shareit

Проф. Евгений Дайнов: Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие

| от |

655-402-evgenij-dajnov

Проф. Евгений Дайнов, преподавател в НБУ, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Като направим съпоставката между протестите в Украйна и протестите в България – какво е общото и какво е различното?
Евгений Дайнов: Общото се набива на очи, не само по начина, по който се случват нещата и в Украйна, както и тук – правителството говори за американска намеса, за платени протестиращи, организират се контрапротести, но оголва се постепенно и общата същност на тези протести, на всички протести в България, които са били до тук, големи и малки, и на всички протести в Украйна. Става дума две цели страни да направят окончателен избор – Русия или Европа. Т.е. олигархична икономика и авторитарно управление или пазарна икономика и управление на закона, което е Европа, това се случва в Украйна. Най-чисто се вижда в Украйна това, защото украинците бяха поставени пред избор – правителството им каза – няма да се асоциираме с Европа, ще се асоциираме с Русия. В България обаче е същото – винаги е ставало дума България европейска ли иска да бъде, по европейски начин да живее или по руски начин. Нещо, което потвърждава и основната статия на 1-ва страница на в. „Дума”. Вестникът ни осведоми, че украинците в последния момент са се спасили от злата участ на българите, защото ЕС е колониална система, която иска да поглъща, премила, деиндустриализира и поставя в безпомощно състояние страни като България и Украйна. Въпросът е остър, същностен – въпрос за това как искаме да живеем – ние и украинците, така че протестите и отпора срещу протестите и в България и в Украйна е един и същи по своята природа и винаги е бил.

Водещ: Думите ви се подчертават и от последното изявление на руския президент Путин, който казва – събитията в Киев са подготвени отвън, това не е революция, това е погром.
Евгений Дайнов: Разбира се, вие ще чуете и в България противниците на протестите как обясняват, че оранжевата революция в Украйна от 2006-та година е била операция на ЦРУ, че в България…

Водещ: Да, де, Сорос. Тук е Сорос. Ние нещо забравихме ЦРУ, но взехме на прицел Сорос.
Евгений Дайнов: Да, и в България: ЦРУ и фондацията на Сорос, същата работа. Те сами си казват. В моментът, в който управляващите и в България, и в Украйна започват да обвиняват собствените си граждани, че са марионетки на ЦРУ или на американския империализъм, или както казваше българският президент Георги Първанов, който обичаше да обвинява определени кръгове, на Запад. Те винаги си казват. Те не обичат Запад, те не искат Запад, те се чувстват удобно в Русия, те не искат правилата на Запада, те намират правилата на Запада за дълбоко смутителни, защото това са някакви неща като да спазваш правила, да имаш прилично поведение, да е прозрачно какво притежаваш, от къде го имаш, кой какво има в тази страна…

Водещ: Да управлява законът.
Евгений Дайнов: Да, да управлява законът. Какво означава това? От Аристотел насам означава едно и също: да не управляват хора, да управлява закон. Това те не разбират – нито нашите управляващи, нито украинските, еле пък Руските. Те не разбират как така хартийка ще управлява, а не нашите другари. И те сами си казват. Аз непрекъснато в медиите в последната година и половина пиша – лошите винаги си казват, слушайте ги, те си казват: „България е колонизирана от злите сили на ЕС и Украинците може би имат шанс да се спасят от тези зли хора европейците”. Те си казват винаги.

Водещ: Въпросът е, какво става от тук нататък – в Украйна като че ли идва някакъв вариант за договорка, демонстрира се някакво желание за преговори с Европейската комисия. Друг е въпросът, това да не е тупкане на топката, бавене, печелене на време.
Евгений Дайнов: Те ще въртят всякакви номера в Украйна, номера, които българското управление се опитва също да върти, защото са чели едни и същи учебници, които са наръчници – има два вида наръчници, които оцеляха от съветската империя, правени и разпространявани потайно от КГБ и неговите подопечни институти. Единият учебник беше как да дестабилизираме някаква страна, а другият – как да останем на власт. И българските другари, и украинските другари четат едни и същи учебници и въртят едни и същи номера, но това няма да се реши в България и Украйна нищо, докато не се види трайния избор – България и Украйна искат ли наистина да бъдат европейски или истински искат да бъдат асоциирани към Русия – това се решава в България и Украйна и затова изход чрез бутафорни преговори няма. Или както в България казват – вие какво искате сега морал, защо не искате пари, ние пари ще ви дадем, влезте в преговори за пари. Горе-долу същото сега се опитват да въртят и в Украйна. Не това е изходът. Не договаряне е изходът. Този път не могат да се договорят.

