Приказка от дъното на кратера

| от | |

Санторини е островът на белите къщи и черните плажове

Филип Данауи

Красота, родена от гнева на вулкана ­ това е гръцкият остров Санторини. Три хилядолетия след опустошително изригване, днес той е мечтата на туриста. Късче земя с форма на полумесец, окъпано в синева и белота, която заслепява от покривите на кокетни къщички и стотици църкви и параклиси. Храмовете тук са по няколко на всеки километър. Затова местните екскурзоводи гордо сочат Санторини не само като туристическа забележителност, а и като крепост на православието. Но тази приказка я пазят за накрая.

Попаднете ли на острова, първата история води към потъналата Атлантида. Според легендата тя била именно на Санторини и когато вулканът изригва през 1400 г. пр. Хр., загива цялата минойска цивилизация. Експлозията засяга дори съседния остров Крит. Според учените мощта била такава, че централната част на Санторини литнала във въздуха и на нейно място се образувала огромна калдера, която се запълнила с морска вода. Учените установили, че изригването взривило планина с височина 1300 м. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.

Днес Санторини изглежда спокоен. И опасан с огърлица от скъпи и по-евтини хотели, таверни, барове, дискотеки, красиви плажове. Въпреки че островът е най-отдалечен от България, той е предпочитана дестинация за нашенците. И то не само за летовниците, а и за работещите там. Повечето собственици на хотели, заведения и магазини наемат българи, даже ги предпочитат пред кандидатите от останалите съседни държави. Срещнат ли свои, сънародниците ни са повече от любезни. Има обаче и такива, които крият произхода си заради факта, че са обслужващ персонал. Че българите са стабилна бройка там, личи от всяка будка за вестници. От всеки павилион наднича издание, отпечатано у нас, а на някои места се мъдри дори списанието „Жената днес”. Родна реч се лее във всички градове на острова. Даже и в Иа – най-отдалечения край на острова, но пък безспорно – звездата на Санторини. Уникално място с бели сгради, полегнали на самия край на вулканичния кратер. Според легендата Санторини се крепи на три крачета, а едното от тях се намира точно под Иа и при някое земетресение може да се отчупи и целият град да бъде потопен…

Заради вулканичния произход на острова земята на повечето места има специфичен червеникав цвят. По същата причина и плажовете са тъмни. Някои са червени, други – кафяви, а трети черни. Липсата на растителност обаче прави още по-натрапчив контраста между белите постройки и изключително тъмносиньото море. Най-красивото на този остров са невероятните панорамни гледки, които се разкриват от почти всяка точка на крайбрежието заради голямата надморска височина.

Най-широките плажове са на Камари и Периса. Известният Червен плаж, както и Белият плаж, Черният плаж и Плажът на влюбените, са близо до Акротири. Има и още множество селца като Пиргос, Мегалохори, Акротири, Фиростефани, където ви очаква пълно спокойствие. Горещият и сух климат на Санторини е оставил отпечатък върху природата. Растителността е оскъдна, представена главно от някои типични за Средиземноморието сухолюбиви храсти. Дървета се виждат изключително рядко и може да се каже, че почти липсват. Изключение правят някои дребни декоративни растителни видове, които се откриват в прекрасните градини пред вили и хотели.

Обикаляйте с ATV

За придвижването из острова може да наемете малка кола или ATV за около 30 евро. Хубаво е да се запишете и на някоя от екскурзиите, които се предлагат от местните туристически агенции. Така може да видите много повече, като задължителни спирки са Плажът на влюбените (намира се близо до Акротири), плажовете в Камари, Армени, Периса и Кокини (известен още като Кокини паралия), манастирът на пророк Илия ­ най-високата точка на острова, да съзерцавате залеза в Иа, да посетите крепостта Пиргос, селцата Пиргос и Мегалохори. С редовен автобус срещу билет от 2 евро може да стигнете до столицата Фира, но за предпочитане е да ви организират екскурзията до остров Неа Камени и калдерата на вулкана.

