Повече няма да общувам с лъжци

| от Антония Антонова |

Преди време взех едно от най-ценните решения в живота си, след като проведох сериозен разговор със себе си. А именно – повече няма да общувам с лъжци.

Познавате ли онова усещане в стомаха, онова особено тревожно гъделичкане, което се появява, когато отсреща стои фалшив човек? Гледаш го – уж всичко му е наред. Любезен, създава добро впечатление у онези с по-притъпена интуиция, готин. Харесван.

Лъжците много държат да са харесвани и се страхуват да не би някой да не ги хареса. Те са страхливци по природа. Именно затова лъжат – от страх. Онзи, който не се страхува, не бяга от истината. Той я търси.

Разбира се, да не общуваш с лъжци е почти невъзможна за постигане цел, защото, най-малкото, един активен съвременен човек обикновено не разполага с лукса да се обгражда само с хора, които сам е подбрал. А вероятно това не би било и особено здравословно за самия него, тъй като важна е реалността, а тя не е нито само бяла, нито само черна. Важна е истината, а тя е, че „всички лъжем”. Важен е стремежът да се дистанцираш от лъжата, сам по себе си.

Да, всички лъжем. Но едно е да излъжеш веднъж в годината и да ти е гузно после, съвсем друго е лъжата да е част от обичайното ти поведение. А когато човек си постави за цел да страни от лъжци, той става още по-чувствителен към измамното и постепенно започва да забелязва как огромна част от хората наоколо лъжат непрекъснато.

Лъжат за най-дребните неща. За „безобидни“ работи. „Какво толкова” сме свикнали да си казваме, като по този начин сме ги опълномощявали безброй пъти да се чувстват свободни да леят помията си от лъжи цял живот с усещането, че „то си е човещинка“?

Наскоро бях свидетел как бабата на едно дете, жена на 60 години, пред него вдигна телефона на дъщеря си, неговата майка, и излъга, че тя била еди-къде-си, пък забравила била телефона си, нямало я в момента. А дъщеря й беше в същата стая. Вероятно такова нещо не би трябвало да ми прави впечатление, но ми прави.

Чудя се първо: Защо? Кому е нужно да се лъже за такова нещо? За подобна дреболия? После си мисля за това как тези хора, за които е нормално да се мами толкова на дребно – вероятно те са способни на някакви много по-ужасяващи машинации. Ако лъжеш без повод, какво остава, ако „имаш“ такъв? Може би това са същите онези хора, които, ако утре настъпи тоталитарен режим и властта им каже да ме гръмнат, ще ме гръмнат, без да им мигне окото. Със сигурност това са същите онези хора, които крадат милиони пари по европроекти, просто защото могат. За един лъжец няма значение кое е правилно и кое – грешно. Той, очевидно, няма вътрешен коректив за това.

Наблюдавала съм лъжците, на които съм се натъквала, целенасочено съм ги изследвала, доколкото мога, за себе си, за своя лична справка – мисля, че в голяма степен лъжата се възпитава.

Те често произлизат от семейства, в които се лъже. Техните майки и бащи може да са ги научили на много неща, но не са им повтаряли, че лъжата е зло, че не е правилно да се лъже. Ето защо като възрастни тези пораснали деца общуват с другите през постоянния мръсен воал на измамното, зад който се прикриват и който филтрира реалната им същност до степен такава, че можем да кажем, че естественото им поведение всъщност е на лъжци. Колкото и парадоксално да звучи това.

Едва ли такива хора са способни да имат автентично общуване с някого – с родителите си или с любимите си. Те вечно мъкнат тежките окови на лъжата със себе си. Едва ли са способни на истинска интимност в онзи най-дълбок смисъл, в който всички маски са свалени и човек остава напълно гол пред другия с цялото си същество, с всичките си слабости, с всичките си болки, с всичките си рани, страхове, демони и противоречия. В този смисъл може да се каже, че лъжците не умеят да обичат, защото любовта без уязвимост е немислима. Защото животът не е само пластмасови усмивки и готини лафчета. Той е гаден, сив и тревожен. Това е част от неговата космическа красота. Това е в божествената горчиво-сладка мелодия на дните му, негов саундтрак.

Всички лъжем. За едни обаче това това е трудно, гнусно, почти непостижимо деяние, докато за други е неизменна част от общуването с другите.
Хората, които страним от представителите на втората група, нямаме много „приятели“. Да си убеден враг на фалша е нещо, което в голяма степен те прави често физически сам. Но пък така си сигурен, че приятелите ти не са там само за да ти е по-лесно да избягаш от себе си и от тежестта на собствената неавтентичност. Истината не тежи.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

Трейлърът на Killing Eve, сезон 2, направи празника още по-хубав

| от chronicle.bg |

Какво значение има кой от всичките празници празнуваме на 14 февруари, когато точно на тази дата, сякаш за да иронизира всички нейни сладникавости, излиза трейлърът на втория сезон на хитовия сериал „Killing Eve“. Един от най-добрите сериали на миналата година се завръща с пълна сила, а трейлърът превърна вчерашния ден в празник за всички негови фенове.

Сериалът разказва за Ив (Сандра О), агент на МИ-6, и психопатката и убиец Виланел (Джоди Коумър).

„Когато обичаш някого, понякога стигаш до лудости“, казва ни краткото промо. Новият трейлър включва кадри от финалния епизод на първия сезон, където Виланел изчезва, а Ив няма идея дали тя е жива или мъртва. Сега Ив има задачата да намери Виланел преди някой друг.

Освен че първият сезон може да се похвали със завидно висок рейтинг, Сандра О спечели „Златен глобус“, награда „Изборът на критиците“, и награда на Гилдията на актьорите за най-добра актриса в драматичен сериал. А Фийби Уолър Бридж взе „Еми“ за работата си по сценария.

Премиерата на втория сезон е на 7 април. Ето и трейлъра.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.