shareit

Прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.

| от |

Маргарита Бойчева*

Даниел Митов да се държи като български външен министър, а не като американски лобист


Най-изненадващо без никакъв публичен дебат и без в България да се знае почти нищо за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), служебният министър на външните работи на България Даниел Митов горещо подкрепи подписването му след среща с американския посланик.

Това едва ли щеше да е драма, ако в самия ЕС нямаше противоречиви мнения относно ТТИП, а министърът не беше кадър на Националния демократически институт на САЩ, което буди логичния въпрос коя мисия у него надделява: тази да служи на американската държава или тази да защитава българския национален интерес?

Нека няма заблуди. Коалиция ДЕСНИТЕ и СИНЬО ЕДИНСТВО приветстват идеята за ТТИП и възможността то да се отрази благоприятно на икономическия растеж в ЕС . Смятаме обаче, че позицията на България трябва да се изработи след широка информационна кампания и задълбочена дискусия с политическите фактори в държавата, бизнеса и неправителствения сектор, тъй като обхватът на споразумението засяга огромен кръг от сектори.

Ето нашите отговори на някои от основните опасения:

  1. Преговорите по ТТИП се водят непрозрачно

Всъщност редица от документите са публични, ЕК непрекъснато публикува позиции за хода на преговорите, а в Туитър има специален акаунт, в който заинтересованите могат да задават въпроси по ТТИП. ЕК перманентно провежда интензивни консултации с неправителствения сектор, бизнеса, депутатите в Европейския парламент и държавите-членки по всякакви въпроси, свързани с ТТИП. Когато преговорите приключат, резултатите от тях ще бъдат гласувани първо от Европейския парламент, а после ратифицирани и от националните парламенти.

  1. Установяването на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ означава уеднаквяване на стандартите за качество на въздуха, храните, лекарствата, на дейността на банките, застрахователните компании и т.н. Уравновиловката ще се случи по найниските стандарти по подобие на модела „Made in China“. Това ще доведе автоматично до занижаване на европейската потребителска защита и безпрепятственото нахлуване в Европана толерираните в САЩ ГМО-култури и храни, телешкосхормони, пилешко, дезинфекцирано с хлорни продукти и пр. С всички произтичащи от това рискове за здравето. А отпадането на забраните за добив на шистов газ в Европа се подразбира.

Всъщност съществуването на различни стандарти не означава, че едните са правилни, а другите непременно грешни. В ТТИП никъде не се говори за занижаване на европейските стандарти или приемане на американски стандарти. Бъдещият председател на ЕК Жан Клод Юнкер даде ясно да се разбере, че няма да позволи да се стигне до такова развитие.

Въпросът, с който се занимава ТТИП е, как европейските и американските котролни органи да признаят различните стандарти, без да бъдат застрашени потребителите? Да вземем баналния пример с шоколадовите яйца с играчки „Киндер сюрприз“. Така популярните в Европа и България яйца са забранени за внос в САЩ поради опасност за здравето и живота на малките деца. Но ако американските регулаторни органи бъдат убедени да признаят този ефективен и доказано работещ стандарт за безопасност на Европа, това ще позволи внос в САЩ и неминуемо ще повиши търговския стокообмен.

Смисълът е да се установи кои регулации са ненужни, без да се правят никакви компромиси с европейските стандарти за качество на въздуха, храните и лекарствата. Лекарствата, продавани в ЕС, биват задължително одобрявани от Европейската агенция за безопасност на лекарствата, която няма да си промени критериите си въз основа на ТТИП. Същото важи и за ГМО. Европейската агенция за безопасност на храните е тази, която дава одобрение за продажба и отглеждане на ГМО-култури на територията на ЕС. Въз основа на това решение всяка държава-членка сама преценява дали да позволи ГМО на своя територия. Забраната за ГМО в България ще остане, дори и да се приеме ТТИП, защото е регламентирана в българското законодателство.

В нито един аспект европейското законодателство за безопасността на храните, защитата на човешкия живот и здраве и здравето на животните не е и няма да бъде обект на преговори по ТТИП.

По отношение на шистовия газ европейското законодателство нито забранява, нито позволява добива на шистов газ, а дава възможност всяка държава-членка да вземе самостоятелно решение, като спазва екологичните норми, определени от ЕК. Това едва ли ще бъде променено с влизане в сила на ТТИП, имайки предвид силната опозиция срещу добива на шистов газ в редица от европейските държави.

  1. Най-скандални са клаузите, уреждащи споровете между инвеститор и държава. Това ще става пред специален арбитражен съд, който фактически ще изземе функциите на националните съдебни инстанции. Нещо повече, ТТИП ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика, тъй като всяко тяхно решение, свързано с мита, данъци, акцизи, дори определянето на минимални работни заплати, може да бъде атакувано пред международния търговски трибунал от „ощетени“ инвеститори. Така ТТИП ще ускори окрупняването на бизнеса от двете страни на Атлантика в ущърб на потребителите, дребния бизнес и най-вече на демокрацията. И ще обезсмисли изборите, при положение че провеждането на „различна“ политика ще е невъзможно.

Целта на международните арбитражи е фирмите-инвеститори да бъдат защитени от държавен произвол. ТТИП касае възможността за арбитражен механизъм върху инвестиционните сделки. Това е нова компетенция, придобита от ЕС с влизането в сила на Лисабонския договор през 2009г. Този механизъм не е изключен от преговорите по ТТИП, но в момента не се водят активни разговори по него поради течащи допълнителни консултации в ЕС със заинтересовани фирми и организации. На практика обаче всички държави-членки на ЕС индивидуално са приели да бъдат подложени на международен арбитраж в техните двустранни инвестиционни договори. Затова най-добрият начин, по който може да защитим европейските инвеститори в САЩ, в това число българските, е чрез приемането на този механизъм. Неслучайно европейските компании са сред основните радетели на включването му в ТТИП.

Естествено, не е редно фирмите да съдят държавите безконтролно. Трябва да бъдат ясно разписани конкретните действия на ЕК или САЩ, при които фирмите могат да търсят правата си по съдебен път: дискриминация, незаконно отнемане на собственост, нарушаване на задължението, неравно третиране на инвеститорите и пр. Невъзможно е компании да завеждат арбитражни дела срещу ЕК за промени в европейското законодателство, както и да възпрепятстват такива.

С настоящите аргументи ПП СИНЬО ЕДИНСТВО и коалиция ДЕСНИТЕ изразяват готовност да участва в големия европейски дебат за ТТИП и призовават служебния министър на.външните работи да го стартира в България, за да се запознае обществото публично и прозрачно с всички аргументи ЗА и ПРОТИВ.

Защото прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.


*Статията е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 
Коментарите са изключени за Прозрачността е действие, а не лозунг от „жълтите павета“.