shareit

Путин, Студената война и западняците

| от |

Карим Талби и Олга Ротенберг, анализът е публикуван в Агенция Франс прес

Владимир Путин премина Рубикон на 27 февруари. В този ден командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.

Повече от 10 месеца след експресното присъединяване на полуострова, все още никой не може да измери последствията от решението на руския президент.

Но за мнозина 2014 беше годината на Путин, година на промяна в същността и статуса на държавния глава и година на реванша на Русия на международната сцена.

Когато украинската криза започна Путин вече имаше дългогодишен опит начело на Руската федерация. След петнайсет години на власт като президент (три мандата) или като министър-председател (два пъти), той преживя, може да се каже, трима американски президенти и толкова лидери на френската държава и британски премиери.

Войната в Чечения, поемането на контрола върху независимите медии, отслабването на руската опозиция вече му бяха спечелили репутацията на авторитарен президент. В родината си той е човекът на икономическата стабилност и създаването на средната класа след хаотичните години на президентството на Борис Елцин. Той е архитектът на възраждането, лидерът на една Русия, която надига глава след унижението от разпадането на СССР.

Шампион на антиамериканизма

Проевропейското протестно движение в Украйна Майдан и падането на проруския президент Виктор Янукович в Киев през февруари дойде твърде много за Москва: западняците се бяха намесили в руската зона на влияние, НАТО се бе настанило на портите на Русия, обвинява Москва.

Отговорът на Путин не закъсня: присъединяването на Крим чрез референдум, превърнал се в плебисцит, а после във военна помощ, обвиняват Киев и Запада сепаратистките бунтовници в източната част на Украйна.

Недоразуменията между руснаци и западняци се материализират. Погледнато от Москва, анексията на Крим е само физическо връщане в рамките на Русия на „свещената“ територия, руският „Йерусалим“. Погледнато откъм европейските столици, държавният глава преначерта с едно движение на молива картата на Европа и присвои територия, така както никой не прави повече на Стария континент след края на Втората световна война.

Зачеркнат чак до остракизъм от страна на западните лидери, които го обвиняват в „агресия“ в Европа, окарикатуряван до крайност като нов Хитлер от европейските таблоиди, но по-популярен от всякога в Русия, той придоби нов статус на 62 години: на шампион, особено в очите на европейските антиатлантици, на отхвърлящите „американското водачество“ и либералния западен модел.

Тази воля за власт на руския ръководител води до връщането на словосъчетание, останало назад в историята през 1991 г. заедно със Съветския съюз: Студена война.

Терминът не е добър, Русия, за разлика от своя предшественик Съветския съюз, не е носител на идеология, на модел, но има заслугата да се говори така в очакване на по-добро определение за „дългата зима“ на бъдещите отношения между руснаци и западняци.

Полетите на стратегическите бомбардировачи близо до европейските страни, разполагането на военни кораби за военноморски учения които тревожат генералите от НАТО: обновената руска активност създава усещането за „дежа вю“. Руският президент вижда само възстановяване на справедливостта: западняците така и не спазиха напълно обещанието си да не се разширява НАТО чак до портите на Русия, защо Русия да се притеснява? Това ли е заплаха?, пита Москва.

Наследството на Путин

От това време се връщат същите въпроси: Какво иска Путин? Колко далеч ще стигне?

„Той гледа на себе си като на вечен лидер с мисия: Да спаси Русия от Запада. Той прави непрекъснати препратки към историята, търси своето място сред лидерите, които са спасили Русия от заплахата“, казва твърде критичната Мария Липман, независим анализатор.

За политолога Константин Калачьов – директор на „Политическа експертна група“: „Путин мисли за това какво ще пише в учебниците по история.“

„След 50 или 100 години историците няма да се интересуват от рублата, а от присъединяването на Крим и конфронтацията със САЩ“, прогнозира той.

Според експертите украинската криза показа основно, че Путин иска само едно нещо: уважение и равнопоставеност със Съединените щати.

Какво да очакваме от Русия? Продължаване на завоевателната политика. Преориентация на енергийните приоритети от Европа към Азия, възстановяване на връзките със страните от Южна Америка и Близкия изток, както обяви наскоро президентът продължаващата си подкрепа за сирийския режим на Башар Асад, и на втори план – ключова роля в преговорите по иранския ядрен въпрос.

И конфронтация със Запада? Той „се обзалага, че нервите на западняците не са толкова здрави, колкото техните“, твърди Константин Калачьов. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени