Рицарите на Черната дупка

| от |

Поредният текст писан преди време, който не само, че още е актуален, но е все по-актуален. Този текст на Ралица Ковачева е от септември 2010, а повече от нея можете да прочетете ТУК.

blackholesxmm

Понякога наистина си мисля, че живеем в черна дупка, която всмуква необратимо всичката човешка енергия и изкривява времепространството в грозна гротеска, на която и Веласкес би завидял.

Излъгах, не понякога. Все по- често. И всеки път се питам по силата на какви природни и човешки закони и мутации България е „огледалния свят” на нормалността?

По каква причина по тия краища всичко човешко е ерозирало, цивилизацията е деградирала, а 21 век предстои след поне 10 века феодална тъмнина?

В „Баудолино” Умберто Еко пише, че има една нова сила, по-велика от религията и кралската власт, която тепърва ще управлява света- науката. Годината е 1111. 12 век.

В лето Господне 2010 у нас науката е слънце, когато не вали и само ако обичаш да четеш. Но и това не топли. Щото думата ми не е за „вишето”. (А и през 2013, за съжаление… бел.ред.)

За хората, преживели младостта си в бурните години след промените казваха, че са изгубеното поколение. Защото се оказа, че са се родили през 1989-а и предишният им живот го няма. После се оказа, че изгубеното поколение са техните деца, защото докато родителите им са прохождали родния частен бизнес, те са израснали с „Радка пиратка” и първите благини на капитализма като варени турски дънки и ранен секс.

Сега, обаче, е ясно, че изгубеното поколение сме ние, днешните 30-40 годишни хора. Които са инвестирали в образованието си, професията си, кариерата си, самоусъвършенстването си, вместо в гърдите си. И са се оказали непригодни за реалността на „цуцетата” в „Мерцедесите”, на евтината, безкритична и безпросветна работна ръка, на политическия бизнес с характерни абревиатури, на политическото шарлатанство с изхабени абревиатури.

20 години след 10-ти ноември имаме нова класа. Препраните. Децата на незаконно забогателите, които се връщат с вносни дипломи и наследяват узаконен бизнес. И децата (и внуците) на бившите комунистически величия, които патриотично „инвестират” семейното богатство в родината или просто го харчат, още по-патриотично.

Тази нова класа е бъдещето на бизнеса и на политиката. Българската меритокрация. Или мутрокрация, защото „заслугите” й са от друго естество. Само че днешните мутри изобщо не са ония с ланците и черните костюми. Те са в „Армани” и „Версаче” и много внимават да съчетаят подходящо чантата с обувките. Управляват компании, хотели, медии. Спонсорират партии и влизат в политиката, защото е добре богатите да управляват, за да не крадат, нали?

Някои дори са се научили да говорят. Други не се преструват, защото това се харесва. Друго си е и последния тираджия да се припознае в теб, да ме прощават тираджиите.

И ако в простоватостта има някакъв наивен пасторален чар, войнстващата простащина е изкривила до неузнаваемост образа на българското обществено пространство. Гетото отдавна е превзело жълтите павета и вече е културата на елита.

Все повече си мисля, че изгубеното ни поколение не бива да губи тази битка. Все още имаме своя шанс, макар че все повече искаме да избягаме далече, далече…

Но дължим на децата си, докато сме тук, да не допускаме черната дупка да ни победи. Дължим на себе си, на това което сме, на това, което все още мечате да бъдем, да продължим да опитваме.

Винаги ще сме малцинство. Но важното е да ни има. Важното е да не забравяме, че има смисъл да продължим да бъдем себе си, да правим това, което обичаме и да го правим добре. Винаги ще се намери някой, когото ще купят вместо нас за 30 сребърника менте. Но някой трябва да помни началото и посоката. Някой трябва да знае къде искаме да стигнем и макар и с едно око, да показва пътя.

А когато стигнем там, ще се познаем.

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Елза Хоск – перлата на Швеция

| от chronicle.bg |

Елза Хоск е едно от лицата на Victoria’s Secret. И то от най-красивите! Можете да се убедите като разгледате галерията ни.

Цялото й име е Елза Ан Софи Хоск. Тя е родена на 7 ноември в шведската столица Стокхолм. Висока е 177 см. и тежи не повече от 55 кг, а мерките й са 80-58-90. Тя е играе баскетбол дълго време, докато моден агент не я забелязва и не й предлага работа в Ню Йорк.

Елза Хоск винаги е била красива. Още на 13-годишна възраст тя участва в няколко фотосесии. Тази година тя дефилира с „Fantasy Bra“ на шоуто на Victoria’s Secret. Това е сутиен за 1 милион долара!

Бельото има 2100 кристали „Сваровски“, а за изработването му са били необходими 930 часа. Елза казва, че да дефилира с бижуто за нея е сбъдната мечта. 

Фигурата си моделът поддържа с фитнес, бокс и здравословно хранене. Тренира по минимум 2 часа на ден и никога не пропуска закуска.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

Публикация, споделена от elsa hosk (@hoskelsa) на

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.