Разделянето на ВСС минава през промяна на конституцията

| от |

Проф. Даниел Вълчев

Реформатор не е онзи, който говори за реформи, а този, който ефективно успява да направи реформи. Много е лесно да кажеш, аз исках да направя реформа, но Конституционният съд ми я отмени. Предварително трябва да си помислил, че съществува такава възможност и да си потърсим по-голямо мнозинство. Ние българите сме свикнали да се оправдаваме с външни фактори.

Разделянето на ВСС на две камари и как да се постигне това

По този въпрос може да има дебат. Едната школа казва, че това може да бъде постигнато с обикновена промяна в Закона за съдебната власт, а другата – че това е конституционен въпрос. Има и мнения, че това не е просто конституционен въпрос, а е от онези въпроси, по които трябва да се свика Велико народно събрание. Аргументи има и в двете посоки. Чистият начин е това да стане с промяна в конституцията. Когато има съмнения е по-добре да се направи по-тежката процедура, за да се изчисти всяко съмнение относно конституционно съобразността на едно такова решение.

Ако се тръгне по другия път, рискът е ясен. Може да бъде сезиран Конституционният съд и неговото решение не може да бъде предварително разгадано. Тук искам да отворя една скоба Конституционните съдилища по правило имат право да променят своята практика и това много често става. Българският Конституционен съд няма такава традиция, но немският, който е флагманът на европейските конституционни съдилища, имаме много примери, че той си е променял практиката през годините. Така че не е страшно. Конституционният съд може и да подкрепи такава промяна.

Много приказки се изприказваха, че трябва да се намали политическата квота, т.е. тази, която минава през Народното събрание и да се усили квотата на самите магистрати. Това със сигурност не може да стане без промяна в конституцията, защото там ясно е казано кой каква част от членовете на ВСС избира. Второ, ако се направи тази промяна, без да започнат да работят две колегии, без промяна в конституцията, възникват много въпроси, които са от гледна точка на това как технически ще решат няколко проблема. Например: Какво става с тези, които се избират от НС? Те в коя от двете колегии ще заседават? В тези колегии по еднакъв брой хора ли ще има в тях? НС може да избере или само съдии, или само следователи, или само прокурори, или шарено, или пък някакви юристи, или пък само университетски преподаватели. Тук възникват твърде много въпроси, които ще трябва да се решават на парче.

Дългосрочното решение е да се мине през конституционно мнозинство. Въпроси като мандати на главния прокурор и съдилища минават през конституционно мнозинство и тук пак ще има конфликт с едно старо решение на Конституционния съд дали се засяга формата на държавно управление.

Ще постигне ли този парламент конституционно мнозинство

Всичко може да бъде направено, проблемът е, че не всеки може да го направи. Една голяма част от нещата, които се предлагат са разумни. Но трябва да сме наясно, че съдебната система не е някаква система, от която се интересуват съдиите и юристите. Това е система, която засяга живота на всеки българин и икономиката на страната. Никой нормален човек няма да дойде да си инвестира парите в страната, ако знае, че не може да разчита на правоохранителните органи. Струва ми се, че малко подценяваме тези неща.

Разбира се, че в парламента може да се направи конституционно мнозинство само трябва да се говори по-ясно около кои 5 точки търсим съгласие. Ако кажем, че търсим съгласие около това да разделим ВСС на две, защото първо, второ, трето, четвърто… Аз мисля, че ще се намери такова мнозинство.

Самото разделение на ВСС на две колегии не решава нито един въпрос. Това е един щрих. Ако някой си мисли, че като го разделим на две ще решим някакви въпроси, това е грешка. Но ако е част от една обща политика, това може би проработило.

Нужна ли е оставка на сегашното ВСС

Напоследък много се говори за оставка на ВСС, това е по-скоро политически въпрос. Има морални основания да се иска оставката на ВСС, в това няма съмнение. В крайна сметка каквото и да се говори, това е поредният състав на ВСС, който е под очакванията на обществото. Това е истината. Такива морални основания има.

За мен въпросът е друг. Ние искаме оставката на ВСС и избираме нови хора. Къде е разликата? При едни и същи правила, при една и съща обстановка като изберем нови хора и тези хора един бог знае какви са, няма да се получи промяна. Този състав на ВСС беше избран при мнозинство на ГЕРБ, в момента той ще стане отново с категоричното мнозинство на ГЕРБ. Да, с други политически сили, но това ще е въпрос на компромис. Кое ни гарантира, че новите ще са по-добри от старите? Защото аз нищо не виждам, че ще ни го гарантира това нещо.

Ние се въртим в един омагьосан кръг, защото не искаме да приемем един много важен принцип. Когато имаш системен проблем, ти трябва да го решиш с промяна в системата. Когато имаш персонален проблем, можеш да го решиш и със смяна на личностите. В случая смяната на личностите може да подобри малко нещата, но тя не може да подобри системата. Системата се нуждае от промяна. Личностите са вторичен въпрос.

За назначенията в съдебната система

Съдебната система е много консервативна и в нея не може просто така да си правите назначения, както поискате. Трябва да свикнем с едно, че назначаването на тримата големи – председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, както и на главния прокурор – е въпрос колкото професионален, толкова и политически. В това няма никакво съмнение, така е в цял свят. Назначаването на съдиите във Върховния съд на САЩ не е чисто професионален въпрос, то минава през политически разговори. И никой не го крие това нещо. Да, те трябва да имат високи морални качества, да бъдат големи професионалисти, но и другото също е факт.

Въпросът, който трябва да бъде поставен в тази система, а във всички системи е кой носи отговорност за едно назначение. Спомнете си г-жа Марковска, която беше избрана за член на КС по време на предишния мандат на правителството на г-н Бойко Борисов, помните ли как с огромно мнозинство този избор мина през НС и след това никой не пое отговорност за този избор. Как стана така? Същото е и тука.

Като човек съм по-склонен да вярвам не на колективния избор, а на едноличния. Защото ако президентът назначи някой за конституционен съдия, е ясно кой носи отговорност. Тя се носи от държавния глава. Когато 200 души изберат един човек, тогава никой не носи отговорност. Кой има право да номинира назначения в съдебната система, нека това да са магистратурата и министърът на правосъдието. Това са хората. Тогава ще има кристална яснота. Ето този министър на правосъдието предложи ето този магистрат. Или ето този председател на Върховен съд или главен прокурор назначи или предложи еди-кой си магистрат. Време е да персонализираме отношенията по тези важни въпроси. Трябва да е ясно аз съм предложил това и стоя зад него. Ако то се окаже погрешно, нося отговорност за него.

Съдебната система е може би една от най-консервативните. Желая на министъра на правосъдието Христо Иванов и правителството успех. Правителството, независимо от неговия цвят, трябва да бъде подкрепяно в правилните неща, а в неправилните – да го критикува. Това е една много малка стъпка в приемането на тази стратегия. Истинският път тепърва предстои. /БГНЕС

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!

 

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

CHR.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.