Водещ: Въпросът е как нашето бъдеще ще се реши тук в България, виждайки това което се случва? Протести има, но правителството си стои – и всяка от двете страни върви по две успоредни сюжетни линии и може би това е целта?
Евгений Дайнов: И за добро, и за лошо България и Украйна вече са свързани. По-скоро има огромно количество рискове, които вървят. Ако в Украйна про европейската кауза, както ги нарича правителството „евроинтегрантите” – ако в Украйна „евроинтегрантите” загубят и Украйна влезе в асоциация с Русия, то моментално ще удари и по България. На секундата. Русия, връщайки си Украйна – 45 милиона, няма изобщо да се замисли да направи десант тук в България с нашите 6 милиона души, изобщо няма да се замисли. Ако България спечели и бутне правителството си, което вече искаше или не, стана про руско, защото нямайки подкрепа вътре в страната търси подкрепа… винаги я е търсило от Кремъл, ако българите успеят да си катурнат правителството, ще направят огромна услуга на своите приятели в Украйна. Ако украинците държат про западна ориентация, ще направят огромна услуга на нашите протести, които са доста по-мирни, защото си представяме в България, че вече сме на ниво да протестираме като европейци. Двете страни са свързани. Това, което стане в едната, ще удари веднага и в другата – и за добро, и за лошо. Но рисковете са повече, защото на Путин няма да му мигне окото да направи така, че това в Украйна да завърши с някаква гражданска война или разцепване на две или на три. Няма да му мигне окото. И става така, че рисковете от това, че България и Украйна са скачени съдове от тук нататък, рисковете за нас са много големи. Досега бяхме скачени съдове с Румъния. Сега сме скачени съдове с Украйна.

Водещ: Е как така Румъния изведнъж се откачи, ние се закачихме?
Евгений Дайнов: Защото румънците може би ще започнат да решават същия въпрос, но много се съмнявам, при тях историята от последните 40 години е съвсем друга. Ние решаваме въпрос, който смятахме за решен. Евроатлантическият избор.

Водещ: Да, знаете ли, слушам ви и искрено се изненадвам, че водим този разговор, смятах, че той е останал някъде като стилистика десетки години назад, а сега си го припомняме в реални граници.
Евгений Дайнов: Всички смятахме, че решението България да стане европейска страна е взето още 98-ма, 99-та година. Оказа се, че има още мощни среди, които се чувстват по-удобно в руски тип начин на живот и не искат да влязат в европейския начин на живот. Това отново е наше подценяване, колко добре са организирани и колко ясни цели имат противниците на демокрацията в България.

Водещ: Няма ли да получим подкрепа от нашите евроатлантически партньори, защото ако тръгнем по линията – ставащото в Украйна удря и България, нестабилна перспектива се очертава?
Евгений Дайнов: Никой не подкрепя някой, който не може да реши какво да прави. При категорично заставане, ние българите, на страната на европейския избор, ние естествено, че ще намерим опора в ЕС и НАТО. Докато действаме като троянски кон на Русия, а българското правителство трето подред действа като троянски кон на Русия в Европа, за какъв дявол те да вършат нашата работа, да вадят нашите кестени от огъня. Всяка страна все пак е суверенна и си взима решенията и си живее с последствията. Вярно, че сме в много по-добра позиция от Украйна, нас тепърва нашите управляващи трябва да ни извадят от членство в ЕС и НАТО, за да ни върнат в Русия, а украинците просто не ги пускат да отидат на запад, ние сме в малко по-добра ситуация, но при една мащабна катастрофа в Русия, нито НАТО, нито ЕС ще ни спасят, ако ние сами не спасим себе си. В крайна сметка е унизително да чакаме някой да ни подарява свободата, още Левски го е казал.

Водещ: Така е. Свободата се извоюва, тя е като хляба, Радой Ралин го беше написал.
Евгений Дайнов: А в „Мера според мера”, един много добър български филм, там главният герой казва: „Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие.”

 
 
Коментарите са изключени

Дървените небостъргачи достигат нови висини

| от |

След вълна от пожари в големите градове в Съединените щати през 19 и началото на 20 век, дървенията като архитектурен материал се счита за опасна, особено във все по-плътна градска среда. За къщите продължават да се използва дърво, но по-едрите проекти го избягват като материал. Вместо това те се използва зидарията, алуминий и стомана, за да се изградят по-устойчиви на пожар, както и все по-високи конструкции.

Заради новите строителни технологии, иновациите в пожарната безопасност и нарастващия интерес към екологичния дизайн, дървесината днес се завръща.