Цената за късче от рая

За да зърнете най-романтичната дестинация в цяла Гърция, се налага доста да попътувате. Островът, наричан от гърците още Тира, се намира на 128 морски мили от Атина. Ако сте с автобус, не ви мърдат 12 часа, и то само до Атина (с ферибот още 8), а ако сте със самолет, най-напред трябва да стигнете до столицата, а оттам ви очаква един час с метро от летище „Елефтериос Венизелос“ до пристанище Пирея, и за финал 8-10 часа с ферибот. Някои български туристически агенции предлагат и директни чартърни полети  от София до Санторини. С чартърния полет забравяте за отегчителното пътуване с автобус, прекачванията от самолет на самолет, а също така се предлага и настаняване в приличен или по-луксозен хотел. Все пак пътуването до Санторини не е от евтините оферти за Гърция. Около 340 евро на човек излизат 4 нощувки в тризвезден хотел, като цената включва и самолетните билети с летищни такси. За хотел четири или пет звезди плащате между 590 и 765 евро ­ на човек. Ако искате да наемете голям апартамент с изглед към морето – пригответе си около 930 евро.

ИНФО ГИД

Санторини е известен не само с романтиката и залезите, а и с прекрасното вино. На една от организираните екскурзии ви отвеждат директно в Музея на виното, който е толкова живописен, че те пренася в Средновековието. Живи картини с кукли хора пресъздават обичаите и порядките в създаването на сакралната напитка. След забележителната разходка имаш възможността да дегустираш четири вида вина, а също така може да се сдобиеш с бутилка на цени от 10 до 50 евро.

Не може да пропуснем и факта, че кухнята на острова е една от най-вкусните. Храната е страхотна и разнообразна – от морски дарове до гръцки гозби, от които може да си оближеш пръстите.

Изключително приятни са и вечерите, прекарани в Камари, което е едно от крайбрежните градчета. По плажната ивица едно до друго са разтворили вратите си всякакви заведения и магазинчета, които обаче са стилно подредени и сякаш са на мястото си, без да дразнят окото. Няма ги и излишните сергии, които срещаме например по родното Черноморие. В края на градчето се издига внушителна скала, а точно от другата є страна е Периса ­ градче, носещо ново очарование и история. Плажът там обаче не е от пясък, а от огромни каменни плочи, които изведнъж свършват в морето и образуват доста страховит праг.

 
 

“Дъвка за балончета” влезе в Топ 10 на най-гледаните български филми

| от chr.bg |

С 60 352 зрители “Дъвка за балончета” влиза в Топ 10 на най-гледаните български филми за последните 20 години (според статистиката и боксофис данните, публикувани от Националния филмов център). 6 седмици след официалната премиера лентата държи интереса на публиката с ръст на зрителите, пълни зали и опашки за билети.

“Успехът на филма ни радва много. Цифрите са си цифри, но това, което наистина ни прави щастливи е реакцията на публиката – има хора, които гледат филма по два, по три пъти, разговорите в залите след прожекция, това, което ни пишат.”, споделят от екипа. “Изпратиха ни снимки на цели класове, които са се събрали десетки години след завършване и са гледали филма заедно. Един фен дори беше обиколил всички снимачни локации. Публикта на “Дъвка за балончета” наистина е прекрасна.”

Заради големия интерес в по-малките градове в края на февруари ще бъде организирано турне на филма по екраните там.

“Много хора ни пишат, искат да видят филма, а нямат такава възможност. В Монтана дори е била организирана специална прожекция по настояване на публиката. Получихме покани и от българи в Холандия, Белгия, Великобритания.”, обясняват от продукцията и обещават да търсят възможности да отговорят на интереса.

