shareit

Прогноза за икономическата 2014 година – Обличайте се дебело, за да не настинете

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Не знам доколко философията на бюджет 2014 е достигнала до средностатистическия българин, но съм сигурен, че от цялата числова канонада той е запомнил две неща: първо, че е бюджет на „икономическия растеж и социалната ориентираност“, и второ, че е „напрегнат“. Ако трябва да разтълкувам определението „напрегнат“ за бюджета на популярен език, това означава, че има осезаем риск от неговото неизпълнение. За макроикономистите не е тайна, че бюджет 2014 просто е наситен с буфери. По принцип бюджетните буфери са обичаен прийом и в никакъв случай не представляват нещо, което е негативно като философия. Когато обаче тяхното количество е нетрадиционно високо, единствено възможният прочит е, че идейните творци на най-важния закон в държавата имат дълбоки съмнения в реалното изпълнение на заложените в него параметри.

Нещо подобно се получи и след актуализацията на бюджет 2013. Приходната част до този момент звъни тревожно. Не може да се отрече опитът на твор­ците му за балансиране на бюджета в края на годината чрез използването на бюджетните буфери. На база изпълнението на републиканския бюджет към 31 октомври се набиват на очи две пера, от които управляващите ще могат да покрият дупката, която ще се появи в края на годината от несъбраните данъци и осигуровки. Това са капиталовите разходи, чието изпълнение към края на месец октомври е 58%, и „други трансфери“, чието изпълнение към края на същия период е 35,6%. Официално има заделен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 405 млн. лева. Сумата от трите горепосочени пера към края на месец октомври възлиза на 1,6 млрд. лева. Към настоящия момент може да се каже, че тази сума представлява нещо като бюджетен буфер.

152956585

Красиво, нали?

Вече става ясно, че очакванията на управляващите за състоянието на българската икономика през 2014 г. е свръхпозитивно. Ако ставаше въпрос само за политическо перчене, всичко щеше да бъде лесно обяснимо. Ръст на българската икономика от 1,8% през 2014 г. е малко вероятен и ще се аргументирам защо. В съставянето на държавния бюджет реализмът е задължителен, но традиционно в България този процес е неприемливо политизиран. Бюджетната макрорамка служи на стопанските субек­ти, за да си направят точните разчети за следващата година. Ако е заложена нереалистична бюджетна рамка, държавата компенсира дефицититите чрез държавен дълг, който се плаща от всички данъкоплатци, за фирмите обаче това може да се окаже фатално. Представете си, че синоптиците ви обещават слънчево време през следващия ден. Вие си обличате летните дрехи, а се оказва, че ви е затрупал сняг.

Като основен търговски партньор на родния бизнес в Европа вече направиха занижени прогнози за състоянието на стопанството през 2014 г. Това не бе коментирано от управляващите. Брутният продукт на държавите, спадащи към еврозоната, през 2014 г. ще нарасне с 1,1%. През май прогнозата бе за ръст от 1,2%. Безработицата през 2014 г. ще достигне 12,2 %. През май прогнозата беше за 12,1%. Следващата година се очертава като годината с най-висока средна безработица в държавите, спадащи към еврозоната, от въвеждането на общата валута.

Още ли сте с летните си дрехи?

През 2013 г. въпросните държави ще отбележат свиване на брутния продукт с 0,4%, като за 2012 г. БВП спадна с 0,7%. От 1999 г. насам за първи път сме свидетели на свиването на БВП през две последователни години в държавите, които използват еврото като платежно средство. През 2014 г. еврозоната ще излезе от рецесия, но не можем да говорим за повече от крехък растеж. Защо ли? 99% от бизнеса е в ръцете на малките и средните предприятия. Две трети от заетостта е концентрирана в тези фирми. Без банково кредитиране реално погледнато тези фирми са обречени на изключително трудно съществуване. Според в. „Уолстрийт джърнал“ кредитите към малките и средните предприятия са се свили с 2,1% през октомври 2013 г. спрямо същия период за 2012 г. Най-трагично е кредитирането в Испания, където имаме спад с 10%. Изключително важно е да се знае, че ръстът в банковото кредитиране е видим три-четири тримесечия след възстановяването на икономиката, а същевременно нейното възстановяване е трудно без такова. Факт! Този пример е показателен и за родното стопанство. Има ли някой, който да не може да си обясни спада в размера на кредитните портфейли при българските банки? Кредитите са трудно достъпни в момента, което означава плахи прогнози за икономически растеж, включително и в България. Косвена причина за намаленото банково кредитиране може да се търси и в проявяващата се тенденция на консолидиране на банковия сектор на Стария континент, което е съпроводено със закриването на множество клонове. Друга такава е липсата на справедлива правна система, което не позволява на банките да реализират обезпеченията по отпуснатите кредити, когато станат лоши.

