Пола вместо брада за Дядо Коледа?

| от Големия Лебовски |

Един от важните културни дебати в края на годината се оказа половата идентичност и пигментацията на Дядо Коледа.

Много медии и активисти са твърдо убедени, че веселият възрастен бял мъж, който раздава подаръци на децата, вече не трябва да бъде бял. Или мъж. За веселието и възрастта още няма ожесточени спорове, но очаквайте скоро и те да започнат.

За новите модератори на културния дискурс вече не е толкова важно как и кога се казва на децата дали Дядо Коледа съществува. Сега на мода е въпросът какви сексуални, социални и политически послания носи образът на Дядо Коледа.

В серия от материали, които в никакъв случай не са откровена пропаганда на политкоректни догми и доктрини, няколко престижни медии заявиха партиен курс към смяна на пола и профила на Дядо Коледа.

Според тези материали добрият старец трябва да се промени за доброто на обществото и борбата за равенство. BBC поведоха кръстоносния поход за нов Дядо Коледа със статия със заглавие „Дебат: Трябва ли Дядо Коледа да е от женски пол или джендър неутрален“. С други думи тук дори вече не се дава възможност за запазване на досегашния вид на легендарната фолклорна фигура. Старият бял мъж с брада няма думата. Изборът е между женска и джендър неутрална трансформация.

Според статията всеки би трябвало да може да раздава коледно веселие, а не само „един дебел стар мъж“. Медията продължава с атака срещу няколко човека от английския град Дърам, които имали наглостта да кажат, че ролята на Дядо Коледа в празнични постановки е подходяща само за мъже. Те нямали нищо против да се представя и още един допълнителен образ – Баба Коледа или Мисис Коледа, но самият Дядо Коледа си бил традиционно брадат мъж и така се приемало сред широките обществени маси.

BBC и други борци за социална справедливост няма да търпят подобни рационални и толерантни аргументи. Не е достатъчно да има допълнителен женски образ или версия освен традиционния Дядо Коледа. Самият той се нуждае от смяна на пола. Те изкарват и ценна статистика, която отразявала промяната в отношението към Коледа в западните общества. Според цели 27,8 % от запитаните в нова анкета из англоезичния свят, Дядо Коледа трябва да е жена или джендър-неутрален.

Друг сегмент от политически коректния колектив настоява и за радикална езикова промяна. Тези активисти държат да пенсионират и изтрият израза Дядо Коледа и да го заменят с Човек Коледа, за да е по-инклузивно, На английски е Father Christmas, а те желаят да го преправят на Person Christmas.

Още едно активистко крило от коледната революция настоява за „куиър Дядо Коледа“. Мол в Нова Зеландия пък представи веселия старец с еротично дамско бельо.

Джина Батие, която работи като LGBT + коуч по идентичността, е цитирана от BBC в ролята си на експерт да казва, че е крайно време за джендър-неутрален Дядо Коледа и че е страхотно как все повече хора осъзнават спешната нужда от културна революция.

„Това показва прогресът, който хората осъществяват, за да предизвикат своите представи и програмирането от детството“, казва LGBT + коуч-а по идентичността Джина Батие. Да приемаш Дядо Коледа за дядо с брада очевидно е програмиране. Да го направиш джендър-неутрален явно е прогрес. За Батие промяната на образа било чудесна възможност децата „да се научат на нон-байнъри и транс идентичности“.

Ето това наистина е прогрес и изобщо не звучи като шокиращ опит за брутална индоктринация и манипулация на млади и неоформени съзнания без възможност за адекватна самозащита срещу противоречиви политически внушения и промивки за мозък.

В този тон е и тематична детска книжка, озаглавена „Съпругът на Дядо Коледа“, в която Дядо Коледа е чернокож гей, който има връзка с възрастен бял мъж, приличащ на традиционния Дядо Коледа.

И така дебатът за бъдещето на Дядо Коледа продължава. Изберете си страна, дори и да сте джендър неутрални.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.