Подобряване на човешката раса

| от |

Автор: Лъчезар Христов

Следните две изявления са направени в една и съща година – 1925, от двама общественици. Смята се, че те едва ли имат нещо общо помежду си.

„Физическите  и психически болните, недъгавите не трябва да увековечеват страданията си, като ги предават на своите деца. Чрез образователна дейност, държавата трябва да накара отделните индивиди да разберат, че макар болестта да не е позор, а достойно за съжаление нещастие, в същото време е престъпление и позор да утежняваме страданието, като го предаваме на невинни създания от чисто егоистични чувства.”

 

„Вместо да екзекутира дегенериралите потомци за извършените  от тях престъпления, вместо да оставя невменяемите да умират от глад, обществото би трябвало да лиши непригодните от възможността да продължават рода. Така ще бъде по-добре за целия свят.”

Във втория параграф се цитира мнението на съдията Джъстис Оливър Уендъл Хоумз, член на Върховния съд на САЩ, изложил позицията на мнозинството по делото „Бък срещу Бел”.

Първият цитат е от „Моята борба”. Не само нацистите се интересуват от евгеника.

ParteiadlerВъзможно ли е да бъде създадено перфектното общество? Общество, съставено от по-висши индивиди. Не непременно по-добри, но поне по-силни, по-здрави, по-умни, по-красиви. Платон е вярвал, че е възможно. Глупак ли е бил да иска да се чукат и възпроизвеждат само хора, които са еднакви помежду си? Какво ще кажете да имате властта да изберете какво да бъде вашето дете – красиви очи, фини черти, изключителна интелигентност, свободата да не го е страх, че е дебело, глупаво или грозно? Сега отново е модерно светът да се стреми към съвършенство и темата за расата отново изплува.

Програмите за „расова хигиена” на нацистка Германия са най-катастрофалното приложение на евгеничната теория, но те не са нито първите, нито последните. В началото на 20 век, 14 държави приемат евегенични закони. През първите 30 години на века, 30 американски щата приемат закони за принудителна стерилизация. Според приблизителни данни, 60 хиляди души са били подложени на „законна” стерилизация. Никога няма да се разбере истинския им брой, защото няма официална статистика за операциите, извършени по затвори и лудници.

САЩ е първата от развитите страни, която издава закони за пречистване на расата. В края на 19 век в Мичиган и Масачузетс на кастрация са били подложени психично болни и млади момчета, проявили генетични недъзи, като „хронична епилепсия”, „имбецилност” и „съчетана с малоумие маструбация”.

Статусът „слабоумен” се определя чрез теста за интелигентност – една новост за онова време, както и въз основа на доста произволните оценки на учените за нормално поведение. Според тези критерии не само „идиотите, имбецилите и умствено недоразвитите”, но и цели етнически групи минават за „непълноценни”.

По време на индустриалната революция светът се радва на нарастващ просперитет, натрупват се огромни богатства. В същото време от само себе си възниква нуждата от създаването на класа нещастници, които да вършат тежката работа с машините. На собствениците се налага да намерят горе-долу прилично обяснение с какво са заслужили да живеят в грамадни къщи, докато всички други трябва да бъхтят в завода по 19 часа на ден и да внимават машината да не им откъсне някой крайник. Отговор на проблема предлага социалният дарвинизъм, концепция, според която някои са родени да дишат азбестов прах за шест долара на час, докато у други бентлито и вилата в Монте Карло са някак генетично заложени. Не е учудващо, че в такава епоха и Маркс се вихри доста обилно.

Още от самото начало най-ентусиазираните апологети на евгениката принадлежат към висшите слоеве на обществото. Дейвид Стар Джордан, ректор на Станфордския университет, става шеф на „Колд Спринг Харбър” първата биолаборатория в Америка, която работи върху подобряване качеството на човешката раса. На първата конференция по темата присъстват хора, като Рокфелер, Уинстън Чърчил, Александър Бел.

