Прихваща ли Европа „японския синдром“?

| от |

Представяме ви един интересен анализ на Бисер Манолов.

Европейските експерти видимо намалиха прогнозите си за очакваното ниво на икономически растеж през следващата 2014 година. Прогнозата в началото на годината бе за икономически растеж от 1,5%, в средата на годината бе направена ревизия до 1,2%, в началото на месец ноември обаче Европейската комисия затвърди своя песимистичен поглед за икономическите процеси на Стария континент през следващата година, като прогнозира ръст от 1,1%. Какво всъщност се случва? Защо първоначалният оптимизъм от началото на 2013 г. сякаш отлетя с птиците на юг?

Истината е, че две от най-големите европейски икономики, тези на Франция и Испания, имат най-голям дял за песимистичната прогноза за следващата година. Европейските макроикономисти заличиха половин процент от очакванията си за ръст на испанската икономика през 2014 г. до 0,5%. Франция по всяка вероятност ще реализира „някакъв“ икономически ръст около 1%. Все повече терминът „дезинфлация“ започва да влиза в речника на европейските политици като основен проблем за липсата на икономически ръст. Дезинфлацията е процес на намаляване на темповете на инфлация. Например, ако през месец януари инфлацията е била 3%, а през месец февруари тя е 2%, имаме дезинфлация от 1%. Въпреки това обаче на годишна база имаме ръст на инфлацията от 2%.

Ако оставим сухите числа настрана, в основата на тези процеси е ниското потребление в Европа. Една от основните причини за това определено са свръхрегулациите, които се стовариха като чук върху банките през последните години. Както всяко нещо в природата, така и в икономиката на всяко действие има обратно по сила противодействие. Фокусът на търговските банки през последните няколко години бе изцяло прикован в това да изпълняват непрекъснато менящите се изисквания на „мислителите от Брюксел“. Кредитирането като приоритет на банковата дейност постепенно бе изместено от изпълнение на поредната наредба или за увеличаване на капитала, или за рестрикции по отношение на поемането на допълнителен риск. Получи се свръхпарадокс. Европейската централна банка заля паричните пазари с огромен и евтин финансов ресурс, който почти под никаква форма не се вля в реалния сектор. Нещо повече, условията по кредитиране на банките се втвърдиха. Както е популярно да се казва, но наистина банките са кръвоносната система на икономиката. Бюрократите в Брюксел направиха всичко възможно тя да бъде професионално запушена. Получи се нещо като язовир, пълнен с вода, в центъра на сухо поле, а всички се молят за дъжд, вместо да се възползват от водата в язовира. Сега учудвате ли се, защо ЕК намали прогнозата си за икономически растеж през 2014 година?

Без банково кредитиране няма как да завъртим колелото на икономическия растеж. Това означава поемане на риск. Най-големият риск за системата в момента е непоемането на риск. Това е просто баланс.

Eurozone

По всяка вероятност до края на годината Европейската централна банка отново ще намали основната си лихва*. Финансовият ресурс за търговските банки на държавите, спадащи към еврозоната, ще стане още по-евтин. И какво от това? Даже и при нулеви лихви няма да се отпуши кредитирането, ако не бъде разхлабена надзорната хватка. Икономическата система в Европа е конструирана по начин, който я прави напълно зависима от банковото кредитиране. Икономическата система в САЩ е зависима от финансирането предимно от фондовите пазари. В Япония основният играч винаги е била държавата. Според някои експерти линеещата инфлация в Европа твърде много започва да прилича на ситуацията в Япония. Прихвана ли Старият континент „японския синдром“? През последните повече от 20 години той най-кратко може да бъде дефиниран по следния начин: „Икономика, която функционира при изключително ниско ниво на местно потребление, нулева инфлация и високо съотношение на държавния дълг към брутния продукт“. Това според вас валидно ли е вече и за Европа? Според мен по-скоро да.

Трябва да споменем и факта, че дезинфлацията се явява кризисен проблем за периферна Европа. Имам предвид Гърция, Испания, Португалия и Италия. Високата инфлация по принцип като негласно правило изтрива част от държавния дълг.

Казвам го с всички условности и с ясното съзнание, че не е казано по най-точния начин. За месец октомври инфлацията в страните, спадащи към еврозоната, е 0,7% на годишна база. Това е най-ниското й ниво от четири години насам. Търговците на лихвени инструменти започнаха да дисконтират, че нивото на лихвените проценти ще продължава да пада до 2015 година. Това определено е новина за финансовите пазари, но като цяло е лоша новина за политиците. Казано в прав текст, това означава вяла икономическа активност.

Какви изводи можем да си направим на базата на гореописаните тенденции? Почти ясно се очертава тенденцията, че заложеният ръст от 1,8% в макроикономическата рамка на бюджет 2014 в България няма да бъде изпълнен. Европа е най-големият икономически партньор на страната ни и това неминуемо ще се отрази върху експорта. Както знаем, от Министерството на финансите считат, че икономическият растеж за 2014 г. ще дойде най-вече от увеличаване на експорта. Това изглежда като свръхоптимизъм към настоящия момент.

Брюксел наложи на Франция и Испания изискването до 2015 г. да постигнат бюджетен дефицит под 3% от БВП. Франция видимо се разбунтува неофициално, залагайки на дефицит в размер на 3,7% за 2015 година. Испания просто натисна копчето „игнорирам“ по отношение на брюкселската препоръка и залага в своите бюджетни прогнози дефицит от 5,9% за 2014 г. и 6,6% през 2015 година.
Отново бих акцентирал, че ако не се отпуши банковото кредитиране, фискалните мерки ще бъдат свръхнеефективни. Банките трябва да бъдат оставени на спокойствие. Останалото е въпрос на технически похвати.