“Дъвка за балончета” разказва историята на първата любов и ни връща към детството през 80-те години. В главнитероли са Теодора Духовникова и Иван Юруков. Режисьор на филма е Станислав Тодоров – Роги.

Зад сценария на “Дъвка за балончета”, който спечели наградата на “Златна роза”, стоят Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, създали и сценариите на най-популярните български сериали. Зад камерата е Владимир Михайлов. Във филма участват и актьорите Валентин Ганев, Жорета Николова, Малин Кръстев, Диана Димитрова, Цветан Даскалов, Димитър Живков, Искра Донова и Борис Георгиев. Най-много овации в киносалоните обаче събират децата-актьори Аглея Гумнерова, Андрея Захариев, Валентин Александров и Калоян Лалов. Музиката е на Калин Николов, а в саундтрака влизат и парчета на група “Остава” и братя Аргирови.

Копродуценти на „Дъвка за балончета“ са Нова Броудкастинг Груп и Dynamic Arts. Филмът се разпространява в кината у нас от “Лента”.

zala-lumier-duvkazb

Освен любовна история, лентата разказва за децата на 80-те години, които пораснаха с Некерман, колекциите картинки от дъвки и стрелбата с фунийки. Действието се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Двамата се срещат случайно 25 години по-късно. През петте дни, които имат заедно, те си спомнят детството, мечтите и забравеното обещание.

 
 

“Затегни колана си“, идва ред на Тестино, Уебър и модния свят

| от chronicle.bg |

Холивуд вече никога няма да бъде същият. Никой не знае какъв точно ще е, но е сигурно, че няма да е същият. Сега е ред и на модата, за която отдавна се знае, че се намира на противоположния на пуританизма полюс.

След обвиненията към фотографа Тери Ричардсън в сексуален тормоз от редица манекенки, дойде ред на едни от най-ярките имена в модната фотография – фотографите Брус Уебър и Марио Тестино. Редица обвинения излязоха срещу двамата в статия от последните дни, публикувана в New York Times. Уебър отрече твърденията, а адвокатите на Тестино отвръщат, че тези, които отправят обвиненията „не могат да бъдат възприемани като обективни източници“. В изявление на адвокатите на Уебър до американската медия се казва, че той е „шокиран и натъжен от отправените обвинения, направени срещу мен, които напълно отричам.“

Тестино, който в кариерата си е работил с Мадона, Кейт Мос, Мишел Обама и британското кралско семейство, е обвинен от 13 свои бивши асистенти и модели за това, че се опитал да се възползва от тях сексуално. Обвиненията са за действия, извършени през 90-те години и включват опипване и мастурбация. Един от моделите, работили с Тестино в кампанията на Calvin Klein, Раян Лок, описва фотографа като „сексуален хищник“. След като става ясно, че ще работи с него, колеги го предупреждават да „затегне колана си“.

Michael Kors Collection Spring 2018 Runway Show - Front Row
Марио Тестино; снимка: Getty Images

Един от бившите асистенти на Тестино, Хюго Тилман, разказва как фотографът легнал върху него в опит да се възползва, но бил спрян от брат си, който влязъл в стаята. Според Роман Барет, друг бивш асистент, сексуалното насилие е било „постоянна практика“. Последният признава също, че е бил каран да гледа как фотографът мастурбира пред него.

През 2014 година Марио Тестино беше удостоен с Орден на Британската империя за заслугите си в областта на фотографията и благотворителността. Съвременният Сесил Бийтън на кралското семейство е фотографирал Даяна и принц Уилям и Кейт Мидълтън по случай годежа им и раждането на принцеса Шарлот. Работил е за брандове като Burrberry, и Micheal Kors, а февруарската корица на Vogue на Серина Уилямс с бебето й е негово творение.

Брус Уебър е обвинен от 15 бивши и настоящи модели за неприемливо сексуално поведение по време на снимки и склоняване към нежелани действия. Той е фотографът създал едни от най-успешните кампании на брандове като Calvin Klein, Abercrombie & Fitch и Ralph Lauren.

