Презервативите не са порок

| от |

durex1

Представяме ви авторски текст, получен на електронната ни поща. Ако и вие имате желание да споделите нещо, можете да ни пишете на office(at)chronicle.bg

Фен съм на Durex. По много причини. Най-важната, от които е, че никога не са ме предавали, а се познаваме вече толкова години. Тоест най-важното изискване за такъв деликатен и жизненоважен продукт е спазено – качеството е на ниво.

Фен съм и на разнообразието, което предлагат. А особено важно е, че са шарени и с различни, как се казва, свойства – тънки, оребрени, релефни, за дълги разстояния..

durex3

Но само пъстрите стилажи са достатъчни да загубя поне половин час в избиране на предпазител. И никога не се е случвало да е само една кутийка.

Durex2Освен това съм фен и на рекламите им. Винаги дразнещи въображението и загатващи, че най-доброто предстои.

[youtube id=“Dig2qHgT_iU“ width=“667″ height=“356″]

[youtube id=“t5sTBrs4fhQ“ width=“667″ height=“356″]

А и иновативното мислене винаги ме е възхищавало… особено, когато става дума за секс.

[youtube id=“T6vul95hwOY“ width=“667″ height=“356″]

Но може би най-важното след качеството на продукта е социално отговорната политика на компанията и, някак логичното, й включване в кампанията за борба с ХИВ/СПИН и другите болести предавани по полов път.

durexHivЛятото свърши, летните и плажни свалки – също. Въпреки че последните се случват целогодишно. Но лятото си е клише за случайното забърсване за една нощ. Жега, алкохол, потни тела, хищни устни, преплетени крайници, забързан ритъм .. и беше ми приятно, кой от къде е.

В подобни кризисни ситуации, особено ако всичко става неочаквано, сега и веднага, много рядко мислим за предпазните средства. Изобщо не мислим. То пък и за какво? Тези неща се случват на другите. Никой не си мисли, че може да стане приносител на вируса на СПИН. Изобщо не споменавам другите неприятности като инфекции, гъбички, хламидии и всякакви други забави, на които единият пол е само приносител, а другият – ползвател. Но които могат да ви докарат освен дългогодишно лечение и стерилитет. И за тези неща противозачатъчните хапчета не помагат. Защото след забърсването за една нощ много често чуденето е – ще се прави ли аборт или и този път ми се размина. И много рядко – размина ли ми се или дали не съсипах живота си за винаги. Защото, особено в тази държава, да си HIV позитивен променя целият ти живот.

Ако сте си правили тест за СПИН сигурно си спомняте за неприятното усещане докато чакате резултатите, независимо колко сте сигурни в себе си и партньора си, дали нещо, някога не се е объркало. За краткото време от вземането на кръвта до появата на резултата чертаете всякакви ужасяващи сценарии. Разбивате живота си поне хиляда пъти. Зарязвате мечтите си за кариера, пътувания, семейство. И си представяте живота на обречен. Докато на финала не се окаже, че всичко е наред.

Но това, че сега е наред не означава, че трябва да се насилва късмета. За това ползвайте презервативи. Дори да не са Durex. Ползвайте ги. Те не са порок

 
 

Защо ни боли толкова, когато се порежем на хартия

| от chr.bg, БТА |

Учени установиха причината, поради която порязването на пръст на ръката с лист хартия е съпроводено със силна болка, макар че нараняването е незначително, съобщи Лайф, като цитира СайънсАлърт.

Причината се крие в ноцирецепторите – първични неврони, които се активират единствено при болка. Концентрацията им в краищата на пръстите на ръцете превишава средното им количество в човешкото тяло. В това човек може да се убеди, като допре лист хартия до пръстите на ръцете, нозете, гръбнака или лицето си – усещанията са съвсем различни, предаде БТА.

„Това е защитен механизъм – заяви дерматоложката Хейли Голдбак от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Чрез върховете на пръстите опознаваме света и извършваме деликатни задачи.“

Друга причина е свързана със самия лист хартия. Тъй като краищата му не са абсолютно гладки, той може да причини нараняване. Освен това порязванията с лист хартия не са достатъчно дълбоки, за да активират естествените защитни механизми на организма, като съсирване на кръвта и образуване на белег от заздравяла рана. В резултат увредените нервни окончания на пръстите остават открити.

 
 

Дъщерята на Джони Холидей ще оспорва завещанието му

| от chronicle.bg |

Дъщерята на френската рок легенда Джони Холидей ще оспорва написаното от него завещание, след като то предоставя всички богатства на починалия музикант на неговата четвърта жена.

Летисия, която е с 32 години по-млада от Холидей, ще получи всички активи на рок звездата, който почина през декември и прати цяла Франция в скръб . 34-годишната актриса Лаура Сме заяви, че е „дълбоко наранена“ от факта, че 2-те биологични деца на „Френския Елвис“ са оставени без наследство.

Вместо това, всичките му богатства и правата върху 110-те милиона албума, които Холидей е продал, ще отидат в Джейд и Джой, осиновените момичета от него и жена му Летисия във Виетнам. „Лаура Сме е изумена и наранена от това, че баща й ще остави цялото си богатство на жена му Летисия, използвайки Законът на щат Калифорния“, заяви адвокатът на актрисата.

Сме, която е дете на Холидей и актрисата Натали Бай, е била шокирана да научи, че името й не фигурира в завещанието, и че не й е оставен „дори сувенир – например някоя от неговите китари или мотоциклети, нито дори правата върху песента „Лаура“, която е посветена на нея.“

Нейният полубрат Дейвид Холидей, чиято майка е певицата Силви Вартан, също оспорва завещанието, написано в Калифорния – там, където Джони Холидей прекара последните си години.

Съгласно френския закон жената не придобива автоматично наследството на покойния си мъж, а трябва да го раздели с децата му. Въпреки че никога не доби значителна популярност по света, Холидей е със сигурност най-известната рок звезда в историята на френската музика.

 
 

Оневиниха ръководителя на Нюйоркския балет

| от chronicle.bg |

 След двумесечно разследване, ръководителят на Нюйоркския балет Питър Мартинс беше оневинен по обвиненията на няколко танцьори в сексуален тормоз и физическо насилие срещу него.

В. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че балетът и школата към него са предприели нови мерки, за да се уверят, че танцьорите „се чувстват сигурни, уважавани“ и способни да изразяват свободно притесненията си.

Мартинс каза, че е „удовлетворен“ от откритията на независимото разследване. Той отрече обвиненията на няколко бивши балетисти и миналия месец се оттегли от длъжността си.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.