По следите на изгубеното здравеопазване

| от |

 Цвета Митова

“ Докторе, излекувай себе си“

Евангелие от Лука (4:23)

Коклюш, малария, сколиоза, радикулит, рак, себорея, депресия, мигрена, диария..Тежките диагнози се носят в олющения кабинет на местно джипи в малък град ( някъде в Югозапада). Опашка от 30 души- баби, бастуни, бебета, какафония. Сестрата с палаво къса пола говори по телефона от 20 минути, докторът реди пасианс.  Отвън е страшно. От боядисаните в мръсно бяло тавани се рони мазилка.  Вътре е толкова студено, че от устата излиза пара.

Асансъорът засяда с пациент пред инфаркт. Зловоние, мирис на прегорели манджи от стола. Санитари с цигари, ярко-червени коси и изпилени нерви. Море от човешко бездушие. В болниците играе кеш, много кеш. Направленията отдавна не са на мода. Дори йодасептът е кът в Спешния център. Мъж с татуировки и масивни ланци пристига жонглирайки два телефона и  дебело портмоне. Влиза преди всички, без да чука. Сестрата съблазнително кръстосва крака, а докторът угоднически става. На излизане хвърля щедър бакшиш. Докторът го изпраща с усмивка. Отвън някаква баба чака вече трети час, а ръцете й изпускат бастуна. “ Ужас, аман от тия бабички. Всеки ден само бабички“, подмята сестрата с вафли в косата. Докторът е облечен в сива, мръсна грейка, реклама на фармацевтичен продукт. Естествено, изписва само  от него. “ От по-скъпичкото е, но си като нов“, обещава специалиста и се оплаква от неблагодарната си работа. “ За толкова пари, толкова работим“, приглася сестрата и включва телефона.

Шеф на невро-хирургично отделение с кисела физиономия и ръждясали слушалки влиза без да чука. Носи кафе, оплаква се от пациенти. “ Два лева нямат, пък тръгнали по отделенията.  То без пари не може“, обобщава шефът, който е рекордъор по клинични пътеки. За кашлица изписва пътека. За себорея, пак пътека. Източване на Здравната каса в най-чист вид. Проверяващи няма. С председателката на местния лекарски съюз обикалят курортите по света, естествено  на“ симпозиуми“, подарени им от поредната фармацевтична компания. Обезверени, болните още чакат отвън. В 12 на обяд всичко приклюва. Докторът врътва ключа, а сестрата хуква към кафе автомата. “ И ние сме хора“, обяснява на чакащите.

Коридора придобива застрашителни размери. Кал, повръщано и кръв се смесват с миризмата на антисептик. Шофьорите на линейките разказват мръсни вицове и хранят улични помияри. Възрастна жена в безсъзнание пренесена на носилка, докато санитарките негодуват. “ Кръста си счупих да ги вдигам тия тежките“, мърмори санитарка и бясно затръшва вратата на асансъор в печално състояние.

Долу, в предверието на болницата вестникарка със скъсани ръкавици упътва пациенти. Циганка без зъби стиска болно бебе в ръце и търси лекар, докато сестра със зацапана манта й крещи безобразно.

Междувременно шефът на болницата дава интервюта. „Нова апаратура, високо качествено обслужване, специалисти“. Говори за морал, за принципи, за човеколюбие. В късния следобед опашки вече няма. Тези, които могат, заминават за София в търсенето на надеждата. Останалите просто се примиряват. Държавата, това е то.  И пациенти, и лекари обвиняват здравната реформа, парламента, правителството, здравния министър, Росен Плевнелиев, Слави  Трифонов, Лили Иванова. Виновни няма. На вратата на болницата, зад пожълтяло и оплюто от мухите стъкло някой шегаджия е поставил Хипократовата клетва :

„В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва. На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще. Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва. Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби. Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено. Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава. Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна“.

 
 

Крис Браун е арестуван в Париж

| от chronicle.bg |

Рапарът Крис Браун е арестуван в Париж по обвинениe в изнасилване. „Той е обвинен в изнасилване и сега се намира в ареста. Беше арестуван заедно с още двама души в понеделник като в момента тече разпит. Твърди се, че престъплението е станало на 15 януари тази година“, казаха източници от съда. Другите двама са приятел на Крис и бодигардът му.

