shareit

Реформатори, реформирайте се!

| от |

Продължаваме да търсим различните гледни точки. Публикуваме мнението на Митко Димитров (http://dimitrovblog.wordpress.com) за нещата около Реформаторския блок. Ако има други гледни точки по темата са добре дошли на нашата скромна платформа.

Продължавам да не разбирам поведението на Реформаторския блок. Уж сме в екстремна ситуация, уж хората имат нужда от алтернатива на политическия модел,  а реформаторите продължават се държат като ощипани моми. Абе, кажете си – в коалиция ли ще се явявате или не! Длъжни сте! Какво е това “Не, не изключваме и коалиция, ама засега ще мислим реформаторски…”?! Макар, че аз имам теория за развитието на събитията, която обаче не е в положителна насока за блока. Ако продължават да премълчават намеренията си и да се правят на приятно разсеяни, не трябва да очакват кой знае какви резултати на изборите. Хората протестират срещу точно такова поведение – неяснота, заобикаляне и политическо, кухо говорене. Яснота, дами и господа реформатори! Дайте яснота! Екстремните ситуации изискват конкретика, а вие я избягвате всячески. Продължавате да се криете зад политическата мимикрия…

1384882_10151762123342998_1995129048_n

Освен това, Реформаторският блок продължава да допуска огромни идеологически грешки, които са от фундаментално значение за бъдещото му развитие. Трагедия е да пренебрегвате ГЕРБ в говоренето си. До преди няколко месеца Бойко Борисов и партията му бяха в устите на всички лидери, чиито партии са в блока. Анти – правителственото говорене е нормално, поради ред обясними причини, но какво става с ГЕРБ? Г-н Радан Кънев, който се изказа за тях, така и не даде ясен отговор на въпроса „Е ли възможно включването на ГЕРБ в състава на реформаторите?”. А сте длъжни! Отново Г-н Кънев заяви, че вратите на политическата платформа (както вие го наричате) са зазидани за БСП и ДПС, но по отношение на ГЕРБ не беше ясен. Искате да ви бъде гласувано доверие, но то изисква определен тип поведение. Все още такова поведение ви липсва!

Като за край ще препоръчам на всички в Реформаторския блок – РЕФОРМИРАЙТЕ СЕ! Бъдете ясни, точни и конкретни по отношение на бъдещите ви намерения – коалиционни, управленски… И най-вече: отношението ви към ГЕРБ и Бойко Борисов е определящо за вас. В противен случай рискувате да намекнете на обикновения избирател, че не искате да се разграничите категорично от Борисов, да не би пък случайно да го обидите, защото предвиждате бъдещи общи действия с него – няма начин в един следващ парламент да се състави дясно правителство без него.

И пак: РЕФОРМИРАЙТЕ СЕ!

 
 
Коментарите са изключени

Аналоговият GPS е най-очарователното изобретение в света

| от |

Много преди глас на известна личност да ни казва от таблото на колата накъде да караме, е имало хартиени карти, прото-GPS системи, включително тази странна двойка ръчни и автомобилни карти.

Още през 1927 г. се появява Plus Four Wristlet Route Indicator. То представлява устройство за носене на китката, като ръчен часовник, и разполага с малки свитъци с конкретни пътища. Индикаторът няма нужда от батерии и работи, точно както си представяте – хартията се навива от едната страна, докато пътуваме, и като пристигнем, я връщаме обратно за следващия път.

Джаджата се продава заедно с 20 скрола с различни маршрути, повечето от които са за Лондон, а още могат да се купят от или да се направят по поръчка от производителя. Шофьорите или пътниците могат ръчно да навият механизъм отстрани, който автоматично да движи картата паралелно с тяхното движение.

