shareit

Проф. Евгений Дайнов: Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие

| от |

655-402-evgenij-dajnov

Проф. Евгений Дайнов, преподавател в НБУ, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Като направим съпоставката между протестите в Украйна и протестите в България – какво е общото и какво е различното?
Евгений Дайнов: Общото се набива на очи, не само по начина, по който се случват нещата и в Украйна, както и тук – правителството говори за американска намеса, за платени протестиращи, организират се контрапротести, но оголва се постепенно и общата същност на тези протести, на всички протести в България, които са били до тук, големи и малки, и на всички протести в Украйна. Става дума две цели страни да направят окончателен избор – Русия или Европа. Т.е. олигархична икономика и авторитарно управление или пазарна икономика и управление на закона, което е Европа, това се случва в Украйна. Най-чисто се вижда в Украйна това, защото украинците бяха поставени пред избор – правителството им каза – няма да се асоциираме с Европа, ще се асоциираме с Русия. В България обаче е същото – винаги е ставало дума България европейска ли иска да бъде, по европейски начин да живее или по руски начин. Нещо, което потвърждава и основната статия на 1-ва страница на в. „Дума”. Вестникът ни осведоми, че украинците в последния момент са се спасили от злата участ на българите, защото ЕС е колониална система, която иска да поглъща, премила, деиндустриализира и поставя в безпомощно състояние страни като България и Украйна. Въпросът е остър, същностен – въпрос за това как искаме да живеем – ние и украинците, така че протестите и отпора срещу протестите и в България и в Украйна е един и същи по своята природа и винаги е бил.

Водещ: Думите ви се подчертават и от последното изявление на руския президент Путин, който казва – събитията в Киев са подготвени отвън, това не е революция, това е погром.
Евгений Дайнов: Разбира се, вие ще чуете и в България противниците на протестите как обясняват, че оранжевата революция в Украйна от 2006-та година е била операция на ЦРУ, че в България…

Водещ: Да, де, Сорос. Тук е Сорос. Ние нещо забравихме ЦРУ, но взехме на прицел Сорос.
Евгений Дайнов: Да, и в България: ЦРУ и фондацията на Сорос, същата работа. Те сами си казват. В моментът, в който управляващите и в България, и в Украйна започват да обвиняват собствените си граждани, че са марионетки на ЦРУ или на американския империализъм, или както казваше българският президент Георги Първанов, който обичаше да обвинява определени кръгове, на Запад. Те винаги си казват. Те не обичат Запад, те не искат Запад, те се чувстват удобно в Русия, те не искат правилата на Запада, те намират правилата на Запада за дълбоко смутителни, защото това са някакви неща като да спазваш правила, да имаш прилично поведение, да е прозрачно какво притежаваш, от къде го имаш, кой какво има в тази страна…

Водещ: Да управлява законът.
Евгений Дайнов: Да, да управлява законът. Какво означава това? От Аристотел насам означава едно и също: да не управляват хора, да управлява закон. Това те не разбират – нито нашите управляващи, нито украинските, еле пък Руските. Те не разбират как така хартийка ще управлява, а не нашите другари. И те сами си казват. Аз непрекъснато в медиите в последната година и половина пиша – лошите винаги си казват, слушайте ги, те си казват: „България е колонизирана от злите сили на ЕС и Украинците може би имат шанс да се спасят от тези зли хора европейците”. Те си казват винаги.

Водещ: Въпросът е, какво става от тук нататък – в Украйна като че ли идва някакъв вариант за договорка, демонстрира се някакво желание за преговори с Европейската комисия. Друг е въпросът, това да не е тупкане на топката, бавене, печелене на време.
Евгений Дайнов: Те ще въртят всякакви номера в Украйна, номера, които българското управление се опитва също да върти, защото са чели едни и същи учебници, които са наръчници – има два вида наръчници, които оцеляха от съветската империя, правени и разпространявани потайно от КГБ и неговите подопечни институти. Единият учебник беше как да дестабилизираме някаква страна, а другият – как да останем на власт. И българските другари, и украинските другари четат едни и същи учебници и въртят едни и същи номера, но това няма да се реши в България и Украйна нищо, докато не се види трайния избор – България и Украйна искат ли наистина да бъдат европейски или истински искат да бъдат асоциирани към Русия – това се решава в България и Украйна и затова изход чрез бутафорни преговори няма. Или както в България казват – вие какво искате сега морал, защо не искате пари, ние пари ще ви дадем, влезте в преговори за пари. Горе-долу същото сега се опитват да въртят и в Украйна. Не това е изходът. Не договаряне е изходът. Този път не могат да се договорят.

