Репуц! Мирно! Наааа дясно! В името на вселенския разум, Цачева дай тон за песен!

| от |

Дясно. Уот дъ хел значи дясно в България? Ще се опитам да открия отговора на този въпрос, за да разреша веднъж завинаги спора кой е по-десен и кой е по-автентичен. Упс, прости ми Вселенски разуме, съгреших. Прости ми и ти Букво Хъ! Споменах ада, ама на английски, та Баце да ми каже Конграчулейшънс, докато мята двата уловени шарана. Вярно Кунева ме погледна изпод вежди, докато подаваше мокрите кърпички на Радан… Но да се върна на темата за дясното.

Десен е Бойко Борисов. Яде филия с мас с дясната ръка, докато тича по стадиона. С дясната ръка се кръсти с 3 (ТРИ) пръста докато говори за шефа или началника. Той е вярващ. И десен. Християндемократ, от народна партия, малко либерал, малко консерватор, леко в центъра и тук там малко ляво, най-вече левачката, докато играе на футбол и лявата ръка с червения конец против уроки… Или той беше на дясната… Абе мое дясно или ваше дясно, както би казал Къци. Широкоскроен човек.

Десен е и Цветан Цветанов. Първо слага ръкавелите TzwTzw на дясната ръка. И шестте му апартамента са от дясно на стълбите.

И Цецка Цачева е дясна. Дава тон за песен с дясната ръка. Хайде всички Цъфнал ГЕРБ, цъфнал ГЕРБ…

ГЕРБ е дясна партия на 100%. Лидерът си живее в собствен свят на силна световна значимост. От време на време се сърди на тези, които не отчитат тази значимост. Има си и програма. Съобщаваш реформа, до 20 минути отричаш за нея, казваш, че не са те разбрали, пращаш някой да каже обратното, смъмряш го, че ти противоречи и то станало 23:15. Утре пак. За това си има диагноза, но ще оставя психиатрите да я дадат.

Десен е Радан Кънев. И кървавото писмо с дясната ръка написа. И с мокрите кърпички от дясно наляво бърше…

Дясна е и Меглена Кунева. Завесите отдясно наляво мести. Как кои завеси? Виж в най-четеното женско списание, миналия брой.

Реформаторския блок е дясна партия. Лидерите му живеят в свой собствен свят на електорална тежест. Имаме едни 8 процента, дето всъщност са 15, които са като 25, ама за нас са си като 58… Имат си и програма. Тя се изчерпва с отношението към ГЕРБ, които са им конкуренция, сигурен коалиционен партньор, нямат нищо общо с тях, единствен вариант за коалиция, от другата страна на барикадата, сестринска партия от ЕНП… И така всеки ден от сутрин до вечер 28 представителя на РБ дават 30 различни позиции по въпроса. И за това си има диагноза, но пак няма да вземам чужд хляб.

И Десните са десни. То си го пише в името.

Ако не вярвате, нека погледнем тяхното възвание. „Ние сме непоколебимата, истинска и последователна десница.“ Последователна, да. Мария Капон беше с Бойко Борисов, срещу Бойко Борисов, с Касим Дал, срещу Касим Дал… Надежда Нейнски влиза в коалиция с ДСБ, излиза от коалиция с ДСБ… няколко пъти… Последователно тоест. 

Мен лично ме впечатли това: „Вие сте солта на България!“… Мдааа и черния пипер, и самардалата, и босилека… Абе подправки да има…

Ние, десните хора, обединени в коалиция „Десните“:

  • убедени във върховенството на Вселенския Разум…

И тук вселенския разум минава и соли със солницата… Само на едно място е пропуснал да посоли. В българското дясно. Та от Бойко Борисов, който прибра при себе си Мозер и Яне Янев до Реформаторския блок, който приюти розовите беемвета на Свинаров, е безсолно откъм вселенски разум.

И тук идва най-доброто. Пазя го за накрая. Тя. Репуц! Мирно! Влиза Християндемократическата партия на България. Влиза в Реформаторския блок. Директно начело на листата в Хюстендил! Защото всичко хубаво и голямо започва с Хъ. И Хасфалта на Бойко и той започва с Хъ.

Откъси от интервюто на г-жа Репуц в Дневник (цялото тук!)

Защо избрахте да се включите в политиката с Християндемократическата партия?

– Заради буквичката „Х“.

Как се стигна до коалиция с Реформаторския блок?

И тук ни помогна буквичката „Х“, така да се каже.

какво трябва да се промени в образованието?

Май трябва да пренапишем „История славянобългарска“…

Каква е позицията Ви за проекта „Южен поток“? 

България има собствен огромен енергиен ресурс в Черно море и може за пореден път да се окаже своеобразна спасителка на Европа, както е било два пъти до сега в историята, макар и предишните примери да са от средновековието. Ние имаме и природен газ и петрол в Черно море, които, както вървят проучванията, могат да ни направят износител на собствен газ, а не просто територия за преминаване на чужд, за което на всичкото отгоре да сме и носители на огромен дълг.

Господ ни е дал съкровище в Черно море, трябват ни само почтени и отговорни към нацията и децата ни политици и можем да бъдем богати.

10656260_10203052123919099_420748747_n

 

И за финал една истинска християнска мисъл: „Дори и будистите казват – почитай всеки, дори и най-презряния, никога не знаеш дали не е предрешен Буда.“

Така, че българското дясно е като Хъ-то във френския. Има го, ама не се чете. И както се казваше в един виц: Oт Асково до Арманли ‘сичкото хасфалт. За Хасково нищо няма да кажа. За останалите 127 десни партии, 45-те либерални, 39-те леви, от които половината в БСП-Лява България, за патриотите и консерваторите и каквото там е останало – друг път.

Александър Николов

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.