Предателството

| от |

Милена Николова

Няма ден, в който кадри от Реформаторския блок да не произведат скандал. И за да остане палмата в тях, ДСБ се разписа по въпроса и на националния си форум тези дни. Лидерът Радан Кънев не само призна безпринципността на коалицията под знака на Реформаторския блок, но и я нарече разочарование. Вероятно за да се впише в тази традиция на скандалите, лидерът на бутиковата партия при Реформаторите – БЗНС, Николай Ненчев, понастоящем военен министър, обеща със странно заекване пред събралото се множество в НДК да разсекрети имената на всички български разузнавачи, като се започне от вътрешните, продължи се с външните и военните… В едноминутната му реч нямаше пощадени. Което говори, че за Ненчев разузнавач е лоша дума, а хората, работещи в цял свят под прикритие за държавата си, са изначално лоши.

Но може обяснението за това волеизлияние да е много по-просто. Явно военният министър е просто некомпетентен, иначе щеше да знае, че част от изброените „грешници“ не са на негово подчинение дори. И слава Богу, защото иначе нямаше да остане жив разузнавач да работи за България.

Стана практика у нас случайни хора да заемат неслучайни длъжности. Една подобна важна позиция е на министъра на отбраната. Там не трябва да отива синекурна креатура, която няма никакъв опит, освен като някакъв съветник на този или онзи политик. Едва докопал се до власт, всеки човек не на място създава единствено недоразумения. И Ненчев не прави изключение. Защото онези, на които иска да изпише официално имената и да ги размножи по света, не са еднодневки и обикновено работят не само с едно правителство. И по принцип основното, което ги свързва, е да работят за своята държава. Факт, който този министър би трябвало да е прочел поне в романите, от които бъка по книжните борси в цял свят. А да обявиш на „другите“ техните имена, се нарича не само у нас, но и в любимата му Америка национално предателство. За каквото човекът Ненчев е готов, дори когато не му искат нищо.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Билборд във Варна беше свален след хомофобски вандализъм

| от chronicle.bg |

Билборд във Варна, част от кампания за повече разбиране и толерантност,  беше свален от Общината след като стана обект на хомофобски вандализъм. 

До тази мярка се стигна след като мнозина хора изказаха несъгласието си с визията  на билборда. В знак на несъгласие в Интернет беше инициирана подписка за свалянето му. Вчера сутринта билбордът е осъмнал залят с боя, а по-късно през деня е свален, тъй като е бил нарязан. Плакатът ще бъде подновен и се правят опити за повторното му поставяне.

Билбордът е част от кампания за повече разбиране и толерантност, която се провежда паралелно в няколко български града до януари 2019 г. За кампанията са създадени два плаката. Единият показва двама мъже, прегърнати на фона на Народното събрания, а другият – две жени, на фона на Народния театър. Такива билборди са поставени и във София, Пловдив и Бургас, съобщава Симеон Василев, съосновател на фондация GLAS, по чиято инициатива се провежда кампанията.

Името на кампанията е „Няма страшно. Това е просто любов“, а целта й е да има повече приемственост към ЛГБТИ общността. Тя е част от проекта „Заедно за правата на ЛГБТИ хората в България.“, който се съфинансира от Европейската комисия.

Днес е вандализирането на един билборд, но ЛГБТИ хората в страната са подложени ежедневно на подобни унижения и дискриминация. Такава постъпка създава страх и потиснатост в цялата общност. Не виждам нищо провокативно в това двама мъже или две жени да показват любовта си открито. Не смятам, че тази любов трябва да бъде крита.“ казва Симеон Василев по случая.

Към момента Община Варна не е изказала своята позиция по случая. Очаквайте още информация по случая.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“.