Последното писмо до Дядо Коледа

| от Thérèsa Voskanyan |

Скъпи Дядо Коледа,

Най-вероятно съм закъсняла с писмото си. Ама, то за мен това е нормално, аз все закъснявам за разни неща. И ето, един ден преди да яхнеш шейната и тръгнеш из света, реших да ти пиша, все пак.

Като за начало, искам да ти споделя, че много ти харесвам аутфита – бялото и червеното ти стоят страхотно. Освен това мисля, че бихте си паснали много добре с Баба Марта, тя също се разхожда в тези цветове. Тя е българка, малко не се кефи на студа, ама ще стигнете до консенсус в името на любовта. Айде стига съм ти се подмазвала, че се почувствах като един мой бивш шеф.
Мили ми старче, не се притеснявай, няма да ти искам онези ужасно яки боти на Altuzarra, които си харесах, нито път черно-бялата чанта от новата колекция на Dior. И без това знам, че елфите ти ме мразят от онази зима, в която ги накарах да ми направят пайетени синьо-сребристи обувчици. Все още ги нося, между другото.

Всъщност, колкото и да ти се стори изненадващо, тази година няма да ти искам материални неща. Смятам да бъда най-скромна и да поискам само малко късмет. С този късмет, мисля да спечеля няколко милиона от тотото. Те и без това ще отидат за благотворителна цел. Сигурна съм, че финансовият министър би се съгласил, че тази страна се нуждае от повече хора като мен, не стига че имигрант пък и подпомагам на икономиката в страната – по-малко фалирали магазини и неплатени заплати.

Няма да ти искам щастие, защото си го имам в лицето на семейството и приятелите ми. Добре, че са те! Покрай тях, хората незабелязват мизантропската ми същност и си мислят, че съм едно истинско слънчице. Не, че не съм. Просто някои човеци, карат азът с резачката да се събужда в мен.

Говорейки за социума, Дядо ми Коледа, айде поне за тях да направиш нещо благо. Всъщност се отказвам от малкото късмет в името на това да им донесеш малко разум и добър вкус. Така се надявам догодина да е спаднал процента на патологичните лъжци, на байганьовците и насилниците на животни.

Искам да отбележа, че книгите не ги смятам за материален подарък, а за духвен. Така че, ако всичкото това ти идва в повече, можеш да ме зарадваш с тях. Знаеш какво харесвам, познаваме се отдавна все пак. Пък, ако не ти се намират книги, може в последния момент да се договорим нещо за онези Алтузарки.

Айде старче, лек път ти пожелавам. Карай внимателно, кацай безаварийно и внимавай с тексасците, че имат право да стрелят без предупреждение.

До скоро!

П.С. Внимавай! Тази година съм сложила в нас три елхи!

Thérèsa Voskanyan

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

Respect, Арета

| от chronicle.bg, по The New York Times |

Един малък момент, който ще отеква десетилетия напред. На 24 януари 1967 г. Арета Франклин записва песента „I Never Loved a Man (The Way I Love You)“. Това е първият й проект за звукозаписната компания „Atlantic“ след няколко години работа за „Columbia“. Песента се превръща в първия й номер 1 R&B хит. „Просто се случи“. казва тя по-късно. „Просто се появихме и това стана много бързо.“

Това е началото. Краят няма да дойде скоро. Преди повече от пет десетилетия, Арета Франклин става символ на поп музиката, на женската освободеност и движението за граждански права. Провъзгласена за Кралица на соул музиката още през 1967 г., тази жена променя популярната световната култура. Притежава един от най-мощните гласове в музиката. Такъв, който се движи от съблазнителен блус до мощно госпъл звучене. Музикалният й репертоар тръгва от ранни хитове като „I Never Loved a Man“ и „Think“ през бъдещи събития в музиката като „Sisters Are Doin’ it for Themselves“ в колаборация с Eurythmics.

Повече то 100 нейни сингли попадат в класациите на Billboard, 17 от тях влизат в Топ 10, а 20 стават номер 1 в R&B жанра. Печели 18 награди „Грами“ и една награда за цялостно творчество през 1994 г. Тя е първата жена, включена в „Залата на славата на рок едн рола“ (през 1987 г.). Пее на церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама и на погребението на Мартин Лутер Кинг през 1968 г.

Арета Франклин расте сред госпъл музиката в баптистките църкви, където баща й е пастор и известен певец. Започва да пее в хора на църквата на баща си и скоро става водещ солист там. Пеенето в хор оформя гласа й и по това време се научава да свири на пиано.

Но Франклин е повече от един титаничен глас, който без усилие преминава през попа, джаза, R&B, госпъла и диското. Позната на феновете си просто като „Арета“, тя е звезда, която трудно може да бъде сложена в рамки.

Aretha_Franklin

Арета Луиз Франклин е родена в Мемфис на 25 март 1942 г. Майка й е била госпъл певец и пианист. Когато е на 6 години, родителите й се разделят и тя остава при баща си. Четири години по-късно майка й умира от инфаркт.

