Разпадащият се свят на „Стъклената менажерия“ в Сфумато

| от |

Когато става дума за пресъздаване на класики, зрителят традиционно е много взискателен. Така и трябва да бъде.

Вечно живите произведения на автори от ранга на Тенеси Уилямс, за когото става дума в този текст, са поставяни на сцена от огромен брой режисьори, къде с повече, къде с по-малка успеваемост. Естествено, брилянтният текст е базата, на която се опира всяка театрална постановка, но ако режисурата, сценографията и играта не смогват да доближат нивото на текста, резултатът е в най-добрия случай посредствен, а в най-лошия – трагичен и допълнително угрознен от усещането за гавра с велик автор, което остава у зрителите на интелектуално и емоционално равнище.

Затова когато се отправих към „Сфумато“ да гледам трактовката на „Стъклената менажерия“, която представя режисьорската двойка Йордан Славейков и Димитър Касабов, бях едновременно въодушевена и притеснена,   макар че който е гледал „Паякът“ на двамата режисьори, трябва да е спокоен, че може да очаква нещо добро. Именно те са автори на „Паякът“, в която играта на Пенко Господинов и Анастасия Лютова е еталон за качествен театър, което се доказва от многото награди на пиесата.

И действително, перото на Уилямс сякаш е писало именно за това представяне на текста, именно за тези актьори, именно за малката сцена на ТР „Сфумато“. Мотивът за разпадащото се семейство е разгънат блестящо на фона на почти гениалното сценографско решение домът на героите да е изграден буквално от лед. Който се топи през цялото действие. И докато мебелите се топят в една сполучлива, макар и очевидна метафора, зрителите са въвлечени в историята на топящата се хармония на едно семейство.

_DSC0456StM

Отровата на обсебващата, властна майка и символично присъстващия на един портрет баща се е всмукала в животите на децата на това семейство и е дала началото на един необратим емоционален и психически разпад. В ролята на мечтателя Том със замах влизат Димитър Николов и Калин Пачеръзки, като и двамата успяват да пресъздадат в образа така необходимата искрица нормалност, в която зрителят се вкопчва, докато наблюдава имагинерния край на света за семейство Уингфийлд. А Каталин Старейшинска (с номинация за дебют за наградата Икар 2015) е толкова автентична в ролята на сакатата, свръхтревожна Лора, че у гледащите се надига естествен порив да я успокоят и да я извадят от ледения й дом, който изпива всяка надежда за жизненост и пълноценен живот на жена.

_DSC9925StM

Но безспорно най-впечатляващото превъплъщение в „Стъклената менажерия“ принадлежи на Албена Георгиева, актрисата от легендарния първи клас на  основателите на ТР „Сфумато“ Маргарита Младенова и Иван Добчев, която тук пресъздава едно от най-живите си изпълнения. Толкова живо, че провокира непредубедения зрител да изпитва едновременно омраза, жалост и симпатия към героинята й и да не знае кое от тези чувства е водещо.

Аманда Уингфийлд е изоставена от своя съпруг и е подчинила живота си на отглеждането на двете си деца. Тя има всички предпоставки да погребе децата си в неосъществените си мечти и неконтролираните си амбиции – и го прави. Разрушителната сила на прекалената, изискваща майчина обич е толкова видима в текста на Уилямс и в играта на Албена Георгиева, и толкова съвременно звучаща, че много майки вероятно биха се замислили за собствената си любов към децата. „Стъклената менажерия“ внимателно ни внушава, без да натрапва и да морализаторства, че пълната отдаденост на децата осакатява живота и чувствителността им, повечето пъти необратимо.

13006597_10209329365013988_1383810564039166616_n

Докато чака Спасителя на дома Уингфийлс, Джим О’Конър (в ролята – Петър Дочев), Лора носи на чупливите си, сякаш направени също от лед, рамене, непосилно тежкия кръст на майчините очаквания. Тя е обречена да обслужва желанията на Аманда, които са напълно лишени от сетивност за „този свят на малки стъклени фигурки“, който обитава малката героинята на Каталин Старейшинска. И те я смазват.