Плутократите се съюзяват с учените, много от тях с внушителна репутация. Те полагат неимоверни усилия да докажат неща, считани за аксиоми днес – че негрите са глупави, евреите – алчни, мексиканците – мързеливи, италианците – подли, жените – курви. От тук и изводът – богатите бели хора, които се държат възпитано на масата и получават добри оценки в училище, генетически превъзхождат останалите. Във викторианска Англия скучаещия антрополог и психолог сър Франсиз Голтън публикува бележки за своите наблюдения, според които „най-бележитите” членове на британското общество поначало имат бележити родители. Доста проникновено наблюдение.

urlСпоред думите на очевидци и оцелели от концлагера, както и според някои историци и психолози, д-р Менгеле не просто е бил в Аушвиц. Той бил Аушвиц. Противно на общоприетото мнение, неговите опити не са имали за цел създаването на висша раса, а по-скоро да се определят причините за “дефектите” на генно ниво при другите раси. Менгеле присаждал на хората органи от животни и документирал мъчителната смърт по време на отхвърляне на присадените органи. След редица опити дошъл до извода, че най-добрият способ за ограничаване на раждаемостта на нисшите раси е кастрацията.

За да определи дали е възможно цветът на очите да се променя по генетичен път, Менгеле инжектирал боя в зрителните органи на няколко двойки близнаци. Като резултат от това се получавали болезнени инфекции и понякога дори слепота. В случай, че някой от тези близнаци починел, Менгеле изваждал очите му и ги забождал на стената в кабинета си, точно както един биолог забожда насекоми за колекцията си. Самият той далеч не е бил пример за идеален нацистки ариец с руса коса и сини очи, напротив, малко на цигане биел. Преди две години неговите дневници, представляващи 31 тетрадки с около 3000 страници истории, стихове, размисли и рисунки, бяха продадени за 245 000 долара. Купувачът е евреин от Ню Йорк. Нещо като повик за прошка?

Konrad LorenzНо никой друг не въплъщава желанието на системата да оправдае съществуването си с научни термини така пълно, както Конрад Лоренц, пионер в областта на етологията – изучаването на предполагаемите генетично заложени модели на поведение. Роден в Австрия, Лоренц е приет за член на Германската  нацистка партия още през 1928 година. В най-известната му книга „За агресията” се съдържат и развиват идеите за „съзнателна, научнообоснована расова политика”, прилагана от „най-добрите представители на обществото”, с оглед на „по-голяма строгост при елиминирането на морално непълноценни хора”. Според журналистите  тя утвърждава „принципите на една модерна авторитарна десница”.През 1973 г. въпреки протестите на учени от цял свят, Конрад Лоренц отива в Стокхолм, за да си получи Нобеловата награда.

През 2010 година Китайските власти задържаха стотици души като част от кампания за стерилизиране на 10 000 мъже и жени, които са заподозрени, че се опитват да нарушат държавната политика, позволяваща на семействата да имат само по едно дете. След като през 70-те години на миналия век се въвежда политиката „една двойка, едно дете”, започват да се регистрират много случаи на аборти в напреднала фаза на бременността, стерилизация и дори убийство на новородени. В България се чуха предложения такава политика да бъде предприета спрямо циганите.

Населението на планетата се е удвоило от 3 до 6 милиарда за около 50 години въпреки всички опити за редуциране и идеята за расовите характеристики на тази или онази група хора, в опит да се обясни защо различните народи по света са в положението, в което се намират, отново добива популярност. Популацията! Цялата тази невероятна популация е плашеща не толкова със своя размер, колкото със своя “културен багаж” и претенциите за равни права. „Те са хора като нас, ние сме равни, тяхната култура е равнозначна по стойност на нашата”- тази теза звучи богохулно, извратено за все повече хора.