В дома на семейство Франклин постоянно звучи музика. Господин Франклин обича да посреща там гостуващи певци и музиканти, които пеят в църквата. Работата му като пастор го отвежда от Мемфис в Детройт, където той се присъединява към поредната баптистка църква. Речите му се записват и разпространяват из страната и той става известен като „мъжът със златния глас“.

Малката Арета започва сама да се учи да свири на пиано още преди да навърши 10 години. По същото време се качва на стол в църквата и започва да дава първите си солови изпълнения. „Ухото й беше безупречно“ казва брат й, твърдейки, че за нея е било достатъчно да чуе една песен веднъж и веднага е могла да я изпее. Когато е на 12, придружава баща си на турне с известни госпъл певци. Записите, на които тя пее в църквите са разпространени през 1956 г. – гласът й вече е впечатляващ. Но младата госпожица Франклин забременява, напуска училище и ражда първото си дете два месеца преди 13-ия си рожден ден. Скоро след това забременява отново от друг мъж. Двамата синове са Кларънс и Едуард Франклин, а по-късно се раждат Тед Уайт и Кикалф Франклин.

В края на 50-те Арета решава да започне да гради кариера като солов артист. Оставя децата си при семейството в Детройт и се мести в Ню Йорк. Изпълнителният продуцент на „Columbia“, който стои зад Били Холидей, а по-късно зад Боб Дилън и Брус Спрингстийн, подписва договор с 18-годишната Франклин през 1960 г. Първият й албум, „Арета“ излиза година по-късно и две песни от него попадат в Топ 10 на класациите за R&B. Обявяват я за новата женска музикална звезда на годината. По това време тя среща Тед Уайт и двамата се женят, а той става неин мениджър. Три години по-късно, през 1963 г., се ражда синът им, Тед Уайт Младши, а след редица проблеми в брака, Арета и Тед Старши се развеждат през 1969 г.

Стратегията, която Уайт има, е Арета да пее в няколко стила, за да достигне до максимално повече слушатели. Резултатът обаче е объркана аудитория и договорът й с „Columbia“ изтича през 1966 г. Следва договор със звукозаписната компания „Atlantic“. Ангажират я да пее с хора „Muscle Shoals“, но заради творчески разминавания те записват само една песен. „“I Never Loved a Man (the Way I Love You)“ става абсолютен хит и от него се продават 1 млн. копия. Едноименният албум й спечелва титлата, с която е позната и до днес.

Следващата песен се казва „Respect“ и е пусната през април 1967 г. Песента предава посланията, от които Америка има отчайваща нужда в този момент. Равноправие между половете, възможност за жените да живеят извън дома, нацията иска те да работят. Сингълът й донася първите две награди „Грами“ – за най-добър R&B сингъл и най-добра R&B певица. Следващите години от колаборацията й с „Atlantic“ се раждат песните „Think„, „I Say a Little Prayer„, „Baby I Love You„, „Chain of Fools„.

Именно някои от тези песни загатват за клатещия се личен живот по това време. Конфликтите със съпруга и мениджър Уайт се задълбочават. Преди да се разведат тя го „уволнява“ и в последствие си издейства ограничителна заповед. По това време минава през тежка зависимост от алкохола, от която се възстановява през 70-те. Жени се повторно през 1978 г. за актьора Глин Търман и двамата се развеждат през 1984 г. като запазват приятелски отношения. Известността й е засегната от ярката диско ера, но през 1980 г. се появява за кратко във филма „The Blues Brothers„. Играе сервитьорка и пее песента „Think“ и доказва, че няма намерение да слиза от сцената.

През 1979 г. бащата на Арета е застрелян и изпада в кома. Умира 5 години по-късно без да се събуди. Тъй като бракът на Арета с Глин върви към край, през 1982 г. тя се мести в Детрой за постоянно. Същата година песента „Jump to It“ я връща в класациите за хитове, но на върха я поставя албумът „Who’s Zoomin’ Who?“ По това време тя работи със сестрите си Каролин и Ерма, Елтън Джон, Уитни Хюстън.

След поредния относително слаб период в средата на 90-те, Арета Франклин прави впечатляващо участие на церемонията на наградите „Грами“ през 1998 г. Пее с Лучано Павароти  „Nessun dorma„.

С напредването на възрастта амбициите й не изчезват. Тя продължава да издава албуми – сред тях са „So Damn Happy„, „Aretha: A Woman Falling Out of Love“ и коледния „This Christmas„. Процесът, който е започнал през 60-те вече е към своя финал, а резултатът е една жива легенда.

арета франклин

Арета Франклин почина вчера. В дома си в Детройт. Заобиколена от близките си. Обичана от милиони хора по света. Арета Франклин е творец, който не преследва модата. Тя следва публиката. Публиката пък й отвръща с безрезервна обич. Тя е гласът на САЩ. Тя ще остане гласът на САЩ и един от най-великите певци в историята.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.