Ponderosa Studios at the University of British Columbia 2016

Brock Commons – сграда със студентски общежития към Университета в Британска Колумбия във Ванкувър, Канада

С малко над 50 метра височина, наскоро завършената (през 2017) Brock Commons в момента държи рекорда за най-високата сграда от дърво в света. Колоните, гредите и дъските са от ламиниран дървен материал в комбинация с лепило (материалът се нарича глулам, glulam) и са основите структурни елементи на сградата. Този материал в много по-здрав от обикновеното необработено дърво. Глулам опорите са леки, обикновено около 2/3 от теглото на стоманата и 1/6 от теглото на бетона. Тази лекота също улеснява транспорта и намалява разходите. Естествената гъвкавост на дървото пък помага на сградата да реагира по-добре на земетресенията.

Willis Tower From Lake

Willis Tower

В момента обаче се планират редица много по-високи сгради от тази. Архитекти от Perkins + Will развиват проект  River Beech Tower в Чикаго, който ще достигне 80 етажа и ще бъде много по-лека за етаж от съседната Willis Tower (висока 426 метра и съдържаща близо 80 000 тона стомана).

Glulam

Сглобка от глулам

Въпросът с пожарите също е адресиран от специалисти. Колкото и странни да изглежда, дървото може да се окаже по-добре от стоманата при силен топлинен стрес. „Дървесината е по-пожароустойчива от стоманата и бетона. Това е така, защото 15% от дървесната маса е вода, която ще се изпари, преди материалът да изгори. Освен това, дървените трупи се овъгляват отвън и това защитава сърцевината им. Стоманата се загрява бързо, дървото изпарява вода и гори бавно.

 
 
Коментарите са изключени

Бумът на макети през Втората световна война и огромното им значение

След въздушната атака над Пърл Харбър през 1941 , Бюрото по аеронавтика на Военноморския флот на САЩ отправя призив с цел не към набиране на нови доброволци – възрастни или юноши – а към учениците. В цялата страна децата са призовани да сглабят модели на самолети (крайната цел е 500 000 броя), за да може по тях милиони войници и цивилни да се научат да различават приятелски машини (танкове, самолети…) от вражески.

„В тази извънредна ситуация родината ви се нуждае от модели на самолети“, се пише в рекламите на акцията. „Те няма да бъдат излагани в галерия или за запълване на свободното време. Те ще служат на определена цел – ще бъдат използвани за обучение на военни служители за разпознаване на самолети, както и при стрелкови упражнения. Тези модели също така ще се използват при обучението на цивилни лица в разпознаване на вражески самолети, което е съществен елемент от гражданската отбрана.“

Поради недостига на материали заради военното време, повечето модели са изработени от дърво, хартия, картон, пластмаса, гипс. 

Навлизайки в Първата световна война, британските пилоти се очаква да различат приятелските от вражеските самолети по маркировка и цветове. С развитието на въздушните нападения обаче недостатъците на този подход бързо стават очевидни – германските сили се бъркат за приятелски, докато френските съюзници са сваляни по погрешка.

“Double Trouble…or is one ours?” Aircraft Recognition Tests, 1943. (26649802731)

Тест за разпознаване на самолети: горе: Messerschmitt ME 109, долу: P-51 Mustang

Според едно британско ръководство за разпознаване на приятелски/вражески сили от 1917: „Дори един средно обучен наблюдател трябва да може да направи разлика между вражеска и приятелска машина от разстояние не по-малко от 4500 метра“, което е от съществено значение за картечарите – „докато за работа в небето, в ясен ден самолетите трябва да бъдат идентифицирани на разстояния не по-малко от 9200 метра“. Тази способност за акуратно разпознаване на военни машини се прави по тяхната формата, защото за обучението се ползват предимно снимки и рисунки. Триизмерните модели ще се появят чак през Втората световна война.

А текст в списание Flying от 1944 обяснява значението на обучението с модели особено с развитието на въздушния бой: „Във войните досега това не е било толкова важен фактор. Участниците в Гражданската война в САЩ трябваше само да видят цвета на униформата на противника, за да започнат да стрелят. Значението на подобно обучение, особено на самолети, е усетено още през Първата световна война, но то се развива сериозно чак през Втората.“

Tru-Vue Chicagoland

Очила Tru-Vue

През Втората световна война дори Дисни прави обучителни видеоклипове. 3D картинки със самолети за стереоскопите Tru-Vue се продават в милиони. Появяват се и настолни игри със същата идея и цел – от карти до игри като Spot-A-Plane, в която играчите се развиват, отчасти правилно разпознавайки конкретни самолети.

