Путин вижда в Евразийския съюз делото на своя живот

| от |

1387466329_putinКонстантин Егерт за руската редакция на Би Би Си

На летище Внуково в Москва тези дни за пръв път обърнах внимание, че съществува Митнически съюз. На табелка до касовия апарат в магазина Duty Free бе изписано, че поради влизането на съюза в сила пътниците за Казахстан и Беларус вече не могат да правят безмитни покупки.

Дреболия, която ми напомни, че Митническият, а в перспектива и Евразийски съюз съвсем не е някакъв пиар проект, целящ да укрепи популярността на Владимир Путин в очите на възрастния електорат с носталгия по Съветския съюз.

Той едва ли разсъждава с категориите на „политическо завещание“ – поне засега, но явно смята Евразийския съюз за дело на целия си живот.

Годишното послание на президента към Федералното събрание миналата седмица само изостри това усещане. Путин предприема все нови стъпки, за да демонстрира, че не би се спрял пред нищо, за да превърне в реалност Евразийския съюз.

Стана ясно, че президентът на Русия смята неоимперската идея за по-важна и перспективна от руския национализъм, в какъвто често бе обвиняван само допреди няколко години от критици в страната и чужбина. Със създаването на Евразийски съюз Кремъл цели да реши няколко задачи.

Петте задачи на Евразийския съюз

Първо, да формализира, да посочи не само географски, но също така в икономически и политически план сферата, в която Русия има специални интереси – постсъветското пространство.

Второ, да изземе от Китай лозунга „Развитие без демокрация“, като сплоти персоналистките режими в Евразия.

Впрочем третата задача – да разшири пространството, достъпно за безпрепятствена експанзия на руски държавни корпорации и олигархични конгломерати, безспорно също е важна част от проекта.

Накрая – четвърто, Евразийският съюз се очаква да стане международен притегателен център за всички, разочаровани по някаква причина от западните ценности и свободния пазар.

За да постигне тези цели, Путин е готов да прави стъпки, със сигурност непопулярни сред голяма част от руския електорат.

В Русия, където се засилват нагласите срещу имиграцията, едва ли мнозина ще харесат идеята фактически да се отвори системата на матурите за ученици от страните в ОНД.

Тъкмо това обаче предложи президентът в кремълската си реч.

Единственото политическо течение, споменато в негативен контекст, бяха „т. нар. националисти“. Само преди няколко години ред критици обвиняваха Путин, че флиртува с руския национализъм. В днешна Русия обаче активистите националисти от младото поколение все по-често загърбват експанзионистките идеи имперски модел и приканват за ограничаване на връзките с държавите от Южен Кавказ и Средна Азия.

Президентът отправи към полицията, прокуратурата и тайните служби ясен сигнал – коя опозиция днес трябва да наблюдават с подчертано внимание.

Нека признаем, че стъпката е твърде оригинална. Путин ще може достойно да отговори на критиците и от Запада, и в родината, които понечат да го обвинят, че потиска своите опоненти. „Недейте така – ще им рече. – Аз водя борба срещу расистите и нацистите. Да не би да сте против?“

В речта си президентът на Русия повдигна и темата за консервативните ценности, което също не е случайно.

Съвместно с висшия клир от Руската православна църква той гради образа на страна, готова да поеме от ръцете на стареещата, покварена Европа знамето на същинските християнски ценности като семейството, брака, солидарността, неприемането на нетрадиционната сексуалност.

Съперничество с ЕС?

Тук Кремъл ще открие много допирни точки с част от европейската десница, например с френския Национален фронт.

По принцип Евразийският съюз не е враждебен към Европейския съюз. Но е алтернативен спрямо него (дори се създава другояче – директивно, отгоре) дотам, че между тях неизбежно ще има съперничество, а някой път и конфронтация.

Украинската криза е пръв пример за това, но не и последен. С оглед зависимостта на Русия от износа на енергоносители в ЕС и вноса на европейски технологии, както и продължаващата зависимост на ЕС от вноса на руски газ, за момента не се очертава противопоставянето да прерасне в ново подобие на студена война.

Не виждам обаче у Кремъл и предишното желание да тушира разногласията. Както сочат събитията в Украйна, руското ръководство се стреми да докаже пред цял свят, че има сериозни намерения. Тъй че нещата според мен няма да се разминат само с риторика.

