shareit

Прекалено белите Оскари

| от |

Никой друг не успява да направи от нищо нещо, от мухата слон, от ненужния бял шум – истинска какафония, както го умее Холивуд. Но ние знаем, там все пак работят най-добрите майстори на създаването на фалшиви хора, емоции, истории и скандали.

За пореден път меката на киното и нейните питомци, успяха да се поставят в центъра на света, като създадат излишна шумотевица, около тазгодишните номинации за най-престижните статуетки в седмото изкуство – наградите „Оскар“. Тъй като светът очевидно няма по-важни проблеми, от време на време меката на привилегированите, решава да надигне ръце, глас и глава, за да каже какво тормози изнурените им души. Преди време това бяха правата на децата в киното, после проблемите с гейовете и кой точно трябва да ги играе, след това заплащането на жените във филмите. Тази година – редом до парите, които получава Дженифър Лорънс, стои и листата от 20 бели като сняг актьора и актриси, номинирани за престижната статуетка.

Актьорите в САЩ, предвождани гордо от Джордж Клуни, Джейда Пикет Смит и Уил Смит, изведнъж решиха да произведат проблем от „прекалено белите Оскари“ и обърнаха наградите в расистки въпрос. Като по този начин създадоха и обратното усещане – на расизъм спрямо бялата раса.

Та нали една награда за кино трябва да се дава на хората спрямо таланта им, а не спрямо цвета на кожата им, сексуалната им ориентация или парите, които са получили, за да свършат нещото, за което са наети? Къде остана простото удоволствие от това да правиш кино, заради самото кино, а не заради някакви други проблеми и въпроси?

Липсата на чернокожи актьори в номинираните тази година обаче, порасна като лавина, като голяма бяла топка, която се носи устремено към церемонията по раздаването на Оскарите, която трябва да се състои на 28 февруари тази година. Семейство Смит дори вече уверено твърди, че смята да я бойкотира.

Да имаш проблем със собствения си талант, който не признаваш и да изместваш фокуса, правейки това обществен въпрос, е най-жалкото нещо, което може да се случи. За теб говоря, Уил Смит!

Мистър и мисис Смит отвориха големите си усти, за да кажат как няма да присъстват на церемонията по раздаване на наградите, заради расовия проблем, който назрява като пъпка из спокойните коридори на Холивуд Тиатър. Но може би най-основният проблем е фактът, че въпреки упорството на мистър Смит, той за поредна година не е номиниран за златната статуетка. Но проблемът не е в цвета на кожата му, а във факта, че последният му филм Concussion е по-скоро слаб, дори не е приличен филм. Да не говорим за филмите, които е произвел в последните три години, защото положението е наистина лошо. Като се започне от „Земята: Ново начало“ и се стигне до изключително лошия „Фокус“, Уил Смит е акторът, който най-малкото има право да предявява претенции към каквито и да било номинации. Но ето че той го прави.

Нещата може би щяха да утихнат, ако в „расисткия“ проблем не се беше включил и шефът на  филмовата Академия – Черил Бун Айзъкс, самата тя чернокожа.  Не, че това има значение, но предвид ситуацията е редно да се спомене. Тя доналя масло в огъня, като се включи с отворено писмо и с печал и прискърбие, все едно съобщава за убийствата на хиляди хора, обясни, че се чувства лично обидена от пренебрегването на чернокожите актьори и творци  в цели две поредни години на номинации, и смята правилата по избор на номинираните от членовете на Академията, да бъдат променени.

Ето това вече прави проблема расистки, скъпа Черил. Фактът, че някой има нужда да бъде оценяван не заради свършената си работа по един или друг начин, а поради това дали се е родил с бял или друг цвят на кожата.

И скандалът, ако това може да мине за такъв разбира се, щеше да утихне, ако медиите в САЩ не бяха решили да го раздухат, като подкрепят безумните изказвания. Хората дори си създадоха хаштаг – очевидно най-яркия начин в наши дни да покажеш, че си социално активен и ти, като един буден гражданин, правиш нещо. Ти пускаш хаштаг, тоест дреме ти за проблема. Не на расизма, не на белите Оскари, бе, не на всичко!

Холивуд и Академията като цяло отдавна са доказали, че Оскари се дават по много други причини, най-малките, сред които са доброто кино. Оскарите сигурно са едни от малкото награди, които винаги гледат да са политически коректни, обществото и социално ангажирани. Чак тогава идва качеството на филма. Може би, защото киното, като всяко друго изкуство, е субективно възприемане на собствените ти сетива в конкретен момент, в една тъмна зала, където е времето да останете само ти и филмът, който гледаш. Затова и киното до днес е наричано магия. Магията да разказваш добри истории чрез картина, музика и думи. Да можеш да докоснеш почти всички сетива на зрителя. Как той ще го възприеме не е твоя работа, а негова.

Но дори магията на киното, най-простото и хубаво нещо на света, не може да спре богатите и привилигированите да си създават проблеми от нищото. Да търсят теле там, където такова очевидно няма.

Чернокожи актьори, хомосексуалисти, трансексуални и прочие групи от хора смятани за малцинства от силната, властваща бяла раса, са били и ще бъдат награждавани, когато са заслужили това. Така е било през 1939-а, когато първият чернокож актьор получава номинация за „Оскар“, така беше през 2002-а, когато Дензъл Уошингтън, Холи Бери и Сидни Поатие получиха статуетки, така беше и през 2013-а, когато „12 години робство“ и Лупита Нионго взеха две важни статуетки. Така ще бъде и в бъдеще, не се притеснявайте. Но вкарването на квота за N-броя чернокожи дами и господа сред номинираните няма да реши проблема. А само ще го задълбочи.

Само искам да вмъкна, че миналата година чернокожи артисти имаше сред номинираните – екипът на филма „Селма“, и изпълнителите Common и Джон Леджънд дори грабнаха статуетката в категория за песен на година. 

Истината е, че тази година с изключение на Самюел Л. Джаксън и Идрис Елба чернокожи актьори, които да са правили добри роли в качествени филми, няма. Защо това е така? Може би това е годината, в която киното отново се е концентрирало предимно върху биографични драми, социално ангажирани проекти и един блокбастър, който успя да се прокрадне, заради доброто си качество. Догодина, сигурна съм, ще бъде различно.

Холивуд обаче, избира да се държи като клуб от разглезени отегчени домакини, които не правят достатъчно секс, извинете за елементарното сравнение. Те избират да си създават проблеми, където такива няма, докато отпиват от питиетата си облечени в скъпи дрехи.

Смисълът на киното е да бъде по-скоро неутрално по тези теми и единственото, което трябва да го интересува е да разказва важни, интересни, вълнуващи и приказни истории.

Жалко е, че това вече не е така.      

 
 
Коментарите са изключени