Морис Колинс е 73-годишен лондончанка и собственичка на антикварна колекция, която включва този GPS накит. Колекцията й се показва в различни музеи и изложби, а тя нарича индикатора „невероятно изобретение“, но отбелязва: „Самата аз никога не съм го опитвала да се навигирам така и не съм сигурна доколко успешен би бил опитът ми.“

През 1932 г. се появява подобно, но по-усъвършенствано устройство. Iter Avto също използва механизъм за превъртане на хартия, но с обрат: страниците се движат автоматично с напредването на автомобила.

Смята се, че е първото автоматизирано навигационно устройство, монтирано на автомобил като то е вързано със скоростомера и регулира въртенето на картата според скоростта. Подобно на предшественика си, Avto се произвежда в ограничени количество като е предназначено предимно за елита на собствениците на автомобили.

Разработен в и за Италия, представеният набор от карти на това устройство включваше различни големи градове, а рекламата му го хвали с точност и полезност:

„Мотористи, Iter-Auto е вашият ангел хранител на Земята, който ще ви ръководи за ръка, наставлявайки ви в пътуванията с безупречна точност, чрез карта-маршрут, който e в перфектен синхрон с шофирането на вашия автомобил, както и всякаква информация като: кръстопътища – мостове – неравности – нива на кръстовища – опасни завои – снабдяване – облекчение – гаражи – хотели и др.“

 
 
Коментарите са изключени

Колапса на най-високата кула в света

| от |

На 8 август 1991 най-високото нещо на планетата, построено от човека, се огъва на две, чупи се и пада. Със своите 646 метра кулата е два път по-висока от второто най-високо нещо в Европа, а осанката й няма да бъде надмината до построяването на Бурдж Халифа (828 метра) почти 2 десетилетия по-късно. И въпреки това светът не научава за края на тази кула.

Warsaw radio mast in Konstantynow

Радиофоничният предавателен център Константинов (известен още като Варшавската радио кула) може да изпраща сигнали, които да бъдат прихванати от Европа, Африка и дори Северна Америка. Строителството й отнема 4 години, от 1970 г. до 1974 г., 420-тонната стоманена решетъчна кула с течение на времето остава без поддръжка, което в крайна сметка е и причината да падне.

Формирана е комисия, която установява, че вината е в Mostostal Zabrze – компанията, която изгражда и поддържа кулата. Строителният координатор и началникът на отдела са признати за виновни за срутването и са осъдени на две години затвор.

Обломки рухнувшей Варшавской радиомачты

В безкрайната надпревара в графата най-високата сграда в света, Съветът за високи сгради и градски условия, който отсъжда подобни рекорди, не признават радио кулите за сгради. Техните правила обаче също така не изискват и всички части от сградата да са обитаеми. Затова радио кулите, антените и шпилите, макар и да не се считат за самостоятелни конструкции, могат да се използват за добавяне на още няколко цифри към височина на сградата, на която са прикрепени.

Човек може да каже, че Съветът няма най-високите стандарти на света (ако ни позволите тази забележително безвкусна, но сполучлива игра на думи). Само половината от височината на сградата трябва да бъде съставена от обитаема площ, за да може тя да се счита за претендент за най-високия рекорд. Освен това неговите критерии и дефиниции продължават да се променят с течение на времето, предполагайки степен на субективност.

Освен антените и кулите има и други спорни фактори, които могат да се намерят и в правилника на Съвета, като: дали сградата е в строеж или завършена, дали виси като окачените мостове и дори каква част от височината й е под земята. Или под водата.

Това ни отвежда до още една от най-високите структури в света: Petronius – петролна платформа, която се намира на 612 метра от морското дъно в Мексиканския залив. Преди Бурдж тя беше най-високата свободна структура в света, според Световните рекорди на Гинес от 2007 г.

Като сграда обаче Petronius би могла да претендира за „най-високата сграда на СВСГУ“, заради 74-метрова част от 43 000-тонната структура, която седи над повърхността на водата. Тя обаче не изпълнява изискването за “ заетите етажи“. Но подобни платформите, като близката Ursa (1,3 километра), могат да бъдат още по-високи; Магнолията, също в Мексиканския залив, е с дължина 1,4 километра, много по-висока от Бурдж.

