Расистка ли е западната издателска индустрия?

| от | |

Макар човечеството да напредва както в технически, така и в културен аспект, проблемът с расизма продължава да е актуален. Той не подминава и издателския бизнес. Представяме ви текст относно расизма и издателската индустрия, публикуван в lira.bg. Той е дело на П.П. Уонг, която е главен редактор на сайта bananawriters.com.

970d„Имам  един приятел, който е писател от азиатски произход. Той има много добри качества, но книгите му често са отхвърляни от западни литературни агенти, вместо името му вече да е сред авторите на бестселъри. Сред аргументите  за отказите присъстват следните:

Книгата представлява отличен поглед върху азиатско-американската култура. Хумористичната и остроумна история е страхотна. Въпреки това на този етап не можем да я публикуваме, защото вече издаваме известен азиатски автор и се страхуваме да не прекалим”. Въпросният писател пише сълзливи книги за мъчения по време на режима на Мао Дзедун.

Друг: „Макар да ни харесва изказа и тематиката, не сме сигурни, че книгата би се вписала в икономическия климат. Не се вписва в жанра на азиатските автори, които публикуваме, и не знаем как да я позиционираме на пазара”. Какъв е въпросният жанр, не става ясно.

Потърсете в „Гугъл” азиатски редактор и ще видите, че много трудно се намират изказвания или интервюта от такива. Вземете всяко издание, което пише за „топ” издатели, агенти, редактори и ще видите, че всички са бели. Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в това бели да редактират азиатски писатели. Проблемът е в липсата на разнообразие. Редакторите базират решенията си на това дали им харесва дадена книга и дали тя би се продавала. При положение, че всички те са бели, трудно е да се очаква от тях да се идентифицират с тази култура или да избегнат стереотипите.

Всички книги от азиатски писатели, които се публикуват, се базират едва на няколко теми – „екзотичния” сексуален живот на китайските жени, мистични народни приказки, кунг фу и оцеляването по време на комунизма. Моят приятел пише за това какво е да растеш като американец от азиатски произход. Книгите му са с хумористичен поглед. Следователно – няма шанс.

Издателската индустрия е доминирана от бели редактори от средната класа. Според данни на „Creative Skillset” едва 4% от хората, работещи в издателския бизнес в Англия и Уелс са чернокожи, азиатци или от друго малцинство в този регион. В същото време 14% от населението са такива. Проучване от 2012 г. на „Cooperative Children’s Book Center” показа, че от работещите в издателската сфера в САЩ 3,3% са чернокожи, 2,1% са азиатци, 1,5% – латиноси и 0,6% – от индиански произход. Нормално е децата на хора от тези раси да смятат, че няма смисъл да преследват кариера в бизнес, в който няма място за тях.

Нужна е промяна. Читателите азиатци обаче трябва да поемат отговорност. Лесно е да се купуват книги от азиатски автори. Както имаме пари за дрехи, приложения за мобилни телефони и скъпи вечери, така имаме и за творчеството на номинирания за „Букър” Таш Оу или Нобеловия лауреат Мо Йен. Същото се отнася и за азиатските драматурзи. Бях на две пиеси, изготвени от азиатски екип, но когато се огледах, 90% от публиката не бяха такива.

Ако дадена книга не се продава, лесно е да определим расизма като основна причина. Но трябва да се отчете, че азиатските читатели не играя ролята си. Ако половината хора от азиатски произход в САЩ и Обединеното кралство си купят едва една книга от такъв автор, много от азиатските писатели ще бъдат в бестселър класациите. Това е влияние на толкова ниска цена.

Ние, читателите, трябва да работим заедно, за да помагаме на писатели като този мой познат да преодолеят трудностите. Ако направим така, че книгите от азиатски писатели да се продават повече, редакторите и издателите няма как да не забележат. Азиатските читатели трябва да подпомогнат собствената си общност, като бръкнат в портфейлите и портмонетата си. Като си купуваме книга от азиатски писател, ние помагаме на индустрията на цена, по-ниска от тази на кофа препържено пилешко в „KFC”.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

„The Deuce“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

За втора година зрителите на HBO гледат драматичния сериал „Нюйоркска комбина“ („The Deuce“)  с участието на Джеймс Франко и Маги Джиленхол. В разгара на новия сезон става ясно, че сериалът ще ни потопи в бурния свят на Манхатън още един път в третия и последен сезон, който трябва да се появи по план догодина.

Въпреки скандалите около Джеймс Франко, който беше обявен в сексуален тормоз от своя бивша приятелка, той ще се завърне в третия сезон на „Нюйоркска комбина“.

Сериалът разказва историята на близнаците Винсънт и Франки Мартино, които се опитват да намерят мястото си в бурния свят на Таймс Скуеър през 1971 г. в зората на съвременната порноиндустрия. Действието би трябвало да прескочи в средата на 80-те години. Вторият сезон в момента разказва за събития от 1977 г.

Ето официалният синопсис:

Драматичният сериал на НВО „Нюйоркска комбина“ проследява зараждането на порно културата в Ню Йорк от началото на седемдесетте до средата на осемдесетте години и показва бурния свят на секс търговията от момента, в който културна революция, освободила американското общество от сексуалните задръжки, и нови правни дефиниции създават индустрия за милиарди, която сега е основен компонент на американския културен пейзаж. Съдържатели на барове, проститутки, сутеньори, полицаи и нощни създания се носят във вихъра на секса, престъпността, наркотиците и агресията, а порно бизнесът започна да се издига от студия за масаж под закрилата на мафията и филмови лаборатории, става законен и неизменно присъства в културния живот.