Според експертите световната икономика е наситена с примери, в които политиците са наложили различни форми на субсидиране на даден отрасъл, което е довело до грешно ценообразуване и лавина от лоши кредити.

Правителствата трябва да се фокусират единствено върху премахване на структурните проблеми за нормалното функциониране на малките и средните предприятия. Пазарите сами ще предложат решенията на проблемите. През 2014 г. Европа ще бъде икономически разделена. Икономиките на Германия, Белгия, Естония и Ирландия ще реализират стабилен икономически растеж. Испания, Гърция, Италия и Португалия ще продължават стопанското си вегетиране. Франция, като втора икономическа сила в Европа, намали очакванията си за растеж през 2014 г. от 1,1 на 0,9%. Европейската комисия даде глътка въздух на френското правителство да намали дефицита си под 3% от БВП. За 2013 г. той ще бъде 4,1% на база предварителни разчети.

Ако можем да говорим за истински икономически растеж в еврозоната, то очакванията на Европейската комисия са това да се случи през 2015 г. Прогнозата за икономически растеж тогава е за 1,7%. Икономистите считат, че тогава няма да има нито една страна с контрак­тираща икономика. Заложеният ръст от 1,8% на българската икономика е нереалистичен. Надявам се да бъда приятно изненадан, но се съмнявам. Причината е единствено и само икономическото състояние в Стара Европа. Да, но за разлика от родните политици, когато се говори за икономика, там думата имат експертите. Тук всяка една сериозна икономическа тема се е изродила в поредния политически лозунг. За справка – хаосът в енергетиката, но това е друга тема.

Прогнозата ми за 2014 г. е, че през цялата година за родния бизнес ще бъде едно типично есенно време. Ще станем свидетели на продължителни дъждове, ниски температури и плахи слънчеви лъчи. Затова, обличайте се дебело, за да не настинете.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Лепанто (1571 г.) – едно мащабно морско сражение

| от Александър Стоянов |

Военната история на света обикновено се върти около сухопътните походи и кампании. Военноморските експедиции и битки са не по-малко решаващи за изхода от конфликтите. В историята на човечеството са се случвали множество легендарни морски сражения, но малко от тях могат да съперничат по популярност с битката при Лепанто. Тя е последната голяма битка, водена между кораби, задвижвани с гребла в историята на Европа. Тя е и една от най-големите морски битки в историята като цяло, тъй като в нея са ангажирани над 400 съда.

Противниковите страни

Сражението край Навпакт (или Лепанто, както го наричат венецианците) е част от цяла поредица морски битки, водени между католическите Свещени лиги и силите, подчинени на Османската империя. Тази надпревара за Средиземноморието започва още в началото на XVI век и продължава през цялото столетие. Лепанто се явява един от ключовите моменти в това противоборство.

Свещената лига

Коалицията включва силите на Католическата монархия, Венеция, Папството, Генуа и рицарите-хоспиталиери от Малта. Католическата монархия е предшественик на съвременна Испания, но в нейно владение се намират също така значителни части от Италия, както и владения в днешните Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Освен това, под неин контрол са и колониалните владения в Латинска Америка, от където идват прочутите галеони, натоварени със злато и сребро. Католическата монархия осигурява втория по-големина сегмент от съюзническата армада – 49 галери.

