Почивката на Макюън („Почивка в чужбина”)

| от | |

Това заглавие на Макюън създава читателско усещане, че белетристът с ”Букър” е решил да си почине с  „разказ за двoйка c дългoгoдишна връзка, кoятo oтива на пoчивка във Вeнeция, за да възпламени потушените си чувcтва”.

1

Така „Колибри“ представи книгата у нас с обещанието ,че  и за читателя е оставено лениво удoвoлcтвиe от прочита. Макюън започва  пестеливо тази почивка. В  нейния  център поставя двама души и спасението на тяхната връзка. Мери и Колин са свободна двойка, за чиято история не помага настройката нито от „Събота, нито от „ Неутолима любов”, нито обещанието за лежерно четиво на Колибри. Историята е ужасяваща и това се постига с всеки детайл, който вписва в сюжета Макюън. За този похват самият писател би казва, „че си играе с детайлите и това го помни от Набоков”. Играта в литературното творчество е добре позната от херменевтиката. Още Гадамер визуализира играта като „поведение или душевно състояние на твореца”. Това е битието на  художествената  творба, чийто преобразен свят е поставен фигуративно. Познанието в тази творба изпълнява централния мотив на платонизма – „истинното битие на представяното е по- висше от битието на представения материал, но то се открива само чрез опознаване. Точно за награждащо опознаване дава възможност „почивката” на Макюън.

С модерното писане отдолу – нагоре, Макюън прави история с фатален край за недоверието, което основополага  изгубен свят.

Със стария маниер на писане, Макюън  стартира и тази история -с резерва. Читателят е поставен на дистанция, писателят задържа развръзката до последно, за да постигне максимално разтърсване от този душевен ужас. Все пак оставя една читателска възможност – да се гради кулминацията чрез действията на образите.

Описанията са поднесени в емоционален план, за да оформят образ на буксуващата любов. В съзвучие с кризата, която витае в „ почивката” на Макюън, той съвсем избирателно поставя Венеция в унисон с вътрешния свят на лутащите се герои. Градът на могъществото е  с призрачно лице, което ни среща от всеки ъгъл.  Тук туристите не са в захлас от разцвета на града. Гондолната романтика и изящната архитектура са притъпени от перото на писателя и са удавени в популярната лагуна. Макюън смело и без притеснение разбива Венецианския мит с „Почивка в чужбина” като нарушава традиционното естетическо възприятие за града.

Вместо „сакрализираната хармония на Венеция между държава, граждани, изкуство, икономика, търговия, образование, който създава мита за идеалното удоволствено място, побрало човека и неговата съдба” /Бойко Илиев/, тук виждаме град обсебен от загадъчен страх, мистерии по улиците и всичко това постигнато  чрез добре използвана тайнствената символика.

 

Мери и Колин  са в център на почивката, която избира за тях Макюън. Двамата подсказват ,че не са на правилното място, което са търсили за сплотяването си. Градът се слива с техния свят и тръгва по същата инерция, която е довела тях в него. В интуитивното съмнение за града  алюзира дефицит във взаимното  доверие. Опитът им   да засекат световете си и да наваксат липсите стои също толкова равнопоставено и на изгубването им в града, който витае като сянка на любовта.  Венеция тук се отразява във водите си, градът губи романтичния си цвят.

Лабиринтът на  отношенията им придобива и физическа форма – омагьосаният  кръг се задвижва около тяхното изгубване и те не просто търсят хотела , а спокойствие на чувствата. Така по пътя към изхода, когато предполагаме, че Макюън все пак ще помогне да героите си, те се озовават в нова пропаст и ново изпитание. Доверието им в  първия cрeщнат, в който виждат хепи енд, превръща почивката им в кошмарна, а спасението на любовта им  изгубва бледите си следи. И всичко това, защото  е изместен центърът, гравитацията е насочена към   чуждата травма, към съчувствието, за  което обаче Мери и Колин се оказват подготвени. Всичко това става някак тайно и прикрито от художествения субект, но точно това писателско поведение градира усещането за  ужас.

Когато всички са наясно ,че това е маниакално спасение на шизофренична любов , злoвeщата игра вече има своя край , а  пoчивката се превръща във вечен покой.

Как се стига до всичко това? Този път Макюън не пише като дете, но пак е  пестелив. Обира всички излишни думи, отваря пространство за тези, които внушават разрез на отношенията между Мери и Колин.

Неподходящите граници фронтирани в действията на двамата герои ги правят жертва на тяхното сляпо доверие къч непознатия град и хората в него.

