Проф. Евгений Дайнов: Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие

| от |

655-402-evgenij-dajnov

Проф. Евгений Дайнов, преподавател в НБУ, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Като направим съпоставката между протестите в Украйна и протестите в България – какво е общото и какво е различното?
Евгений Дайнов: Общото се набива на очи, не само по начина, по който се случват нещата и в Украйна, както и тук – правителството говори за американска намеса, за платени протестиращи, организират се контрапротести, но оголва се постепенно и общата същност на тези протести, на всички протести в България, които са били до тук, големи и малки, и на всички протести в Украйна. Става дума две цели страни да направят окончателен избор – Русия или Европа. Т.е. олигархична икономика и авторитарно управление или пазарна икономика и управление на закона, което е Европа, това се случва в Украйна. Най-чисто се вижда в Украйна това, защото украинците бяха поставени пред избор – правителството им каза – няма да се асоциираме с Европа, ще се асоциираме с Русия. В България обаче е същото – винаги е ставало дума България европейска ли иска да бъде, по европейски начин да живее или по руски начин. Нещо, което потвърждава и основната статия на 1-ва страница на в. „Дума”. Вестникът ни осведоми, че украинците в последния момент са се спасили от злата участ на българите, защото ЕС е колониална система, която иска да поглъща, премила, деиндустриализира и поставя в безпомощно състояние страни като България и Украйна. Въпросът е остър, същностен – въпрос за това как искаме да живеем – ние и украинците, така че протестите и отпора срещу протестите и в България и в Украйна е един и същи по своята природа и винаги е бил.

Водещ: Думите ви се подчертават и от последното изявление на руския президент Путин, който казва – събитията в Киев са подготвени отвън, това не е революция, това е погром.
Евгений Дайнов: Разбира се, вие ще чуете и в България противниците на протестите как обясняват, че оранжевата революция в Украйна от 2006-та година е била операция на ЦРУ, че в България…

Водещ: Да, де, Сорос. Тук е Сорос. Ние нещо забравихме ЦРУ, но взехме на прицел Сорос.
Евгений Дайнов: Да, и в България: ЦРУ и фондацията на Сорос, същата работа. Те сами си казват. В моментът, в който управляващите и в България, и в Украйна започват да обвиняват собствените си граждани, че са марионетки на ЦРУ или на американския империализъм, или както казваше българският президент Георги Първанов, който обичаше да обвинява определени кръгове, на Запад. Те винаги си казват. Те не обичат Запад, те не искат Запад, те се чувстват удобно в Русия, те не искат правилата на Запада, те намират правилата на Запада за дълбоко смутителни, защото това са някакви неща като да спазваш правила, да имаш прилично поведение, да е прозрачно какво притежаваш, от къде го имаш, кой какво има в тази страна…

Водещ: Да управлява законът.
Евгений Дайнов: Да, да управлява законът. Какво означава това? От Аристотел насам означава едно и също: да не управляват хора, да управлява закон. Това те не разбират – нито нашите управляващи, нито украинските, еле пък Руските. Те не разбират как така хартийка ще управлява, а не нашите другари. И те сами си казват. Аз непрекъснато в медиите в последната година и половина пиша – лошите винаги си казват, слушайте ги, те си казват: „България е колонизирана от злите сили на ЕС и Украинците може би имат шанс да се спасят от тези зли хора европейците”. Те си казват винаги.