Венеция все още представлява значителна военноморска, икономическа и политическа сила в региона, но е загубила значението си на общо европейска търговска величина. Въпреки това, републиката на Сан Марко осигурява основния контингент в съюзената флота – 109 галери и 6 галеаса. Генуа, верен съюзник и де факто васал на Католическата монархия предоставя 27 галери, а Папата отделя 7 галери от своята собствена флотилия. Тосканското херцогство на Медичите изпраща 5 галери, а херцогство Савоя и рицарите-хоспиталиери участват с по 3 съда. Отделно от тях има още няколко галери, осигурени от частни лица, поддържащи крал Фелипе II. Общо, Лигата разполага с 212 кораба, командвани от дон Хуан Австрийски, полу-брат на крал Фелипе II, адмирал Андреа Дориа и венецианският „капитан-генерал на морето“ Себастиано  Вениер.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By Ignazio Danti? (based on a 1572 etching by Fernando Bertelli?), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=142856

Османската империя

Флотът на Османската империя се състои както от галерите, подчинени на Високата порта, така и от ескадрите на берберските пирати. Пиратите владеят по-голямата част от бреговете на Северна Африка от Либия до Мароко. Те са постоянна заплаха за Католическата монархия, а набезите на берберите са постоянен бич за търговията в Западното Средиземноморие. Самата Османска империя се намира на върха на своята мощ.

Владенията й се простират от границите на днешна Словакия до Иран и от Крим до Йемен. Владетелят й Селим II носи едновременно титлите султан и халиф и претендира да е върховен владетел на целия ислямски свят. До този момент, с изключение на обсадата на Малта, османците доминират изцяло централното и източното Средиземноморие. Османско-пиратският флот наброява 278 кораба, начело с Мюезинзаде Али паша, Шулук Мехмед паша и Кълъч Али паша (италианец, приел исляма и постъпил на служба при султана)

The_Battle_of_Lepanto_by_Paolo_Veronese

Снимка: By Paolo Veronese – Paolo Veronese, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359523

Битката

Двете флоти се срещат край Навпакт призори на 7-ми октомври, 1571 г.  Дон Хуан свиква военен съвет, на който е взето решение да се даде решително сражение. Подреждането на такъв голям брой кораби отнема значително време. Още повече, че до обяд, вятърът духа в посока изток, давайки предимство на османските кораби, които се разгръщат значително по-бързо.

И двете страни разделят силите си на три части – център, ляво и дясно крило, поддържани от резерв. Християнските сили разполагат пред центъра си 4 от своите шест галеаса – тежки гребни кораби, натоварени с повече оръдия. Замисълът е те да се използват като плаващи батареи, които да нанесат максимално много щети на приближаващите се вражески кораби, преди да се стигне до самото сражение и сблъсък между двете флоти.

Първото съприкосновение се случва между левия християнски фланг начело с венецианеца Агостино Барбариго и противостоящия му десен османски фланг, командван от Шулук Мехмед паша. Корабите им се вплитат в мащабно меле, в което чрез абордаж екипажите започват да водят палубни боеве по цялото протежение на фронта. В хода на сражението, християнските сили освобождават част от робите-гребци , въоръжават ги и те също се включват в битката, тъй като мнозина от тях са бивши войници и моряци от Иберия или Апенините. В разгара на боевете и Барбариго и Мехмед паша падат убити.

Giorgio-vasari-battle-of-lepanto

Снимка: By Giorgio Vasari – Zeno.org: http://images.zeno.org/Kunstwerke/I/big/77j404a.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20755973

В центъра, двата флагмана буквално се сблъскват един в друг, а корпусите им са заклещени. Първоначално, еничарите на борда на османския кораб „Султана“ успяват да завземат голяма част от испанския „Реал“. В последния момент, коръбът на дон Хуан получава подкрепления и османците са изтласкани от бойците от испанските терции. След повече от час ожесточен бой, целият екипаж на „Султана“, в това число и Мюезинзаде Али паша, са избити, а на мачтата на кораба е издигнат един от флаговете на Свещената лига. Въпреки този сериозен успех, битката в центъра продължава още около два часа.

На десния фланг, адмирал Андреа Дория допуска сериозна тактическа грешка и изтегла корабите си в посока югоизток, с идеята да предотврати османски обход на християнския фланг. Тази маневра отваря широка пролука между собствените му кораби и центъра, начело с дон Хуан, в която се вклиняват част от османско-берберските съдове, начело с Кълъч Али паша. Ситуацията става критична и въпреки успеха срещу османския център, християнските сили с азаплашени от разгром. В този ключов момент, дон Алваро де Базан, маркиз на Санта Круз хвърля в битката своя резерв и разбива османските части. Това принуждава Кълъч Али да се изтегли, следван от остатъците от османския флот и резерва.