Изтъкнатият глобалист сър Дейвид Атънбъро, който миналата година обяви човечеството за „чумата на Земята“, сега открито призова развитите страни да прекратят изпращането на храни за гладуващите народи, за да се намали световната популация. Сър Дейвид е бивш главен директор на БиБиСи 2 и програмен директор на телевизия БиБиСи през 60-те и 70-те години на миналия век, избран е в стотицата на класацията 100 Greatest Britons. Той съвсем не е единственият, проповядващ въвеждането на лицензи за родители или насилствени стерилизации. Въпросът е – би ли следвало хората да имат различни права в зависимост от степента на своето развитие. И защо подобни въпроси се считат за расистки или най-малкото неуместни?

oie_211341260k53oIJOДействието на филма „Blade runner” се развива през 2019 година в Лос Анжелис. Могъща корпорация е разработила по-висша раса – андроиди. Те притежават интелект, равностоен на човешкия и многократно по-голяма физическа сила. Външно са едно към едно с хората. Малка подробност е, че нямат душа и не изпитват емоции и чувства. Предназначението им е да участват в проучвания и колонизация на нови светове. След избухването на бунт на андроиди, техният достъп до Земята е спрян. Всеки, промъкнал се на планетата, е осъден на смърт.

Интересен момент от филма е самото начало, когато градът се отразява в окото на Рутгер Хауер… Макар още да не се знае за какво става въпрос, се вижда, че това е окото на някой, който е постигнал целта си… и тя е пред него.

 
 

Какво е мегафауна и как тя изчезна от лицето на Земята?

| от Радослав Тодоров |

Само допреди 20 000 години, което е един нищожен за съществуването на планетата период, тя е имала коренноразличен облик от съвременния.

Когато светът се намира в края на последния ледников период, все още никъде няма следи от цивилизация, нито дори от племенни обединения, човешките популации са съвсем редки и препитаващи се като ловци-събирачи. С отдръпването на глетчерите на север в Евразия се откриват пейзажите на така наречената мамутска степ. По това време по ширините на съвременния умерен пояс бродят мамути, бизони, носорози с козина, бели лъвове, исполински пещерни мечки. По същите ширини в Северна Америка се срещат мастодонти, гигантски по размери бобровидни същества, наречени кастероиди, елени с двуметрови рога, огромни пещерни вълци, а също и коне.

Из Южна Америка има гигантски представители на ленивците и броненосци с големината на автомобил, както и на двата континента е имало смилодони (саблезъби тигри). Подобна е картината и в Австралия, където тогава са подскачали кенгура тежащи близо 1 тон, пълзели са 7 метрови гущери, двутонни вомбати, торбести двуутробни лъвове, а алигаторите са били двойно по-големи от съвременните.

Един странен и доста различен свят в сравнение със сегашния.

3018288661

Цялата тази мегафауна населява планетата от милиони години, но през периода в който хората се разселват по планетата, нещо се случва с нея и тя масово измира навсякъде. Учените дават множество обяснения за това отмиране, в много от случаите пренебрегващи появата на човека като фактор. Доказано е вече, че и неандерталците са съжителствали в хармония с мегафауната в Европа и Централна Азия над 300 000 години без това да разклати съществено техните популации. Неандерталците обаче са значително по-малобройни от пристигналите след тях кроманьонци, нямат техните социални структури и комбинативи ловни тактики, тяхната склонност към въображение, импровизации и иновации, респективно и техните по-ефективни оръжия. Фактът че нашествието на кроманьонците (модерните хомо сапиенси) води до толкова бързото изчезване и на самите неандерталци говори достатъчно.

Единственото частично изключение от тази тенденция донякъде е Африка. Там може да се каже че основната част от мегафауната е оцеляла и до днес. Като е добре да се уточни, че изобразяваният като свръх гигант древен мамут въобще не е с по-големи размери от съвременният африкански слон. Те са почти еднакви и като големина и като тегло, може би само по-дългите бивни и буйната козина придават по-величествен облик на съществувалия някога мамут. Тоест в Африка и в днешно време имаме мегафауна, съизмерима с някогашната.

d41586-018-05330-7_15811024

 

Причините за това са, че човекоподобните също възникват и се развиват в Африка. Така че местната фауна съжителства с тях в продължение на милиони години, през които тя има достатъчно време да се адаптира и да се научи да бяга и да се пази от ловците-събирачи. Не така обаче стоят нещата с мегафауната на останалите континенти, на която й се налага да се сблъска внезапно с един новопристигнал суперхищник, от когото не знае какво да очаква. Огромните мамути или мастодонтите например, не възприемат като опасни стоящите насреща им, жалки по размери в сравнение с тях, хомо сапиенси. Те не подозират за огъня, копията, стрелите и изобретателните им тактики за ловуване. Оказва се, че темпото с което сапиенсите ги изтребват е доста по-бързо от темпото, с което самата еволюция е способна да ги адаптира към оцеляване в тази нова борба. В резултат се получава дуел между много добре трениран стрелец и огромна, бавно подвижна и почти беззащитна мишена, от който изходът поначало е предрешен.