 
 
Коментарите са изключени

Построиха мостовете от евро банкнотите

| от |

Банкнотите по света често съдържат известни съвременни или исторически скулптури, паметници или някакви сгради. Това обаче не е така при еврото, за което бяха изработени поредица от несъществуващи структури. В тон с приказката, че „животът имитира изкуството“, тези структури сега стават основа за поредица от реални постройки.

На 1 март 2002 г. евромонетите и банкнотите се появяват в обръщение на бял свят. Едната страна на монетите е уникална за всяка страна и включваща хора и места, специфични за нея. Другата страна стандартизирана за всички държави и има карти и символи на континента.

Лицата и гърбовете на банкнотите обаче са еднакви във всички страни, което означава, че трябва да представляват всички членове на Европейския съюз, без да показват предпочитания към някоя държава. Тоест личности или забележителности, специфични за отделна страна, не са опция.

euro bank notes

Европейският паричен институт (ЕПИ) избира моделите измежду финалистите от европейски конкурс за дизайн на еврото, подпомогнат от жури от независими експерти в областта на маркетинга, графичния дизайн, рекламата и историята на изкуствата. Печелившият дизайн на банкноти трябва да съдържа „времената и стиловете на Европа“.

На гърба на банкнотите има серия мостове, които са направени с идеята да символизират връзки и комуникация в рамките на и извън Европа. Те са в архитектурни стилове от седем периода на европейската културна история: класически (5 евро), романски (10 евро), готически (20 евро), ренесансов (50 евро), бароков и рококо (100 евро), епохата на желязото и стъклото (200 евро) и модернизъм (500 евро).euro bank note project

Десетилетие след като цветните банкноти започват да обикалят континента, холандският художник Робин Стам започна да разсъждава над идеята да превърне тези рисунки във физически реалности – планът му е за Спийкенисе, предградие на Ротердам. С помощта на инженери и с благословията на местния граждански съвет той се хваща на работи.bridges of europe project

Стам и неговият екип пристъпват към изграждането на „Мостовете на Европа“. Те построяват мостовете над ров с вода около жилищни кооперации. Стам дори се свърза с Европейската централна банка (ЕЦБ), за да осигури одобрение на проекта, което и му беше предоставено с най-добри чувства. В галерията по-долу можете да видите всеки мост по ред на нумизматичната им стойност:

5 евро

10 евро

20 евро

50 евро

100 евро

200 евро

500 евро

 
 
Коментарите са изключени

Олимпийските игри са включвали и изкуства

| от |

Холандският архитект, който проектира олимпийски стадион за Игрите през 1928 г. в Амстердам, получава изненадваща награда: златен олимпийски медал. Редом със спортистите, които се състезават се за златни, сребърни и бронзови медали в гимнастиката, гмуркането и борбата, дизайнерът Ян Уилс е отличен с първо място в категорията архитектура.

И още по-странно: той получава наградата за работата си по самия стадион, домакин на олимпийските игри през същата година.

Jan Wils

Ян Уилс 

Но Ян Уилс не е единственият с награда в изкуствата: същата година десетки други дизайнери и художници печелят олимпийски медали в редица творчески категории – от градоустройство до рисуване. Общо над 1000 творби от 18 държави са представени в тези категории.

Въпреки че много хора днес никога не са чували за този компонент на Игрите, изкуството е било неразделна част от тях още от 1908 година, а неговите експонати се представят паралелно със спортните събития през Летните олимпийски игри десетилетия наред.

Pierre de Coubertin Anefo2

Пиер дьо Фреди, барон де Кубертен

Пиер де Кубертен (Пиер дьо Фреди, барон де Кубертен) основава Международния олимпийски комитет (МОК) и съответно играе ключова роля във възраждането и формирането на Олимпийските игри каквито ги знаем днес. Историк и педагог, неговата любов към древна Гърция го води към древните атлетически състезания, както и педагогическия потенциал на спорта. През 1896 г. МОК прави първата модерна Олимпиадата, която се провежда, доста подходящо, в Атина.

