Приключенията на един български емигрант

| от |
Писмо от един нелегален бг емигрант:

Мила мамо,
Много съм щастлив. Остават само два месеца до първи януари, когато най-сетне ще мога да работя официално във Великобритания. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон.
1

Намерих си и квартира – в южната част. Деля я с още няколко момчета от България – от Ахтопол, Чирпан, Сливен, София, Бургас, Варна, Поморие, Търново, Малко Търново, Елин Пелин, Казанлък, Лясковци, Монтана, Китен, Карнобат, Шумен, Горна Оряховица, Долна Оряховица… за другите трима не се сещам откъде бяха. Излиза ни на сметка, всеки плаща по една седмична надница за стаята. Няма собствена баня, но айде сега, и лукс да търсим.. даваме по 5 паунда за душ при съседа.

Малко ни пречи, че отсреща има летище и първоначално като излиташе някой самолет, от шума се чупеше прозорецът, но му намерихме цаката. След като платихме първите три стъкла (че ние с какво сме виновни???), накрая решихме въобще да не слагаме ново, та е малко студено нощем, но пак бива. Леко е зор и с гаджетата, разбрали сме с момчетата за един график и като дойде приятелката на някой, другите нощуваме навън, да не пречим, та затова тоя месец се чудя къде да спя, за следващия вече – лесно.
2

Сега съм навън, удрям си една хубава нощна разходка край Темза. Вятърът ме гали нежно при минус 15, а отгоре ми се сипе прохладен дъждец, някъде около 256-тия литър за това денонощие. Е нищо де, то и без това ми беше дошло до гуша от тая жега в България, пече ли, пече това слънце, край няма.

После ще си взема метрото от Северен Лондон до Южен Лондон, за да се преоблека със сухи дрехи в квартирата. До другия ден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Ей, ама то така ще съм закъснял за работа. Ами наобратно – няма как, и без това дрехите вече ще са изсъхнали. До вдругиден на обяд ще съм стигнал, колко му е. Само дето може да ми удържат една пета от седмичната надница за закъснението. Е нищо де, ще ми остане колкото да ида два пъти на чай. Щото тука алкохолът е скъп, не е като алкохолният туризъм в България, дето е далеч по-модерен и евтин. Та затова сега съм на чаен туризъм, тъкмо черният ми дроб да си остане цял.

Иначе още си нямам приятелка, но пък британките много ми харесват. Вярно, Камила на Чарлз е по-секси от тазгодишната „Мис Великобритания“, но какво от това? То и Саймън Коуел е по-секси от Камила, ако е въпрос. Важното е, че много се усмихват.. макар то така да изглеждат леко намръщени, ама какво от това. И разбират от футбол, даже повече от нашите мъже. Че го и играят по-добре. Въобще, жени от класа. Все ми викат: Дай пет!

3

Аааа, забравих да ти се похваля, взех и книжка. Помниш ли като в България ме скъсаха и оня, инструкторът от ДАИ ми вика: ти, момко, книжка ще вземеш, ама кога колите тръгнат наобратно?! Та, тук взех, взех. Айде, ще приключвам, че ще ходя на зъболекар, намерих тук един в южната част, по-евтин. Ще ми прави две коронки отляво, само чакам тате да прати парите, дето продаде апартамента на леля Валя, че да имам пари и за втората. Другите ги събрах, все пак две години вече работя.

А през януари, живот и здраве, ще ходя на доктор, вече легално, да ме види за сърбежа в лявата ръка. Само дано ония от обявата приемат по-бързо бъбрека, че иначе как ще платя таксата, и аз не знам. Това е за момента, но пак да ти кажа, много съм щастлив. От първи януари вече ще работя легално. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега – да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон…

Още от автора в блога „Несериозно за сериозните неща“ 

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Рене Зелуегър изглежда добре като Джуди Гарланд, но Лайза Минели не одобрява

| от chronicle.bg |

Преди месеци стана ясно, че Рене Зелуегър най-накрая ще направи подобаващото си завръщане на големия екран в биографичния филм „Джуди“, посветен на последните години на Джуди Гарланд – една от иконите на миналия век. Засега имаме само една снимка от продукцията, но това е достатъчно за феновете, за да започнат да очакват с нетърпение филма.

Не така мисли обаче дъщерята на Джуди Гарланд, актрисата и певица Лайза Минели.

В отворено изявление, Лайза Минели заявява, че не подкрепя филма и не е работила със Зелуегър във връзка с превъплъщението й. Включването идва, след публикуване на статия в онлайн медия (която после е премахната), в която се съобщава, че актрисата работи заедно с дъщерята на Джуди Гарланд по продукцията.

„Никога не съм се срещала, нито съм разговаряла с Рене Зелуегер. Не знам как е започнала тази история, но не я одобрявам, както не одобрявам предстоящия филм за Джуди Гарланд. Всички твърдения в друга посока са 100% художествена измислица.“ казва Лайза Минели в публикация на фейсбук профила си.

„Джуди“ показва животът на Гарланд по време на последното й представление в Лондон  през 1968 г., кариерата й и началото на връзката с петия й съпруг, Мики Дийнс. Звездата от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939) умира няколко месеца след представленията във филма от поемане на смъртоносна доза барбитурати.

judy-1521491379
Отляво – Джуди Гарланд, отдясно – Рене в ролята на Джуди

Засега няма информация дали някои от останалите членове на семейство Гарланд са замесени в продукцията, нито някой от екипа на „Джуди“ е отговорил на отвореното изявление на Лайза Минели.

Засега няма фиксирана дата за световната премиера, но се очаква филмът да излезе в края на тази година.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.