„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Джейн Сиймур е най-възрастната жена, която позира за Playboy

| от chronicle.bg |

На 67 години Джейн Сиймур се снима за Playboy. Според британския „Sun“, тя ще е най-възрастната жена, която позира за изданието. Сиймур ще се появи в списанието за трети път, след като е била на страниците му и през юли 1973 година и през януари 1987-а.

Актрисата, която изгря с ролята си на доктор Куин лечителката в едноименния сериал, признава, че сега се чувства по-секси отколкото когато била по-млада и се чувства „добре в кожата си“.

Може би не знаете, че истинското име на Джейн Сиймор е Джойс Франкенбърг. Тя е родена на 15 февруари 1951 година във Великобритания. Искала е да стане балерина, но травма на крака я лишава от възможността да се изяви в това изкуство. З сметка на това отива в киното и участва в над 130 филма и сериала.

vgokgm

landscape-1444406961-dr-quinn-medicine-woman

Два пъти е печелила Златен глобус – за „Д-р Куин: Лечителката“ през 1996 година и за „На изток от рая“ през 1982 година.

j-jane-seymour-97664986611.jpeg

Участвала е в редица холивудски хитове, сред които „Петдесет нюанса по-тъмно“, „Непорочната Джейн“, „Касъл“, „Как се запознах с майка ви“, „Ловци на шаферки“, „Смолвил“. Била е и момиче на Бонд.

През 2000 г. и е присъден Орден на британската империя.

598e769cffd433bf0e02455b345558b8--jane-seymour

 
 

Ема Чеймбърс, която изигра сестрата на Хю Грант в „Нотинг Хил“, почина на 53 г.

| от chr.bg |

Британската актриса Ема Чеймбърс почина на 53 години.

Актрисата, известна с ролите си във филма „Нотинг хил“ и на Алис Тинкър от телевизионния комедиен сериал „Викарият на Дибли“, е починала от естествена смърт, съобщи нейният агент Джон Грант.

„Ема Чембърс беше весел и много топъл човек и, разбира се, блестяща актриса. Много тъжна новина.“, написа в Twitter Хю Грант.

 
 

Дженифър Лорънс прави поредица за #MeToo

| от chr.bg |

Дженифър Лорънс ще прави документална поредица за движението „Аз също“ (#MeToo).

Актрисата от „Игрите на глада“ си партнира по проекта с журналиста Кат Сандлър. Темата на телевизионната поредица ще бъде сексуалното насилие в Холивуд и за разликите в заплащането на мъжете и жените.

Преди седмица носителката на „Оскар“ обяви, че си взима едногодишна почивка от киното, след като довърши снимките по филма „Червената лястовица“ и ще посвети времето си на активизъм.

27-годишната Лорънс е една от най-яростните критици на настоящото състояние на холивуд и върл защитник на правата на жените, сред които от всякакъв вид насили и за еднакво заплащане с това на мъжете.

 
 

Подмладяваме мозъка си с младежка кръв

| от chr.bg |

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско установиха, че преливането на кръв от подрастващи организми може да вдъхне нова младост на мозъка, съобщава сайтът Лайф, цитиран от БТА.

Спeциалистите провели експерименти с опитни мишки. Преливането на „млада кръв“ в организма на гризачите значително повишило когнитивните способности на мозъка им и на практика спряло естествените процеси на стареене.

Ферментът ТЕТ2 в резултат на няколко преливания на „свежа“ кръв в „стария“ организъм показал висока активност и станал причина за ускореното обновяване на мозъчните клетки на опитните животни. Учените планират в скоро време да тестват новия метод и върху хора. В случай на успех, може да се постигне пробив при лечението на тежките дегенеративни заболявания, увреждащи мозъка. Специалистите изтъкват, че преливането на кръв и паралелното провеждане на клетъчна генна терапия ще позволи частичното или пълното възстановяване на правилния режим на работа на невроните и синапсите.