Водещ: Въпросът е, какво става от тук нататък – в Украйна като че ли идва някакъв вариант за договорка, демонстрира се някакво желание за преговори с Европейската комисия. Друг е въпросът, това да не е тупкане на топката, бавене, печелене на време.
Евгений Дайнов: Те ще въртят всякакви номера в Украйна, номера, които българското управление се опитва също да върти, защото са чели едни и същи учебници, които са наръчници – има два вида наръчници, които оцеляха от съветската империя, правени и разпространявани потайно от КГБ и неговите подопечни институти. Единият учебник беше как да дестабилизираме някаква страна, а другият – как да останем на власт. И българските другари, и украинските другари четат едни и същи учебници и въртят едни и същи номера, но това няма да се реши в България и Украйна нищо, докато не се види трайния избор – България и Украйна искат ли наистина да бъдат европейски или истински искат да бъдат асоциирани към Русия – това се решава в България и Украйна и затова изход чрез бутафорни преговори няма. Или както в България казват – вие какво искате сега морал, защо не искате пари, ние пари ще ви дадем, влезте в преговори за пари. Горе-долу същото сега се опитват да въртят и в Украйна. Не това е изходът. Не договаряне е изходът. Този път не могат да се договорят.

Водещ: Въпросът е как нашето бъдеще ще се реши тук в България, виждайки това което се случва? Протести има, но правителството си стои – и всяка от двете страни върви по две успоредни сюжетни линии и може би това е целта?
Евгений Дайнов: И за добро, и за лошо България и Украйна вече са свързани. По-скоро има огромно количество рискове, които вървят. Ако в Украйна про европейската кауза, както ги нарича правителството „евроинтегрантите” – ако в Украйна „евроинтегрантите” загубят и Украйна влезе в асоциация с Русия, то моментално ще удари и по България. На секундата. Русия, връщайки си Украйна – 45 милиона, няма изобщо да се замисли да направи десант тук в България с нашите 6 милиона души, изобщо няма да се замисли. Ако България спечели и бутне правителството си, което вече искаше или не, стана про руско, защото нямайки подкрепа вътре в страната търси подкрепа… винаги я е търсило от Кремъл, ако българите успеят да си катурнат правителството, ще направят огромна услуга на своите приятели в Украйна. Ако украинците държат про западна ориентация, ще направят огромна услуга на нашите протести, които са доста по-мирни, защото си представяме в България, че вече сме на ниво да протестираме като европейци. Двете страни са свързани. Това, което стане в едната, ще удари веднага и в другата – и за добро, и за лошо. Но рисковете са повече, защото на Путин няма да му мигне окото да направи така, че това в Украйна да завърши с някаква гражданска война или разцепване на две или на три. Няма да му мигне окото. И става така, че рисковете от това, че България и Украйна са скачени съдове от тук нататък, рисковете за нас са много големи. Досега бяхме скачени съдове с Румъния. Сега сме скачени съдове с Украйна.

Водещ: Е как така Румъния изведнъж се откачи, ние се закачихме?
Евгений Дайнов: Защото румънците може би ще започнат да решават същия въпрос, но много се съмнявам, при тях историята от последните 40 години е съвсем друга. Ние решаваме въпрос, който смятахме за решен. Евроатлантическият избор.

Водещ: Да, знаете ли, слушам ви и искрено се изненадвам, че водим този разговор, смятах, че той е останал някъде като стилистика десетки години назад, а сега си го припомняме в реални граници.
Евгений Дайнов: Всички смятахме, че решението България да стане европейска страна е взето още 98-ма, 99-та година. Оказа се, че има още мощни среди, които се чувстват по-удобно в руски тип начин на живот и не искат да влязат в европейския начин на живот. Това отново е наше подценяване, колко добре са организирани и колко ясни цели имат противниците на демокрацията в България.

Водещ: Няма ли да получим подкрепа от нашите евроатлантически партньори, защото ако тръгнем по линията – ставащото в Украйна удря и България, нестабилна перспектива се очертава?
Евгений Дайнов: Никой не подкрепя някой, който не може да реши какво да прави. При категорично заставане, ние българите, на страната на европейския избор, ние естествено, че ще намерим опора в ЕС и НАТО. Докато действаме като троянски кон на Русия, а българското правителство трето подред действа като троянски кон на Русия в Европа, за какъв дявол те да вършат нашата работа, да вадят нашите кестени от огъня. Всяка страна все пак е суверенна и си взима решенията и си живее с последствията. Вярно, че сме в много по-добра позиция от Украйна, нас тепърва нашите управляващи трябва да ни извадят от членство в ЕС и НАТО, за да ни върнат в Русия, а украинците просто не ги пускат да отидат на запад, ние сме в малко по-добра ситуация, но при една мащабна катастрофа в Русия, нито НАТО, нито ЕС ще ни спасят, ако ние сами не спасим себе си. В крайна сметка е унизително да чакаме някой да ни подарява свободата, още Левски го е казал.

