Подценената руска заплаха

Автор: Георги Папакочев (http://www.papakotchev.com/)

В започналите в Естония международни военни учения „Пролетна буря“, които ще продължат до 23 май, участват рекорден брой подразделения на НАТО от Великобритания, Полша, Латвия, Литва и САЩ. По-късно в маневрите ще се присъединят ракетни зенитни части от Белгия и група специалисти по киберзащита от Франция. Ученията на Алианса в района на Балтийско море стартираха след като на 4 май над небето на Крим прелетяха десетки руски тежки свръхзвукови бомбардировачи и военнотранспортни самолети, както и самолети-цистерни и изтребители МиГ-29. Според жители на анексирания полуостров самолетите са преминали на малка височина, а някои дори са презареждали във въздуха. Очевидно военното противопоставяне между Русия и НАТО около Украйна ескалира с всички възможни последствия от една нова студена война, която неизбежно би следвало да постави сигурността на страните от Черноморския регион в качествено нов и опасен военно-политически кризисен режим.

Слабостта на силата?

Редица експерти все по-често си задават въпроса защо руският президент Путин се реши да предизвика кризата тъкмо сега? Според Алекс Алексиев, дългогодишен експерт в американската корпорация RAND и научен сътрудник в института „Хъдсън“, причините са две. Едната е в усещането на Путин, че Западът на този етап е „изключително слаб, нерешителен и се ръководи от хора, които ако не некомпетентни, поне не са в състояние да защитават неговите интереси“. Другата причина се корени в осъзнатата от руския президент реалност, че Русия вече се намира в много тежка икономическа криза. Алексиев припомня, че след разпада на Съветската империя, в Западна Европа и САЩ са прогнозирали, че на Стария континент вече никога не може да избухне война и поради това са пренебрегнали необходимостта от постоянно поддържане на военния си потенциал, както и са редуцирали „катастрофално“, по неговите думи, разходите за отбрана. Дори повече. Анализаторът прогнозира, че ако военните разходи на САЩ от сегашните 4.5 на сто от БВП на страната се намалят до очакваните 2.9 на сто, през 2017 година военната мощ на САЩ ще спадне до капацитета на страната в навечерието на Втората световна война, когато Хитлер си е въобразил, че Америка е с „глинени крака“ и не може да е военен е фактор. „Демонстрираната слабост обикновено струва страшно скъпо“, обобщава Алексиев.

Русия във военния покер

В края на април Германия рязко прекрати износа на оръжие и технологии за Русия, като нареди на отбранителния си концерн „Райнметал“ да спре доставките на бойна симулационна техника за Москва. Причина за тези действия бяха острите питания в Бундестага за характера на военното сътрудничество с Москва. Подобни въпроси започнаха да се появяват и в сериозния американски печат, който точно констатира изненадата на Вашингтон от усъвършенстваната координация, подготовка и модерното въоръжение на руските въоръжени сили при осъществяване на операцията по анексирането на Крим. За разлика от американския държавен секретар Джон Кери, който в началото на кризата възкликна, че „поведението на Москва напомня модела от 19 век“, американските експерти са достигнали до съвсем различни изводи. Както отбеляза в. Ню Йорк таймс, позовавайки се на военни анализатори, руската армия „сръчно е използувала съвременна тактика от 21 век, съчетала в себе си методите на кибервойна, енергична информационна кампания и използуване на отлично подготвени войски за специални операции“. Вестникът дори цитира оценката на доскорошния оперативен командващ силите на НАТО адмирал Джеймс Ставридис, който казва, че в Крим „Те /руснаците/ изиграха картите си с финес“.

НАТО пред екзистенциални решения

Влиятелният американски сайт The Daily Beast стигна дори по-далеч, като оцени акцията на руските специални части /„спецназ“/ в Крим като „истински шок за западните военни“. В неотдавнашно интервю командващият силите на НАТО ген. Филип Бриидлъв поясни с изненада, че руснаците са успяли да „изключат комуникациите на украинските въоръжени сили в Крим от тяхното командване и контрол в Киев“, а в последствие стана ясно, в хода на операцията по анексирането специалните руски части са прекъснали телефонните връзки, заглушили са другите видове комуникации и по този начин са изолирали напълно украинските части в Крим.

Окончателните изводи на военните експерти от НАТО за реалния потенциал на руската армия тепърва предстоят, но отсега е ясно, че военната стратегия на НАТО и най-вече на САЩ, е изправена пред неизбежна и пълна ревизия. Просто демонстрираната в Украйна заплаха на Русия е много по-сериозна, отколкото е била възприемана досега. Всяко подценяване на геополитическите и военно-стратегически амбиции на Москва би могло да доведе до неподозирано тежки и необратими последици за европейската и световна сигурност. Затова демонстрирането на слабост и нерешителност от страна на съюзниците от НАТО носи сериозни рискове – не само за държавите от източния фланг на Алианса, сред които е и България, но и за неговото собствено бъдеще.