Макюън засилва това впечатление като в скромните 120 страници представя детайлно изтъканите граници  в ежедневието на Мери и Колин – техните навици, проблеми и компромиси. Романистът използва смешен език, за да ни запознае с битовизма на тяхната любов, който тласка чувствата им в отегчение. Заради постигнатата с времето криза, двамата решават да търсят помощ в една почивка, към която препускат, бягайки от отегчението си.

Макюън устоява това внушение докрай и брани всеки ред, за да удържи на своите психологически търсения за човека и научния извод, че „най- добрият начин да измамите някого е първо да измамите самия себе си”.

Макюън е познавачна страшното, но и майстор на тихото му настъпване. Верен в себе си като любител на дългите разходки в « Почивка в чужбина», той подарява на  читателя  една дълга раходка в скритата душвност на двамата си герои. Тук читателят има и още едан функция – да изследва отново човешките отношения, като събира данните , които Макюън му подава от всяка страница. Почивката се оказва едно голямо безпокойство, но от онова приятните, които те държат в напражение и не ти позволяват да оставиш книгата. Тук сюжетът няма нужда от почивка, нито от време за размисъл. Действието бърза  към развръзката, но го бави, защото Макюън се враща , за да допълни елементите на  пълния ужас. И в този роман Макюън залага на прикритата информация и разказване на напрежението. Това забавяне на темпото може да се схване като мъчение за читателя, но то е задължително за претенциозния познавач на литература, който няма нищо против психологизма в творчеството. Макюън не е само национален автор на Англия, защото се изправя срещу

«надутият, задръстнен от мебели английски роман» и това  изнася четивата му  в одушевени пространства. Той е познавач на  климата на човешките отношения и ги допълва с висока степен на съпричастност и чувство «вътре в себе си».

Изкуството на неудобството, което създава Макюън напомня музиката на «Пинк флойд»- разтегнати пиеси с фийдбек и електронен саунд , в която се търсят не сладникавите хитове, а емоционалната дълбочина.

Англия си има  техния литературен еквивалент, който тръгва от модерната готика и стига до реалистичния стил,  с  намигване към  хуманистичните пиеси за човека на Пинк Флойд. Фийдбекът с Макюън влиза в литературата като детайла, който постига ефект на внушението, тъй както електронния саунд на Пинк Флойд озвучава всяка история, която разказва в дълбочина Макюън. Краят на 20 век и за групата и за белетриста е тъжно време. За Пинк Флойд тогава излиза последния им албум,  с който търсят мъдрост в тъгата. В същото това време Макюън пилотира в литературата със същото търсене- родено през  средата на 60-те и преродено в края на миналия век.

Няма нищо случайно в това английско съвпадение на музика и литература  – това е нестихващият опит да бъде открит човека в злокобния и  безсилен свят с цената на реалния и модерен поглед в изкуството.

„Почивка в чужбина” се оказа книга без почивка, която взема и последния дъх, за да не те остави чужд в съпреживяването на една фатална любовна история, която можеше да бъде спасена ако човек знае как да не се губи или ако е чувал: KEEP TALKING

Автор: Добрина Добрева

 
 

Кинофестивалът в Дубай ще бъде организиран веднъж на две години

| от chr.bg |

Международният филмов фестивал в Дубай вече ще бъде организиран на две години.

Оповестявайки решението си, фестивалните организатори обясниха, че то е плод на мащабните промени, протичащи както в региона, така и в глобалната филмова и медийна индустрия.

Заради взетото решение тази година кинофестивалът в Дубай няма да се състои. Проявата ще се завърне през 2019 г.

Международният филмов фестивал в Дубай е учреден през 2004 г. През годините в него са участвали звезди на Холивуд, Боливуд и от арабските страни. Наблюдателите обаче отбелязват, че в последно време проявата е изгубила част от блясъка си.

 
 

Добре дошли в истинския Западен свят!

| от chr.bg |

Огромен андроид и LED тунел за предпремиерата на HBO у нас

На 18 април бе предпремиерата на първия епизод от втори сезон на хитовия сериал на HBO “Западен свят“. Гостите на събитието се пренесоха в сюрреалистичния свят на Джонатан Нолан цели 5 дни преди официални старт. Светлинен тунел, андроид в човешки размер и двама техници на роботи допринесоха за реалистичната атмосфера на лабораторията, позната от сцените в сериала. Атракция беше и фигурата на робот, която бе изработена на 3D принтер в реално време.

Реалистичната фигура на андроида, познат от първия сезон е дело на български скулптор на сценични декори. Новият зъл андроид, който зрителите ще видят тепърва в сезона, също бе пресъздаден като 3D фигура. Зад направата на 20 сантиметровата фигурка стоят доста труд и часове –  прецизна изработка на 3D проект и в последствие принтиране на специалния принтер в рамките на 10 часа.