Водещ: Въпросът е как нашето бъдеще ще се реши тук в България, виждайки това което се случва? Протести има, но правителството си стои – и всяка от двете страни върви по две успоредни сюжетни линии и може би това е целта?
Евгений Дайнов: И за добро, и за лошо България и Украйна вече са свързани. По-скоро има огромно количество рискове, които вървят. Ако в Украйна про европейската кауза, както ги нарича правителството „евроинтегрантите” – ако в Украйна „евроинтегрантите” загубят и Украйна влезе в асоциация с Русия, то моментално ще удари и по България. На секундата. Русия, връщайки си Украйна – 45 милиона, няма изобщо да се замисли да направи десант тук в България с нашите 6 милиона души, изобщо няма да се замисли. Ако България спечели и бутне правителството си, което вече искаше или не, стана про руско, защото нямайки подкрепа вътре в страната търси подкрепа… винаги я е търсило от Кремъл, ако българите успеят да си катурнат правителството, ще направят огромна услуга на своите приятели в Украйна. Ако украинците държат про западна ориентация, ще направят огромна услуга на нашите протести, които са доста по-мирни, защото си представяме в България, че вече сме на ниво да протестираме като европейци. Двете страни са свързани. Това, което стане в едната, ще удари веднага и в другата – и за добро, и за лошо. Но рисковете са повече, защото на Путин няма да му мигне окото да направи така, че това в Украйна да завърши с някаква гражданска война или разцепване на две или на три. Няма да му мигне окото. И става така, че рисковете от това, че България и Украйна са скачени съдове от тук нататък, рисковете за нас са много големи. Досега бяхме скачени съдове с Румъния. Сега сме скачени съдове с Украйна.

Водещ: Е как така Румъния изведнъж се откачи, ние се закачихме?
Евгений Дайнов: Защото румънците може би ще започнат да решават същия въпрос, но много се съмнявам, при тях историята от последните 40 години е съвсем друга. Ние решаваме въпрос, който смятахме за решен. Евроатлантическият избор.

Водещ: Да, знаете ли, слушам ви и искрено се изненадвам, че водим този разговор, смятах, че той е останал някъде като стилистика десетки години назад, а сега си го припомняме в реални граници.
Евгений Дайнов: Всички смятахме, че решението България да стане европейска страна е взето още 98-ма, 99-та година. Оказа се, че има още мощни среди, които се чувстват по-удобно в руски тип начин на живот и не искат да влязат в европейския начин на живот. Това отново е наше подценяване, колко добре са организирани и колко ясни цели имат противниците на демокрацията в България.

Водещ: Няма ли да получим подкрепа от нашите евроатлантически партньори, защото ако тръгнем по линията – ставащото в Украйна удря и България, нестабилна перспектива се очертава?
Евгений Дайнов: Никой не подкрепя някой, който не може да реши какво да прави. При категорично заставане, ние българите, на страната на европейския избор, ние естествено, че ще намерим опора в ЕС и НАТО. Докато действаме като троянски кон на Русия, а българското правителство трето подред действа като троянски кон на Русия в Европа, за какъв дявол те да вършат нашата работа, да вадят нашите кестени от огъня. Всяка страна все пак е суверенна и си взима решенията и си живее с последствията. Вярно, че сме в много по-добра позиция от Украйна, нас тепърва нашите управляващи трябва да ни извадят от членство в ЕС и НАТО, за да ни върнат в Русия, а украинците просто не ги пускат да отидат на запад, ние сме в малко по-добра ситуация, но при една мащабна катастрофа в Русия, нито НАТО, нито ЕС ще ни спасят, ако ние сами не спасим себе си. В крайна сметка е унизително да чакаме някой да ни подарява свободата, още Левски го е казал.

