„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Да спрем опростачването на нацията в няколко лесни стъпки

| от |

Вчера отец Паоло Кортези от Белене и от Италия, който приюти сирийско семейство, получило статут през март, получи награда за „Човек на годината“, връчена от Българския хелзинкски комитет (БХК). Разбира се, веднага се вдигна голяма патардия. Това ни подсети за един случай от края на миналия месец, за който може и да не сте чули. Тогава:

Николай Бареков  подаде сигнал към прокуратурата заради конкурса „Мис България“.

Ето част от това, което написа Бареков във Facebook: „Днес като част от Гражданско сдружение „Дебили“ срещу опростачването на българската нация“ внесох искане до Главния прокурор г-н Сотир Цацаров временно да бъде прекратено и забранено провеждането на всякакви конкурси, които съдържат думата „България”, с цел да бъде спряно опропастяването и злоупотребяването с името на нашата родина, включително това да важи и за политическите партии, които в не по-малка степен опропастиха и опростачиха нашето бъдеще като български граждани, до изработването на ясен регламент от Народното събрание на Р България, който да дава ясни параметри как, кой и при какви условия може да използва бранда „България“, включително и за търговски цели.

Подтикнати от всеобщата негативна обществена реакция, написахме и сигнал отново до Главна прокуратура, с който призоваваме компетентните органи да извършват незабавна проверка относно провеждането на конкурса „Мис България“ 2017 и избора на г-ца Тамара Георгиева за носител на короната.”

Нали знаете неловкото чувство, когато някой неприятен човек направи нещо адекватно. Например, колегата ви, който говори глупости и мирише, донесе понички в офиса. Това не променя много – просто си мислим „Този колко е тъп“, докато устата ти е в пудра захар.

Не за първи път Бареков го играе световен полицай и това крие известни опасности. За да отклоним вниманието му от отец Кортези, предлагаме да погледне няколко събития, които изискват немедлената намеса на прокуратурата.

Оградките на велоалеята на бул. „Дондуков“.

Имаме усещането, че за Бареков би било подходящ коледен подарък възможността да се изживее като Тръмп. Мислим, че би му отивали думи като: „Трябва да изградим стена между колоездачи и шофьори! И колоездачите да платят за нея!“ Не е ли така. Тук служителите на прокуратурата може да не се намесват, а да се присъединят към нас в публиката, откъдето заедно да се насладим на играта Барекова.

УНСС.

УНСС, помним, кани съмнителни личности да говорят пред студентите. Не незаконни личности, но със съмнителни качества и житейска философия. Предлагаме прокуратурата да се сезира, за да не продължават подобни смехории. А и когато си студент по Икономика, добре е да видиш как се сезира прокуратура. За всеки случай.

Мръсният въздух в София.

След като падна снегът, Фандъкова е заета да чисти тротоари, за да не я закачат хората в интернет защо пред входа на блока им не е изчистено. Няма време за мръсния въздух. Преди години Калигула обяви война на Посейдон и накара армията си да отиде на плажа и да хвърля копия във водата. Защо тогава, по сигнал на Николай Бареков, прокуратурата не заведе дело срещу въздуха, че е мръсен?

Ако имате други идеи, пишете на Бареков – той ще се заеме със случая.

 
 

Как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол

| от Дилян Ценов |

Преди две седмици излизаме с приятели на ресторант. Мястото се води едно от хубавите в столицата. Всичко е хубаво – приятелите, разговорът, хуморът, околните.

До момента, в който трима субекти от мъжки пол влизат в заведението и сядат на маса точно в средата на залата. Изглеждат като изплюти от конвейер – около метър и седемдесет, по сто килограма всеки, набити, с мускули, които се показват „апетитно“ изпод тениска, каквато яките пичаги носят през декември. Може би жените наоколо всеки момент ще започнат да саливират, както се изразява една от приятелките ми?

Това е едва началото на цирка. След влизането следва триумфално разполагане по местата в стил „султан Абдул Азис“, а ролята на момичето от харема за зла участ се падна на една от сервитьорките. За още по-голямо съжаление униформата  й се състои от къса (прекалено даже) пола. Идеално за нашите трима субекти. Отива да им вземе поръчката. Единият чичо пуска погледа си по тялото й бавно, отмерено, на лицето му се появява ехидна усмивка. Оглежда я отдолу нагоре и се спира върху лицето й. Тя не го поглежда, макар и добре да знае какво се случва.

„Учиш ли?“

Не нужно да описвам отвращението, което всички изпитахме при създалата се сцена. Не знам как е продължила, нито каква е вината на сервитьорката, и откровено казано, не ми пука. Знам само, че субектът от мъжки пол не спря да я гледа по най-безпардонния начин, сякаш няма търпение да й свърши смяната, докато тя се навежда да вземе нещо от шкафовете по стената. Няма да споменавам и разговорите на висок глас между компанията, които са продължили дълго след като ние си тръгнахме.

Най-гнусното в онази (и в още милиони сцени) не е въпросният сакат опит за свалка. Потресаващото е, че става дума за огромна група субекти, които обитават Земята, имат мозъци на гълъб, побиращ се в тяло на четирикрилен гардероб, и мислят, че имат изконното право да се отнасят по гореспоменатия начин с една жена. Каквато и да е тя. Която и да е тя. Каквото и да прави. Защото това не беше редовия въпрос „Учиш ли?“ Не беше както когато бяхме малки и започвахме разговор с „Как се казваш? Искаш ли да си играем?“ Това беше гнусно поведение, което няма общо с назадничавост или прекалена романтичност.