The Fashion Awards 2016 - Winners Room
Брус Уебър; снимка: Getty Images

Моделите описват как са протичали въпросните сесии. И при двамата процедурата е била сходна. По данни на фотографа е трябвало да извършват упражнения за дишане, които включват докосване там „където усетиш енергията“. Това се правело с цел да се достигне степента на напрежение, нужна на фотографа, за съответната кампания (която в някои случаи е била за промотиране на бельо). Понякога Уебър и Тестино са насочвали ръката на модела, а вторият е вкарвал пръст в устата му или го е хващал за слабините.

Изборите пред моделите са били два. Или се съгласяват да участват в тази система, или си търсят друг занаят. Това е бил съветът на модните агенции.

Vogue реагираха почти светкавично. Ана Уинтур, главен редактор на списанието и творчески директор на медийната група от която „модната Библия“ е част, Condé Nast (GQ, Vanity Fair, Glamour), публикува изявление, в което съобщава, че компанията прекратява работните си отношения с двамата фотографи за неопределен период от време. В публикувания текст се съобщава също така за нови мерки, които Condé Nast въвежда в работния процес, засягащ фотографите и моделите. Компанията вече няма да наема модели на възраст под 18 години. Забранява се внасянето на алкохол на снимачните площадки. Всяка сесия, която включва голота, оскъдно облекло, бельо, бански костюми, симулиране на наркотична дейност, алкохол и провокативни пози, трябва да бъде предварително одобрена от модела. Фотографи вече няма да имат право да използват снимачната площадка на Condé Nast за сесии, които не са поръчани от компанията.

ана уинтур, мода
Ана Уинтур; снимка: Getty Images

„И двамата са мои лични приятели, които са дали своя неоспорим принос към Vogue и много други заглавия от Condé Nast през годините, и които отхвърлиха обвиненията. Вярвам в силата на разкаянието и прошката, но също така приемам тези обвинения сериозно и затова ние, от Condé Nast , взехме решение да спрем професионалните си отношения с двамата фотографи за в бъдеще.“ пише Ана Уинтур

 
 

„Лукасфилм“ публикува резюме на „Solo: A Star Wars Story“ (2018)

| от chr.bg, БТА |

Компанията „Лукасфилм“ най-накрая официално обяви какво да очакваме от сюжета на самостоятелния филм за Хан Соло „Соло: История от Междузвездни войни“, пише в. „Индипендънт“.

Феновете може все още да са развълнувани и да коментират „Междузвездни войни: Последните джедаи“, но нека не забравяме, че продукцията за приключенията на Хан Соло ще се появи в кината само след четири месеца.

Тя все още няма трейлър или публикувани официални фотографии. Освен това Рон Хауърд замени на режисьорския пост изненадващо оттеглилите се Фил Лорд и Кристофър Милър.

Някои от почитателите са разтревожени за филма. С надеждата да намалят тези притеснения, „Лукасфилм“ най-накрая разпространиха официално резюме на продукцията.

За съжаление, от студиото са решили да не издадат нищо допълнително.

„Качете се на „Хилядолетния сокол“ и се отправете към една далечна галактика в „Соло: История от Междузвездни войни“, изцяло ново приключение с най-обичаните разбойници в галактиката – гласи текстът. – По време на поредица смели приключения дълбоко в мрачния и опасен криминален подземен свят Хан Соло среща своя извънредно голям бъдещ втори пилот Чубака и се натъква на прочутия комарджия Ландо Калризиан в пътуване, което ще определи курса на един от най-необещаващите герои от сагата „Междузвездни войни“.

Актьорът Доналд Глоувър, който ще влезе в ролята на Ландо, каза, че почти нищо не се е променило в продукцията, след смяната на режисьора.

Филмът „Соло: История от Междузвездни войни“ ще излезе в кината на 25 май.

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.