Обвинителят е 24-годишна жена. Тя е ангажирала полицията и твърди, че изнасилването се е случило в хотел Le Mandarin Oriental в Париж.


Вижте тази публикация в Instagram.

❤️Paris !

Публикация, споделена от CHRIS BROWN (@chrisbrownofficial) на

През 2009 музикантът беше осъден за нападение от тогавашната си приятелка Риана. Той получи пробация, която изтече през 2015 година. Той има още едно дело – в САЩ, защото не е изкарал разрешение, че може да гледа домашния си любимец, маймунката Фиджи. Крис е на 29 и е купил маймунката за дъщеря си Роялти преди 2 години. Това обвинение може да докара на певеца максимална присъда от 6 месеца затвор.

 
 

На крачка сме от практичен летящ костюм

| от chronicle.bg |

От години във военните среди се полагат усилия за развитие на технологиите, които да помагат на войниците, в най-разнообразни посоки. Ричард Браунинг, основател и изпълнителен директор на Gravity Industries, разходи реактивния си костюм по тренировъчната площадка на UK Royal Commando в Лимпсоун, Великобритания

Браунинг започва компанията през 2017 година. Костюмът се казва Daedalus Mark 1 и използва 6 малки реактивни двигателя – 2 на гърба и по 2 на всяка ръка – които позволяват контролиран полет.

В момента костюмът изглежда като от филм на Marvel. Костюмът има и специална каска с дисплей, на който се вижда информация за горивото и други данни.

Технологията все още не е готова за ползване от армия или цивилни, но не изглежда далеч от финалния си вид. Шумът от двигателите е един от най-забележимите проблеми за изглаждане, например. Очакваме съвсем скоро подобна играчка да се появи и на „цивилния“ пазар.

 
 

Как се украсяват курабийки

| от chronicle.bg |

Обичате ли курабийки? Разбира се, че обичате! Сега както всичко обичано, така и те се развиват и то по много креативен начин.

В интернет през последните няколко години се появиха редица YouTube канали, които обръщат внимание специално на декорирането на курабийки за удоволствие на публиката. На тази тенденция не се обръща достатъчно внимание, а тя силно го заслужава.

Видеата с храна не са нещо ново. Има цели телевизионни канали, посветени на готвенето и гастрономията. Заради това, в момента като че ли наблюдаваме израстването на едно „ново“ изкуство до висотите на киното и музиката.

В момента могат да се намерят подобни компилации, които са дълги дори по 1 час, а акаунти, които предлагат такова забавление и в снимки освен видео, могат да бъдат намерени във всички социални мрежи. В Instagram има страници със стотици хиляди последователи, а видета в YouTube често имат милиони гледания.

 
 

Проблемът не е в котките, а във вас

| от chronicle.bg |

Ако смятате котките за антисоциални, по-вероятно вие се държите гадно.

Изследователи от Университета в Орегон откриват, че котките всъщност искат да си взаимодействат с хората и особено с тези, които обичат да ги галят. „Забелязахме, че котките прекарват двойно повече време с хората, които им обръщат внимание и си играят с тях, отколкото към тези, които не проявяват интерес“, казва Кристин Витали, докторант по поведение на животните.

В едно от предишните си изследвания Витали открива, че котките ще предпочетат взаимодействие с хора, пред храна или играчки. 

„От експериментите установихме, че котките просто се нуждаят от свободата да си тръгнат, когато искат.“

В изследването бяха използвани 23 домашни котки и 23 от приюти и учените забелязаха, че котките от приюти много повече търсят човешкото внимание, което може би показва, че в приютите животинките са пренебрегвани. Джон Брадшоу, биолог от Университета в Бристол, който изследва котешкото поведени от дълго време, казва, че не трябва да се съсредоточаваме много върху разликите между двете групи, защото само домашните котки са били на своя територия по време на изследването. „Котките се държат много различни в зависимост дали познават мястото или не.“

Той добавя също, че до голяма степен котките са като хората – някои са сдържани, но повечето са приятелски настроени.