shareit

Реформирай нещо друго

| от |

„Отговаряме на очакванията на служители на МВР да се съобразим с техните искания.“ С тези думи министър Бъчварова оттегли „реформата в МВР“, която предизвика протести на полицаи в последната седмица. Тук е мястото да кажем, че реформа е силно казано за няколко промени, колкото и съществени да са те.

Това действие на управляващите е всичко друго, но не и прецедент. Подобна бе съдбата на всички опити за промени в образованието, здравеопазването, енергетиката, МО, МВР…

Огромно мнозинство от българите смятат, че има спешна нужда от реформи. С едно уточнение: тези реформи да не засягат спокойствието на всеки да върти своята малка далавера, докато се възмущава от ограбването на държавата. Полицаите, митничарите и данъчните да си прибират такса „спокойствие“, катаджиите такса „кръстовище“, учителите да си дават частни уроци, лекарите и фармацевтите да си точат здравната каса, кондукторите в БДЖ да продават „билети“ на половин цена, а парите да прибират в джоба… И още, и още. Имам една лоша новина. Това е истинското статукво. Не е КОЙ, а всеки ТОЙ поотделно.

Възхищението от преди 3 дни, че румънците са излезли на протест срещу корупцията, пропуска факта, че трябва винаги да си срещу корупцията, а не само срещу тази, в която не участваш. А в България ситуацията е „Тука е така!“.

Обществото е срещу привилегиите… до момента, в който се добере до тях. И противно на всички очаквания, че привилегиите във властта започват от горе надолу, това съвсем не е така. Докато погледите са насочени към министрите, техните заместници и съветници назначават роднините на всички по партийна линия. Докато изпращаме поздрави на майките на депутатите, местният кмет разпределя порциите в общината.

Като в стария виц за йерархията в здравеопазването – медицинска сестра, лекар, главен лекар, директор на болницата, министър на здравеопазването, лелка на регистратурата. Не е виц. Реалност е. България е държавата на лелките. Всеки добрал се до печат, който трябва да удари на документ, има неограничена власт. И се носят бонбони, уискита, само и само да се сдобиеш с едно Изх. No …

Тези хора не можеш да ги помръднеш, без да се заговори за политическа метла. Както казваше един служител в РВД, „Тук само се назначава и всяко ново правителство, увеличава щата, за да си намести хората.“ Освен това те сменят партиите по-бързо от датата на календара. Въпреки постоянното оплакване от ниски заплати, държавната администрация (министерства, агенции, общини) е най-големият работодател в страната, а кариера като държавен служител е мечтата поне на всеки втори. В тази структура единствената реформа, която би могла да мине е Microsoft да премахне пасианса от Windows.

Без печат от лелката на регистратурата никоя реформа няма шанс да мине. Всеки опит дори за минимални промени се посреща на нож от обществото, което постоянно се оплаква, че е затънало до шия в оборска тор, но е против махането ѝ, защото топли. И ако някой посмее да посегне към лопатата, протестът му е в кърпа вързан и до няколко дни мнозинството му крещи в лицето „Остави лопатата“. И така до следващия път. „Реформирай нещо друго“, усмихва се лелката с печата. А зад нея един чичко със злорада усмивка размахва палка STOP. А на НС е време да сложим надписа „След нас и потоп“.

 
 
Коментарите са изключени