Да повдигнем завесата

Първият епизод, със заглавие „Пътуване в нощта“ разкрива, че забавлението за посетителите на увеселителния парк ще се превърне в кошмар. Андроидите не само, че осъзнават, че са част от игра, а и тръгват на бунт срещу създателите си. „Западен свят“ се завръща още по-реалистичен и кървав, този път с последици за хората, дръзнали да се почувстват богове.

Новият сезон е под мотото „Хаосът превзема всичко“ и привидно на очакването, че това е продължението на сериал, в който хора и роботи се борят за надмощие, всъщност е изцяло обърнат към слабостите на човека, промяната на моралните ценности и главозамайването му като технологичен творец и господар на света.

Пет факта за „Западен свят“:

1: Завладяващият разказ в „Западен свят“ се дължи на вдъхновението на Джонатан Нолан от игри като BioShock Infinite (2013), Red Dead Redemption (2010) и The Elder Scrolls V: Skyrim (2011)

2: Съвременните песни, които чуваме на пианото в „Марипоса салон и хотел“ са интересно хрумване на композиторът Рамин Джавади. Кавърите на познати песни са още едно напомняне, че това е тематичен парк и в него всичко се случва по зададен сценарий.

3: Както повечето дългометражни филми на Кристофър и Джонатан Нолан, сериалът е заснет на 35 милиметрова лента. Това го прави едно от изключенията в снимачния подход в днешно време.

4: Името на персонажа на Антъни Хопкинс е „д-р Робърт Форд“. Робърт Форд е човекът, застрелял Джеси Джеймс – прословут престъпник в Америка през 1880г. Интересна заигравка е, че Джеси Джеймс е застрелян от Робърт Форд в гръб в главата. Д-р Робърт Форд в „Западен свят“ получава куршум именно по този начин.

5: На финала на предния сезон, когато Мейв се качва на влака, за да напусне парка, по уредбата се чува, че композицията тръгва след 15 минути. Точно в този момент до края на епизода остават нито по-малко, нито повече от 15 минути.

 

Българската премиера на втория сезон на „Западен свят“ е на 23 април, понеделник, от 21:00 часа. Епизодът  ще бъде достъпен в онлайн стрийминг платформата HBO GO още от 5 часа сутринта. Можете да си припомните историята от първия сезон HBO GO, където всички серии са достъпни с български субтитри.

asdasdsa

Светът на HBO GO в България

Неограничен достъп до над 4 000 часа от любими филми и сериали в онлайн филмовото приложение HBO GO. Пренесете се в света на киното с най-новите холивудски хитове, HBO поредици, международни и фестивални заглавия, награждавана документалистика. На разположение е и изцяло обновена детска секция, с класически и модерни филми, дублирани на български език. Гледайте, когато искате, където и да сте, на лаптоп, смартфон, смарт телевизор или таблет, Samsung Smart TV и през Chromecast, а вече и на Apple TV и Playstation.

Любителите на качествените филми и сериали може да се регистрират директно на www.hbogo.bg и да гледат богатото съдържание безплатно за 1 месец. Предлагането на HBO GO директно до крайни клиенти е още един начин за ползване на онлайн стрийминг услугата, в допълнение към вече наличния – HBO GO включен в телевизионните и интернет пакети на нашите партньори – кабелни и телекомуникационни оператори.

 
 

Отиде си Барбара Буш

| от chr.bg |

Почина Барбара Буш, съпруга на президента на САЩ (1989 – 1993) Джордж Х. У. Буш и майка на президента Джордж У. Буш (2001 – 2009).

Тя и съпругът й имат шест деца. Новината беше съобщена в Туитър от говорителят на нейния съпруг Джим Макграт.

Барбара Пиърс е родена през юни 1925 г. в щата Ню Йорк. Тя се запознава с Джордж Х. У. Буш, когато е на 16 и се омъжва за него три години по-късно.

Барбара Буш беше пламенна защитничка на гражданските права и често се противопоставяше на много от привържениците на Републиканската партия с по-либералния си възглед за правото на аборт. Тя обаче казваше, че е по-заинтересувана да се грижи за дома, отколкото да помага на съпруга си да управлява страната

 
 

Как да не бъдем идиоти, ако имаме куче

| от Цветелина Вътева |

Само човек, който гледа куче, може да схване разликата между фразите „играчките на моето куче“ и „играчките, с които кучето ми играе“. Играчките на моето куче са въженцето за 10лв. от зоомагазина, тенис топката, одраната гумена кокошка от Jumbo, рингчето, квичащото прасе и другите десетина топки от различен вид. Играчките, с които кучето ми играе обикновено са котката ми, обувките ми, дивана ми, чорапите ми, зарядното за телефона и детето ми.