 
 

Защо майка купи стотици подаръци на децата си

| от chronicle.bg |

Майката на 3 дечица, чието име запазваме в тайна, заяви, че няма да остави обществото да я накара „да се чувства виновна“ заради многото подаръци, които купи на децата си. Тя сподели видео във Facebook със стотици плюшени играчки, видео игри, колела и други глезотии, като каза, че ги е купувала в продължение на месеци. Всеки от тях е бил скриван в един от 14-те шкафа в дома й. Изненадващо – нито едно от децата не ги е намерило.

SEI_44779091-a9f3

SEI_44779088-b69b

Покупките са отнели на грижовната майка 5 месеца след като от опит научава да не оставя коледното пазаруване за последния момент. Отново във Facebook тя обясни: „По принцип не съм толкова организирана. Преди няколко години оставих пазаруването за последните 4 дни преди Коледа и се паникьосах. Тогава се заклех, че никога няма да го направя пак.“

Тя обаче признава, че много се е изненадала, когато видяла колко много неща е взела. Снимки й бяха публикувани в групата „Christmas Facebook page“. Там тя написа „Най-накрая извадих от шкафовете, каквото бях купувала с месеци. Споменах ли, че НЕНАВИЖДАМ да опаковам подаръци.“ Някои коментираха очевидната трудност да се опаковат толкова много неща, докато други изказаха шока си от целия харч.

SEI_44779090-97ad

Майка, която живее в Австралия, защити делото си: „Обществото ще те накара да вярваш, че не е правилно да глезиш децата си и ще те накара да се чувстваш виновен.“ Повечето от коментарите по темата за от хора, впечатлени от мисленето на жената: „Иска ми се и аз да бях толкова умна като те и да купувам подаръците през годината“, „Бързам цяла седмица да купя подаръци за четирите си деца. Твоите много ще се зарадват и съм сигурна, че сърцето ти ще се пръсне като ги гледаш как се радват“ и „Твоите деца, твоите пари, твоя работа. Радвай се, че можеш да си позволиш да им купиш играчки. Децата растат много бързо.“

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

Елън Дедженеръс: 15 години смях през сълзи

| от chronicle.bg |

Когато започва да води своето предаване, преди 15 години, мнозина са убедени, че светът все още не е готов за нея.

И имат пълното право да мислят така. Минали са едва пет години, откакто тя прави прецедент в телевизията като разкрива, че е гей в епизод от ситкома си „Елън“. Веднага след това телевизията се отдръпва, а шоуто скоро изчезва, защото светът не е готов за това. 42 млн. зрители гледат как героинята й в ситкома признава на своята приятелка, че е лесбийка, докато двете са на летището. В същото време микрофонът е включен и всички наоколо чуват признанието.

Реалността е доста по-горчива. Никой комик до този момент не е излизал от килера по толкова публичен начин. Края на ХХ век е – няма как да остане незабелязано. Елън прави нещо нечувано и светът й се отплаща. Ситкомът скоро потъва в забвение, защото никой не иска да гледа тази „лесбийка“.

Елън обаче е свикнала с подобни удари. Тя е отраснала в Ню Орлиънс, в семейството на майка логопед и баща застрахователен агент, които се развеждат, когато тя е тийнеджър. След като признава на майка си и доведения си баща, че е лесбийка, той я моли да напусне къщата им. Не иска децата му да живеят под влиянието на 21-годишната Елън. Не много дълго след това Елън се влюбва в своя приятелка, с която започва сериозна връзка. Момичето загива в катастрофа. Преди да се посвети изцяло на комедията, Елън упражнява различни професии като сервитьор, барман, бояджия и др.

Вторият й опит след ситкомът „Елън“, който е спрян през 1998 г.,  е ситкомът „Шоуто на Елън“ по CBS, но и този проект се проваля след само 13 епизода през 2001 г. Две години по-късно тя озвучава Дори в „Търсенето на Немо“ и макар това да е едно от най-добрите неща в тази анимация, екипът е на тръни как участието на Елън ще се отрази на филма.

В началото на този век Елън Дедженеръс е не просто угаснала звезда, но и живее във време, което не би допуснало някой, който е открито гей, да води собствено телевизионно шоу – без значение дневно или вечерно.

Зад идеята за „Шоуто на Елън Дедженеръс“ застава тогавашният президент на Warner Bros. Telepictures Productions Джим Параторе, който е създал „Шоуто на Роузи О’Донъл“ и „The Bachelor“. Въпреки неговата намеса, трудно се намират привърженици на идеята.

Тя е лесбийка, а жените, които гледат дневните предавания са хетеросексуални домакини с деца – какво общо има тя с тях?“ казват всички мениджъри.