Разбира се мегафауната разполага със страховити челюсти, рога, бивни, лапи, с които може да се отбранява и лесно да убие човек. Но с усъвършенстването на лъковете и метателните копия, ловците вече са можели да стрелят по тези животни от безопасно разстояние, а ако все пак бъдат достигнати от разярения дивеч са можели да го държат настрана със запалени факли. Чрез огъня са можели да подгонват мамутите към ръбове на пропасти, можели са да им залагат „вълчи капани” – замаскирани трапове със заострени колове в тях, както и други подобни тактики.

maxresdefault (1)

Редица учени оспорват ролята на хората-ловци като решителен фактор за измирането на мегафауната, като отдават въпросното изчезване на най-разнородни предполагаеми фактори. Мнозинството от противниците сочат като главен такъв значителните климатични промени, довели до голямо повишаване на температурите и до съществени изменения в околната среда. Подобно нещо се случва дори и в днешно време, така нареченото Глобално затопляне, което също вече дава видими ефекти върху околната среда и организмите. В края на последния ледников период също има такова затопляне и то също води до значителни промени, но то не се случва толкова бързо колкото сегашното, а е един много дълъг и плавен процес, течащ достатъчно бавно, в продължение на десетки хиляди години. Което е оставяло достатъчно време от еволюционна гледна точка за животните да се адаптират към промените.

Освен това трябва да отбележим, че само през последните 1 милион години е имало поне 8 големи ледникови периода, последвани от 8 периоди на глобални затопляния, някои от които и по-резки и екстремни от последния. Мамутите преживяват всички тях, но не успяват да преживеят само последния, точно когато в ареала им се появява човекът. Още един фактор стои на пътя на тази теория – че отделните видове, по отделните континенти, изчезват по различно време, с разлика от десетки хиляди години. Тоест не може причината да е във някакъв всеобщ катаклизъм при такава огромна разлика в периодите на изчезване в различните региони. Докато навсякъде изчезването кореспондира със заселването на района от хомо сапиенси.

58dbc221c9d3b888863013927e3904b0

Теориите за епидемии и бацили също не издържат критиката, тъй като дори и някакъв хипотетичен вирус да успее да изтреби популацията на гигантски ленивци в Южна Америка например, то това няма как да се отрази на гигантските кенгура в Австралия например, тъй като тези региони са напълно изолирани един от друг. И все пак всички те измират, а единствената обща беда която всички те тогава вече са споделяли са… хората.

Така че алтернативните теории, че микроби, климатични промени и дори влияние от експлозия на супернова са предизвикали гибелта на мегафауната не издържат критиките. Палеонтолозите са категорични, че изследваните бивни и кости на мамути не показват ни най-малки признаци, че тогава тези животни са страдали от някакви болести, с други думи – в масовия случай те са били в цветущо здраве през епохата, в която са изчезнали.

Както и теориите, че всички тези видове са отмрели по естествен начин и така или иначе са щели да си отидат. Видове животни винаги са се появявали и са си отивали, но никога през съществуването на планетата всички едри видове не са изчезвали толкова масово и накуп, както когато се появяват хората.

Каква е причината обаче да изчезват само едрите видове и то точно определени представители на мегафауната, пък други да оцелеят, като например бизоните, дивите биволи, зубрите, антилопите гну и т.н., които и до днес се радват на доволно големи популации?

 

Причината е, че това са предимно животни, движещи се в стада от милиони глави, които се репродуцират далеч по-бързо отколкото гиганти като мамутите. Мамутите и мастодонтите се движат на малки групи от по няколко екземпляра, женските раждат само по едно малко на няколко години и минава много дълго време докато то порасне и достигне пълното си развитие и размери (ако изобщо бъде опазено от хищниците). При тези видове е достатъчно хората ловци да убият алфа мъжкаря и това да доведе до гибел за цялата група, а гибелта на няколко такива групи да доведе до срив на цялата популация в даден регион.