Ако сте прочели горните изречения, вероятно имате куче. Или имате съсед с куче, което всяка сутрин ака пред входа ви и искате доказателство, че той е идиот. Пък ако вие сте съседът, който изаква кучето си пред входа, където всеки ден изливащият се човекопоток на кооперацията се отправя към работните си места, честито. Вие сте идиот.

Ето някои насоки как да не бъдете такъв, поне що се отнася до четириногото ви:

Събираме лайната

Животът ни започва с лайна и завършва с лайна. В промеждутъка между началото и края обаче гледаме да ги избягваме. Основният аргумент на свръхзагрижените маниакални Майки, които прекарват живота си в хулене на кучкарите онлайн, са именно екскрементите, които трябва да изстъргват с шпатула за торта от подметките на децата си след разходка. И честно казано, наистина не е приятно. Ако събирате лайната на кучето, ще запушите устите на тези майки. Ако това не ви е достатъчно като мотивация да го направите, сте си идиоти.

PS: Ако кучето ви реши да задоволи естестветените си, физиологични, големи нужди в дерето на реката в Южния парк, между всичките треви и листа, не е нужно да взимате пикел и въже, за да се спускате до долу и да разчиствате. Но ако е на алеята…наистина е срамота да го оставите там.

Не се гордеем, ако кучето ни обезглави друго куче

Ако сте стопанин на кавказка овчарка, вие не сте по-мъж от стопанин на чихуахуа. И дори пишката на вашето куче значително да превъзхожда тази на друго куче от по-дребна порода, това не се отнася за вашата. Много се е говорило по темата за бойните породи кучета и техните взаимноотношения с останалите кучета. Няма да преповтаряме вече казаното. Има прекрасни питбули, гальовни бултериери и безобразно глезени и гушкави ротвайлери. Има и възпитани добермани, и любвеобвилни дого аржентинота, и нежни мастифи. Но…тези породи, наред с още няколко, изискват особено внимание и желязно възпитание. Ако не сте могли или не сте желали да им го осигурите, нямате право да ги пускате без каишка и намордник сред други кучета. Нито на поляните, нито по улиците, нито на заградените за кучета места. Като стопани, сте длъжни да пазите живота и здравето на по-дребните кучета. А ако вечер на третата си ракия се хвалите на висок глас с вашия Роко, който днес убил третата си болонка „само с едно тръшване“, може би е най-добре да умрете и да освободите света от себе си – и кучешкия, и човешкия.

Не заливаме хората с излишна информация за кучето

Когато сте в компания с други хора с диагноза кучкар, може да дадете воля на куче-центрираната си логорея и с часове да говорите за цвета на акото, смисъла на кожените нашийнци, продължителността на ерекциите, предпочитанията към определени видове играчки пр. неща, свързани с вашето куче. Ако се намирате сред хора, които нямат кучета или не са толкова заинтригувани от тях, недейте да ги товарите с всички тези неща. Така се превръщате в нещо по-лошо от идиоти: ставате като гореспоменатите майки, които обичат с часове да мастурбират вербално върху мозъците на събеседниците си, потапяйки ги в свят на памперси, разранени зърна и последици от прекарана варицела. Никой не иска това.

Ползваме нашийник и повод извън кучешките места

Кучетата без каишка са дразнещо и изключително разпространено явление. Някои хора се страхуват от кучета, включително от пекинези, и вие, като стопанин на куче, сте длъжни да не позволявате кучето ви да ги плаши. Ясно е, че „то е много добро“ и „че не хапе“, но ви е ясно на вас. Много инциденти с хора и кучета, както и с кучета и други кучета, да не говорим за кучета и котки, можеха да бъдат предотвратени, ако всички водеха животните си на повод. Естествено, кучето ви не е затворник и искате да го пуснете да потича: затова има съответните места. Пешеходната част на булевард Витоша не е сред тях.

Презрение към помиярите

Ако сте дали 5 000лв., за да се сдобиете с уелско корги, пряк наследник на първото корги на кралица Елизабет II или имате акита-внос от Япония, която е потомък на истинския Хачико и е пикала на неговия паметник, браво, чудесно. Всеки има право да притежава каквото куче пожелае: скъпо, евтино, марково, помияр…Но коментари от типа на „А…той не е някаква порода, така ли?“ или „Нашето е тибетски шпаньол, това обикновен пекинез ли е?“ са долни. Помиярите, независимо дали са микс от две породи, или безобразни генетични гювечи, са толкова кучета в сърцата си, колкото и породистите, които ходят по изложби. И заради хипстърската тенденция да се гледат пък само помияри и да се низвергват породистите, е важно да се каже и обратното: кавалер кинг чарлз шпаньолите са толкова кучета в сърцата си, колкото бездомната Мими от пред 40 блок.