След продължило няколко часа кърваво сражение, силите на Свещената лига пленяват 137 вражески съда и потапят 50. Останалите около 90 съда се изтеглят. Победата е категорична и бляскава и бързо се превръща в повод за празненства в целия християнски свят. Въпреки това, успехът предизвиква няколко митове, които и до сега битуват сред обществото.

Lepanto_f1

Снимка: By Tommaso Dolabella – www.pinakoteka.zascianek.pl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1482908

Митовете около Лепанто

Първият мит е, че османското числено превъзходство им дава качествено предимство. В действителност, галерите от онази епоха били с различни размери, като берберските пирати разполагали със значително по-малки по-размер съдове, в сравнение с редовният османски флот. Там също имало значителни разлики, като най-качествените галери били строени в арсеналите на Истанбул, които са по-малко от половината от османската флота. За сравнение, гръбнакът на Свещената лига се състои от първокласните съдове, строени във Венеция и Генуа. Вторият важен момент е качеството войските, използвани в битката. Макар еничарите да са отлични бойци за сухопътни кампании, само малка част от тях принципно се ползват като морска пехота. Обратно, по-голямата част от войниците на християнските съдове са ветерани с богат опит в морето. Присъствието на берберските пирати до някъде изравнява баланса на военноморския опит, но в никакъв случай не го накланя в османска полза.

Вторият голям мит, свързан с битката е за нейната стратегическа стойност. Според старите схващания, загубата при Лепанто бележи началото на падението на Османската империя. В действителност, година след битката, Портата вече е възстановила броя загубени кораби. Далеч по-сериозен удар е загубата на опитни екипажи – османците дават над 30 000 убити, много от които стари морски вълци, отлично познаващи Средиземно море. Въпреки това, разединението в християнския лагер и невъзможността за развиване на постигнатия успех, позволяват на Османската империя успешно да завземе остров Кипър през 1573 г., с което на практика превръща Източното Средиземноморие в свое неоспоримо владение. Както се изразява султан Селим II – “Когато християните ме победиха при Лепанто, те отрязаха брадата ми. Когато аз завзех Кипър, отрязах ръката на Венеция. Моята брада ще порасне отново“.

След победата при Лепанто и падането на Кипър, в Средиземно море се установява равновесие на силите, което се запазва до средата на XVII ве, когато османците завземат остров Крит, с което окончателно слагат ръка над Източното Средиземноморие и практически установяват контрол над около ½ от Средиземно море, чрез директен контрол или посредством своите васали и съюзници от Берберските пристанища. Междувременно, с откриването на пътищата към Азия през Атлантика и създаването на търговския маршрут от Китай през Филипините и Мексико към Испания, стойността на Средиземно море като икономически хъб (да използваме модерния термин) намалява драстично. Едва с прокопаването ан Суецкия канал в края на XIX век, Средиземно море отново ще придобие ключовата стратегическа стойност, която има в края на Средновековието и през Ренесанса.

 
 
Коментарите са изключени

Животът на вечния Коби Брайънт

Коби Брайънт прекара ранните си години в Италия и се присъедини към NBA след като завършва гимназията. Той е основен агрегат на точки за отбора си и успява да спечели 5 NBA шампионата, както и титлата за Най-ценен играч през 2008 с отбора си Лос Анджелис Лейкърс. Въпреки че през по-късните сезони страда от контузии, той успява да изпревари Майкъл Джордан за третото място в класацията с точки за всички времена на NBA през декември 2014 г. и се оттегля от професионалния баскетбол през 2016 г. като в последната си игра отбеляза 60 точки.

През 2018 г. Брайънт спечева и награда Оскар за най-добър анимационен късометражен филм за „Dear Basketball“.

Коби Бийн Брайънт е роден на 23 август 1978 г. във Филаделфия, Пенсилвания. Той е кръстен на японска верига ресторанти и е син на бившия играч на NBA Джо Брайънт.

