Проф. Евгений Дайнов: Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие

| от |

655-402-evgenij-dajnov

Проф. Евгений Дайнов, преподавател в НБУ, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Като направим съпоставката между протестите в Украйна и протестите в България – какво е общото и какво е различното?
Евгений Дайнов: Общото се набива на очи, не само по начина, по който се случват нещата и в Украйна, както и тук – правителството говори за американска намеса, за платени протестиращи, организират се контрапротести, но оголва се постепенно и общата същност на тези протести, на всички протести в България, които са били до тук, големи и малки, и на всички протести в Украйна. Става дума две цели страни да направят окончателен избор – Русия или Европа. Т.е. олигархична икономика и авторитарно управление или пазарна икономика и управление на закона, което е Европа, това се случва в Украйна. Най-чисто се вижда в Украйна това, защото украинците бяха поставени пред избор – правителството им каза – няма да се асоциираме с Европа, ще се асоциираме с Русия. В България обаче е същото – винаги е ставало дума България европейска ли иска да бъде, по европейски начин да живее или по руски начин. Нещо, което потвърждава и основната статия на 1-ва страница на в. „Дума”. Вестникът ни осведоми, че украинците в последния момент са се спасили от злата участ на българите, защото ЕС е колониална система, която иска да поглъща, премила, деиндустриализира и поставя в безпомощно състояние страни като България и Украйна. Въпросът е остър, същностен – въпрос за това как искаме да живеем – ние и украинците, така че протестите и отпора срещу протестите и в България и в Украйна е един и същи по своята природа и винаги е бил.

Водещ: Думите ви се подчертават и от последното изявление на руския президент Путин, който казва – събитията в Киев са подготвени отвън, това не е революция, това е погром.
Евгений Дайнов: Разбира се, вие ще чуете и в България противниците на протестите как обясняват, че оранжевата революция в Украйна от 2006-та година е била операция на ЦРУ, че в България…

Водещ: Да, де, Сорос. Тук е Сорос. Ние нещо забравихме ЦРУ, но взехме на прицел Сорос.
Евгений Дайнов: Да, и в България: ЦРУ и фондацията на Сорос, същата работа. Те сами си казват. В моментът, в който управляващите и в България, и в Украйна започват да обвиняват собствените си граждани, че са марионетки на ЦРУ или на американския империализъм, или както казваше българският президент Георги Първанов, който обичаше да обвинява определени кръгове, на Запад. Те винаги си казват. Те не обичат Запад, те не искат Запад, те се чувстват удобно в Русия, те не искат правилата на Запада, те намират правилата на Запада за дълбоко смутителни, защото това са някакви неща като да спазваш правила, да имаш прилично поведение, да е прозрачно какво притежаваш, от къде го имаш, кой какво има в тази страна…

Водещ: Да управлява законът.
Евгений Дайнов: Да, да управлява законът. Какво означава това? От Аристотел насам означава едно и също: да не управляват хора, да управлява закон. Това те не разбират – нито нашите управляващи, нито украинските, еле пък Руските. Те не разбират как така хартийка ще управлява, а не нашите другари. И те сами си казват. Аз непрекъснато в медиите в последната година и половина пиша – лошите винаги си казват, слушайте ги, те си казват: „България е колонизирана от злите сили на ЕС и Украинците може би имат шанс да се спасят от тези зли хора европейците”. Те си казват винаги.

Водещ: Въпросът е, какво става от тук нататък – в Украйна като че ли идва някакъв вариант за договорка, демонстрира се някакво желание за преговори с Европейската комисия. Друг е въпросът, това да не е тупкане на топката, бавене, печелене на време.
Евгений Дайнов: Те ще въртят всякакви номера в Украйна, номера, които българското управление се опитва също да върти, защото са чели едни и същи учебници, които са наръчници – има два вида наръчници, които оцеляха от съветската империя, правени и разпространявани потайно от КГБ и неговите подопечни институти. Единият учебник беше как да дестабилизираме някаква страна, а другият – как да останем на власт. И българските другари, и украинските другари четат едни и същи учебници и въртят едни и същи номера, но това няма да се реши в България и Украйна нищо, докато не се види трайния избор – България и Украйна искат ли наистина да бъдат европейски или истински искат да бъдат асоциирани към Русия – това се решава в България и Украйна и затова изход чрез бутафорни преговори няма. Или както в България казват – вие какво искате сега морал, защо не искате пари, ние пари ще ви дадем, влезте в преговори за пари. Горе-долу същото сега се опитват да въртят и в Украйна. Не това е изходът. Не договаряне е изходът. Този път не могат да се договорят.

