Покварата на името

| от Цвети Иванова |

Ако трябва да направим класация на темите, по които българите се карат и се сърдят до девето коляно, на първо място вероятно ще са имотите и парите. За второ и трето място се борят изневерите и имената.

Ще вземе ли булката фамилията на мъжа си, ще я добави ли към името си с тире, или ще си остане с бащината фамилия? Ще бъде ли кръстено новороденото на своите баба, дядо, прабаба, прадядо, чичо, свекър, шурей, пр.? Едва ли има българин, който не се е изправял пред тези драматични дилеми, чието решение може да скрепи една фамилия или да всее раздор, чийто пламъчета да горят няколко поколения нататък?

Питам се защо. В предаването на едно име в поколенията има смисъл – идентификационен, символичен, опазващ. Предвид нашествието на имена като Леонардо, Валентино, Маруля, Красавея и Челси-Мароко-Левски, запазването на традиционните български имена е жизнено важно за културата и за живота на бъдещите хора. В крайна сметка името до голяма степен определя и съдбата на малкото същество. Ако сте работодател и за интервю при вас се явят Мария и Марчелия-Клаудия-Горгона, вероятността да изберете Мария, вярвам, е по-голяма. Дори Марчелия-Клаудия-Горгона да е руса и да е учила в Харвард, самият факт, че ще ви трябват седмици, за да научите името й наизуст, би ви отблъснал.

Приемането на фамилията на съпруга от друга страна е символичен акт на преминаване от опеката на бащата към опеката на съпруга. Моите извинения към феминистично настроените жени, но в символен план една жена винаги принадлежи на един мъж. В началото тя е на бащата, а след това става „на мъжа“. Разбира се, има случаи, в които запазването на бащината фамилия има своето логично оправдание. Например, ако имате вече изградена кариера като Елена Михайлова, превръщането ви в Елена Панайотова ви прави друг човек в знанието на клиентите/пациентите/колегите ви. Също така, ако избраникът на една дама носи гръмката фамилия „Лайнаров“, запазването на прекрасното „Петрова“ би било абсолютно уместно. И все пак приемането на фамилията на бъдещия съпруг е жест на уважение към него и родителите му, което не обижда баща ви, тъй като вие, скъпи момичета, винаги ще носите неговото име в презимето си.

Разбира се, ако се допитаме до Клара Цеткин по този въпрос, тя вероятно би ни казала, че Брад Пит следва да е Брад Джоли, а Джордж Клуни – Джордж Аламудин. Уви, историята и цивилизацията не са се съобразили с феминистките и до ден-днешен жената приема името на мъжа, освен в някои ексцентрични случаи.

Когато се ражда дете, става още по-страшно. Обикновено в началото на бременността двамата родители са съгласни, че те сами ще изберат име на отрочето си, което им харесва и няма да се съобразяват с никого. По-нататък се оказва, че правопропорционално на корема на жената расте и непроявяваният досега интерес от близки, далечни и непознати роднини към името на бъдещия наследник, заедно с настоятелни предложения да бъде кръстен на прадядо си Генади, който е бил много добър човек. Бъдещите родители се объркват и докато се усетят, на бял свят се е появила новата Анджела- Стоя, която носи името на баба си Анка и дядо си Стоимен. Или се появява Магдалена, която не е кръстена на никого и до петата си година е низвергната от половината родословно дърво.

Изборът на име никога не е лесен и понякога носи със себе си неподозирани последствия. Може би, ако родителите на Фердинанд Порше го бяха кръстили Леонело, той нямаше да създаде автомобилите Порше, а щеше да бъде обикновен чешки фризьор. И може би, ако родителите на Майли Сайръс я бяха нарекли с достолепното „Франческа“ вместо закачливото „Майли“, сега нямаше да се налага да я гледаме как ближе чукове по гащи.

И все пак, изборът на име, като всички избори, е преди всичко личен. И ако един мъж настоява бъдещата му съпруга да се отрече от бащината си фамилия на всяка цена, може би не заслужава жената да приеме неговото име. Както и ако друг мъж държи детето му да бъде кръстено на майка му Тотка, би следвало да износи бебето в комплект с разширените вени, хемороидите, двайсетте допълнителните килограма и всички други екстри на бременността, да роди в Шейново и чак след това да предявява претенции. Прозвучах като Клара Цеткин? Може би за момент.

Едно е ясно. С идването си на този свят човек не упражнява свободната си воля да реши как да се казва. Това автоматично му дава правото да избере какво да прави с името си и с това на децата си по-нататък. Дори Волен Сидеров не е виновен за иронията, която носи името му в общественото пространство.

Даряването с име е символичен акт, в който се сплитат уважение към рода, признаване на принадлежност, идентификация с една държава и един род, красота на звучене, смисъл на името и лично предпочитание. Та ако детето ви да бъде красиво като хубавата Елена от Троя, не го кръщавайте Кунка. Ако искате да бъде богато като Илон Мъск, но живеете в България, забравете за Илон/Илонка и заложете на Георги. Колкото и да сте запалени по Game of Тhrones, имената Денерис, Церсей и Сноу не са най-добрият избор по нашите ширини. Няма спор, че Дарт-Вейдър Петков звучи интригуващо, но какво им е на Филип, Виктор и Мартин?

Но ако сърцето ви казва, че това малко създание трябва да бъде Праскова или Праз – давайте. Всичко е въпрос на личен избор.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“