През 1984 г., след като приключи кариерата си в NBA, Брайънт-старши отива заедно със семейството си в Италия, където играе в италианската лига. Докато живее в Италия заедно с двете си по-големи сестри, Шая и Шариа (също спортистки), Брайънт се запалва по баскетбола, и на футбола. Когато семейството се връща във Филаделфия през 1991 г., младежът се присъедини към баскетболния отбор на гимназия Лоуър Мериън и помага на отбора да стигне до държавните първенства четири години подред. Вече поглеждайки към NBA, той започва да тренира със Севънтисиксърс.

Въпреки че изкарва добри оценки в училище и високи резултати на американските изпити SAT, Брайънт решава да отиде направо в NBA след гимназията. Той е купен от отбора Шарлот Хорнетс през 1996 г. и впоследствие е продаден на Лос Анджелис Лейкърс.

Los Angeles Lakers v Phoenix Suns

Снимка: Getty Images

Във втория си сезон с Лейкърс Брайънт бе избран да играе в Мача на звездите през 1998 г., ставайки най-младият играч в подобен All-Star мач в историята на NBA – тогава е на 19 години. След това той си партнира със суперзвездата Шакил О’Нийл и заедно печелят три поредни Шампионата на NBA. Вече установен лидер сред баскетболистите Коби подписва многогодишни договори за спонсорство с Adidas, Sprite и други топ марки.

Въпреки че Лейкърс изпитва затруднения след като О’Нийли напуска през 2004 г., Брайънт се представя блестящо. Той отбеляза 81 точки срещу Торонто Раптърс през януари 2006 г. – вторият най-висок резултат в един мач в историята на NBA, и води класацията по отбелязани точки в първенството същата година, както и следващата.През 2008 г. Брайънт бе обявен за най-ценен играч за сезона и завежда отбора си на финалите, където за съжаление губят от Бостън Селтикс. На финалите през 2009 г. Лейкърс побеждава Орландо Меджик и печели шампионата.Малко след това Брайънт присъства на погребението на своя приятел, музикалната суперзвезда Майкъл Джексън. На следващата година Лейкърс печели втората си поредна титла като побеждават Селтикс.

Брайънт играe в двата американски олимпийски отбора от 2008 и 2012 г., като печели два последователни златни медала, редом със съотборниците си Кевин Дюрант, ЛеБрон Джеймс и Кармело Антъни, както и други топ играчи.

Olympics Day 6 - Basketball

Снимка: Getty Images

След като къса ахилесово сухожилие през април 2013 г., Брайънт тренира усилено, за да се върне на игрището, преди да получи и контузия в коляното само шест мача след началото на сезон 2013-2014. През декември 2014 вече ветеранът изпреварва Майкъл Джордан за третото място в класацията за най-много отбелязани точки в NBA, но сезонът му приключва отново по-рано и отново поради контузия за третата поредна година. Този път проблемът е разкъсвания в рамото, които получава през януари 2015.

Въпреки че Брайънт се завърна навреме за началото на сезон 2015-2016 в NBA, той не се разбира с по-младите си съотборници от Лейкърс. През ноември 2015 г. обяви, че в края на сезона ще се пенсионира. „Този сезон е всичко, което ми остава да дам“, написа той на сайта на The Players’ Tribune. „Сърцето ми може да поеме натоварването, умът ми може да се справи с дисциплината, но тялото ми знае, че е време да се сбогувам“.Съобщението за решението му предизвика силна реакция, особено от комисаря на NBA Адам Силвър. „Със 17 участия в NBA All-Star, отличие за най-ценен играч в първенството, пет спечелени първенства в NBA с Лейкърс, два златни олимпийски медала и неумолима работна етика, Коби Брайънт е един от най-великите играчи в историята на нашата игра“, казва Силвър в изявление. „Независимо дали играе на финалите или тренира изстрели в празния вече фитнес след полунощ, Коби има безусловна любов към играта“.На 13 април 2016 г. Брайънт играе последния си официален мач – пред пълна зала в Стейпълс Сентър – като вкарва 60 точки и така Лейкърс побеждават Юта Джаз. Това е шестият мач в кариерата на Брайънт, в който отбелязва над 60 точки.