Aмериканският флот официално никога не използва игри за обучение на войски си, но границите между игра и война се замъгляват в сферата на моделирането. Във Великобритания много деца, които правят модели на самолети между двете войни след това стават пилоти на изтребители на Кралските военновъздушни сили.

За целите на обучението моделите са особено важни – според списанието U.S. Army-Navy Journal of Recognition е изключително важно наблюдателите да могат да видят „целият обект“ и да могат „чрез постоянни упражнения да разпознаят този обект (самолет, танк, кораб …) от всеки ъгъл. “

Защото първоначално се използва системата за разпознаване на машини WEFT (съкратено от wings, engine, fuselage and tail – крила, двигател, фюзелаж и опашка), при която се заучават само отделни части. След това обаче процесът на разпознаване отнема много време – наблюдателите трябва да разпознаят отделните части и след това умствено да ги сглобяват, за да разберат какво гледат. Впоследствие, разбира се, този подход се заменя в полза на макетите. Затова и U.S. Army-Navy Journal of Recognition излиза редовно, за да помогне на читателите да бъдат в течение на промените в различните дизайни.

В хода на войната все повече и повече американски сили се срещнат с британските си съюзници, обучението с модели се разпространява и чрез Комитета за разпознаване. По време на подготовката за жизненоважната операция Overlord (кодово име на битката при Нормандия), Кралският наблюдателен корпус обучава специални летателни части, които да се занимават с идентифициране на военни машини и така да помагат на американските и британските флотилии.

Доскоро съществува музей с името „Приятел или враг?“, който се намира в Санта Барбара, Калифорния и в който се излагат експонати, използвани от въоръжените сили по време на Втората световна война за обучение на артилеристи и екипаж при идентификация на самолети, кораби и наземни превозни средства. Ръководството на музея казва, че „Способността на военнослужещите да идентифицират „приятел или враг“ за миг беше от решаващо значение в борбата за оцеляване и отделните модели машини се преподават почти във всяко училище.“ Музеят е затворен през ноември 2014, а пълната колекция експонати е преместена.

 
 
Коментарите са изключени

Значението и създаването на символа на мира

| от |

Семафор е устройство, което показва на машинистите по кои релси да карат влака. Военноморските сили също имат подобна сигнална система, но тя се извършва от хора със знамена. В исторически план живите семафори добиват повече известност по време на Френската революция, когато улесняват и ускоряват комуникацията в цялата държава. В такъв случай е малко иронично, че семафорът играе важна роля в създаването на емблематичения антивоенен символ. Той е създаден по идея на британски дизайнер за конкретна кауза, но в крайна сметка става популярен и универсален в цял свят.

Джералд Холтом е роден в Англия по време на Първата световна война, а след това ще стане изключителен противник на Втората световна война. След като завършва Кралския колеж по изкуства, той започва работа в Министерството на образованието. През 1958 приема задача встрани от редовната си служба – да изработи лого за ядрено разоръжаване, което да се използва на протестен марш, организиран от новосформираният Комитет за директни действия срещу ядрената война (Direct Action Committee against Nuclear War  – DAC), подкрепен от Кампанията за ядрено разоръжаване (Campaign for Nuclear Disarmament – CND).

1983 Easter CND demo Aldermaston

Кадър от протеста

Логото ще бъде отпечатано в 500 бройки за марша, който бъде доста дълъг – 80 километра, от площад Трафалгар в Лондон до Британския институт за изследване на атомното оръжие. Този символ ще обединява хората в първия мащабен антиядрен марш по рода. Съответно той се появява на знамена и плакати, но също така хората го рисуват на лицата си, за да напомнят за отговорността на всеки отделен човек да се изправи срещу войната.

Semaphore Delta November

По отношение на семафорния елемент в логото – то всъщност е комбинация от знаците с флагчета, които семафорите правят, за да означат буквите „N“ (в зелено на картинката) и „D“ (в синьо на картинката) , които са първите букви на думите в израза Nuclear Disarmament или в превод от английски език „ядрено разоръжаване“. Тези знаци се стилизират с черти, налагат се един върху друг и се поставят в кръг.

Peace symbol

Според Андрю Ригби, професор по мир в Университета Ковънтри във Великобритания, този символ не е първият опит на Холтом. Преди това той обмисля гълъба, но образът на птичката вече се ползва от режима на Сталин в работата им по водородната бомба. Холтом обмисля и християнския кръст, но той може да бъде свързан с кръстоносците (а в по-близкото минало и със западната нация, която пусна ядрени бомби върху Япония). Дизайнерът иска да създаде нещо, което да бъде универсално възприето, без друга символичния и смислова натовареност.

