Ползите от асоциирането с ЕС: цивилизационният избор и неговата цена

| от |

Screenshot_15

Димитрий Коченов е професор по конституционно право в Гронинген (Холандия), доктор на юридическите науки за Би Би Си, БТА

От чисто правна гледна точка днес е малко некоректно да говорим за евентуална евроинтеграция на Украйна, Грузия и Молдова – ЕС отправи ясен сигнал, че асоциирането официално не е стъпка към членство в общността.

Ако в договорите за асоцииране се споменаваше за влизане на тези държави в ЕС, шансовете да бъдат ратифицирани в съюза щяха да са нулеви с оглед твърде различните мнения по разширяването му сред страните членки.

В европейското право асоциирането само по себе си не представлява стъпка към влизане в общността – подобни договори са сключили вече примерно Чили, Палестинската автономна власт, много други държави и държавни формирования. Ще е абсурдно да твърдим, че палестинците са на път към членство в съюза.

Прочее, асоциирането не е членство. При все това в случая с Украйна, Грузия и Молдова асоциирането е нещо къде по-важно – и в политически, и в юридически план.

Пътят на мира и свободата

Асоциирането означава цивилизационен избор – избор в полза на европейския път за развитие, включващ плуралистична демокрация, върховенство на правото, защита на човешките права и свободи, зачитане на международното право и националния суверенитет. В известен смисъл това е изтръгване от диктата на Русия, където не се спазва достатъчно никой от тези принципи, фундаментални в европейския контекст. Потвърждение са анексията на Крим, конфронтационно-пропагандистката позиция спрямо голям брой членове на световната общност, днешното състояние на съдебната власт и законодателството в страната.

Разногласията по този повод са неизбежни в светлината на огромния брой дела, губени от Русия в съда по правата на човека; ясната позиция на световната общност във връзка с Крим; изключването на Русия от Г-7 и засилващите се международни санкции.

Дори неподкрепено с перспектива за еврочленство в най-близко бъдеще, асоциирането е ясен сигнал, че Украйна, Грузия и Молдова са избрали цивилизационния път на мира и свободата – път, на който правосъдието не е фарс, войната не е метод, а правата и свободите се спазват.

Този избор си има цена. И фактът, че страните, за които говорим, са готови да я платят, е добър знак, дори с оглед натиска от страна на Русия. Русия не може да замени Европа: тя нагнетява напрежение, пренебрегва международното право и прави газови отстъпки на послушни режими като този в лукашенкова Беларус, а това не са примамливи алтернативи на европейския път за развитие.

С други думи, трите страни са направили своя избор – но всъщност не са могли да избират. Да станат Беларус не е избор в този контекст. Русия не може да предложи цивилизационна алтернатива: с Русия няма справедливост, зачитане на правото, дългосрочно икономическо развитие. Русия не предлага бъдеще.

Парите не решават нищо

Политиката на „Източно партньорство“, водена от ЕС, изплаши Москва – Русия разбра, че не може да предложи на други страни нищо, освен пари. Парите обаче не помагат да изнамериш цивилизационна идея. Парите са ресурс, а не идеология, нито път за развитие. В лоши ръце те означават стагнация и разруха.

Парите нямат ни най-малко значение в средно- или дългосрочна перспектива за развитие на държавата на равнище базови цивилизационни избори. Избори, ясно очертани вече в Украйна, Молдова и Грузия. Хората в Русия, беларусите, азербайджанците и жителите на други някои страни бяха лишени от такъв избор.

Въпросът не е кой ще даде на Украйна или на Молдова повече пари; въпросът е готови ли са те да вземат в ръце собственото си бъдеще. Евросъюзът е готов да им помогне – в интерес на ЕС е да създава богати и свободни страни по своите граници. Щом Украйна, Молдова и Грузия станат такива, въпросът да бъдат включени в общността ще дойде от само себе си и няма да срещне възражения.
Днес картите са в ръцете им – споразуменията за асоцииране осигуряват безпрецедентен достъп до европейския пазар, но придружен и с безпрецедентни задължителни изисквания: да модернизират всички аспекти на своята държавност. Непопулярни и скъпоструващи в краткосрочна перспектива, тези инвестиции обещават да са плодотворни.

Дайте им 10-15 години асоциирано членство и те ще се превърнат в различни държави, ще се доближат до представата на хората в ЕС за „нормалност“. Ще станат нормални страни. А щом са нормални страни, може да станат приятели на общността и част от нея.

Но и в краткосрочна перспектива явно ще спечелят от асоциираното членство – стига да споменем свободата да пътешестваш без визи из Европа, каквато хората в Русия едва ли ще получат, докато днешният режим е на власт.

Прочее, асоциирането още не е членство и няма как да бъде; асоциирането е нещо безкрайно по-важно – цивилизационен избор да се гради „нормална държава“, държава с бъдеще.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Air France с нов полет: Париж – Найроби

| от chronicle.bg |

От 25 март 2018 г., клиентите на Air France ще могат да летят от Париж-Шарл де Гол до Найроби (Кения) с 3 нови седмични честоти. Полетът ще се изпълнява от най-новото поколение Boeing 787, в който са на разположение 30 места в бизнес, 21 места в Premium икономична и 225 места в икономична класи.

Разписание на полетите (местно време):

AF814: излита от Париж-Шарл де Гол в 20:50 ч., каца в Найроби в 6:00 часа на следващия ден.
Полетите ще се извършват в сряда, събота и неделя.
AF815: излита от Найроби в 8:20 ч., каца в Париж-Шарл де Гол в 15:50 часа.
Полетите ще са в понеделник, четвъртък и неделя.
Тези полети ще се бъдат споделени и ще се извършват с партньора Kenya Airways. Така клиентите ще се възползват от 10 седмични честоти между Париж и Найроби, като 3 полета ще се извършват от Air France и 7 от Kenya Airways. Освен това, като продължение на Найроби, клиентите на Air France ще могат да пътуват до 23 регионални дестинации *.

Тази нова услуга на Air France е в допълнение към ежедневния полет на KLM, между Амстердам-Схипхол и Найроби.

Най-доброто от Air France до Найроби

На борда на последното поколение Boeing 787 на Air France, клиентите ще се насладят на комфортно пътуване:
• Най-новите салони на Air France за дълги разстояния – върхови постижения в небето в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и обновена икономична (225 места) класи;
• Използване на WiFi мрежа, адаптирана към нуждите на клиентите (от 20MB до 200MB на цени между € 5 и € 30);
• Осветление, което се адаптира към различните фази на полета;
• Люк, който е с около 30% по-голям от този в подобни самолети и оборудван с електронна система за затъмняване;
• Подобреня във въздушното налягане и влажността правят пътуването още по-комфортно.

Няколко думи за Найроби

maxresdefault

Найроби е най-големият град в Кения и вход към многобройните природни паркове в страната, която е известна с богатата си дива природа. Кенийската столица е популярна дестинация за градски екскурзии, включващи музея „Карън Бликсен“, който трябва непременно да се посети и известния колоритен закрит градски пазар, където африканските деликатеси са в изобилие.

*Кисуму и Момбаса в Кения, Ентебе в Уганда, Буюмбура в Бурунди, Лусака, Ндола, Ливингстън и водопадите Виктория в Замбия, Хартум в Судан, Джаоджи в Майот, Морони на Коморските острови, Лилонгве в Малави, Дар ес Салам, Килиманджаро и Занзибар в Танзания, Кигали в Руанда, Адис Абеба в Етиопия, Мапуто и Нампула в Мозамбик, Хараре в Зимбабве, Лубубаши в Демократична република Конго, Джибути и Сейшелите.