Всички тези удивителни древни гиганти са били обречени на изчезване и е нямало как да оцелеят при какъвто и да е развой на събитията, включващ и хората. Човечеството и днес е сериозна заплаха за всички съвременни животни, както и въобще за цялата природа на планетата.

Но за щастие – поне това вече осъзната заплаха, срещу която започват да се взимат мерки. А освен всичко друго, напредва и генното инженерство. Учените разполагат с ДНК материал (макар и лошо запазен) от изчезнали животни като сибирски мамут и от тасманийски вълк. Затова има сравнително реални надежди някъде в не чак толкова далечното бъдеще, някои от изчезналите заради хората видове, да бъдат възстановени от същите тези хора и представителите им отново да бродят по същата тази Земя.

 
 

Да наследиш милиони от човек, когото не познаваш

| от chronicle.bg |

Всички сме получавали от онези развлекателни имейли, в които с радост ни се съобщава, че сме получили баснословна сума от напълно непознат човек. Единствено трябва да изпратим разни лични данни и банковата си сметка, за да ни ги преведат…

Това, разбира се, е безмерна глупост и дръзка обида на интелигентността ни. Но случвало ли се е някога такова нещо наистина?

Оказва се, че да! Има много описани случаи, в които хора получават крупни суми от човек, когото никога не са виждали. Ще започнем с историята на доктор Месзарос, който оставя в завещанието си $50 000 на актрисата Корин Уард. Сумата може да не изглежда голяма, но историята се развива през 1930 година. Това означава, че в днешни пари завещанието се равнява на $770 000. Госпожица Уард остава изненадана, защото никога не е чувала за доктора преди да получи наследството, а причната за него е, че Месзарос всъщност е влюбен в красивата актриса.

1930 годината явно е била добра за актрисите, защото Лилиян Малръп също се радва на непредвидени финансови постъпления. Преди 5 години тя наследява $60 000 (около $870 000) от своя чичо Джордж Ла’Ламонтиер. Той постига богатството си по време на Златната треска в Аляска заедно със своя бизнес партньор Хенри де ла Сал. 5 години по-късно де ла Сал, за когото дамата само е чувала съвсем бегло в писмата на чичо си, също почива и й оставя – внимание – $700 000. Тогавашни пари. Днес това прави към $10,7 милиона. Хенри й оставя парите с едно условие – Лилиян трябва да задели $100 000 от тях ($ 1,5 м.) в специална сметка и да използва лихвата за стипендии на студенти.

Историята на Арчибалд Макартър е забележителна сама по себе си и без края. Той пристига в Доджвил, Уисконсин, като младеж с нищо друго освен дрехите на гърба си и диплома от колежа Лорънс. Първия си ден в града той трябва да сече дървета, за да получи легло за през нощта и храна. Младият Арчибалд прекарва следващите няколко десетилетия от живота си правейки състояние. Впоследствие обаче той зарязва всичко, става вегетарианец, пуска си брада и се заклева, че ще живее в бедност. Мести се да живее в малка колибка и прекарва времето си в близкото гробище, четейки философия и поезия. Според статия от 31 януари 1926 година, публикувана в „Milwaukee Journal“, като причина за поведението си Арчи изтъквал, че предпочита компанията на мъртвите хора, отколкото на живите. След още няколко десетилетия подобен живот, когато е на 78-годишна възраст, той си купува кола и заминава във Флорида. Там продава колата и няколко години по-късно умира. Освен едни $15 000 ($216 000), които оставя на сина на госпожа Джейн Джойс, с която е приятел на младини, както и други малки дарения, Макартър оставя парите си, около $300 000 ($4 м.), на млад чиновник, който среща случайно на пейка в парк в Джаксънвил, Флорида.

Продължаваме с още дръзки и екстравагантни истории. Тази е за Уелингтън Бърт, който взима решението да не оставя капитала на живите си роднини, а да го завещае на бъдешите поколения. В завещанието си той пише собствеността му да се раздаде на наследниците му чак 21 години, след като почива и последния негов внук. Бърт умира през 1919, а последният от внуците му – през 1989. Когато през 2010 завещанието се изпълнява, парите на Уелингтън вече са $110 милиона. Те се разделят между 12-те му потомци. 