И така, в състояние на „дълбоко отчаяние“, пише самият Холтом, „нарисувах себе си: един човек в отчаяние, с ръце… протегнати навън и надолу… Оформих рисунката с линии вместо ръце и я поставих в кръг. В началото ми изглеждаше смехотворно и толкова странно.“

Той все още не е сигурен, че това е правилното лого, но все пак го рисува на лист хартия, закача го за якето си и забравя за него. Когато една жена в Пощата го попита какво е това, той си спомня: „Погледнах изненадан и видях, че символът ND е закачен на ревера ми. Чувствах се доста странно и притеснено да го нося. „О, това е новият символ на мира“, й казах. „Колко интересно, разпространен ли е?“ „Не все още, но очаквам, че скоро ще има доста.“

Ранните версии, направени за CND, приличат малко на стилизирани хора – когато приближават кръга, линиите се разширяват, което прави знака да изглежда като глава и тяло с насочени напред ръце. Те също са направени от глина и са раздадени с тъмното послание: „В случай на ядрена война, това може да ви надживее.“

CND badge, 1960s

CND продължи да използва логото във Великобритания, но то се по света и в крайна сметка ще започне да символизира и мира в най-широкия смисъл. В Съединените щати протестиращи пацифисти ползват и популяризират символа през 1958 – те го слагат на малка лодка и я пускат в зона за ядрена опити. Няколко години по-късно, делегат от Американския студентски мирен съюз (СПУ) се завръща от пътуване до Великобритания и убеждава групата си да вземе символа и да го разпространи в университетите.

Логото няма авторски права и с времето популярността му продължава да се развива. В следствие на това то е описано като „може би най-мощното, запомнящо се и разпознаваемо изображение, създадено някога за светска кауза“.Холтом обаче се притеснява за негативния аспект на фигурата, която прилича на рунически символ за „смърт“ (инверсия на руната за „живот“). Но той също и осъзнава нещо – ако символът се обърне, би могъл да изглежда като „дърво на живота“, представляващо надежда и оптимизъм. От семафорна гледна точка  „разпънати ръце нагоре“ означават буквата U и заедно с буквата D тази нова обърната фигура може да означава и „unilateral disarmament“, от англ. „едностранно разоръжаване“. А това е най-голямата мечта на Холтом.

 
 
Коментарите са изключени

Когато британските железници откачаха вагони в движение

| от |

Според Британската железница така наречените „slip coach“ вагони се появяват случайно – когато вагонът, в който пътува един от служителите й, се откача и композицията продължава, докато той бавно намалява скоростта си и спира – според тази история съединителната верига се къса. Но въпреки леко плашещия характер на инцидента, мъжът се замисля дали ако го правят нарочно, това няма да бъде за добро. И така, през 19 век тази практика започва.

По-вероятната история на произхода на тези вагони е и малко по-драматична. Преди да бъдат приспособени по специален начин за такава операция, тя пак се е случвала, но директно, по много по-опасен за всички начин. 

След като идеята се разработва, на теория няма ограничение за броя на вагоните, които могат да се откачат или колко пъти може да се извърши това за едно пътуване. Експресния влак между Лондон и Глазгоу, например,  може да пусне няколко вагона в един по-малък град, след това още няколко в друг, в трети… стига да има служител в най-предния вагон при всяко пускане, който да натиска спирачките. След това откачените вагони могат да оставят пътниците си или да бъдат прикачени към друг локомотив.

До 1914 на ден се откачат вече около 100 вагона. В зенита на практиката те са около 200. Но въпреки че е активна близо един век , тя си има своята цена и недостатъци. Всеки откачен в движение вагон (или композиция от вагони) изисква, както отбелязахме, служител, а след това и хора, които да скачат отново вагоните за влак, което добавя към персонала. И макар вагоните да се откачат лесно в движение, след това не е толкова лесно да бъдат прикачени.


И тъй като влаковете все пак стават все по-бързи, откачането на вагони в движение с хора в тях ставало все по-опасно. Това в комбинация с разходите през 1960 довело до края на практиката. Именно последното такова пътуване виждаме и във видеото.

Идея обаче просъществувала останала още малко. В някои случаи влаковете спират да откачат автомобили, които след това се свързват отново с нов двигател. В други няколко локомотива са свързани за участък, след което се разделят на спирка, преди да продължат под собствена сила. Такива системи с разделен влак си проправят път в цяла Европа и САЩ.

 
 
Коментарите са изключени