Психичното здраве в медиите: мисия възможна

Повод за този пост е начинът, по който медиите отразиха опита за самоубийство на гимнастичката Цветелина Стоянова. Но това далеч не е причината – тя се крие някъде дълбоко в неразбиранията ни какво е това психично здраве и как да използваме журналистическата си сила за добро, а не за някой друг клик върху сензационното ни заглавие.

Журналистите в България рядко се обучават как се отразява психично здраве. Темата включва много актуални проблеми – от самоубийства и самопалежи до депресивни състояния, и шофьори, които след пътно произшествие си изкарват свидетелство, че имат шизофрения. Ролята на добрия журналист и отговорния редактор, които работят по подобна тема, е изключително важна – от една страна те трябва да се уверят, че начинът, по който отразяват новината няма да доведе до подражатели, а от друга те трябва да се погрижат така да предоставят информацията, за да разбият (или поне да не засилят) съществуващата стигма около психичните заболявания.

Ето един кратък практически наръчник как се отразяват подобни ситуации, който може да бъде полезен не само на журналисти, а и на всеки, който иска да подобри изказа и разбирането си за подобни ситуации:

Самоубийства

Това е най-опасната тема, която може да отразявате, защото ако го направите грешно, има съвсем реална опасност да предизвикате случаи на подражатели – хора, които са били на ръба дали да отнемат живота си или не, а вашата статия ги е подтикнала да го направят.

• Не споменавайте каквито и да е детайли за това как е станало – при вълната от самопалежи преди няколко години много медии навлизаха в такива ненужни подробности, включително и колко литра гориво е бил използвано, че вместо на журналистическа статия, материалите им приличаха на наръчници по самозапалване (за съжаление това изказване не е преувеличено).
• Не героизирайте човека, извършил го – отново рискувате да предизвикате подражатели, които искат да изпитат своите 5 минути слава. (Отново подходящ пример е серията от самозапалвания).
• Не се бъркайте в личния живот на човека – А. Ако все още има шанс той да оживее, рискувате да направите завръщането му към нормалния живот още по-трудно. Б. Ако човекът е починал, правите травмата на близките му още по-голяма, а така влияете на тяхното психично здраве.
• Отчитайте реалната причина за случилото се, а тя най-често е психичен проблем. Да, държавата ни е виновна за много неща, но не и за факта, че психичните заболявания съществуват (но може би пък е виновна за това, че те не се лекуват добре или че случаите им се увеличават – ако търсите история, която да покаже каква е ситуацията в България, не генерализирайте, а вместо това вижте с какви проблеми се сблъсква, човек, решил да потърси професионална помощ).

Общи:

• Помнете, че всеки трети българин в следващите няколко години ще има някакъв психичен проблем – говорите за нещо, което пряко засяга много от читателите ви.
• Ако интервюирате човек с психичен проблем, грижете се за него преди, по време на и след интервюто – той е лесно уязвим и може да се страхува да говори за състоянието си, заради отношението, което очаква да получи от околните.
• Не свързвайте психичните проблеми с насилие – по-често хората с подобни заболявания са жертва на насилие, а не негови извършители.
• Разбийте стигмата: помагайте на хората да разберат какво е психично здраве, обяснявайки термини и давайки контекст, а не търсете сензация (да, трудно е, но помнете – вие сте супер-журналист и се борите за добро, а не за повече кликове!)
• Използвайте само проверени факти – това значи, че освен ако нямате изключително основателна причина да го направите, няма никакъв смисъл да интервюирате съседката на човека с психичен проблем, за който говорите.
• Говорете с експерт – той може да е от неправителствена организация или психолог/психиатър и думите му ще придадат достоверност на материала. (Единствената основателна причина от горната точка, за която се сетихме, е именно това – ако съседът е експерт по психично здраве, може да го интервюирате, но само ако не задавате подвеждащи въпроси, целящи да разберат подробности около личния живот на човека, от когото се интересувате).
• Дайте думата на човек с психичен проблем – така ще нормализирате представата на читателите си за състоянието.
• Не използвайте стереотипи и клишета (или цялата добра работа, която свършихте до тук, ще отиде на кино).
• Внимавайте с езика, който използвате – проверете всички термини, които употребявате и ги обяснете на достъпен език.

Психичното здраве е тема, която в един или друг момент ще засегне всички нас. Ролята на медиите в това да я разберем по-добре, да премахнем стигмата и да спасим човешки животи, е огромна.