По време на полет няма кога да мислиш за страха

| от |

Василен Димитров

Майсторът на адреналиновите скокове Тодор Спасов е познат по цял свят със скоковете си от 30-метрови скали, мостове, кули и от хеликоптер.

От години българските треньори по скокове във вода майтапят възпитаниците си, че ако тренират яко, дори ще им напълнят… басейна. Около 60 състезатели се опитват предимно с подготовка на „сухо“ да съхранят спорта. През зимния период, тъй като не разполагат със закрит басейн с кула от 1997 г., те тренират в гимнастически зали. Звездите в момента са тийнейджъри – възпитаниците на Георги Чобанов Боян Савов и Богомил Койнашки.
При подобни условия като елитен състезател се изгради и Тодор Спасов. За любителите на този красив спорт той е познат по цял свят със скоковете си от 30-метрови скали, мостове, кули, от хеликоптер… 36-годишният софиянец проби до веригата „Red Bull Cliff Diving“, а през август стана първият българин, участвал в историческото дебютно издание на Световна купа по височинни скокове под егидата на ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) в руския град Казан. Надпреварата се състоя от 27-метрова платформа, издигната в историческата част на левия бряг на река Казанка.

– Г-н Спасов, що за хора са скачачите от високи платформи и скали?
– Ентусиасти, както всички запалени по спорта. Височинните скачачи са свободни и весели хора, които постоянно търсят красиви места с добри условия за скокове. Те са предпазливи. Винаги пресмятат вариантите за опасност, преценяват дали си заслужава изпълнението или рискът е твърде голям.
– Каква е разликата между адреналиновите скокове и олимпийските?
– Всеки височинен скачач е започнал с традиционните скокове, които са му дали базата и техниката. При 10 м кула полетът е не повече от 1,5 секунди, но при 28 метра кула вече става 3 секунди и позволява да бъдат извършени повече салта и винтове във въздуха и да бъде показана смяната на различни позиции. Поради височината скоростта на приземяване във водата е много по-голяма, а при лошо приводняване контузиите са тежки.
– От какъв терен скачането е най-страшно?
– Всеки терен крие опасности. Страхът идва най-вече от височината. Дълбочината на водата също е от голямо значение. Фактори са силата, времето, вятърът, скалите… Това е причината винаги да бъдем в позицията на малки компютри, пресмятащи вариантите преди опита. Да преценим, ако се стигне до скок, колко мощна трябва да бъде засилката, какъв да е контролът над тялото във въздуха.
– Как се абстрахирате от страха по време на полет?
– По време на полета нямам много време да се абстрахирам, защото всичко става автоматично в главата. Но по-голяма част от огромния стрес идва преди отскока, в който всички части на тялото казват да не го правиш. И все пак отскачаш. При всеки височинен скок има страх, но и всякаква липса на подценяване. Дори и при най-елементарния скок можеш да се нараниш лошо и да загинеш.
– Какви мисли ви минават през главата, докато летите към водата?
– Ха-ха, няма мисли, които да те тормозят. Тренирам тялото си да научи спонтанно движенията и позициите във въздуха, за да направя добрия скок. Най-важното е да пребориш страха.
– Разубеждават ли ви да скачате?
– Състезателите сме конкуренти, но и колеги. Винаги се следим един друг кой как скача. Дали ще направи нов скок, как се е подготвил за него. Ако видим, че някой не е готов психически, че прекалено много го е страх или започва да се паникьосва, се опитваме да го спрем. Да му говорим, да го убеждаваме, че днес не е денят.
– Прави впечатление, че всички конкуренти искрено се радват на успеха на съперника.
– Всички в състезателната група сме като членове на едно малко семейство. По време на надпревара не се състезавам с другите участници, а със себе си. Просто всеки изпитва крайния предел на възможностите си. Стремим се да докажем себе си – колко далеч можем да стигнем. Естествено, старая се да направя красиви скокове за перфектното класиране.
– Кой от световния елит е най-големият чешит?
– Всички сме чешити, но мога да кажа, че сме сплотени и после винаги сме заедно за купона. А скачачите определено знаем как да се забавляваме.
– Специалните ви умения отвориха ли път за киното? Все пак е налице примерът със звездата от „Транспортер“, „Гепи“ и „Непобедимите“ Джейсъм Стейтъм, който е бивш ас от представителния отбор на Великобритания?
– Още не съм участвал във филми с каскади. Снимал съм реклами като височинен скачач, но мои приятели са се състезавали със Стейтъм, докато е бил национал на Англия.
– Бяхте първият българин, участвал в Световна купа под шапката на ФИНА. Доволен ли сте от представянето си?
– Доволен съм, че минах първата пресявка в битка, в която участва целият световен елит. Световната купа в Казан беше ново начало за височинните скокове. Изпълнението на скоковете ми във въздуха беше добро, но ми липсваше доброто приводняване, на което трябва да наблегна сериозно.
– Как протече програмата ви после?
– Върнах се обратно в парка, в който работя във френския град Лион. Там участвам в шоу със скокове.
– Къде ще са следващите ви стартове?
– Очаквам с нетърпение световния шампионат в Казан през 2015 г. Амбициите ми, като на всеки спортист, са за едно добро класиране и преди всичко за година без контузии.
– Следите ли скоковете във вода в България?
– По-голямата част от времето си прекарвам в чужбина. През последните години, въпреки лошата спортна база, имаме шампиони и на международни състезания, а това дава надежда за бъдещето на нашия спорт.
– Не ви попитах как се запалихте по скоковете?
– Пробвах се още на 6 г. Моята треньорка Мария Александрова ме откри, бях плувец за 6 месеца. Попита ме дали искам да съм скачач – приех. В продължение на 13 години бях в националния отбор на България. Сума ти пъти републикански шампион. Във всички дисциплини. Имам медали и от международни състезания, също второ място на мъжка Балканиада. С височинните скокове се занимавам от 2000 г. Най-добрите ми класирания са пето място на Световната купа в Италия и шестото в квалификациите „Ред Бул“.
– Какъв сте извън спорта!
– Жизнерадостен и позитивен. Обичам да се запознавам с нови хора, да се виждам с приятели. Обичам много екстремни спортове, които мога да пробвам. Уча се да правя всичко, което ми е интересно – водни ски, зимни ски, ски и на джет. Мога, общо взето, всичко, което ме кара да бъда емоционален и ми доставя адреналин.

Снимка за спомен с най-добрия състезател по височинни скокове - колумбиеца Орландо Дуке (на преден план)

Снимка за спомен с най-добрия състезател по височинни скокове – колумбиеца Орландо Дуке (на преден план)

Хавайки приветстват най-смелите скачачи в открити води

Хавайки приветстват най-смелите скачачи в открити води

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.