За най-голямата сума, която човек получава от непознат, трябва да разкажем в историята на Злот и Геза Пелади. Те буквално живеят в пещера близо до Будапеща преди да бъдат издирени (неимоверно трудно) и да научат, че баба им, която никога не са срещали, им оставя $6 милиарда. Да, милиарда, с „Р“. Геза вкарва малко яснота за ситуцията: „Знаехме, че майка ни идва от заможно семейство, но тя имаше доста чепат характер и беше прекъснала връзки с родителите си, а по-късно остави и нас. Затова изгубихме контакт с нея и с баща ни, докато тя не почина.“ Според него, баба им дори не е знаела, че те съществуват и всъщност адвокатите й разбират, че тя има наследници.

САЩ и Великобритания имат специални системи, които пазят имуществото на хора с неизвестни наследници. На Острова това продължава 30 години, след което вещите и средствата на покойника стават собственост на държавата. Между 2013 и 2014 в държавната хазна на битанците по този начин са постъпили £14 милиона. В САЩ този срок обаче е различен в различните щати. В Тексас, например, той е едва 4 години.

В България такава система няма. Но ако ваш роднина почине и искате да проверите какво наследство ви е оставил, трябва да  удостоверение за наследници от общината, към която покойникът има адресна регистрация. С него ще можете да проверите какво движимо и недвижимо имущество има, а също така и банкови сметки.

За край на текста искаме да ви разкажем за отвратително романтичния жест на комика Джак Бени. Няколко дни след като умира, на врата на къщата му се звъни. Отваря съпругата му, Мери Ливингстонг, с която са били женени от 47 години, и на прага вижда доставчик на цветя, който й дава роза. Същото се повтаря ден след ден, след ден и Мери научава, че покойният й съпруг в завещанието си изрично отделя пари за цветар, който да й донася една по една червена роза на ден всеки ден до края на живота й. Общо госпожа Ливингстонг получава над 3000 цветя за 9 години.

 
 

Има ли други същества освен хората, които се самоубиват

| от chronicle.bg |

Въпросът със самоубийствата сред животните е доста спорен в научните среди, защото въпреки множеството записани случаи, в които животни привидно предизвикват собствената си смърт, никой не е сигурен дали тези случаи могат да се определят като самоубийства.

Първо да изясним нещо – „White Wilderness“ на Disney направи популярен мита, че лемингите се самоубиват като се хвърлят от отвесни скали, когато мигрират. Причините за това поведение все още не са известни, но малките животинки не се самоубиват.

41558_2018_333_Figa_HTML

Леминг

Има още случаи, в които у фауната се наблюдава подозрително самоубийствено поведение. От 60-те години насам са забелязани десетки (стотици според някои източници) кучета, които скачат от моста Овъртън без видима причина. За случая се пише от години преди специалистът по поведение на животните, Дейвид Сандс, да открие причината. Той забелязва, че под моста живеят норки и че повечето от кучетата, които скачат, са от породи с по-развито обоняние. Парапетът е достатъчно висок, за да могат да видят къде ще се озоват, когато го прескочат, и така мистерията е разнищена.

Overtoun--2

Мостът Овъртън в Шотландия

За друг случай, отново с куче, ни разказва репортаж във вестник Illustrated London News от 1845 година. В него пише за нюфаундленд, който се опитва да се удави като се хвърля във водата и отказва да се движи. То е спасено няколко пъти, но всеки път се връща при водата…

Ако това куче действително се е опитало да се самоубие, човек би си помислил, че от 1845 досега това поведение все ще се повтори. Най-близкото, което наблюдаваме обаче, е че някои кучета отказват да се хранят след като загубят стопанина си, което понякога води до смърт. Но и тогава не е ясно дали животинката иска да умре от мъка или причината е друга.

В статия по темата Катрин Гамон от LiveScence поставя нещата много добре: „За да се счете един акт за самоубийство, самоубиецът трябва да е наясно, че това което прави ще отнеме живота му.“ Именно затова е трудно да преценим дали други животни отнемат живота си. 