Също въздействащ ход е неизменно стоящия в топящия се дом портрет на бащата, който е вечно отсъстващ. Той няма физическо присъствие в пиесата и от психоаналитична гледна точка не е успял да въплъти в семейство името на бащата, което да сложи граници на майката и да очертае смисъл за децата, но неговият поглед винаги е там, сякаш за да напомня на останалите в клаустрофобичната си къща Уингфийлд, че са изоставени. Че има виновен за тяхната духовна дезориентация, но той никога няма да поеме вината си, а децата винаги ще носят белега на изоставянето.

14469639_1679244782393890_88269535073833583_n

Славейков и Касабов прекрасно са уловили духа на текста на Уилямс и са го поставили на сцена, на която нещастието на едно семейство, намерило израз в ежедневната меланхолия и потиснатост, се гледа през увеличителна лупа. Тази пиеса няма да ви накара да се засмеете и няма да ви накара да си извадите поука, както правят по-елементарно скроените постановки. Тук няма нищо сдъвкано, нищо опростено, нищо хумористично ала „Комиците“.

Но хуморът все пак може да се види през тъжно-леденото огледало на една семейна история, която е отдалечена от нас във времето и пространството, в което е измислена, но е оголено, брутално актуална за обществото ни тук и сега.

Може да гледате „Стъклената менажерия“ в ТР „Сфумато“ на 29 декември от 19 ч. Не се подготвяйте за бесен смях, нито си носете кърпички за бърсане на сълзи. Но изчистете ангажиментите от програмата си за вечерта след театъра, защото ще имате нужда от пространство и тишина, за да помислите. Сами, когато мисълта е най-оглушителна.

Превод: Евгения Панчева

Сценография и кюстюми: Елена Стумбова

Композитор: Емануил Одаджиева

Фотограф: Яна Лозева

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.

 
 

Берлинале обяви още 10 филма от конкурсната програма

| от |

Берлинският кинофестивал обяви още 10 филма, включени в основната конкурсна програма, с което заглавията, съперничещи си за наградата „Златна мечка“, станаха 18, съобщи ДПА.

В 68-ото си издание фестивалът ще представи от 15 до 25 февруари филми както от големи, така и от новоизгряващи центрове на световното кино – Латинска Америка, Централна Европа, Франция, Германия, Азия, САЩ, Иран.

Британецът Робърт Патинсън ще се завърне на Берлинале в комедията-уестърн „Damsel“ (Девойка) на американския режисьор Дейвид Зелнър. Във филма участва и Миа Вашиковска. Световната премиера на „Damsel“ ще е на кинофестивала „Сънданс“.

Германският режисьор Кристиан Пецолд ще представи на Берлинале филма си „Транзит“ за изгнаническия живот във Франция.

В конкурсната програма е и световната премиера на дебютния филм на румънската режисьорка Адина Пинтилие „Не ме докосвай“. Иранецът Мани Хагиги ще покаже новия си филм „Khook“ (Прасе).

Латиноамериканското кино ще бъде представено от парагваеца Марсело Мартинеси с „Наследничките“.
В конкурсната програма на кинофестивала в Берлин са включени също филми на родения в Дъблин Ланс Дейли, на швейцареца Маркус Имхоф, французина Седрик Кан, шведа Манс Мансон.

През декември в конкурсната програма на Берлинале бяха включени „Ева“ на френският режисьор Беноа Жако, с Изабел Юпер, и новият филм на Гюс Ван Сант „Не се притеснявай, не можем да стигнем далече пеша“ с Хоакин Финикс.

В първата селекция за конкурсната програма влязоха два германски филма – „На пазара“ (In den Gaengen) на режисьора Томас Щубер със Сандра Nюлер и „Брат ми се казва Роберт и е идиот“ на Филип Грьонинг.

