shareit

Предмет и силует

| от | |

books-text

Анна-Мария Пламенова Иванова

Ще ти напиша картичка и красиво ще изрисувам името си, а после ще го задраскам. Ще зачеркна с маркер символите, означаващи ме като единица живот. Ще сътворя живота си изкусно, брилянтно, макар и изкуствено. И ще се надявам. Ще се надявам да съпреживееш моята приказка, до степен вълшебна, да следваш бледия силует на съдбата и да ме намериш, за да те науча как да живееш красиво. Да те съпроводя през магичността на Вселената, която ти наричаш даденост, и да ти покажа пътеката и мирогледа, през който силуетът на света е своя пълен блясък и не е жертва на чуждото опредметяване.Съчувствам ти. Боли ме от порцелановата маска, с която крайно си се изолирал. Вдишай. Задръж дъха си. Усещаш тръпката, покачването на адреналина и издишаш тежко. Чуваш зачестения ритъм на сърцето си и се чувстваш различно. До къде стигат границите на способностите ти? Склонен ли си да отвориш очите си широко? Нека ти помогна.

Обичам зеления цвят и ненавиждам физичните закони. Не приемам идеята за наслагването на чужди идеи, превърнали се в норми, според които съпреживяваме. Закон за материята, за плътността, за гравитацията. Обичам зеления цвят, плътността на свежата трева сутрин и начина, по който всяко от стръкчетата има собствена идея за живот, и прокрадващи се между пръстите ми, усещам живота в краката си. Така любима ми е гравитацията, щом по асфалта забележа капки дъжд и след миг пред лицето ми се развяват мокри кичури коса, а пороят е принудил непознатите да загърнат различията си и да се скрият под опеката на, развяван от вятъра, чадър. Благословена съм за възможността да доловя скърцането на снежнобялата покривка през Декември, да съзерцая яркожълтите разрези по небето през пролетна дъждовна вечер, а на сутринта да заровя ръце в прясната почва и да усетя чудото, наречено Живот.

Ще адресирам картичката до теб художнико, описващ собствената си реалност, до човека с професия сценарист на собствения си живот, до актьора, сменящ ролите си на сцената Живот и до теб, послушния зрител. Ще натопя четката си в зелена боя и ще затрия чернилката от твоето платно на съществуване, а ти ще наблюдаваш внимателно, кротко, макар и фалшиво. Ще приемеш роля в моя театър и ще се надяваш. Ще копнееш да бъдеш допуснат, въпреки материализираната ти екзистенция и нежно да закърпя бримките на твоя сценарий. Ще бленуваш за участие в моята до степен вълшебна приказка и за шанс пукнатините на твоето пребиваване да бъдат възобновени.

Позволи ми да проникна в съня ти. Да обзема съзнанието ти и да оставя незасъхващия си отпечатък, а след това внезапно ще се събудиш. Посред нощта. И ще я заобичаш безрезервно, търсейки в дебрите тъмнина силуета, оставил диря върху теб самия. Ще се влюбиш в мътните очертания на нощта, а сетивната природа ще ти стане чужда. Ще пресъздам в теб романтикът, рисуващ силуети, зачертаващ граници, прекрачващ маркирани единици. Романтикът, ненавиждащ предмета, живеещ красиво. Ще загърбиш дозата фалшива емпирия и ще се гмурнеш в дебрите на непознатото, неочаквано Там, където вътрешния ти свят ще бъде връхлетян и обладан от чудото Живот. Ще се превърнеш в красива жертва на собствения ми експеримент, на безскрупулните опити на магичността на Вселената и ще се изправиш пред човешката дилема, разкъсваща смъртните между множеството предмети и силуети на Творението.

Свят на препарирани хора и вторични, закъснели, изкуствени вричания. Непотребни предмети и избледнели силуети. Объркана принадлежност и захабени обувки. Гъста мъгла е заличила пътните знаци, обозначаващи пътя на бъдещето. Сега накъде? Плашеща неизвестност ала пълно доверие на опредметения свят и сляпо робуване на известното. Предметите диктуват живота, ознаменуват преходното съвършенство, критикуват пошлото поведение. Ала, способен да съзерцаеш силуета на Битието, където е тъй по-удобно, ти умееш да живееш красиво.

Ти си единица човек. Обект, заобиколен от множество препинателни знаци. Атоми, изграждащи индивидуалност, особеност, характер, идентичност. Ти си адресата на моята на картичка. На картичката със задраскано име. Ти си избор и възможност. Ти си любопитството, пораждащо интереса за познание на неизвестното, тайното и скритото Там. Притежаваш неизгасващия пламък, разпръсващ искрите си, които подбуждат у теб загадката за съществуването на метафизичното отвъд плътните завеси на живота, а именно неговият силует. Способността да вникнеш през материята и да се гмурнеш в света от силуети се равнява да забвението. Забравата за пребиваването в опредметения, социализиран свят и да се вгледаш в сенките. Да се потопиш в силуета на мислите, душата и да изпаднеш в делириум.

А след това да усетиш ритъма на съществуването и да осезаеш целостта му, като пропиеш със смисъл тайните на природата- небесната дъга, летния залез, спасението от дъжда под нечий чадър, а след това и неговата покана за танц под сипещата се магичност на Вселената. Накрая ще събереш парчетата от твоя някогашен остарял и неподдържан сценарий, ще прегладиш овехтялата хартия и ще залепиш картичката, с която те научих да живееш красиво. Ще изземеш четката и с природните цветове ще пресъздадеш идеала на собственото си платно и ще се скриеш под убежището Там. Там- под силуета на живота, откъдето се разкрива призмата за пълноценното съществуване, ключът към разбиране на изяществото на невидимото и непотребността от изпълването на света със сетивност, материя и предмети.

 
 
Коментарите са изключени за Предмет и силует