При нов спад на лихвените проценти, което по-скоро ще стане, някои европейски правителства могат да бъдат изкушени да действат на принципа на „най-малкото съпротивление“, в смисъл, че ниските лихвени нива ще ги изкушат да изтеглят нови заеми, а не да се концентрират върху провеждането на политики за истински структурни реформи. Няма никакво съмнение, че Германия е правилният пример: безработицата там е на рекордно ниски нива от 20 години насам, с пращящ от здраве експортен сектор и балансиран бюджет.

Един от най-важните търговски партньори на страната е южната ни съседка Гърция. Там нещата изглежда от зле по-зле. От юли месец цените на всички стоки падат. Според Дани Гелей от консултантската фирма „Фатом“, базирана в Лондон, „комбинацията от нисък икономически растеж и дезинфлация е гаранция за връщане на икономическата криза“. Тези думи звучат повече от притеснително, но в тях определено има икономическа логика.

Какво може да направи България в момента за да се адаптира към новата прогноза за икономическия растеж на Стария континент? Определено най-адекватното решение е експортна диверсификация. Държавата трябва да отвори вратите на азиатските пазари за български стоки с цената на всякакви политически похвати. Вътрешното потребление ще остане вяло, а от европейските ни търговски партньори не можем да очакваме какъвто и да е осезаем ръст. И така, напред към Азия!

 
 

Петра Немцова – една чешка перла в короната

| от chr.bg |

Петра Немцова е родена на 24 юни в Чехия и днес има рожден ден! Да ни е жива и здрава!

Бащата на Петра Немцова е строителен работник, а майка й – учителка. Момичето е на 16 годишна възраст, когато е забелязано по време на национално търсене на таланти от професионалисти. От тогава Петра влиза в модния бизнес. Тя е един от най-популярните световни модели и е основател и президент на благотворителната фондация “Щастливо сърце”.

През месец декември 2004 г. Петра Немцова става жертва на цунами в Тайланд, което й причинява множество травми. Тя получава четири счупвания на тазобедрените стави и множество вътрешни кръвоизливи и белези по тялото. В този трагичен момент тя загубва годеника си – модният фотограф Саймън Атли.

 
 

Иън Макюън ще бъде сред гостите на CineLibri 2018

| от chronicle.bg |

Фестивалът за кино и литература CineLibri е културно събитие, което не е за пропускане. Поради ред причини, но тази година към  очевидните, които няма да споменаваме, е добавена още една – Иън Макюън. 

Най-награждаваният английски писател ще гостува на фестивала „Синелибри“, който тази година ще се проведе от 11 до 24 октомври. Макюън е първият обявен именит гост за предстоящото четвърто издание на кино-литературния фестивал, който представя филми, адаптирани по художествени произведения. Тук е мястото да вметнем, че преди няколко излезе трейлърът на следващия филм по книга на Макюън – „The Children Act“ („Законът за детето“) с участието на Ема Томпсън в главната роля.

Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания и e носител на наградите „Букър“, „Уитбред“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни отличия (общо 6 пъти е номиниран за „Ман Букър“ и 2 пъти за международната награда „Ман Букър“).

Британецът е автор на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгите му имат успешни филмови адаптации, на които той е сценарист. Шедьовърът „Изкупление“ е номиниран за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, и печели още петдесет награди, в това число две „Златен глобус“. В рамките на CineLibri 2018 българските зрители ще могат да видят някои от екранните интерпретации по негови произведения. Само през изминалата 2017 г. са филмирани три негови книги – „На плажа Чезъл“, „Законът за детето“ и „Дете във времето“, като „На плажа Чезъл“ ще има своята софийска премиера наесен.

Четвъртото издание на „Синелибри“ ще представи над 300 прожекции, 40 премиери, много специални гости, събития и емоции. Фестивалът тази година ще обърне специално внимание на любовта във всичките й форми и ще протече под мотото „Любов между редовете“.

 
 

Антония Петрова публикува снимки от сватбата си

| от |

Антония Петрова публикува във Facebook снимки от сватбата си. Към тях са добавени думите: „Нашата луда, плажна, гръцка, приказна, магична, слънчева сватба“.

Статусът на Мис България 2009 във Facebook вече е „омъжена“. Новата фамилия на русокосата красавица е Батинкова.

На 21 март 2012 г. в Москва тя сключи първят си брак – с дългогодишния си приятел Александър Бередин. След караници, събирания и раздели обаче двамата се разведоха.

 
 

Общуването с Google Assistant се доближава до човешки разговор

| от chronicle.bg |

Google Assistant е много удобна домашна джаджа, на която може да поръчвате разни неща с гласови команди, без да натискаме копчета.

От домашния асистент може да разберете прогнозата за времето, трафика в момента, да си пуснете някоя песен или да поръчате в къщата да кънти вой на вълци, за да стреснете кучето.

Досега обаче имаше една досадна част, която отнемаше от усещането, че не говориш с робот, а именно повтарянето на „Hey, Google“ преди всяка команда.

Сега от Google са направили опцията Continued Conversation на своя асистент достъпна за всички английскоговорещи потребители чрез високоговорителя Home. Активирайте я в настройките и вече няма да е нужно да използвате Hey Google или OK Google, за да продължите разговора, дори и да ви е необходимо да дадете няколко последователни команди.

Попитайте дали утре в София пак ще има потоп, след което подсетете роботчето, че трябва да ви събуди в 16ч. Без да повтаряте името му всеки път.

Трябва да оставите Google Assistant активен за не повече от осем секунди, ако не чуе думи. Той ще остане активен, докато си мисли, че говорите, а LED лампите на вашия Home високоговорител ще са включени, докато чака да чуе гласа ви.

Все още не се знае дали други езици ще работят с Continued Conversation.