Презервативите не са порок

| от |

durex1

Представяме ви авторски текст, получен на електронната ни поща. Ако и вие имате желание да споделите нещо, можете да ни пишете на office(at)chronicle.bg

Фен съм на Durex. По много причини. Най-важната, от които е, че никога не са ме предавали, а се познаваме вече толкова години. Тоест най-важното изискване за такъв деликатен и жизненоважен продукт е спазено – качеството е на ниво.

Фен съм и на разнообразието, което предлагат. А особено важно е, че са шарени и с различни, как се казва, свойства – тънки, оребрени, релефни, за дълги разстояния..

durex3

Но само пъстрите стилажи са достатъчни да загубя поне половин час в избиране на предпазител. И никога не се е случвало да е само една кутийка.

Durex2Освен това съм фен и на рекламите им. Винаги дразнещи въображението и загатващи, че най-доброто предстои.

[youtube id=“Dig2qHgT_iU“ width=“667″ height=“356″]

[youtube id=“t5sTBrs4fhQ“ width=“667″ height=“356″]

А и иновативното мислене винаги ме е възхищавало… особено, когато става дума за секс.

[youtube id=“T6vul95hwOY“ width=“667″ height=“356″]

Но може би най-важното след качеството на продукта е социално отговорната политика на компанията и, някак логичното, й включване в кампанията за борба с ХИВ/СПИН и другите болести предавани по полов път.

durexHivЛятото свърши, летните и плажни свалки – също. Въпреки че последните се случват целогодишно. Но лятото си е клише за случайното забърсване за една нощ. Жега, алкохол, потни тела, хищни устни, преплетени крайници, забързан ритъм .. и беше ми приятно, кой от къде е.

В подобни кризисни ситуации, особено ако всичко става неочаквано, сега и веднага, много рядко мислим за предпазните средства. Изобщо не мислим. То пък и за какво? Тези неща се случват на другите. Никой не си мисли, че може да стане приносител на вируса на СПИН. Изобщо не споменавам другите неприятности като инфекции, гъбички, хламидии и всякакви други забави, на които единият пол е само приносител, а другият – ползвател. Но които могат да ви докарат освен дългогодишно лечение и стерилитет. И за тези неща противозачатъчните хапчета не помагат. Защото след забърсването за една нощ много често чуденето е – ще се прави ли аборт или и този път ми се размина. И много рядко – размина ли ми се или дали не съсипах живота си за винаги. Защото, особено в тази държава, да си HIV позитивен променя целият ти живот.

Ако сте си правили тест за СПИН сигурно си спомняте за неприятното усещане докато чакате резултатите, независимо колко сте сигурни в себе си и партньора си, дали нещо, някога не се е объркало. За краткото време от вземането на кръвта до появата на резултата чертаете всякакви ужасяващи сценарии. Разбивате живота си поне хиляда пъти. Зарязвате мечтите си за кариера, пътувания, семейство. И си представяте живота на обречен. Докато на финала не се окаже, че всичко е наред.

Но това, че сега е наред не означава, че трябва да се насилва късмета. За това ползвайте презервативи. Дори да не са Durex. Ползвайте ги. Те не са порок

 
 

А вие видяхте ли „тайното“ гадже на Дикаприо?

| от chronicle.bg |

Опитите на Леонардо Дикаприо да потули слуховете за новата си приятелка – Камила Мороне (доведената дъщеря на Ал Пачино) не се получиха.

Камила Мороне (20-годишна), чиято майка, Лусила, Сола в момента се вижда с актьора от Scarface, вече беше забелязана с ръце около врата на Лео на фестивала Коачела в Калифорния преди дни. На още няколко пъти двамата бяха хващани заедно.

18443524_1478477022214548_5484044982060843008_n

Коя обаче е Камила Мороне?

Родена в Буенос Айрес, днес тя живее в Лос Анджелис и се движи в компанията на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид. След като се присъединява към каталога на Victoria’s Secret през 2016 г., аржентинският модел се появява на корицата на турския Vogue, участва в ревюта на Moschino и влиза в календара на LOVE.

Дебютира в киното с документалния филм на Джеймс Франко за Хоакин Финикс (My Own Private River), а после участва и в Bukowski. Тази година се очаква тя да участва в Never Goin’ Back, чиято премиера беше на фестивала „Сънданс“.

И като добавка – последователите й в Instagram надброяват 1 милион, като сред тях са Емили Ратайковски, Кайли Дженър и Върджил Абло.

По данни на източниците, Камила и Лео се познават от поне десет години (което е половината й живот досега), тъй като Дикаприо е приятел с пастрока й, Пачино. Двойката беше забелязана за първи път през декември 2017 г., но заради склонността на Лео да крие приятелките си, информацията не беше потвърдена.

Е, вече официално е. Вижте в галерията горе Камила в пълния си чар.

 
 

Коя храна прави мъжете по-привлекателни

| от chr.bg |

Американски учени разкриха как мъжът може да спечели жената още на първата среща – като я покани на вечеря и й поръча пикантна храна.

След като е яла пикантна храна, жената възприема представителите на силния пол като по-привлекателни, установиха учени от университета „Сейнт Клауд“ в Минесота.

Учените са направили експеримент с 87 жени. Те ги разделили на три групи, като дали на първата по четири бисквити „Орео“, на втората – чипс със сол и оцет (неутрална храна), а на третата – чипс със сирене и чушки халапеньо, който не е много лют, само пикантен. След това ги накарали да оценят привлекателността на произволно избрани мъже.

Участничките, които яли пикантен чипс, дали средна оценка от 4,46 от 9 максимални, която е с 21 процента по-висока от тази на хапналите бисквити. Освен това жените от първата група били с 28 процента по-склонни да започнат романтична връзка с мъжете от снимките в сравнение с другите групи.

Според учените една от причините е, че пикантната храна се асоциира с топлина, която несъзнателно предразполага към любов.

Предишно изследване установи още една полза от пикантната храна – тя намалява апетита за сол и така помага за сваляне на кръвното налягане.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.