Водещ: Така е. Свободата се извоюва, тя е като хляба, Радой Ралин го беше написал.
Евгений Дайнов: А в „Мера според мера”, един много добър български филм, там главният герой казва: „Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие.”

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

| от |

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени

Автомобилната индустрия е възможна благодарение на тази жена

| от |

По преброяване от 2016-а година, в света има около 1.32 милиарда превозни средства. В това число влизат не само автомобили, но и бусове, тирове и всякакви други. Ако върнем лентата около 130 години назад, бихме открили, че естественото средство за транспорт в Европа е била каляската. Нуждата от ДВГ все още не била осезаема, а и освен това, последният опит за представянето на автомобила не завършва особено успешно – Мари Уорд тества своя парен автомобил (вместо с горене на някакво течно гориво, Мери използва пара, за да движи буталата). През 1869-а година, жената официална представила своята машина, но изпадайки от седалката, била премазана и съответно станала и първата жертва на автомобилния свят. Моторната каляска на Карл Бенц, представена през 1886-а година също не била особено добре посрещната.

Berthabenzportrait

Снимка: By Bühler, Mannheim – Automuseum Dr. Carl Benz, Ladenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4236628

Малкият двигател не просто успял да разцепи природната тишина, но и да подплаши всички животни така, че да избягат в тълпата и да направят повече зулуми, отколкото някой би подозирал.
Автомобилната индустрия можела да се забави значително, ако една жена не решава да направи правилната стъпка – първото автомобилно пътешествие, регистрирано през далечната 1888-а година. Берта Бенц, която работила заедно със своя съпруг и инвестирала сериозна сума в мечтата на Карл, искала да докаже на населението, че бъдещето няма да бъде дърпано от една-две конски сили – буквално и няма да ухае на тор, вместо това може да бъде малко по-удобно и освен това, значително по-бързо. За всичко това ще ни трябват поне около 130 години, но всеки преход започва бавно, преди да набере скорост.

Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство.

Patentmotorwagen_mit_Karl_und_Bertha_Benz

Снимка: By unknown photographer, image cropped by User:83d40m – Image:Patentmotorwagen mit Benz.jpgOriginal source: Benz, Carl Friedrich: Lebensfahrt eines deutschen Erfinders. Die Erfindung des Automobils, Erinnerungen eines Achtzigjährigen. Leipzig 1936, S. 155-156. zeno.org, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3474586

20-и век в Европа започвал достатъчно светло и не само Карл Бенц имал време да твори, около него било пълно с изследователи, инженери и хора, готови да рискуват и да създават. Резултатът от всичко това е, че светът вече е залят от немски автомобили. Можем да ги срещнем навсякъде, ако четете този текст и в момента сте навън, огледайте се за немски автомобил, определено ще има някъде около вас. Най-интересното е, че в хода на немската индустриална революция, автомобилни компании като Benz и Dailmer решават да направят следващата крачка – да създават автомобил без компромиси. Тяхното сливане е довело за още по-бързото автоматизиране и задвижване на света.
Без да преувеличаваме, но със сигурност никой не е подозирал, че едно автомобилно пътешествие ще помогне за създаването на карбуратора на Maybach, позволяващ автомобилите да се движат с бензин, първият електромобил на BMW представен през 1972-а година, а да не говорим за иновациите, предоставени именно от Mercedes-Benz.

Робърт Бош е казал:
„Аз съм богат, защото не плащам ниски заплати.“
И с това сякаш е прокарал един много добър немски модел на работа. В края на всяка година, служителите на Audi от целия свят дават идеи за подобрения от всяко естество. Много от тях виждат бял свят и започва да се работи по тях, което автоматично изгражда една от най-успешните връзки в този бизнес. Все пак, ако няма доверие на собствените си служители, как се очаква от една компания да продължава своето развитие напред?

И да не забравяме, че Германия е страна, която обожава автомобилите, не случайно там няма да откриете лимит на скоростта, когато карате по големите магистрали. Вместо да ограничават шофьорите, властите са решили да подобрят пътищата и очевидно са успели. И макар автомобили като Bugatti да имат френско потекло, нека не забравяме, че бащата на най-бързата кола е VW Group. И така стигаме до настоящето, където електромобилът също се бори не просто за признание, но и за следващата стъпка в еволюцията.

