Покоряване на Олимп

| от | |

books-text

Адриана Иванова

Как ми се иска да докосна с длан кожата на бедрото й, изглежда като бяло тесто и сигурно е леко грапава от ежедневното безпощадно преклонение към женския фанатизъм за обезкосмяване. Има едни такива дяволски притегателни крака, здрави и стегнати като на велосипедист, и както ги кръстосва винаги, когато сяда където и да е, изглежда непристъпна и същевременно приканваща поне да пробваш.

Днес я срещам за трети път, този път в кафенето пред библиотеката, кимва ми вяло, въобще не я интересувам, пали си цигарата с едно обиграно движение, което изглежда почти вълшебно, сякаш огънчето излиза измежду палеца и показалеца й, всмуква дима и после го изкарва на тънка струйка.Аз дишам тежко на близкия стол и се опитвам да открадна от дима й, все едно се опитвам да открадна частици от нея.Знам, че усеща как я зяпам като гладен пес, а аз без това приличам на гладен пес с тоя вечно умоляващ поглед.Знам,че това я отблъсква и отвращава дълбоко до сложната плетеница на ДНК-то й, знам, че ме смята за неприятна подробност от пейзажа наоколо, като драскотина на предното стъкло на автомобила й, като пъпчица на гладкото й чело, и тя иска да ме изстиска, пукне, изчопли и изтрие със слюнка, защото мястото ми не е там. Знам, че обича да си избира сама мъжете, чувал съм истории за ловния й сезон и за обстреляния от нея мъжки дивеч.Чувал съм, че имало и такива, които успявали да отвърнат на изстрела, а тя като ранен Минотавър, се връщала в тъмната си бърлога и не излизала от там докато не заздравеели раните й. За мен това са само митове. Не е възможно да раниш една богиня и да не раниш самият себе си.

Наблюдавам я от известно време. Вече съм запаметил всичките й неприкрити навици и жестове, а понякога успявам да различа и ония, прикритите.Забелязвам, как понякога когато мисли ,че никой не я гледа, отпуска тялото си, вдишва дълбоко, все едно за последно, дълго задържа въздуха в кутията на дробовете си, а после внимателно го изпуска като гайда, докато стойката й съвсем не се скриви.В този кратък миг изглежда като млада столетница, все едно изведнъж нечий огромен палец я смазва като буболечка.Тогава усещам, че малко я ненавиждам задето спира да бъде толкова божествена и става банална, но тя ме засича със своя детектор за внимание и веднага се стяга и изопва като лък.Опъва се като тетива, намества стрелите си и се прицелва.Излишно е да казвам колко точен е мерникът й.

Тя е от онзи тип жени,на които им приляга да яздят огромни черни коне, да носят груба животинска кожа, която да покрива само най-интимните им части, да развяват внушителните си коси като камшици, а гладни остриета да шават неспокойно в нежните им бели десници.Отива й да гледа отгоре на света, отива й да бъде модерна Валкирия, да поразява с очи, да задушава с кичури и да застрелва със смях.

Да, мисля ,че когато се засмя за пръв път на една прожекция на стари неми филми, а звукът обля цялата зала и всички грешни души в нея , аз й станах поклонник. Познаваме се бегло, говорили сме не повече от два пъти, не мога дори да си спомня дали е умна или просто имитира добре интелигентност, но споменът за смеха й, образът й, яхнал черен кон и разфасоващ сърца, ме зашемети, принизи до нивото на муха, комар или кърлеж.

Тя е винаги горда.Винаги сдържано студена.Винаги носи къса пола и демонстрира краката си, сякаш ако не го прави всеки ден нещо ужасно ще сполети човечеството.Обичам бедрата й, обичам движенията на ръцете й, бих я заставил да докосва коленете си ежеминутно, бих я гледал как оформя маникюра си, как нанася крем по острите форми на лактите си.Бих

й дал да възседне раменете ми за да препуска през живота отгоре ми, все едно съм просто средство за нейно улеснение.

Поръчва си второ кафе и поглежда часовника си все по-често.Приятелката й закъснява?А може би чака мъж? Самата мисъл за това ме кара да изтръпна.Бих я попитал, но се боя твърде много от отговора-ами ако все пак се окаже, че чака някой полу-бог като нея, някой с когото да създадат божествената си империя тук, сред простолюдието и всеки месец изискват кръвен данък от нас?Не бих понесъл да не бъда част от този данък.

Отпива кафе и устните й се задържат на ръба на чашата, сякаш забравя да ги отлепи от там.Завиждам на тази чаша, завиждам за тази метафизична близост, която аз може би нямам шанс да имам, особено след като дойде полу-богът.Усещам как гневът се надига в мен и как ми се иска да отида при нея, да отскубна тая чаша от пръстите й, да отскубна и пръстите й , да я накъсам цялата докато не стане на малки червени панделки ,та да нахрани всички нуждаещи се души в тоя град.Почти съм изпаднал в тиха истерия, когато телефонът й звънва, тя се сепва и припряно го поднася към ухото си, а очите й искрят от някакво смесено чувство, което не мога да разгадая.Не чувам думите й, но виждам как смесеното чувство се избистря, как съставките му се отместват, докато остава едно единствено изначално усещане.Двете бляскави огледала на душата й се пълнят със солени сълзи, които се стичат безсрамно по бузите й- нея току-що я изхвърлиха от гилдията на богините.Свалиха я от трона, низвергнаха я, пратиха я на екзекуция и я убиха с няколко замаха на думите.Отново я виждам такава, състарена и смазана, но сега тя не бърза да се изпъне, а се отпуска съвсем надолу и се принизява с бившите си поданици  Поглежда ме директно и аз с ужас виждам как от нея са останали само воднисти очи- умоляващи като на гладен пес.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.