Не знам дали тази сцена учудва някого. Може би много хора ще я счетат за маловажна. Но истината е, че тя е важна. Важна е, защото не е единичен случай. Грубите и унизителни задявания са много, по всяко време, навсякъде. Уви, има жени, които влизат в ролята на обекти и подобно псевдомачовско поведение помпа самочувствието им до степен на главозамайване. Това от своя страна дава увереност на напомпаните алфа мъжкари, че това е начинът да засвидетелстват своята мъжкарщина пред една жена.

В същото време, за жена, чиято цел е да си върши работата (какъвто е случаят със сервитьорки, често ставащи жертви на такива селски прояви), подобни гнусни намеци са отвратителни. Но тя не е в позицията да им се противопостави. Жените в сферата на обслужването са най-често таргетираните жертви на wannabe мъжкарите с широки гърди и тесни хоризонти.

И ако наблюдавате отношението към тях достатъчно внимателно, ще получите един идеален ориентир за това как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол.

Ако с един поглед и една фраза може да сринете години кървава борба за равенство между половете, вероятно сте такъв. Ако не разбирате предишното изречение – също. Ако смятате, че жена, която носи къса пола си проси секс – voila. Ако мислите, че обслужващият персонал е там, за да обслужва всички ваши нужди… знаете.

Всички от мъжки пол имаме качеството да се самозабравяме. Понякога даже да се оливаме. Но субекти като онези тримата, които тази вечер вероятно отново ще щракат с пръсти на сервитьорката в някое заведение, ни помагат да видим онова, което е откровено грозно. И ако сме умни, никога няма да погледнем с този поглед някоя жена. Не и в такава ситуация. Просто не.

 
 

bTV обяви нов праймтайм за зрителите

| от chr.bg |

Сериал с кинокачество тръгва през януари 

Ново програмиране на праймтайма се въвежда от 15 януари, така че да може максимално много зрители да имат достъп до най-интересното и качествено съдържание, обявиха от ръководството на най-голямата частна национална телевизия у нас. То стартира с премиерата на мегапродукцията „Скъпи наследници“ – най-мащабният проект за телевизия с кино качество, създаван до момента у нас.

„Скъпи наследници“ е продукцията, която bTV подкрепи с най-голямата по рода си инвестиция и ние ще променим телевизионния пейзаж в полза на нашите зрители и потребители. От 15 януари разширеният праймтайм на bTV започва по-рано за зрителите. Ще излъчваме „Скъпи наследници“ всеки делничен ден от 18 часа, като зрителите ни ще видят 170 епизода през 2018 г.! Ще поставим нови стандарти в това как се създава и доставя кино за телевизия на българската публика“, съобщи Флориан Скала, Главен изпълнителен директор на bTV Media Group.

Драмеди сериалът „Скъпи наследници“, който е плод на съвместната работа на някои от най-добрите световни и родни кино професионалисти, е с най-голямата по рода си инвестиция на нашия ТВ пазар. Негов изпълнителен продуцент е талантливият Михаил Менкаджиев, който има успехи в цял свят, снимал е и за Netflix. Продукцията стартира на 15 януари и ще се излъчва в делниците от 18 часа.

Сериалът е мултиплатформен, ще може да се гледа на малкия екран, но и в онлайн каналите на bTV (voyo и btvplus), каквато е световната практика.

Екипът на телевизията заедно с актьорите и екипа на предстоящия мащабен сериал „Скъпи наследници“, се събраха на парти, за да отпразнуват заедно педстоящата пемиера на поредицата, както и новото парче и клип на Орлин Павлов „Още малко“. Видеото е с кадри от сериала, в който певецът и актьор играе главна роля, рамо до рамо с емблеми на киното и театъра като Цветана Манева, Койна Русева, Филип Аврамов, Валентин Танев, Георги Кадурин, Димитър Баненкин, Искра Донова, Досьо Досев, Дарин Ангелов, свежи лица като Лорина Камбурова, Даяна Ханджиева, Петко Венелинов, Рая Пеева, както и гост звезди от изкуството, спорта и шоубизнеса. В режисьорския екип участват Тодор Чапкънов и Николай Илиев.

На партито в столичния клуб „Ялта“ на 12 декември всички актьори и продукционен екип се поздравиха за предстоящата премиера. По сериала се работи от близо 2 години, вече са заснети 170 епизода с камери от последно HD поколение. Снимачната площадка е повече от впечатляваща – построено е цяло село от възрожденски тип с истински постройки, което влиза в контрапункт с кадрите от модерните градски пространства. Сблъсъкът между модерното и корена, природата и града, прогреса и традициите, ще се вплете в драматично-комедийната история за едно грандиозно наследство, оставено на брат и сестра от баща им. За да го получат обаче, те, заедно с техните деца,  роднини и приятели, ще се наложи да изпълнят и едно много важно условие – да напуснат града и да заживеят заедно на село. Именно под покрива на родния си дом те ще поведат забавно-драмаична война за парите от завещанието.

 
 

Не като от баба, а от баба

| от Мартина Стоименова |

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Philicon 1

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Philicon 4

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“.  Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.

Philicon 2