След мача той казва пред публиката: „Не мога да повярвам колко бързо минаха 20 години. Това е абсолютно ненормално… и да стоиш в центъра на игрището с вас, с моите съотборници, и да мислиш за целия път, който сме извървели, със всичките възходи и падения…. Мисля, че най-важната част е, че всички останахме заедно през цялото време.“

Редица от иконични баскетболисти от Лейкърс също отдават почит на Брайънт, включително О’Нийл, Фил Джаксън, Пол Гасол, Дерек Фишър, Ламар Одом и Маджик Джонсън. „Тук сме, за да отпразнуваме едно величие на 20 години“, казва Джонсън. „Превъзходство, продължило  20 години. Коби Брайънт никога не е изневерявал на играта, никога не е изневерявал и на нас, феновете. Той продължаваше да играе въпреки контузии и наранявания. И ние имаме пет шампионски знамена, които свидетелстват за това“.

90th Annual Academy Awards - Press Room

Снимка: Getty Images

През ноември 2015 г. Брайънт обяви предстоящото си оттегляне от Лейкърс със стихотворение на уебсайта на The Players’ Tribune, озаглавено „Dear Basketball“. Атлетът скоро ще превърне това стихотворение в късометражно анимирано филмче, заедно с аниматора от Disney, Глен Кийн, и композитора Джон Уилямс.

Резултатът е красиво петминутно филмче, което дебютира на филмовия фестивал Tribeca 2017. Комисията по връчване на наградите Оскар го гледат и това довежда до неочакваната гледка Коби Брайънт да получава награда Оскар за най-добър анимационен късометражен филм на церемонията през 2018 година.

През юли 2003 г. Брайънт е обвинен в сексуално посегателство над 19-годишна момиче, част от персонала на хотел в Колорадо. Брайънт заяви, че е виновен за изневяра, но невинен от обвинението за изнасилване. Делото срещу него е прекратено през 2004 г. и той урежда гражданския иск, заведен от момичето извън съда.

На 26 януари 2020 г. Брайънт лети на борда на хеликоптер, който се разбива в предградието на Лос Анджелис, Калабасас. Девет души, включително Брайънт и 13-годишната му дъщеря Джиана „Джиджи“, треньорът по бейзбол Джон Алтобели, съпругата му Кери и дъщеря им Алиса. Съобщава се, че хеликоптерът е бил на път от Ориндж Каунти към Таузънд Оукс, Калифорния, където Брайънт е трябвало да ръководи мач в спортната академия Mamba.

 
 
Коментарите са изключени

Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години

| от |

Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – човекът, който успя да измери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.

Роден около 276 г. пр. н. е. в Кирине, Либия, Ератостен бързо се превръща в един от най-известните математици на своето време. Той е най-популярен с това, че успява да направи първото измерване на обиколката на Земята, за което знаем, което също така се оказва и забележително точно. (И да, на този етап хората вече знаеха от известно време, че Земята не е плоска.)

Ератостен успял да постигне това до голяма степен защото се образова в Атина. Там започва и популярността му като той се раздава в много различни области, включително поезия, астрономия и естествени науки. За заниманията му се говори толкова много, че Птолемей III от Египет решил да го покани в Александрия, за да учи сина му.

По-късно ще стане главен библиотекар на Александрийската библиотека, за което сигурно е много развълнуван, защото Александрийската библиотека по онова време е била световен център на знание, привличайки учени от целия познат свят. Ератостен дори се среща с хора като Архимед, докато работи там.

Вероятно именно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее директно над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия момент в Александрия колоните на сградите хвърлят сянка. Като добър математик, той решава да използва тази информация, за да направи няколко изчисления и да разбере обиколката на Земята.

Assouan

Асуан, 1857 г.

За да постигне това, Ератостен измерва сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на около 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция директно над главата му и преценява, че тъй като Земята е извита, толкова по-голяма е кривата, толкова по-дълги ще бъдат сенките.

Въз основа на своите наблюдения той предполага, че Сиене трябва да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което означава, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е приблизително една петдесета от кръга. Следователно Ератостен смятал, че ако умножи разстоянието между Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.

Остава му само да измери колко далеч е Сиене от Александрия. Той измерва това разстояние в стадии, за което днес няма точно преобразуване и затова не е напълно ясно коя версия на стадиа е използвал Ератостен, но въпреки това, известно ни е, че неговата сметка е забележително точна.