Руският филм „Довлатов“ на Алексей Герман младши, италианският „Моя дъщеря“ на Лаура Биспури и полският „Чаша“ („Mug“) на Малгоржата Шумовска също бяха избрани за конкурсната програма на Берлинале.

Кинофестивалът в Берлин ще бъде открит на 15 февруари със световната премиера на анимационния филм „Островът на кучетата“ на режисьора Уес Андерсън. Председател на журито ще бъде германският режисьор Том Тиквер.

 
 

Джейн Фонда няма да се даде на някакъв „малък рак“

| от chronicle.bg |

Вчера Джейн Фонда отново ни напомни защо я обичаме и се възхищаваме не само на вида й, но и на силата й. В интервю вчера (16.01) актрисата сподели, че се е подложила на операция за премахване на раково образувание в областта на долната устна.

Кинолегендата се появи в AOL Biuld, за да промотира предстоящия четвърти сезон на сериала на Netflix „Грейс и Франки“ и коментира лепенката, поставена на лицето й. „Бих искала да обясня за какво е тази лепенка. Наскоро бях оперирана от рак на долната устна. Мислех, че ще нормализирам преди да дойда тук, но всичко е наред. Просто исках да обясня, че по принцип не ходя така.“

„Удивително е, че въпреки това дойде“ отвърна водещият на емисията, признавайки, че много знаменитости не биха се появили пред камера преди да се възстановят напълно.

„Светът се разпада. Какво е една устна в сравнение с това?“ беше  отговорът на актрисата, която обикновено никога не дава обяснения относно това как изглежда и не търпи подобни въпроси в ефир. През ноември миналата година тя призна, че се е подлагала на пластични операции, но отказа да отговаря на каквито и да било въпроси относно това.

Фонда допълни, че няма да позволи на някакъв „малък рак“ да я повали. В следващо интервю с Хауърд Стърн за ABC казва, че напълно ще се възстанови.

 
 

Chivas Venture 2018: ларви на насекоми стават източник на протеин

| от chronicle.bg |

NASEKOMO е българският финалист в глобалния конкурс за бизнеси с кауза Chivas Venture 2018 с общ награден фонд от 1 млн. долара, чрез който всяка година се подкрепят иновативни компании, чиято цел променят средата около себе си към по-добро. Компанията развива бизнес, базиран на технология за превръщане на органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на насекоми.

NASEKOMO продължават към световния финал, след като на локалния кръг се състезаваха с още три стартиращи социално отговорни бизнеси –Checkpoint Cardio, AGNON и Jamba.

Компанията ще се присъедини към 28-те финалисти от цял свят, които първоначално ще преминат през бизнес програма в Оксфорд, а след това ще представят проектите си в рамките на водещия технологичен фестивал TNW Conference в Амстердам през май 2018 г.

Проектът на NASEKOMO развива технология, която превръща органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на Black Soldier fly. В дейността си компанията използва способността на насекомите да рециклират органични отпадъци и да ги превръщат бързо и ефективно в протеини, които могат да служат за изхранване на различни видове животни. Ларвите на насекомите се хранят с отпадъците и натрупват протеинова биомаса. След обработка, биомасата се използва за храна на животни, при които ларвите са естествена част от храненето.

Така на практика дейността помага за справянето с два проблема: натрупването на органични отпадъци, които при загниването си отделят метан и допринасят за замърсяването на въздуха и растящата нужда от протеини, за чието създаване традиционните индустрии изразходват все по-оскъдните природни ресурси.

На 4 април 2018 г., малко преди финала на Chivas Venture 2018, ще стартира и триседмично онлайн гласуване, на базата на което 250 хил. долара от общия награден фонд ще бъдат разпредели между проектите с най-много гласове. На големия финал на състезанието през май 2018 г. международното жури ще определи между кои финалисти ще се разпредели останалата част от наградния фонд.