Затова Параторе взима решението двамата да тръгнат на турне и сами да покажат коя е Елън. Пътуват от град на град и канят мениджърите в публиката, а след това Елън разговаря с тях и ги омайва.

Накрая успява да ги спечели на своя страна и първият епизод на „Шоуто на Елън Дедженеръс“ е излъчен в ефир на 8 септември 2003 г.  Но по това време водещата все още е принудена да се бори със задължителния елемент на всяко дневно предаване: автентичността. Това тя не може да си позволи.

Никой не вярва, че зрителите ще искат да гледат лесбийка по телевизията през деня. Задължителното услови е Елън да не парадира със сексуалността си. Човек, който преди  6 години е рискувал всичко, за да излезе от килера, трудно би се съгласил на подобни условия. „Чувствах се ужасно, защото бях работила толкова усърдно, за да бъда вярна на себе си и да преодолея срама си от нещо, което знаех, че не е грешно… Балансирането беше наистина трудно…“ признава Дедженеръс.

Но с времето става ясно, че няма повод за притеснение. Още от началото шоуто бележи висок рейтинг, който само продължава да расте с времето. Нещата стават по-лесни. А днес не можем да си представим шоуто без онзи епизод, в който Елън обявява, че ще се жени за партньорката си, Порша де Роси. Двете започват връзката си през 2004 г., година след като шоуто стартира.

„Шоуто на Елън Дедженерис“ става известно като място, където знаменитостите могат да отпуснат душите си, да се чувстват безопасно (а не застрашени от поредния драматичен журналистически въпрос) и да танцуват заедно с водещия по пътя към мястото си. Това е времето и мястото също, в което зрителите могат да се забавляват, да получат един час, лишен от цинизми и язвителни коментари. Това остава и решаващ елемент от предаването, заради който Елън е на върха вече 15 години.

„Искам шоуто да достига до хората и да бъде позитивно. Светът е изпълнен със страх и негативизъм, и осъждане. Мисля, че хората трябва да превключат на радост и щастие. Колкото и изтъркано да звучи, трябва да превключим.“

С течение на годините „Шоуто на Елън Дедженеръс“ само се разраства. От него водят началото си хитови приложения като Head’s Up!, което има 25 млн. изтегляния. Елън и предаването й печелят 59 награди „Еми“ и 21 People’s Choice Awards (повече, от който и да било в историята на шоу програмите). Призванието на Елън да превключва публиката на радост и щастие не се е изчерпало за последните 15 години.

Защо шоуто на Елън е толкова успешно? Причините са много. То наистина разведрява хората, а в определени случаи дори ги прави щастливи. В него няма да чуете някой да осъжда някого. Противно на очакванията, че водещата има тайна мисия с това предаване на превърне всички зрители в гей, това не се случва. Единствената цел е публиката да бъде щастлива и да се забавлява по време на този един час.“ И публиката е щастлива. И шегите и смехът не идват непременно на нечия друга сметка, както при повечето вечерни предавания. Самата тя признава, че се старае да не засяга никого с хумора си, да бъде неутрална, защото вярва, че ако децата гледат такъв вид хумор, ще бъдат такива, когато пораснат. Мили, добри, толерантни. Както самата Елън, когато е гледала големите Дик Ван Дайк и Лусил Бол, когато е била дете.

В същото време, Елън Дедженеръс не е човек, който ще стои тихо, когато по света се случват недопустими явления. Много често самата тя е защитава публично каузите, в които вярва, които се основават на идеята за толерантност, приемственост, социални и екологични каузи.

Днес обаче вече изглежда, че брандът (защото Елън вече е бранд) може би има срок на годност. Поне във формата, в която го познаваме. Договорът на Елън изтича през лятото на 2020 г., и към момента не е ясно дали комедийната актриса и водеща ще го поднови.

В момента се подготвяме да гледаме първото стенд ъп шоу на Елън от 2003 г. насам. „Relatable“ ще излезе в мрежата на Netflix на 18 декември 2018 г. Според собствените й думи, Елън се кани да покаже друга своя страна, различна, леко глуповата.

Това разбира се не е текст за равносметка, след края на една ера. Защото „ера“ е най-точната дума, която може да опише последните 15 години. През 8 от тях, Елън си съперничи с Опра, но двете така и не се допират. Едната докосва сърцето и трогва, другата може да те разсмее до болка. Елън не ходи там, където Опра е царица. Вместо това основава свое собствено царство, което не е ясно колко още ще съществува.

Едно обаче  е сигурно. Феновете ще ценят всяка оставаща секунда от предаването. А звездата на Елън определено ще продължи да грее  дълго след последния епизод.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.