 
 
Коментарите са изключени

Немска подводница , потопена от собствената си тоалетна

| от |

Втората Световна война е известна с развитието на подводните войни. Германските подводничари са известни с потапянето на редица американски конвои с боеприпаси и  хранителни провизии за Англия. Кой би подозирал, че Жул Верн е предсказал бъдещето с книгата „Капитан Немо“. Единственото не толкова добре описано там е тоалетната на подводницата. Защо точно тя? Ще разберете в следващите редове:

През 1942-а година, немският флот започва строежа на нова подводница U-1206. На 30-и декември, 1943-а година, подводната лодка напуска завода и след година и половина кръстосва водите около Норвегия на първата си патрулна мисия. 50 души, най-добрите от флота на Хитлер, трябвало да изпробват уникалната немска машина – най-новото поколение.
Освен най-модерните бойни технологии, подводницата разполагала и с нова поколение ВиК система.

За разлика от останалите кораби от този клас, използващи контейнер за събирането на фекални отпадъци, новата система позволявала директното пускане на „торпедото“ в океана. По този начин се елиминирала и нуждата от резервоар за вода. Това намалявало теглото, пестило пространство и позволявало на моряците да се радват на повече хигиена. Отрицателната страна е, че пускането на същите отпадъци изисква много сериозно налягане.

second-1131275_1920

Точно това означавало, че подводната лодка трябвало да бъде близо до повърхността или направо на повърхността, когато капитанът или друг член на екипажа изпитва тази природна нужда. До тук добре, но ако за всяко тоалетно посещение се налага изплуване, какъв е смисълът от използването на такава система?

И понеже нито един германец не премисля всички възможни сценарии, инженерите имали решение и за сериозните дълбини. Когато морякът трябва да отиде до тоалетна, използва специален контейнер. Същият се съхранява и след това натрупаният материал се пуска на прилична дълбочина. И докато на хартия всичко изглеждало добре, реалността била следната, около седмица плаване в дълбочините (горе-долу толкова може да прекарат подводничарите, докато се дебнат с друга подводница), ароматът бил достатъчно убийствен, че всички да предпочетат да се взривят, отколкото да останат на борда на кораба.

На много по-късен етап, немските инженери ще стигнат до заключението, че могат да използват системата за високо налягане, която буквално да вакуумира тоалетната, да затваря тръбите и след това да пуска материала в океана. За жалост, точно такава липсвала в подводната лодка U-1206.

Историческите архиви се водят до 14 април, 1945-а година. Това е фаталната дата, отбелязваща един преломен момент и тежка необходимост за реновиране на тоалетната система в подводниците.
По данни на екипажа, U-1206 се движела на дълбочина от 70 метра, близо до бреговете на Шотландия. В този момент, Капитан Шлит изпитал нужда да посети мястото с двете нули и като всеки капитан, преценил, че тази дълбочина е напълно достатъчна за разтоварването на тоалетните.

 

U-bootVIIc0001

Снимка: Wikipedia

Изненадващо, но капитанът така и не успял да се справи и потърсил за помощ единственият човек от поддръжката, подготвен за тези проблеми – тоалетният отговорник. Колкото и комично да звучи, имало един такъв човек, който трябвало да отговаря за инсталацията и бил специално подготвен за всякакви ситуации. По-добрият вариант за всички е бил капитанът да излезе от тоалетната и да остави някой друг да се бори с възникналия казус. По данни на същия, човекът-поддръжка е объркал крановете за разтоварване и използвал възможно най-грешните. По технически  предписания, тоалетната не би трябвало да се ремонтира на подобна дълбочина по няколко причини:

1. Точно под тръбите на тоалетната се намират батериите, които захранват мощните електромотори. Каква е логиката да са позиционира точно там, не можем да кажем. Подозираме, че немските инженери понякога правят грешки или просто били захласнати от гениалната ВиК технология.
2. Самата система била напълно непозната и по-добрият вариант е да се преминат вражеските води, преди да започне ремонта, останалите моряци просто трябвало да издържат на напрежението или да използват старата система за събиране.
3. След като не успял да установи проблемът, водопроводчикът по-скоро е доразвалил системата, отколкото да ѝ помогне. Водата започнала да кръщава батериите, хлорните изпарения изпълнили лодката. Дадена е команда за моментално изплуване. Ала след като липсвало захранване към електромоторите, U-1206 била напълно обездвижена.

submarine-696101_1920

Основният проблем е, че подводницата се намира във вражески води и веднага е открита от патрулни самолети. Единственият вариант за екипажа, който не иска да остави модерната бойна машина в ръцете на противника – в това описание не включваме тоалетната – е да отвори различни клапани и да я остави да потъне отново. Мнозина са задържани, трима души умират при опит да се спасят. По-голямата част от екипажа стига до шотландските брегове на гумени лодки.

