Путин вижда в Евразийския съюз делото на своя живот

| от |

1387466329_putinКонстантин Егерт за руската редакция на Би Би Си

На летище Внуково в Москва тези дни за пръв път обърнах внимание, че съществува Митнически съюз. На табелка до касовия апарат в магазина Duty Free бе изписано, че поради влизането на съюза в сила пътниците за Казахстан и Беларус вече не могат да правят безмитни покупки.

Дреболия, която ми напомни, че Митническият, а в перспектива и Евразийски съюз съвсем не е някакъв пиар проект, целящ да укрепи популярността на Владимир Путин в очите на възрастния електорат с носталгия по Съветския съюз.

Той едва ли разсъждава с категориите на „политическо завещание“ – поне засега, но явно смята Евразийския съюз за дело на целия си живот.

Годишното послание на президента към Федералното събрание миналата седмица само изостри това усещане. Путин предприема все нови стъпки, за да демонстрира, че не би се спрял пред нищо, за да превърне в реалност Евразийския съюз.

Стана ясно, че президентът на Русия смята неоимперската идея за по-важна и перспективна от руския национализъм, в какъвто често бе обвиняван само допреди няколко години от критици в страната и чужбина. Със създаването на Евразийски съюз Кремъл цели да реши няколко задачи.

Петте задачи на Евразийския съюз

Първо, да формализира, да посочи не само географски, но също така в икономически и политически план сферата, в която Русия има специални интереси – постсъветското пространство.

Второ, да изземе от Китай лозунга „Развитие без демокрация“, като сплоти персоналистките режими в Евразия.

Впрочем третата задача – да разшири пространството, достъпно за безпрепятствена експанзия на руски държавни корпорации и олигархични конгломерати, безспорно също е важна част от проекта.

Накрая – четвърто, Евразийският съюз се очаква да стане международен притегателен център за всички, разочаровани по някаква причина от западните ценности и свободния пазар.

За да постигне тези цели, Путин е готов да прави стъпки, със сигурност непопулярни сред голяма част от руския електорат.

В Русия, където се засилват нагласите срещу имиграцията, едва ли мнозина ще харесат идеята фактически да се отвори системата на матурите за ученици от страните в ОНД.

Тъкмо това обаче предложи президентът в кремълската си реч.

Единственото политическо течение, споменато в негативен контекст, бяха „т. нар. националисти“. Само преди няколко години ред критици обвиняваха Путин, че флиртува с руския национализъм. В днешна Русия обаче активистите националисти от младото поколение все по-често загърбват експанзионистките идеи имперски модел и приканват за ограничаване на връзките с държавите от Южен Кавказ и Средна Азия.

Президентът отправи към полицията, прокуратурата и тайните служби ясен сигнал – коя опозиция днес трябва да наблюдават с подчертано внимание.

Нека признаем, че стъпката е твърде оригинална. Путин ще може достойно да отговори на критиците и от Запада, и в родината, които понечат да го обвинят, че потиска своите опоненти. „Недейте така – ще им рече. – Аз водя борба срещу расистите и нацистите. Да не би да сте против?“

В речта си президентът на Русия повдигна и темата за консервативните ценности, което също не е случайно.

Съвместно с висшия клир от Руската православна църква той гради образа на страна, готова да поеме от ръцете на стареещата, покварена Европа знамето на същинските християнски ценности като семейството, брака, солидарността, неприемането на нетрадиционната сексуалност.

Съперничество с ЕС?

Тук Кремъл ще открие много допирни точки с част от европейската десница, например с френския Национален фронт.

По принцип Евразийският съюз не е враждебен към Европейския съюз. Но е алтернативен спрямо него (дори се създава другояче – директивно, отгоре) дотам, че между тях неизбежно ще има съперничество, а някой път и конфронтация.

Украинската криза е пръв пример за това, но не и последен. С оглед зависимостта на Русия от износа на енергоносители в ЕС и вноса на европейски технологии, както и продължаващата зависимост на ЕС от вноса на руски газ, за момента не се очертава противопоставянето да прерасне в ново подобие на студена война.

Не виждам обаче у Кремъл и предишното желание да тушира разногласията. Както сочат събитията в Украйна, руското ръководство се стреми да докаже пред цял свят, че има сериозни намерения. Тъй че нещата според мен няма да се разминат само с риторика.

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Новата татуировка на Емилия Кларк

| от chronicle.bg |

Когато си Майката на драконите, нормално е да не можеш да се разделиш със своите деца, дори след като те не само пораснат, но и единия умре и премине на вражеска страна. И какво правиш в такава ситуация? Ако си Емилия Кларк, си татуираш децата. И се радваш!

Това прави актрисата от „Игра на тронове“, Емилия Кларк, която публикува снимка в профила си Instagram, показвайки новата си татуировка на китката.

„Тази мама няма никога да забрави бебетата си“ пише Кларк под снимката. Татуировката се състои от три дракона (Дрогон, Регал и Визерион) в полет.

 

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.

 
 

Вече знаем кой ще режисира 25-ия филм за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

Дори на толкова ранен етап, всеки къс информация около предстоящия, 25-и филм за Джеймс Бонд предизвиква интереса на публиката. Всичко започна от актьора, който предстои да влезе в ролята на Агент 007. После стана ясно, че Дани Бойл няма да режисира филма и това повдигна още повече въпроси.

Вече те са с един по-малко, защото е ясно името на режисьора на 25-ия филм за Британския агент и това е Кари Фукунага. Съобщаването на новината съвпада с премиерата на новия сериал на Фукунага, „Maniac“, който от днес е в мрежата на Netflix.

Снимките на новия филм за Бонд трябва да започнат през март 2019 г. Засега премиерната дата е 14 февруари 2020 г.

Кари Фукунага е познат най-вече като режисьор на първия сезон на сериала „Истински детектив“, за който спечели награда „Еми“. Започва кариерата си с филма „Sin Nombre“, по-късно прави адаптация на романа „Джейн Еър“ и оригиналния филм  на Netflix „Beasts of No Nation“. Режисьорът трябваше да режисира хоръра „То“, но се отказа от проекта заради творчески несъгласия.

Филмът за Бонд  е най-мащабният му проект досега, а той е един от малкото американски режисьори, правили филм за Агент 007.