Путин, Студената война и западняците

| от |

Карим Талби и Олга Ротенберг, анализът е публикуван в Агенция Франс прес

Владимир Путин премина Рубикон на 27 февруари. В този ден командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.

Повече от 10 месеца след експресното присъединяване на полуострова, все още никой не може да измери последствията от решението на руския президент.

Но за мнозина 2014 беше годината на Путин, година на промяна в същността и статуса на държавния глава и година на реванша на Русия на международната сцена.

Когато украинската криза започна Путин вече имаше дългогодишен опит начело на Руската федерация. След петнайсет години на власт като президент (три мандата) или като министър-председател (два пъти), той преживя, може да се каже, трима американски президенти и толкова лидери на френската държава и британски премиери.

Войната в Чечения, поемането на контрола върху независимите медии, отслабването на руската опозиция вече му бяха спечелили репутацията на авторитарен президент. В родината си той е човекът на икономическата стабилност и създаването на средната класа след хаотичните години на президентството на Борис Елцин. Той е архитектът на възраждането, лидерът на една Русия, която надига глава след унижението от разпадането на СССР.

Шампион на антиамериканизма

Проевропейското протестно движение в Украйна Майдан и падането на проруския президент Виктор Янукович в Киев през февруари дойде твърде много за Москва: западняците се бяха намесили в руската зона на влияние, НАТО се бе настанило на портите на Русия, обвинява Москва.

Отговорът на Путин не закъсня: присъединяването на Крим чрез референдум, превърнал се в плебисцит, а после във военна помощ, обвиняват Киев и Запада сепаратистките бунтовници в източната част на Украйна.

Недоразуменията между руснаци и западняци се материализират. Погледнато от Москва, анексията на Крим е само физическо връщане в рамките на Русия на „свещената“ територия, руският „Йерусалим“. Погледнато откъм европейските столици, държавният глава преначерта с едно движение на молива картата на Европа и присвои територия, така както никой не прави повече на Стария континент след края на Втората световна война.

Зачеркнат чак до остракизъм от страна на западните лидери, които го обвиняват в „агресия“ в Европа, окарикатуряван до крайност като нов Хитлер от европейските таблоиди, но по-популярен от всякога в Русия, той придоби нов статус на 62 години: на шампион, особено в очите на европейските антиатлантици, на отхвърлящите „американското водачество“ и либералния западен модел.

Тази воля за власт на руския ръководител води до връщането на словосъчетание, останало назад в историята през 1991 г. заедно със Съветския съюз: Студена война.

Терминът не е добър, Русия, за разлика от своя предшественик Съветския съюз, не е носител на идеология, на модел, но има заслугата да се говори така в очакване на по-добро определение за „дългата зима“ на бъдещите отношения между руснаци и западняци.

Полетите на стратегическите бомбардировачи близо до европейските страни, разполагането на военни кораби за военноморски учения които тревожат генералите от НАТО: обновената руска активност създава усещането за „дежа вю“. Руският президент вижда само възстановяване на справедливостта: западняците така и не спазиха напълно обещанието си да не се разширява НАТО чак до портите на Русия, защо Русия да се притеснява? Това ли е заплаха?, пита Москва.

Наследството на Путин

От това време се връщат същите въпроси: Какво иска Путин? Колко далеч ще стигне?

„Той гледа на себе си като на вечен лидер с мисия: Да спаси Русия от Запада. Той прави непрекъснати препратки към историята, търси своето място сред лидерите, които са спасили Русия от заплахата“, казва твърде критичната Мария Липман, независим анализатор.

За политолога Константин Калачьов – директор на „Политическа експертна група“: „Путин мисли за това какво ще пише в учебниците по история.“

„След 50 или 100 години историците няма да се интересуват от рублата, а от присъединяването на Крим и конфронтацията със САЩ“, прогнозира той.

Според експертите украинската криза показа основно, че Путин иска само едно нещо: уважение и равнопоставеност със Съединените щати.

Какво да очакваме от Русия? Продължаване на завоевателната политика. Преориентация на енергийните приоритети от Европа към Азия, възстановяване на връзките със страните от Южна Америка и Близкия изток, както обяви наскоро президентът продължаващата си подкрепа за сирийския режим на Башар Асад, и на втори план – ключова роля в преговорите по иранския ядрен въпрос.

И конфронтация със Запада? Той „се обзалага, че нервите на западняците не са толкова здрави, колкото техните“, твърди Константин Калачьов. /БГНЕС

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

| от |

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.