Има обаче няколко вида насекоми, които се оставят да бъдат убити и дори, в някои случаи, сами прекъсват живота си. Някои видове мравки се самовзривяват при настъпила опасност, обикновено разпръсквайки миризлива или лепкава течност. Това обаче не е точно самоубийство по начина, по който ние го разбираме, защото видът просто се е развил така, че да цени благосъстоянието на популацията си пред своето собствено. Подобна самоотверженост се наблюдава и при мравките от вида forelius pusillus, които през нощта изпращат старите или болните членове извън мравуняка с мисията да го запечатат и така той да остане скрит за хищници. Японските (!) медоносни пчели, когато се отбраняват срещу гигантския азиатски стършел, се нахвърлят върху него и започват да пърхат с крила, което значително покачва температурата. Пчелите могат да издържат на до 48 градуса топлина, докато стършела – до 46. За жалост обаче тези, които са в центъра, също умират.

Всичко това обаче е пример единствено за неосъзнато, инстинктивно поставяне на обществото пред индивида и в крайна сметка не можем да го определим като самоубийства – такова, каквото извършват хората.

 
 

Интересната история на изчезналата порода кучета търнспит

| от chronicle.bg |

Предвид днешното отношение към кучетата в модерния западен свят – като към член на семейството – сигурно ще ни е трудно да разберем как предците ни са ползвали животинките като добитък. Те дори са били развъждани специално за конкретни дейности. Като например вече изчезналият вид търнспит.

Търнспитът е кръстен така, защото цялата му работа се свеждала единствено до това да тича с часове и така да завърта готварски шиш (от англ. turn – въртя и spit – шиш).

Преди сто години предпочитаният метод за приготвяне на голямо парче месо, бил то да се забучи на шиш над огъня и да се върти, докато не се изпече равномерно. Това отнемало между 40 и 80 минути на килограм в зависимост от това коя част на животното се готви. Затова и на домакините била нужна помощ.

turnspit-dog_dogwheel-at-st.-briarvel-s-castle_wide-dd427ff1208e53a40d237cf72e2a569695a4a94d-s1200-c85

Преди породата да бъде създадена, шишовете са се въртели предимно от по-нископоставени членове на семейството – обикновено малки момчета, но в по-големите домакинства размерите на прибора изисквали силите на възрастен човек. Работата не била лека и често човек получавал мазоли, изгаряния и преумора. По време на Тюдорите, на служителите, които управлявали шиша в двореца Хамптън Корт, било забранено да работят голи и да уринират в огъня.

Развитието на технологиите обаче отнема работни места много преди компютрите и роботите – така през 16 век хората на шиша били заменени от кучета, защото те били по-издръжливи и евтини. 

download

Търнспитите обаче не били третирани по-добре от хората, които сменили. На тях се гледало повече като на кухненски прибори, отколкото на малки душички. Освен дългите часове и лоши условия, когато кучетата не спазвали необходимото темпо, готвачите им хвърляли въглени, за да се забързат.

В крайна сметка те били заменени от парни машини и до края на 19 век породата официално била обявена за изчезнала. И хората са знаели, че съдбата й ще бъде именно такава – в книгата „Memoirs of British Quadrupeds“, публикувана през 1809 година, авторът пише за търнспита: „В момента породата залязва и до един век най-вероятно ще изчезне“, което отразява почти перфектно съдбата й.

Въпреки че за времето си тя била изключително популярна, никой не описва с какъв точно размножителен процес е била постигната. Днес разполагаме само с две неща: външно описание, от което разбираме, че кучетата са имали „дълго тяло“, „криви крака“ и били „грозни“. И един препариран екземпляр на име Уиски.

94aacb84b9e7ddf3c058076bb4bfc1f9c23c23c8

Съществуването на търнспитите обаче не дало единствено топли вечери. Именно заради безсърдечното отношение към тях Хенри Берг се вдъхновява да създаде Американското общество за предотвратяване на жестокостта към животните (ASPCA), което в резултат спасява безброй други животни от насилие.