Визията на Кубертен за Игрите обаче все още не е завършена; първоначално той пази основната си идея в тайна, за да избегне допълнителни усложнения в организацията. През 1906 г. обаче я разкрива пред МОК: Олимпийските игри трябва да включват златни, сребърни и бронзови медали и в пет категории на изкуствата: архитектура, литература, музика, живопис и скулптура. Както спортните състезатели по онова време, артистите, участващи в новия „Петобой на музите“, трябва да са аматьори.

Идеята не е толкова странна, колкото може би звучи в първия момент – все пак и в древността Игрите включват награди за музика, пеене и хералдинг (публично известяване). Както Кубертен пише в защита на предложението си: „В зенита на Олимпия изобразителните изкуства се комбинират с Олимпийските игри и така се стига до тяхното величие. Сега това отново ще стане реалност.“

Кандидатите в арт дисциплините трябва да представят авторски произведения, вдъхновени от спорта. За архитектите това довежда до представяне на стадиони, спортни комплекси, игрища, плувни басейни и дори шанци за ски скокове. В повечето случаи творците са задължени да представят произведения, които не са били показвани или изпълнявани досега. Изключения се правят само за архитектурата, където се приемат както разработени проекти, така и вече построени обекти.

Състезанията по изкуства първоначално трябваше да участват в Олимпийските игри през 1908 г. в Рим, но организацията се променя, когато събитието е преместено в Лондон. МОК обаче успява да ги включи в Игрите през 1912 г. в Стокхолм. Отначало изкуствата са по-скоро страничен елемент – само с няколко десетки произведения и шепа награди – но през следващите десетилетия те набират скорост.

Започвайки през 20-те години на миналия век, артистичният компонент на Игрите се развива все повече и организаторите разделят първоначалните пет категории:

  • Към „Архитектура“ се добавя и „градоустройство“
  • Към „Живопис“ се добавя „рисуване“ и „графика“
  • „Скулптура“ се разделя на „статуи“ и „релефи и медальони“
  • „Музика“ се разделя на „песен“, „оркестър“ и „един инструмент“
  • „Литература“ се разделя на „лирически произведения“, „епос“ и „драма“

До 40-те години на 20 век изкуството на игрите е изключително популярно и привлича тълпи по изложбите, организирани редом със спортните състезания. Някои художници дори успяват да продадат конкурсните си творби по време на Игрите.

МОК обаче все повече се притесняват, че: „Олимпиадата трябваше да бъде за аматьори, пък повечето участници в изкуствата са професионалисти“. Отчасти заради тази причина МОК решава да прекрати изкуството след Игрите в Лондон през 1948 г. В следващите години са направени опити за повторното му въвеждане, но без състезателния елемент.

След дълга поредица от дебати в Комитета, в крайна сметка е решено Летните олимпийски игри да подпомага културни събития и днешната олимпийска харта изисква „програма от културни събития, която трябва да обхване най-малко целия период, през който Олимпийското село е в действие“.

Мнозина от арт участниците действително са аматьори, но малцина ще станат известни. Докато изкуството е част от състезанията на Игрите, са поставени няколко странни рекорда, включително и такива, които никога няма да бъдат счупени (като например спечелване от един човек на медал както за изкуство, така и за спорт):

  • Уолтър У. Уинанс (на снимката) от Съединените щати печели медали в стрелбата на Олимпийските игри през 1908 и 1912 г. На вторите той печели и злато за своята скулптура „An American Trotter“.
  • Алфред Хайос, унгарски студент по архитектура, спечели два златни медала за плуване на Олимпийските игри през 1896 г. 28 години по-късно той е удостоен и със сребърен медал за архитектура за стадион, в чието създаване е участник.
  • Джон Копли от Великобритания е (и до днес) най-старият носител на олимпийски медал. Той взима сребро за свой офорт на Игрите през 1948 година, когато е на 73 години.
 
 
Коментарите са изключени