Покварата на името

| от Цвети Иванова |

Ако трябва да направим класация на темите, по които българите се карат и се сърдят до девето коляно, на първо място вероятно ще са имотите и парите. За второ и трето място се борят изневерите и имената.

Ще вземе ли булката фамилията на мъжа си, ще я добави ли към името си с тире, или ще си остане с бащината фамилия? Ще бъде ли кръстено новороденото на своите баба, дядо, прабаба, прадядо, чичо, свекър, шурей, пр.? Едва ли има българин, който не се е изправял пред тези драматични дилеми, чието решение може да скрепи една фамилия или да всее раздор, чийто пламъчета да горят няколко поколения нататък?

Питам се защо. В предаването на едно име в поколенията има смисъл – идентификационен, символичен, опазващ. Предвид нашествието на имена като Леонардо, Валентино, Маруля, Красавея и Челси-Мароко-Левски, запазването на традиционните български имена е жизнено важно за културата и за живота на бъдещите хора. В крайна сметка името до голяма степен определя и съдбата на малкото същество. Ако сте работодател и за интервю при вас се явят Мария и Марчелия-Клаудия-Горгона, вероятността да изберете Мария, вярвам, е по-голяма. Дори Марчелия-Клаудия-Горгона да е руса и да е учила в Харвард, самият факт, че ще ви трябват седмици, за да научите името й наизуст, би ви отблъснал.

Приемането на фамилията на съпруга от друга страна е символичен акт на преминаване от опеката на бащата към опеката на съпруга. Моите извинения към феминистично настроените жени, но в символен план една жена винаги принадлежи на един мъж. В началото тя е на бащата, а след това става „на мъжа“. Разбира се, има случаи, в които запазването на бащината фамилия има своето логично оправдание. Например, ако имате вече изградена кариера като Елена Михайлова, превръщането ви в Елена Панайотова ви прави друг човек в знанието на клиентите/пациентите/колегите ви. Също така, ако избраникът на една дама носи гръмката фамилия „Лайнаров“, запазването на прекрасното „Петрова“ би било абсолютно уместно. И все пак приемането на фамилията на бъдещия съпруг е жест на уважение към него и родителите му, което не обижда баща ви, тъй като вие, скъпи момичета, винаги ще носите неговото име в презимето си.

Разбира се, ако се допитаме до Клара Цеткин по този въпрос, тя вероятно би ни казала, че Брад Пит следва да е Брад Джоли, а Джордж Клуни – Джордж Аламудин. Уви, историята и цивилизацията не са се съобразили с феминистките и до ден-днешен жената приема името на мъжа, освен в някои ексцентрични случаи.

Когато се ражда дете, става още по-страшно. Обикновено в началото на бременността двамата родители са съгласни, че те сами ще изберат име на отрочето си, което им харесва и няма да се съобразяват с никого. По-нататък се оказва, че правопропорционално на корема на жената расте и непроявяваният досега интерес от близки, далечни и непознати роднини към името на бъдещия наследник, заедно с настоятелни предложения да бъде кръстен на прадядо си Генади, който е бил много добър човек. Бъдещите родители се объркват и докато се усетят, на бял свят се е появила новата Анджела- Стоя, която носи името на баба си Анка и дядо си Стоимен. Или се появява Магдалена, която не е кръстена на никого и до петата си година е низвергната от половината родословно дърво.

Изборът на име никога не е лесен и понякога носи със себе си неподозирани последствия. Може би, ако родителите на Фердинанд Порше го бяха кръстили Леонело, той нямаше да създаде автомобилите Порше, а щеше да бъде обикновен чешки фризьор. И може би, ако родителите на Майли Сайръс я бяха нарекли с достолепното „Франческа“ вместо закачливото „Майли“, сега нямаше да се налага да я гледаме как ближе чукове по гащи.

И все пак, изборът на име, като всички избори, е преди всичко личен. И ако един мъж настоява бъдещата му съпруга да се отрече от бащината си фамилия на всяка цена, може би не заслужава жената да приеме неговото име. Както и ако друг мъж държи детето му да бъде кръстено на майка му Тотка, би следвало да износи бебето в комплект с разширените вени, хемороидите, двайсетте допълнителните килограма и всички други екстри на бременността, да роди в Шейново и чак след това да предявява претенции. Прозвучах като Клара Цеткин? Може би за момент.

Едно е ясно. С идването си на този свят човек не упражнява свободната си воля да реши как да се казва. Това автоматично му дава правото да избере какво да прави с името си и с това на децата си по-нататък. Дори Волен Сидеров не е виновен за иронията, която носи името му в общественото пространство.

Даряването с име е символичен акт, в който се сплитат уважение към рода, признаване на принадлежност, идентификация с една държава и един род, красота на звучене, смисъл на името и лично предпочитание. Та ако детето ви да бъде красиво като хубавата Елена от Троя, не го кръщавайте Кунка. Ако искате да бъде богато като Илон Мъск, но живеете в България, забравете за Илон/Илонка и заложете на Георги. Колкото и да сте запалени по Game of Тhrones, имената Денерис, Церсей и Сноу не са най-добрият избор по нашите ширини. Няма спор, че Дарт-Вейдър Петков звучи интригуващо, но какво им е на Филип, Виктор и Мартин?

Но ако сърцето ви казва, че това малко създание трябва да бъде Праскова или Праз – давайте. Всичко е въпрос на личен избор.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Сам Смит не харесва Майкъл Джексън… и това е непростимо?

| от chronicle.bg |

Майкъл Джексън може да има милиони фенове по света, но очевидно Сам Смит не е сред тях. И това, представете си, беше повод да бъде нападнат в последните дни…

Певецът и участник в „American Idol“ Адам Ламбърт публикува видео как той и Сам Смит си почиват на яхта. Чува се гласът на Смит, който казва, „Не харесвам Майкъл Джексън, но тази песен е добра“. В същото време песента на Джако „Human Nature“.

Реакцията на Смит бързо отекна в социалните мрежи. Видеото е изтрито от Instagram, но все още може да бъде намерено в Twitter.

 

Множество фенове на Джако отправиха остри критики към носителя на „Оскар“ Смит и неговото мнение. Сред тях е и певицата Стефани Милс, която твърди, че е излизала с Джексън.

„Не закачай МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН, след като си мечтаеш да си продал толкова албуми, колкото него и да бъдеш Крал на попа, както него. Толкова съм уморена от вас, които изучавате нашата музика и артисти и твърдите, че не ги харесвате.“ пише Милс в профила си в Instagram.

Сам Смит е споменавал Уитни Хюстън и Марая Кери като изпълнители, които са му повлияли. Доколко обаче е „грешка“, че личният му вкус не отговаря на този на милиони хора по света, не се ангажираме да коментираме. Просто показваме поредното проявление на народния съд на социалните мрежи.

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset