Приключенията на един български емигрант

| от |
Писмо от един нелегален бг емигрант:

Мила мамо,
Много съм щастлив. Остават само два месеца до първи януари, когато най-сетне ще мога да работя официално във Великобритания. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон.
1

Намерих си и квартира – в южната част. Деля я с още няколко момчета от България – от Ахтопол, Чирпан, Сливен, София, Бургас, Варна, Поморие, Търново, Малко Търново, Елин Пелин, Казанлък, Лясковци, Монтана, Китен, Карнобат, Шумен, Горна Оряховица, Долна Оряховица… за другите трима не се сещам откъде бяха. Излиза ни на сметка, всеки плаща по една седмична надница за стаята. Няма собствена баня, но айде сега, и лукс да търсим.. даваме по 5 паунда за душ при съседа.

Малко ни пречи, че отсреща има летище и първоначално като излиташе някой самолет, от шума се чупеше прозорецът, но му намерихме цаката. След като платихме първите три стъкла (че ние с какво сме виновни???), накрая решихме въобще да не слагаме ново, та е малко студено нощем, но пак бива. Леко е зор и с гаджетата, разбрали сме с момчетата за един график и като дойде приятелката на някой, другите нощуваме навън, да не пречим, та затова тоя месец се чудя къде да спя, за следващия вече – лесно.
2

Сега съм навън, удрям си една хубава нощна разходка край Темза. Вятърът ме гали нежно при минус 15, а отгоре ми се сипе прохладен дъждец, някъде около 256-тия литър за това денонощие. Е нищо де, то и без това ми беше дошло до гуша от тая жега в България, пече ли, пече това слънце, край няма.

После ще си взема метрото от Северен Лондон до Южен Лондон, за да се преоблека със сухи дрехи в квартирата. До другия ден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Ей, ама то така ще съм закъснял за работа. Ами наобратно – няма как, и без това дрехите вече ще са изсъхнали. До вдругиден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Само дето може да ми удържат една пета от седмичната надница за закъснението. Е нищо де, ще ми остане колкото да ида два пъти на чай. Щото тука алкохолът е скъп, не е като алкохолният туризъм в България, дето е далеч по-модерен и евтин. Та затова сега съм на чаен туризъм, тъкмо черният ми дроб да си остане цял.

Иначе още си нямам приятелка, но пък британките много ми харесват. Вярно, Камила на Чарлз е по-секси от тазгодишната „Мис Великобритания“, но какво от това? То и Саймън Коуел е по-секси от Камила, ако е въпрос. Важното е, че много се усмихват.. макар то така да изглеждат леко намръщени, ама какво от това. И разбират от футбол, даже повече от нашите мъже. Че го и играят по-добре. Въобще, жени от класа. Все ми викат: Дай пет!

3

Аааа, забравих да ти се похваля, взех и книжка. Помниш ли като в България ме скъсаха и оня, инструкторът от ДАИ ми вика: ти, момко, книжка ще вземеш, ама кога колите тръгнат наобратно?! Та, тук взех, взех. Айде, ще приключвам, че ще ходя на зъболекар, намерих тук един в южната част, по-евтин. Ще ми прави две коронки отляво, само чакам тате да прати парите, дето продаде апартамента на леля Валя, че да имам пари и за втората. Другите ги събрах, все пак две години вече работя.

А през януари, живот и здраве, ще ходя на доктор, вече легално, да ме види за сърбежа в лявата ръка. Само дано ония от обявата приемат по-бързо бъбрека, че иначе как ще платя таксата, и аз не знам. Това е за момента, но пак да ти кажа, много съм щастлив. От първи януари вече ще работя легално. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон…

Още от автора в блога „Несериозно за сериозните неща“ 

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Това ли е новият Samsung Galaxy S10

| от chronicle.bg |

Samsung ще представи Galaxy S10, както и други продукти, следващия месец на редовното си събитие Unpacked. Тогава очакваме да видим и напълно работеща версия на сгъваемия телефон на компанията.

Трите апарата на снимката са трите модела на главния им смартфон – S10E, S10 и S10+.

Новият Galaxy се очаква да има OLED дисплей, в който ще се намира и вграденият скенер за пръстови отпечатъци. С помощта на Verizon компанията може да предложи и 5G версия в САЩ.

На снимката телефоните са в прозрачни кейсове като вляво е S10E, вдясно е S10+, а посредата – S10. Виждаме, че динствено S10E има 2 камери, другите модели имат по 3.

Samsung вижда по-ниски продажби на S9 през изминалата година, заради „предвидимите“ обновления в модела. Затова тази година очакваме компанията да е силно мотивирана за нещо смело и ново.

 
 

На крачка сме от практичен летящ костюм

| от chronicle.bg |

От години във военните среди се полагат усилия за развитие на технологиите, които да помагат на войниците, в най-разнообразни посоки. Ричард Браунинг, основател и изпълнителен директор на Gravity Industries, разходи реактивния си костюм по тренировъчната площадка на UK Royal Commando в Лимпсоун, Великобритания

Браунинг започва компанията през 2017 година. Костюмът се казва Daedalus Mark 1 и използва 6 малки реактивни двигателя – 2 на гърба и по 2 на всяка ръка – които позволяват контролиран полет.

В момента костюмът изглежда като от филм на Marvel. Костюмът има и специална каска с дисплей, на който се вижда информация за горивото и други данни.

Технологията все още не е готова за ползване от армия или цивилни, но не изглежда далеч от финалния си вид. Шумът от двигателите е един от най-забележимите проблеми за изглаждане, например. Очакваме съвсем скоро подобна играчка да се появи и на „цивилния“ пазар.