такъв отвратителен начин със своите работници, както постъпва робовладелецът в Бобов дол, би бил порицан от властта и накаран да съжалява за гаднярството си. А другите капиталисти биха го изолирали и никой повече не би пожелал да има бизнес отношения с него. Защото в нормалните страни много се държи на морала на осигуряващите работни места.

Но случаят с този работодател изобщо не е такъв. Защото той не е капиталист, градил бизнеса си с честност и отговорност в продължение на дълги години, нито пък е наследник на капиталите на своите предци. А олигарх, прототип на бай Ганьо, който е получил всичко наготово. Как точно – един Дявол знае.

Господинът не просто, че не е наказан от властта за отвратителното му отношение към упражняващите изключително рискован и тежък труд хора. Напротив – вместо да го накаже за униженията, които причинява на работниците си, държавата, в лицето на НОИ, разсрочва дълговете му. Тази гнусотия по абсолютно никакъв начин не притеснява премиера ни – нито него, нито кукловодите му. Още по-малко ще бъде притеснена съдебната система.

Поддържаните от властта български новобогаташи, изтъкани от посредственост и злоба, са най-големият бич на нашето общество. Не Европейският съюз, както отчаяно се опитват да внушат чрез пропагандната машина, а олигарсите са тези, които ограбват и съсипват държавата ни, превръщайки я в латиноамериканска.

Мислите ли, че те нямат възможност да изплащат достойни възнаграждения на своите работници, след като демонстрират изключително луксозен начин на живот? Разбира се, че имат възможност. Но за олигарсите е важно подчинените им да бъдат смазани от бедност – за да бъде лукс за тях да отидат на зъболекар; за да се редят по цял ден за 2 пакетчета кайма; за да бъдат манипулирани и унижавани по-лесно. Те за това чувство за превъзходство живеят.

Ето затова трябва да  гласуваме на избори, а не да се излагаме с някаква активност от 30 процента, половината от която представлява купен вот или е осигурена по всякакви долни начини, в това число и чрез страх.

Как по-точно, скъпи „интелектуалци“, дето на всички избори сте „над нещата“, а после мрънкате, наказахте всички партии като не гласувахте на изборите за Европарламент?! Никак. Вие наказахте миньорите от Бобов дол – вашите сънародници, които на практика са лишени от правото да гласуват свободно. Вие наказахте децата, които живеят в гетата, умишлено държани в мизерия от мафията, за да бъдат използвани като евтини електорални единици. Вие наказахте и собствените си деца. А можеше да го направите и заради тях, и заради себе си. Ако не бяхте „над нещата“.

 
 

Елтън Джон ще има биографичен филм

| от chr.bg |

Paramount Pictures ще финансира, а по-късно и разпространи филм за живота на легендарния Елтън Джон. В главната роля е Тарън Егъртън („Кингсман“ и „Еди орелът“).

Режисьор на биографичната лента е Декстър Флетчър, който направи и „Бохемска рапсодия“ за живота на друг британски певец Фреди Меркюри от групата „Куин“.

Сценарият е написан от Лий Хол, автор на сценария на „Били Елиът“, заяви говорител на „Парамаунт“ пред АФП, потвърждавайки информацията от уебсайта Deadline.

Началото на снимките е насрочено за това лято, каза Paramount за филма, продуциран от Marv Films и Rocket Pictures, продуцентската компания на Елтън Джон, която е присъединена към проекта.

71-годишният певец съобщи в края на януари, че започва през септември последното си световно турне, в което има около 300 дати. То ще завърши през 2021 г.

За над петдесетгодишната си кариера Елтън Джон е продал повече от 250 милиона записа.

 
 

Българин е Фотограф на годината

| от chronicle.bg |

Българинът Веселин Атанасов беше обявен за Фотограф на годината в раздел Любители на конкурса Sony World Photography Award 2018 на церемонията по връчване на наградите в Лондон, за която Атанасов долетя специално.

Атанасов получи награда от 5000 щатски долара, както и цифрово фотографско оборудване от Sony. Печелившият му кадър бе публикуван в Албума на победителите и е част от изложбата на Sony World Photography Awards 2018 в емблематичната Съмърсет хаус, Лондон.

Организиран от Световната фотографска организация, Sony World Photography Awards е най-мащабният фотоконкурс в света. В единадесетото му издание участваха рекорден брой от 320000 снимки на фотографи от над 200 държави. Това са едни от най-добрите съвременни фотографски творби за изминалата година.

Експертно жури избра Атанасов за големия победител в раздел Любители за фотографията му „Ранна есен“ – смайващ кадър, в който слънчевите лъчи си прокрадват път през короните на високи дървета в централния Балкан.

2347_4831_VeselinAtanasov_Bulgaria_Open_LandscapeNature2018Opencompetiti...

Атанасов е IT специалист от Казанлък, чийто любим жанр е пейзажната фотография. Започва да снима през лятото на 2014 г., а през 2016-та вече участва в редица фотоконкурси под патронажа на Международната федерация за фотографско изкуство (FIAP) и е удостоен с престижната титла Артист на FIAP.

 
 

JOURNEYversity: състезание за фото и видео маниаците

| от chronicle.bg |

След няколко успешни сесии, в които фотографи, автори и филммейкъри се впускаха в различни предизвикателства от света на адреналиновите спортове, новото издание на Red Bull JOURNEYversity очаква визуални артисти (фотографи и видеографи ), с очи и стабилни камери за необикновеното и предизвикателното. Те ще станат част от надпревара Red Bull Moreni Challenge, съпреживявайки емоциите на атлетите по природния феномен Морените на Витоша.

Идеята на JOURNEYversity е да обучава, с цел “студентите” да навлязат по-дълбоко в спецификите за отразяване на дадена приключенска дейност или екстремен спорт. В духа на университета, наравно с обучението е и приключението, затова то се провежда в контекста на най-необикновените събития през годините. Състезанието по Витошките морени е единствено по рода си, а задачата на участниците в JOURNEYvesity е да го отразят.

Тазгодишното осмо издание ще предизвика личности с интерес към фотографията, кратките видеа и фото/видео материалите. Избраните за участие в JOURNEYversity след кандидатстване и одобрение ще имат възможност да се запознаят със стандартите за видео заснемане и обработка на Red Bull Media House, да станат част от специално организирана приключенска сесия преди състезанието, да реализират самостоятелно създадено от тях съдържание.

Срокът за кандидатстване в Red Bull JOURNEYversity, сесия Moreni Challenge е 18 май. Желаещите да станат част от неповторимото изживяване трябва да изпратят свои визуални материали и кратко резюме на  redbullcontent.bg@gmail.com.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.