shareit

Покварата на името

| от Цвети Иванова |

Ако трябва да направим класация на темите, по които българите се карат и се сърдят до девето коляно, на първо място вероятно ще са имотите и парите. За второ и трето място се борят изневерите и имената.

Ще вземе ли булката фамилията на мъжа си, ще я добави ли към името си с тире, или ще си остане с бащината фамилия? Ще бъде ли кръстено новороденото на своите баба, дядо, прабаба, прадядо, чичо, свекър, шурей, пр.? Едва ли има българин, който не се е изправял пред тези драматични дилеми, чието решение може да скрепи една фамилия или да всее раздор, чийто пламъчета да горят няколко поколения нататък?

Питам се защо. В предаването на едно име в поколенията има смисъл – идентификационен, символичен, опазващ. Предвид нашествието на имена като Леонардо, Валентино, Маруля, Красавея и Челси-Мароко-Левски, запазването на традиционните български имена е жизнено важно за културата и за живота на бъдещите хора. В крайна сметка името до голяма степен определя и съдбата на малкото същество. Ако сте работодател и за интервю при вас се явят Мария и Марчелия-Клаудия-Горгона, вероятността да изберете Мария, вярвам, е по-голяма. Дори Марчелия-Клаудия-Горгона да е руса и да е учила в Харвард, самият факт, че ще ви трябват седмици, за да научите името й наизуст, би ви отблъснал.

Приемането на фамилията на съпруга от друга страна е символичен акт на преминаване от опеката на бащата към опеката на съпруга. Моите извинения към феминистично настроените жени, но в символен план една жена винаги принадлежи на един мъж. В началото тя е на бащата, а след това става „на мъжа“. Разбира се, има случаи, в които запазването на бащината фамилия има своето логично оправдание. Например, ако имате вече изградена кариера като Елена Михайлова, превръщането ви в Елена Панайотова ви прави друг човек в знанието на клиентите/пациентите/колегите ви. Също така, ако избраникът на една дама носи гръмката фамилия „Лайнаров“, запазването на прекрасното „Петрова“ би било абсолютно уместно. И все пак приемането на фамилията на бъдещия съпруг е жест на уважение към него и родителите му, което не обижда баща ви, тъй като вие, скъпи момичета, винаги ще носите неговото име в презимето си.

Разбира се, ако се допитаме до Клара Цеткин по този въпрос, тя вероятно би ни казала, че Брад Пит следва да е Брад Джоли, а Джордж Клуни – Джордж Аламудин. Уви, историята и цивилизацията не са се съобразили с феминистките и до ден-днешен жената приема името на мъжа, освен в някои ексцентрични случаи.

Когато се ражда дете, става още по-страшно. Обикновено в началото на бременността двамата родители са съгласни, че те сами ще изберат име на отрочето си, което им харесва и няма да се съобразяват с никого. По-нататък се оказва, че правопропорционално на корема на жената расте и непроявяваният досега интерес от близки, далечни и непознати роднини към името на бъдещия наследник, заедно с настоятелни предложения да бъде кръстен на прадядо си Генади, който е бил много добър човек. Бъдещите родители се объркват и докато се усетят, на бял свят се е появила новата Анджела- Стоя, която носи името на баба си Анка и дядо си Стоимен. Или се появява Магдалена, която не е кръстена на никого и до петата си година е низвергната от половината родословно дърво.

Изборът на име никога не е лесен и понякога носи със себе си неподозирани последствия. Може би, ако родителите на Фердинанд Порше го бяха кръстили Леонело, той нямаше да създаде автомобилите Порше, а щеше да бъде обикновен чешки фризьор. И може би, ако родителите на Майли Сайръс я бяха нарекли с достолепното „Франческа“ вместо закачливото „Майли“, сега нямаше да се налага да я гледаме как ближе чукове по гащи.

И все пак, изборът на име, като всички избори, е преди всичко личен. И ако един мъж настоява бъдещата му съпруга да се отрече от бащината си фамилия на всяка цена, може би не заслужава жената да приеме неговото име. Както и ако друг мъж държи детето му да бъде кръстено на майка му Тотка, би следвало да износи бебето в комплект с разширените вени, хемороидите, двайсетте допълнителните килограма и всички други екстри на бременността, да роди в Шейново и чак след това да предявява претенции. Прозвучах като Клара Цеткин? Може би за момент.

Едно е ясно. С идването си на този свят човек не упражнява свободната си воля да реши как да се казва. Това автоматично му дава правото да избере какво да прави с името си и с това на децата си по-нататък. Дори Волен Сидеров не е виновен за иронията, която носи името му в общественото пространство.

Даряването с име е символичен акт, в който се сплитат уважение към рода, признаване на принадлежност, идентификация с една държава и един род, красота на звучене, смисъл на името и лично предпочитание. Та ако детето ви да бъде красиво като хубавата Елена от Троя, не го кръщавайте Кунка. Ако искате да бъде богато като Илон Мъск, но живеете в България, забравете за Илон/Илонка и заложете на Георги. Колкото и да сте запалени по Game of Тhrones, имената Денерис, Церсей и Сноу не са най-добрият избор по нашите ширини. Няма спор, че Дарт-Вейдър Петков звучи интригуващо, но какво им е на Филип, Виктор и Мартин?

Но ако сърцето ви казва, че това малко създание трябва да бъде Праскова или Праз – давайте. Всичко е въпрос на личен избор.

 
 
Коментарите са изключени