Путин, Студената война и западняците

| от |

Карим Талби и Олга Ротенберг, анализът е публикуван в Агенция Франс прес

Владимир Путин премина Рубикон на 27 февруари. В този ден командоси поставиха под свой контрол парламента на Крим в Украйна. Анексиране, което разбърка картата на Европа и отвори ера на глобална конфронтация между Русия и Запада.

Повече от 10 месеца след експресното присъединяване на полуострова, все още никой не може да измери последствията от решението на руския президент.

Но за мнозина 2014 беше годината на Путин, година на промяна в същността и статуса на държавния глава и година на реванша на Русия на международната сцена.

Когато украинската криза започна Путин вече имаше дългогодишен опит начело на Руската федерация. След петнайсет години на власт като президент (три мандата) или като министър-председател (два пъти), той преживя, може да се каже, трима американски президенти и толкова лидери на френската държава и британски премиери.

Войната в Чечения, поемането на контрола върху независимите медии, отслабването на руската опозиция вече му бяха спечелили репутацията на авторитарен президент. В родината си той е човекът на икономическата стабилност и създаването на средната класа след хаотичните години на президентството на Борис Елцин. Той е архитектът на възраждането, лидерът на една Русия, която надига глава след унижението от разпадането на СССР.

Шампион на антиамериканизма

Проевропейското протестно движение в Украйна Майдан и падането на проруския президент Виктор Янукович в Киев през февруари дойде твърде много за Москва: западняците се бяха намесили в руската зона на влияние, НАТО се бе настанило на портите на Русия, обвинява Москва.

Отговорът на Путин не закъсня: присъединяването на Крим чрез референдум, превърнал се в плебисцит, а после във военна помощ, обвиняват Киев и Запада сепаратистките бунтовници в източната част на Украйна.

Недоразуменията между руснаци и западняци се материализират. Погледнато от Москва, анексията на Крим е само физическо връщане в рамките на Русия на „свещената“ територия, руският „Йерусалим“. Погледнато откъм европейските столици, държавният глава преначерта с едно движение на молива картата на Европа и присвои територия, така както никой не прави повече на Стария континент след края на Втората световна война.

Зачеркнат чак до остракизъм от страна на западните лидери, които го обвиняват в „агресия“ в Европа, окарикатуряван до крайност като нов Хитлер от европейските таблоиди, но по-популярен от всякога в Русия, той придоби нов статус на 62 години: на шампион, особено в очите на европейските антиатлантици, на отхвърлящите „американското водачество“ и либералния западен модел.

Тази воля за власт на руския ръководител води до връщането на словосъчетание, останало назад в историята през 1991 г. заедно със Съветския съюз: Студена война.

Терминът не е добър, Русия, за разлика от своя предшественик Съветския съюз, не е носител на идеология, на модел, но има заслугата да се говори така в очакване на по-добро определение за „дългата зима“ на бъдещите отношения между руснаци и западняци.

Полетите на стратегическите бомбардировачи близо до европейските страни, разполагането на военни кораби за военноморски учения които тревожат генералите от НАТО: обновената руска активност създава усещането за „дежа вю“. Руският президент вижда само възстановяване на справедливостта: западняците така и не спазиха напълно обещанието си да не се разширява НАТО чак до портите на Русия, защо Русия да се притеснява? Това ли е заплаха?, пита Москва.

Наследството на Путин

От това време се връщат същите въпроси: Какво иска Путин? Колко далеч ще стигне?

„Той гледа на себе си като на вечен лидер с мисия: Да спаси Русия от Запада. Той прави непрекъснати препратки към историята, търси своето място сред лидерите, които са спасили Русия от заплахата“, казва твърде критичната Мария Липман, независим анализатор.

За политолога Константин Калачьов – директор на „Политическа експертна група“: „Путин мисли за това какво ще пише в учебниците по история.“

„След 50 или 100 години историците няма да се интересуват от рублата, а от присъединяването на Крим и конфронтацията със САЩ“, прогнозира той.

Според експертите украинската криза показа основно, че Путин иска само едно нещо: уважение и равнопоставеност със Съединените щати.

Какво да очакваме от Русия? Продължаване на завоевателната политика. Преориентация на енергийните приоритети от Европа към Азия, възстановяване на връзките със страните от Южна Америка и Близкия изток, както обяви наскоро президентът продължаващата си подкрепа за сирийския режим на Башар Асад, и на втори план – ключова роля в преговорите по иранския ядрен въпрос.

И конфронтация със Запада? Той „се обзалага, че нервите на западняците не са толкова здрави, колкото техните“, твърди Константин Калачьов. /БГНЕС

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.

 
 

Виржини Виар наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виар от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виар, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Mark Knight: Добрият диджей трябва да има способността да разбира тълпата

| от chronicle.bg |

По собствените му думи, това, което той прави не е професия, а начин на живот. И няма как да е по друг начин. Кариерата му започва преди повече от 20 години и оттогава до сега е обиколил почти всички сцени по света, откъдето звучи електронна музика. Ежедневието му преминава в пътувания между родната Великобритания и най-горещите точки за почитателите на този музикален стил.

Марк Найт е добре познато име у нас от няколко години вече. Световноизвестният диджей и музикален продуцент ще се срещне за пореден път с българските си почитатели на 23 февруари. Мястото е  Yalta Club, а поводът е 28-ият рожден ден на клуба. Създателят на Toolroom Records, номиниран за награда „Грами“, Mark Knight, е неотменна част от историята на клуба, а дългите му сетове са звучали на някои от най-култовите събития като SOLAR Summer, Halloween и SOLAR Christmas.

Mark Knight е водеща фигура в еволюцията на електронната музика от последните две десетилетия. Освен с авторските си парчета, той променя облика на жанра с основаването на компанията Toolroom Records, която вече 15 години търси и създава творци, които допринасят за развитието на този стил.

Дни преди да се качи на пулта в Yalta Club, Mark Knight отговаря на нашите въпроси за поредното си идване в България, личния му принос към музикалната индустрия и развитието на един жанр, който отдавна вече е надминал границите на субкултурно явление.

Много пъти сте идвали в България и сте споделяли впечатленията си. Какво ви връща тук всеки път?

И преди съм го казвал, но България наистина е едно от любимите ми места по цял свят, където пускам. Имам участия в България вече от толкова много години, така че съм установил много специална връзка със страната и хората. Няма място на Земята, където да се чувствам по същия начин, докато пускам: тук е като втори дом за мен. Публиката сякаш наистина оценява това, което правя, и всичко е 100% реципрочно.

Как бихте описали българската публика?

Невероятно е да видиш развитието на клубните сцени навсякъде по света, когато си пътувал толкова, колкото аз и когато си пускал музика в много и различни страни. Сигурен съм, че местното население на всяка страна ще защитава стойността на собствената си клубна сцена и то с право. Както казах, България винаги ще заема специално място в сърцето ми и няма друго място, на което да се наслаждавам повече, докато пускам.

В какъв етап се намира в момента EDM в световен мащаб?

Ако под EDM имате предвид електронната музика като цяло, според мен се намира в прекрасно състояние. Никога не е имало по-голямо внимание върху нея, отколкото сега и за някого, който е на сцената от повече от 20 години, това е прекрасно.

Какви са прогнозите ви за близкото бъдеще на жанра?

Мисля си, че ще се върнем към хауса и това вече е започнало да се случва. Ще има завръщане към вокала и мелодията. Хаусът е наистина обширен жанр, така че има много посоки, в които може да се развие. Забавно е, защото всички говорят винаги за последните трендове, кое ще е следващият голям хит. А хаусът е в основата на всичко, той кипи на задния фон. Сякаш хората не са доволни от нещо, което вече повече от 30 години е установено, а вместо това търсят нови поджанрове, само и само да има нещо ново, за което да говорим.

Как ви се иска да допринесете за развитието на жанра като музикален продуцент?

Мисля, че вече съм дал своя голям принос! Но естествено искам да продължа да правя музика, която хората обичат и към която са ангажирани, на сцената, но и извън нея.

Кой е най-важният елемент от създаването на един сет?

Самият аз повече от всичко харесвам предизвикателството, което поставят дългите сетове, заради факта, че ти си отговорен за това как ще мине цялата нощ. Това не означава непременно да се фукаш, но трябва да задълбаеш по-дълбоко и да си подготвен за много непредвидени ситуации. Преди да започна да създавам сета, обикновено го „разбивам“ на секции по часове: не да пускаш запис по запис, но да имаш идея какви неща ще пускаш по време на първия час, втория час и т. н. Но също така трябва да си способен и да реагираш на момента. След няколко часа настроението може да изисква да нещата да станат по-хард, отколкото си си представял, затова познаването на собствените ти записи и увереността, че можеш да отведеш хората там, където всички искате да отидете, е от изключителна важност.

Кой е онзи аспект от работата на диджея, за който публиката не си дава сметка?

Едва ли ще бъде изненада, но това, което хората не виждат, е подготовката. Аз прекарвам много време просто в слушане на музика и това се случва преди да започна да планирам какво ще пускам в определен сет. След това идва сортирането на записите по жанр, време или ритъм. Дори за кратките сетове може да е необходима часове подготовка.

Как се промени хаусът, откакто основахте Toolroom?

Интересът в електронната музиката се повиши неимоверно за времето, в което аз се занимавам с това. Днес имаме големи брандове, които спонсорират шоута, повече отвсякога има фестивали за електронна музика и други събития, както и хора, работещи в индустрията. Това е фантастично. Благодарение на всичко това, този развиващ се жанр може да се легитимира, и да се надяваме да подсигури безкрайното си съществуване – нещо, което определено не беше сигурно във времето, когато аз започнах.

Какви качества трябва да притежава добрият диджей?

Мисля, че най-важното е да познаваш в дълбочина собствената си музика. Може да имаш хиляди записи в колекцията си, но трябва наистина да ги познаваш, за да можеш да доставиш преживяване. Няма нищо по-неефективно за създаването на хубаво музикално пътешествие от това да пускаш парчета, които просто не вървят заедно, дори сами по себе си да са страхотни. Знанието е ключът! Трябва също да имаш способността да разбереш тълпата, да усещаш времето, кога е подходящо да смениш посоката. И определено трябва да можеш да изненадваш хората, да пускаш парчета, които те никога досега не са чували, но от които ще могат да си вземат нещо.