Водещ: Така е. Свободата се извоюва, тя е като хляба, Радой Ралин го беше написал.
Евгений Дайнов: А в „Мера според мера”, един много добър български филм, там главният герой казва: „Свободата не се дава, свободата се взима по взаимно съгласие.”

 
 

Касъл рок: Лунапаркът на Стивън Кинг

| от Цветелина Вътева |

Имам една бизнес мечта: някой ден да направя гигантски тематичен лунапарк по Стивън Кинг. Представете си само: срещу някаква сума попадате в света на Краля, от канализацията стърчи червен балон, в Пущинака играят децата от „ТО“, отнякъде се появява санбернар с окървавена муцуна, а в далечината ви дебне червен плимут…

Макар и през телевизионния екран, нещо такова са постигнали Джей Джей Ейбрамс с неговата продуцентска компания Bad Robot и Warner Bros. TV, които стоят зад проекта „Касъл рок“ – най-новия ТВ продукт, построен върху творчеството на Кинг.

В последно време феновете на Краля бяхме задоволени с прекрасната екранизация на „ТО“, чието продължение очакваме през 2019г., с „Играта на Джералд“, която успя да ни потопи в психологическия ужас на една неволна затворничка в легло, както и със сериалите по „22.11.63“ и „Mister Mercedes“. Небрежно ще подминем опита за пресътворяване на екран на „Тъмната кула“, защото е лято и няма нужда от излишен негативизъм.

„Касъл Рок“ обаче е различен, и то по начин, който не ни разочарова. Сериалът не се базира на конкретна книга на Кинг. Действието е плод на работата на Джей Джей Ейбрамс, режисьорите и сценаристите, които работят с него, а ролята на самия Кинг е като съветник на продукцията.  И почеркът му е достатъчно видим.

Вероятно знаете, че Касъл Рок е измислено градче в щата Мейн, където са ситуирани романите „Мъртвата зона“, „Куджо“, „Тъмната половина“, „Рита Хейуърт, изкуплението Шоушенк“ и др.

Затворът Шоушенк е мястото, откъдето започва всичко в тази нова история, издържана в стилистиката на деликатния хорър. Онзи, в който няма черва и нагледни рязания на глави и крака, а страшното е по-скоро осезаемо, отколкото видимо: то е едно флуктуиращо зло, с което е пропита цялата сцена на действие и което се просмуква в костите ни като лепкава, ледена влага: усещане за наближаваща буря и дишаща във вратовете ни смърт.

MV5BMjM4OTE1NDc0M15BMl5BanBnXkFtZTgwNTE2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Първата серия започва с едно рядко добре измислено самоубийство: началникът на затвора „Шоушенк“, където лежа Анди Дюфрейн, обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник, слага край на живота си като се подсигурява с потенциално обесване, обезглавяване, пребиване и удавяне. Good choice. Няма мърдане.

След това нишката започва да се плете: случаен надзирател открива в подземията на затвора героя на Бил Скарсгард: едно момче без история и слово, което изрича единствено едно име: „Хенри Матю Дийвър“. Момчето е изиграно от Бил Скарсгард: смелчагата, който скочи в жълтия гащеризон на Тим Къри и изигра втория клоун Пениуайз. Той е толкова очарователно кривоглед, че ако си излекува кривогледството, това би било огромна загуба за бъдещето на американското кино. Брилянтно психарска физиономия, която напомня на тази под маската на клоуна Боб Грей.