Има две теории за това как Ератостен изчислява разстоянието: първата е, че е наел човек да отиде от единия град до другия и да преброи колко стъпки прави. Втората е, че е чул, че една камила може да измине 100 стадии на ден, а с камила са били необходими около 50 дни, за да се стигне до Сиене. Каквато и да е истината, той преценява, че разстоянието между Сиене и Александрия е 5000 стадии. Ако това е така, използвайки неговата формула, земята има обиколка от 250 000 стадии.

Поради колебливите аспекти на измерването, което представлява стадията, историците смятат, че резултатът на Ератостен е бил с отклонение между 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият процент, той е поразително точен предвид силно нетехнологичния начин, с който подхожда. Но много учени смятат, че е вероятно той да е използвал египетската стадия (157,5 м), защото по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му грешна само с около 1%.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Имало е и предишни опити за откриване на обиколката на Земята (които не се считат за „първите споменати“, тъй като техните записи не оцеляват, но имаме препратки към тях), които стигат до цифрата 400 000 стадии, 150 000 повече от Ератостен, което очевидно е яростна грешка.

Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята вероятно е най-големият принос на Ератостен към науката, в никакъв случай не е единственият. За Ератостен също така се твърди, че създава начин за картографиране на познатия свят чрез начертаване на линии север-юг и изток-запад, което е на практика една ранна версия на географските ширини и дължини.

Освен това, Ератостен оцени разстоянието до слънцето и луната и измерва наклона на оста на Земята отново с удивителна точност. Също написва поемата „Хермес“, правилно очерта маршрута на Нил и открива защо Нил понякога прелива – въпрос, което тормози учените от векове. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също така успява да пресметне и коригира датите на различни исторически събития като, например, обсадата на Троя.

 
 
Коментарите са изключени

Първият папа в историята на света

| от |

През 1 век, след смъртта и възнесението на Христос, неговите апостоли продължават учението му, начело с Петър, рибарят на хора и опорният камък на Римокатолическата църква. В началото Петър се е казвал Симон и заедно с брат си изкарва прехраната си като рибар. След като брат му Андрей научил за Месията от Йоан Кръстител, той:

Доведе [Симон] при Исус. Исус го погледна и каза: „Значи ти си Симон, син на Йоан? Ще се наричаш Кефа” (което означава Петър).

Известно време по-късно Исус, докато проповядваше пред голяма тълпа, се качва на лодката на братята. След като проповедта приключи и въпреки ужасния риболов предходната нощ, Исус казва на Петър „да пусне мрежите си“. Изпълнявайки, но не вярвайки, Петър е изненадан, когато хваща достатъчно риба да напълни две лодки, и възкликна:

„Отклони се от мен, защото съм грешен човек, Господи“, а в отговор Исус отговори: „Не се страхувай; от сега нататък ще хващаш хора“.

Петър се споменава първи в евангелията и това отразява уважението, което Исус е имал към него. В съответствие с това почетно място, на Петър беше позволено да придружава Исус, когато възкреси дъщерята на Яир от мъртвите. 

Гетсиманската градина

Петър също беше един от малкото избрани да бъде с Христос по време на агонията му в Гетсиманската градина в навечерието на Разпятието и беше един от тримата, на които беше разрешено да станат свидетели на Христовото преображение:

Исус взе със себе си Петър и Яков и брат му Йоан и ги поведе нагоре на висока планина. И той се преобрази пред тях и лицето му блесна като слънцето… Ярък облак ги засенчи и глас от облака каза: „Това е любимият ми син, с когото съм много доволен; Слушайте го“.

Името „Петър“ произлиза от гръцката дума за камък (кефас пък е „скала“ на арамейски език) и неговата непоколебимост е показана в цялата Библия. Например, когато Исус предизвикал учениците си да го идентифицират, Петър казал: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ и в отговор Исус обяви:

Благословен си, Симон Бар Йона! Защото плът и кръв не са ти разкрили това, а моят Отец, който е на небето. И аз ти казвам, ти си Петър, и на тази скала ще построя църквата си и силата на смъртта няма да надделее над нея. Ще ви дам ключовете за небесното царство…

Оказва се, че някои библейски учени, главно с некатолически вярвания, считат, че Исус е не имал предвид Петър в смисъла на „скала“. Те основават това твърдение, наред с други неща, на разликата между съществителните имена „Петрос“ (Малката скала) и „Петра“ (Голямата скала). Тоест „… ти си „Малката скала“ и „на тази „(голяма )скала“ ще построя църквата си …“ като „Голямата скала“, не се отнася до „Малката скала“, Петър, а до „това“, което Петър каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“.