Водещ: Въпросът е как нашето бъдеще ще се реши тук в България, виждайки това което се случва? Протести има, но правителството си стои – и всяка от двете страни върви по две успоредни сюжетни линии и може би това е целта?
Евгений Дайнов: И за добро, и за лошо България и Украйна вече са свързани. По-скоро има огромно количество рискове, които вървят. Ако в Украйна про европейската кауза, както ги нарича правителството „евроинтегрантите” – ако в Украйна „евроинтегрантите” загубят и Украйна влезе в асоциация с Русия, то моментално ще удари и по България. На секундата. Русия, връщайки си Украйна – 45 милиона, няма изобщо да се замисли да направи десант тук в България с нашите 6 милиона души, изобщо няма да се замисли. Ако България спечели и бутне правителството си, което вече искаше или не, стана про руско, защото нямайки подкрепа вътре в страната търси подкрепа… винаги я е търсило от Кремъл, ако българите успеят да си катурнат правителството, ще направят огромна услуга на своите приятели в Украйна. Ако украинците държат про западна ориентация, ще направят огромна услуга на нашите протести, които са доста по-мирни, защото си представяме в България, че вече сме на ниво да протестираме като европейци. Двете страни са свързани. Това, което стане в едната, ще удари веднага и в другата – и за добро, и за лошо. Но рисковете са повече, защото на Путин няма да му мигне окото да направи така, че това в Украйна да завърши с някаква гражданска война или разцепване на две или на три. Няма да му мигне окото. И става така, че рисковете от това, че България и Украйна са скачени съдове от тук нататък, рисковете за нас са много големи. Досега бяхме скачени съдове с Румъния. Сега сме скачени съдове с Украйна.

Водещ: Е как така Румъния изведнъж се откачи, ние се закачихме?
Евгений Дайнов: Защото румънците може би ще започнат да решават същия въпрос, но много се съмнявам, при тях историята от последните 40 години е съвсем друга. Ние решаваме въпрос, който смятахме за решен. Евроатлантическият избор.

Водещ: Да, знаете ли, слушам ви и искрено се изненадвам, че водим този разговор, смятах, че той е останал някъде като стилистика десетки години назад, а сега си го припомняме в реални граници.
Евгений Дайнов: Всички смятахме, че решението България да стане европейска страна е взето още 98-ма, 99-та година. Оказа се, че има още мощни среди, които се чувстват по-удобно в руски тип начин на живот и не искат да влязат в европейския начин на живот. Това отново е наше подценяване, колко добре са организирани и колко ясни цели имат противниците на демокрацията в България.

Водещ: Няма ли да получим подкрепа от нашите евроатлантически партньори, защото ако тръгнем по линията – ставащото в Украйна удря и България, нестабилна перспектива се очертава?
Евгений Дайнов: Никой не подкрепя някой, който не може да реши какво да прави. При категорично заставане, ние българите, на страната на европейския избор, ние естествено, че ще намерим опора в ЕС и НАТО. Докато действаме като троянски кон на Русия, а българското правителство трето подред действа като троянски кон на Русия в Европа, за какъв дявол те да вършат нашата работа, да вадят нашите кестени от огъня. Всяка страна все пак е суверенна и си взима решенията и си живее с последствията. Вярно, че сме в много по-добра позиция от Украйна, нас тепърва нашите управляващи трябва да ни извадят от членство в ЕС и НАТО, за да ни върнат в Русия, а украинците просто не ги пускат да отидат на запад, ние сме в малко по-добра ситуация, но при една мащабна катастрофа в Русия, нито НАТО, нито ЕС ще ни спасят, ако ние сами не спасим себе си. В крайна сметка е унизително да чакаме някой да ни подарява свободата, още Левски го е казал.