Хенри Матю Дийвър (Aндре Холанд) е адвокатът, който ще се замеси в мистерията на безименния затворник. Той самият има мрачно минало: резки флашбеци ни вкарват в неговата история: осиновен чернокож, отраснал в Касъл Рок и познат на жителите на града като момчето, което е убило баща си. Покрай работата на Хенри Дийвър, сериалът ни представя някои от любимите теми на Кинг: етиката и реалността на смъртното наказание, моралът в затвора, демоните на миналото.

MV5BMGEyMjM5ZjctYzc2Yy00MTY2LTkzMTItOGQ4NDZhMzlkZDViXkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Сериалът с бавни, но сигурни крачки навлиза в драмата на един град, обладан от злото: запазена марка на Кинг, последвана от неуспешни опити на други писатели да я пресъздадат също толкова добре (пример: Дан Симънс с „Лятото на страха“). Тук са майката на Хенри Дийвър – болната от Алцхаймер Сиси Спейсик, нейният дългогодишен любовник, Алън Пангборн (Скот Глен), агентът по недвижими имоти с разписано едно убийство в детството си Моли Стрънд (Мелани Лински, която очевидно може да бъде достоен психар не само в комедийна обстановка, както сме я гледали в „Двама мъже и половина), Джаки Торънс (Джейн Леви), чието име ви е познато от Джак Торънс („Сиянието“) – оказва се, че тя е племенница на Джак, от когото наследихме култовата реплика „All work and no play makes Jack a dull boy“ др.

MV5BMTU2NjI1OTk1M15BMl5BanBnXkFtZTgwMDA2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Актьорският състав е внимателно подбран и засега не се виждат издънки. Не присъстват и еднопластови персонажи: макар очевидно героят на Бил Скарсгард да не е от най-симпатичните и добри хора, дори неговият образ не е линеен. И все пак, до него се отнася репликата „The devil was a boy“.

Първите серии радват почитателите на добрия хорър с някои статични, но хипер въздействащи сцени, изградени изцяло върху традициите на доброто кино на ужасите: плъх в капан, катинар в близък план, човек в плюшен костюм на пума, разпльокан върху асфалт, погребано отдавна куче, аутопсия на затворник с татуирани свастики по лицето, отрязана глава в кал пр.

За разлика от филми като „Убийствен пъзел“ и „Човешка стоножка“, тук въздействието се гради не от самото действие, а от съзерцаването на последствието. Класата залага не на гнусното, а на страшното.

MV5BMjA5MzQ5NTkwNF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjk1MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Онова страшно, което караше хлапетата от моето поколение тайно да си взимат филми на ужасите от видеотеката и да ги гледат настръхнали от уюта на спалнята на родителите си. Тези филми на ужасите приветстваме. Този прочит на Кинг е правилният: защото човекът, родил Касъл Рок в главата си, не е просто болен мозък, който търси чудовищата в килерите, канализациите и под леглата.

Той знае, че чудовищата се чувстват най-добре в душите на хората, а творчеството му ни дава някои скрити знаци как да ги борим.

До момента в HBO GO има качени пет епизода на сериала. Засега от Hulu обещават един сезон с общо 10 епизода. Нещо ни подсказва обаче, че ще има и втори.

 
 

Кание Уест изпя, че би спал с балдъзите си

| от chr.bg |

Рапърът Кание Уест шокира с текст на своя песен, в която твърди, че би спал и с четирите си балдъзи, пише сайтът Контактмюзик.

Изпълнителят, който е на 41 години и има три деца от риалити звездата Ким Кардашиян, изненада всички с парчето си „XTCY“, което беше пуснато в събота. В него Уест рапира: „Имаш ли извратени мисли? Аз имам доста от тях. Имаш си балдъза, която искаш да обладаеш? Аз бих обладал цели четири!“

Скандалното парче на Кание беше пуснато онлайн от Диджей Кларк Кент. В пост в Инстаграм Кент публикува и снимките на четирите споменати от рапъра сестри на Ким – Кортни Кардашиян, Клои Кардашиян, Кендъл Дженър и Кайли Дженър.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.