В историята на морския флот има само една подводница, която е потопена от дефектна тоалетна – тази. Капитанът обаче оцелява до 90-годишна възраст. Неговите записки разказват, че не е ясно кой е счупил тоалетната, но неофициални източници твърдят, че именно капитанското посещение е потопило най-модерната подводна лодка за времето си. Еволюцията на тази система в последствие е била променена, но пък е важно да знаем, че историята познава онази, която дефектира във вражески води. 

 
 
Коментарите са изключени

Легендата за бирата, която има вкус на… урина

| от |

Бирата е от онези специални ниско алкохолни напитки с особена почит сред световното население. По-големият избор води и до по-сериозна конкуренция, а в някои отношения и до агресивна такава. През 80-те години на миналия век, един от дистрибуторите на Heineken успял да убеди обществото, че в бирата „Corona“ се използва щедро количество човешка урина – буквално.

Причината е ясна, „Corona“ дебютира през 1979-а в САЩ. Питието получавало особено внимание от младите и въпреки подозрителния жълт цвят, мнозина утолявали жаждата именно с него. И това било само началото, през 1986-а година, фирмата вече продава около 13 милиона каси годишно, а след всички такси и други разходи, тя носи печалба от 300 милиона долара. Впечатляващ резултат за мексиканска пивоварна, нали?

И докато „Корона“ се къпе в печалби, дистрибуторите на европейска бира започват да мислят нова стратегия. През фаталната 1986-а година, продажбите в някои американски региони паднали до 80%, а в други пазарът оставал точно толкова стабилен. Обърканите снабдители и търговски представители на фирмата започнали да проверят какво се случва, в някои магазини, хладилните витрини били пълни, просто никой не купувал, други верни вериги магазини отказвали да купуват изцяло продукта и разваляли договори. След сериозна проверка, социологически изследвания и различни други канали, мексиканските пивовари разбрала, че се носи интересна легенда за качеството на продукта.

Някой споделил, че в завода, служителите обичали да уринират във ваните с фермента. Един интересен научен факт е, че редица фирми в историята са използвали точно тази методика, за да постигнат много по-силен вкус, да приемем, че през 17-и век не е имало толкова много закони, които да се месят в продукцията, следователно хората експериментирали. Лондонските пивовари знаели тази тайна и я практикували, те гарантирали много по-остър вкус (защо ли), както и по-осезаем аромат. Легендата е стара като света, но просто в онзи момент, някоя умна глава е решила да пусне тази партенка, с която да отклони ресурси от новият продукт на пазара.

След като черното или по-скоро жълто петно било хвърлено по мексиканската фирма, оставало само едно – да се инвестира крупната сума от близо 500 000 долара за реклама, в която се показва, че фабриката има тоалетни и никой не се облекчава върху продукцията и още по-страшно – в бутилките. Рискът е голям: ако някой не е чул тази история, вече със сигурност ще я чуе и ще знае, че има нещо нередно в любимото пиво. Според Майкъл Мазони, след пускане на специално разследване по случая, установил, че слуховете за подправената бира идват от компании като Люк и Синове, които са вносители на бири като Heineken.

В името на фактите, самата фирма не е казвала нищо по въпроса, решението било на дистрибуторите, които искали да продават своя продукт. Същите по-късно били заставени да отидат в съда или да направят публично изказване, с което да отрекат абсурдното твърдение. Ако питате някои пивовари, добавянето на урина при ферментацицията не трябва да се разглежда като нещо негативно, за тях може да е дори комплимент. В популярните кръгове, това все пак се смята за обида, само споделяме.

 
 
Коментарите са изключени