shareit

Президентът vs. Митьо Очите: Коя новина е по-важна

| от |

Спорът речта на Плевнелиев или стрелбата по Митьо Очите е по-важна новина стана повод за поредния разговор  на тема адекватни ли са медиите. 

Преценката има субективен оттенък. Има обаче и малко по-обективен критерий, по който да се прецени дали наистина стрелбата заслужава по-високо място в дневния ред на новините.

През 1965 година медийните изследователи Галтунг и Руге анализират новинарски истории от света, за да открият кое е общото между тях и кое ги вкарва в дневния ред на медиите и ги прави водещи теми. Те откриват 12 фактора, които имат значение – нещо като точкова система, която показва коя новина е по-вероятно да бъде водеща в медиите.

Журналистите и редакторите разчитат до голяма степен и на собствения си опит за нагласите на аудиторията.

Ето и 12-те стойности, по които да преценим коя новина е по-важна.

1. Негативност – новините за смърт, трагични инциденти, банкрут, насилие, щети, природно бедствие, политическа криза или тежки природни условия винаги се подреждат преди „позитивните истории“.

В този смисъл 1 на 0 на стрелбата в Слънчев бряг.

2. Колко близо се случва – географската близост или участието на хора от съответната държава има значение. Тук зависи и това какъв е типът на медията коя новина е по-значима за съответната аудитория.

По този параграф – 1 на o за Митьо Очите.

3. Кога се случва? – колкото по-близо е времево събитието, толкова по-важно е. Всяка медия се бори за правото да бъде „първа“ в съобщаването на дадена информация. В този смисъл до вечерната емисия новини стрелбата в Слънчев бряг вече беше изместила не само речта на президента, която като еднократен акт не изискваше последващо проследяване, но и редица други теми.

Отново точка за стрелбата по Митьо Очите.

4. Проследяване –  Ако дадена тема вече е влязла в дневния ред, проследяването й се счита за значимо. Затова новина за отвличане или убийство на дете може да бъде водеща за седмици, без нещо особено ново реално да се е случило.

Отново точка за стрелбата.

5. Продължителност – дали събитието ще има продължителен ефект – например избухването на война или началото спортно първенство имат по-предно място в емисията. Тук преценката е субективна. Ако приемем, че речта на държавния глава би имала ефект в международен план, то би могъл да получи точка в тази категория. От друга страна стрелбата срещу Митьо Очите поставя вътрешно политически въпроси като сигурност, адекватност на полицията, щети за туризма. Все пак слагаме равен.

6. Уникалност – новината „Куче ухапа човек“ не е новина. Но ако човек ухапе куче, е различно. Необичайните събития са с предимство.

Ако приемем, че речта на президента в Страсбург, е нещо, което се случва за първи път, то може да кажем, че това събитие има степен на уникалност. Това може да се каже и за стрелбата срещу Митьо Очите в Слънчев бряг – 1 на 1.

7. Лесно за обяснение – ако може да се обясни по-лесно, вече излиза на преден план. По-лесно е да обясниш, че е стреляно срещу известен подземен бос в най-популярния български летен курорт, отколкото темите от световната и европейска политика, засегнати в речта на президента.

Още една точка в полза на престрелката.

8. Личности – Истории, които се фокусират около определена личност и могат да бъдат представени от „човешка“ гледна точка, са за предпочитане, особено ако включват известен човек. Някои казват, че тази стойност изкривява системата, защото медиите често предпочитат да отразяват новини за знаменитости пред важни истории. Този критерий не е особено полезен в нашия случай, тъй като президентът има институционална роля. Колкото до Митьо Очите – там колко по-малко знаем за неговата личност, толкова по-добре. Така че слагаме равен.

9. Предсказуемост/ Съзвучие с очакванията – съвпада ли новината с очакванията на новинарската медия и аудиторията. Очаквано ли е да се случи (насилие, нападение, жертви, терористична атака)? Стрелбата  в оживен курортен комплекс между гангстери е по-неочаквано събитие, отколкото добра реч на президента, което му е работата. В този смисъл отново Слънчев бряг печели.

10. Важни нации или хора – новина, която засяга силна нация (или организация) е по-важна от такава, която засяга нация с по-малко значение. Същото се отнася и за хората. В случая е трудно да се прецени, защото става дума за България в различен контекст, а президентът със сигурност има по-важно значение от мафиотски бос. Тук е правилно точките да се дадат за речта на президента.

11. Ексклузивност – важен фактор при подредбата на новините. Ако медията е първата и единствена, която разполага със съответната информация, това я подрежда по-напред в емисията. Всички разполагаха с речта на президента, докато темата за стрелбата в Слънчев бряг предполагаше всеки да се стреми първи да достигне до информация, която нямат другите. Точка за стрелбата.

12. Размер – има значение, когато става дума за новини. Колкото повече хора засяга, колкото повече ресурси включва, толкова по-висока стойност има. Тук бихме дали равен.

Резултатът: 11 на 6. Ето защо на теория (поне тази на Галтунг и Руге) има смисъл и на практика новината за стрелбата в Слънчев бряг да бъде изведена на преден план в новинарските емисии. Все пак трябва да се има предвид, че през 2016 година медиите не са това, което са били през 65-а, скоростта на информацията невинаги е свързана с проверка на фактите преди това. Различна е и честотата за съобщаване на новини.  Освен това преглед към новинарските емисии на трите големи телевизии показва и че преди престрелката новината за речта на президента Росен Плевнелиев в Страсбург е съобщена далеч след новини за проверки по пътя, въпреки че ако минем отново през същите стойности, би заслужавала значително по-предна позиция. Факт е също и че нейното значение би трябвало да бъде обект на публицистични, а не на новинарски предавания.

 
 
Коментарите са изключени