Водещ: Така е. Свободата се извоюва, тя е като хляба, Радой Ралин го беше написал.
Евгений Дайнов: А в „Мера според мера”, един много добър български филм, там главният герой казва: „Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие.”

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

Наградите за кино и телевизия MTV: честито на победителите

| от chronicle.bg |

Снощи беше повече от успешна вечер за вселената на Марвъл, в която отлетяха едни от най-големите награди на MTV. „Черната пантера“ спечели наградата за най-добър филм, Чадуик Боузман взе две награди, а Майкъл Б. Джордан беше награден за превъплъщението си на злодея Ерик Килмонгър.

Тифани Хадиш беше домакин на церемонията в Санта Моника снощи. Повече от нея и от блясъка на червения килим ще покажем по-късно през деня. Сега показваме пълния списък с победителите.

Най-добър филм

Avengers: Infinity War
Black Panther („Черната пантера“)
Girls Trip
IT
Wonder Woman

Най-добър сериал

13 Reasons Why
Game of Thrones
grown-ish
Riverdale
Stranger Things

Най-добро изпълнение във филм

Black-Panther-Coates

Чадуик Боузман – Black Panther
Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Ансел Енгрот – Baby Driver
Дейзи Ридли – Star Wars: The Last Jedi
Сърша Ронан – Lady Bird

Най-добро изпълнение в сериал

Мили Боби Браун – Stranger Things
Дарън Крис – The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story
Катрин Лангфорд – 13 Reasons Why
Иса Рей – Insecure
Мейзи Уилямс – Game of Thrones

Най-добър герой

Чадуик Боузман като Черната пантера – Black Panther
Емилия Кларк като Денерис Таргариен – Game of Thrones

Гал Гадот като Жената чудо – Wonder Woman
Грант Гъстин като Бари Алън/Светкавицата – The Flash
Дейзи Ридли като Рей – Star Wars: The Last Jedi

Най-добър злодей

Screen_Shot_2017_07_19_at_12.58.36_PM.0

Джош Бролин като Танос – Avengers: Infinity War
Адам Драйвър като Кайло Рен  – Star Wars: The Last Jedi
Майкъл Б. Джордан като Ерик Килмонгър – Black Panther
Обри Плаза като Лени БъскърAubrey Plaza – Legion
Бил Скарсгард като Пениуайз – IT

Най-добра целувка

Jane the Virgin – Джина Родригез (Джейн) и Джъстин Балдони (Рафаел)
Love, Simon – Ник Робинсън (Саймън) и Кейнан Лонсдейл (Брам)
Ready Player One – Оливия кук (Сам) и Тай Шеридан (Уейд)
Riverdale – Кей Джей Апа (Арчи) и Камила Мендез (Вероника)
Stranger Things – Фин Улфхард (Майк) и Мили Боби Браун  (Единайсет)

Най-добро изпълнение на уплашен герой

Талита Бейтман (Джанис) – Annabelle: Creation
Емили Блънт (Eвелин Абът) – A Quiet Place
София Лилис (Бевърли Марш) – IT
Кристин Милиоти (Нанет Коул) – Black Mirror
Ноа Шнап (Уил Байърс) – Stranger Things

Най-добро комедийно изпълнение

Film Title: Girls Trip

Джак Блек – Jumanji: Welcome to the Jungle
Тифани Хадиш – Girls Trip
Дани Левай – Schitt’s Creek
Кейт Маккинън – Saturday Night Live
Ейми Шуимър – I Feel Pretty

Най-добър документален филм за музика

Gaga: Five Foot Two

Can’t Stop, Won’t Stop: A Bad Boy Story
Demi Lovato: Simply Complicated
Gaga: Five Foot Two
Jay-Z’s “Footnotes for 4:44”
The Defiant Ones

Най-добро риалити шоу

The Kardashians 
Love & Hip Hop
Real Housewives
RuPaul’s Drag Race
Vanderpump Rules

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.