Апостол Павел в 1 Коринтяни 3:11 изглежда потвърждава това схващане, защото казва: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“

El Descendimiento, by Rogier van der Weyden, from Prado in Google Earth

Свалянето на Христовото тяло от кръста

Петър беше един от първите, които разбират, че Исус, който наскоро беше погребан, е напуснал гробницата, където Йосиф от Ариматея го беше сложил. Скоро след това, в съответствие с високата почит на Исус, той се явява първо на Кефа и чак след това на останалите апостоли“.

По време на третото си откровение пред учениците след възкресението, Исус разпитал Петър три пъти: „Симоне… обичаш ли ме повече от останалите?“ и всеки път Петър отговарял: „Да, Господи; знаеш, че те обичам.“ В отговор Исус инструктира Петър: „храни агнетата ми… грижи се за овцете… храни овцете ми… [и] ме следвай“.

Приемайки буквално тези инструкции, Петър се захваща за работа. Той ръководи всички и намира заместник на Юда. По-късно, на Петдесетницата (когато Светият Дух се яви на апостолите), Петър започна своето служение:

Мъже от Юдея… нека това да ви е известно… Бог заявява, че ще издигнe Духа си над всичко плътско… И всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен… Нека Израилевият дом следователно знае със сигурност, че Бог го е създал и Господ, и Христос, този Исус, когото сте разпнали.

Събирайки новопокръстените с речи и чудеса, извършени от Соломон в Йерусалим, Петър работи неуморно, разпространявайки новата религия.

Saint Peter A33446

Като мисионер той също така покръства Лида, Йопе и Кесария като в последния той кръсти първите християни-езичници.

Връщайки се в Йерусалим около 42-44 г. сл. Хр., Петър е хвърлен в затвора от Ирод Агрипа I, но въпреки че е бил строго охраняван, с божията помощ, Петър успява да избяга:

Петър спеше между двама войници, вързани с две вериги, и стражи пред вратата охраняваха затвора; и ето ангел Господен се появи и… Събуди го, казвайки: „Ставай бързо“. И веригите паднаха от ръцете му…

През следващите години малко се пише за местонахождението на Петър, но се смята, че той е пътувал много, проповядвайки посланието на Исус. Във всеки случай той е обиколил в Рим и въпреки че точната дата не е известна, много учени смятат, че е екзекутиран някъде между 64 и 67 г. сл. Хр.

Ранните историци са съгласни, че „Петър е разпнат в Рим с главата надолу, както самият той е искал“. Широко се смята, че Петър е поискал да бъде обесен с главата надолу, тъй като „се е обявил за недостоен да умре по същия начин като Господ“. Мнозина вярват, че смъртта на Петър е предсказана от Исус малко преди Възнесението, когато Исус каза: „Когато остарееш, ще протегнеш ръцете си, а друг ще те опази и ще те пренесе там, където не искаш да отидеш“.

Католическите учени смятат, че Петър е разпнат в Неронските градини във Ватикана и е погребан на Ватиканския хълм. По-късно, през 323 г. сл. Хр., Константин (първият римски император, който приема християнството) започва изграждането на базилика, която според легендата е поставена директно над гроба на Петър. През 16 век това е заменено с днешната базилика „Свети Петър“. През изминалите години останките на Петър очевидно са били загубени.

Тогава през 1939 г., докато търсеше подходящо място за тялото на наскоро починалия папа Пий XI, се открива ковчег, на който беше изписано на гръцки: „Петър е тук“. Осем или девет костни фрагмента в него са идентифицирани от Църквата да принадлежи на Петър –  папа Павел VI, който извършва идентификацията през 1968 г. казва, че начин, който са използвали е „убедителен“.

Що се отнася до втория папа, има някои спорове, но като цяло Св. Лин се смята, че е на тази позиция, като папството му обхваща периода от смъртта на Петър през 64-67 г. сл. Хр. до около 76 г. сл. Хр.

 
 
Коментарите са изключени