По-различен Поп Фолк! – част първа

| от | |

Цветозар Цаков

В днешните объркани времена, когато понятието „фолк” е изтърбушено, изпразнено от съдържание и принизено до най-уродливото си смислово ниво – до това да бъде синоним на чалгата (някак си съвсем естествено стана редовно да се изпуска думичката „поп” пред  „фолк парти”-тата и въпреки това да е кристално ясно за какво иде реч), да се занимаваш с фолклор е доста рисковано и непопулярно начинание. На автентичната ни фолклорна музика се гледа сякаш с насмешка и презрение от по-младите поколения, на нещо безвъзвратно остаряло и дори подронващо авторитета им на млади, модерни и напредничави хора. Нашият богат фолклор все по-често се асоциира единствено със сватби, като задължителен фон на пиянските експресии на хора, за които той се изчерпва с „Бяла роза” и Дунавското хоро по Нова година. Разбира се, това е твърде обобщаващо и низвергва малкия, но все пак съществуващ процент от населението, на който неравноделните ритми все още „бъркат” надълбоко. Хора, които считат народната ни музика за ценно национално богатство и световно наследство, а не за ретроградно бреме и даденост, на която не бива да се обръща прекалено внимание.

Мъдрите хора са казали, че във фолклора се оглежда душата на един народ и че принадлежността на човека към дадена култура е незменна и неизличима част от самия него, колкото и да се стреми да бъде глобалист и гражданин на света.

Слава Богу, в изстрадалата ни и охулена родина все още живеят млади хора, които не споделят виждането на описаната в началото на текста социална прослойка. Живеят и творят. И не – няма да ви занимаваме с фолклорните ансамбли, пръснати по територията на страната, които са страхотно нещо, макар и да стават обществено достояние, по подобие на самата музика, основно по големите празници, по-скоро казионно, по норматив, в калабалъка на културната програма.

В този материал искаме да ви позанимаем с една друга група млади българи, които правят нещо много ценно и също толкова трудно – опитват се да изведат фолклора от сватбарско-кръчмарско-естрадната му обреченост до широката, млада, прогресивна, търсеща публика. Посредтвом инструментите и методите на глобализацията, на поп културата. Умело съчетавайки тежки китари, електроника или джаз настроения с ритмите, извивките и чувствеността на фолк музиката на Балканите – по мое мнение фолклорът с най-дълбока и просторна душа, именно защото е роден от непосилни мъка и страдание и въпреки всичко е запазил непримиримостта си и радостта от живота. А задачата да го съчетаеш с далеч по-позитивно и светски настроената западна музика е всичко останало, но не и лека.

И, може би ще ви се стори странно, но именно музиката на тези млади българи аз наричам „поп-фолк”. Именно това е истинският поп-фолк. Популярен фолклор. Фолклор, облечен в модерни дрешки, но запазил достойнството си, чара си и достолепието си! Противно на обезличаващата и снишаваща полета на духа чалга.

Тук ще се спрем на няколко примера, които не само се справят със задачата, но се справят наистина добре. Ако намерите малко свободно време, непременно си позволете усилието и си намерете тяхната музика – ще бъдете богато възнаградени.

Няма как да не започнем един такъв своеобразен списък с момчетата и момичетата от група БАЛКАНДЖИ – може би първата родна формация, която приема за основна своя отправна точка българския фолклор. Групата е основана през есента на 1999 г. от Кирил Янев (китара, вокали) и Николай Баровски (клавир). Двамата решават да пробват да съчетаят тежкия метъл звук – в по-мелодичната му разновидност – с фолклорни елементи, изсвирени с традиционни инструменти, включващи кавал, тамбура и други. И им се получава. След като записват първото си парче („Аз, тебе, либе, съм залюбил”), вдъхновено от стихотворение на поета Косьо Николов и печелят няколко награди за авторска музика от различни фестивали и конкурси, идва ред и за следващата важна крачка. Първият албум „Пробуждане” се появява през 2001 г. и е изцяло собственоръчно записан, продуциран и разпространяван. Песните в него са авторски, без заемки от съществуващи фолклорни парчета, което е изначалната идея на основателите. Структурата им стъпва по-скоро на фолклора, подплатен с рок аранжименти, отколкото обратното – нещо, което съвсем малко изпълнители дръзват да правят дори в световен мащаб. Текстовете също са авторски, а тематиката им се движи в разтегливите рамки на автентичните фолклорни въжделения. Вторият албум, появил се в края на 2008-ма, носи наименованието „Змей” и е с една идея по-мрачен. Текстовете отнова са изцяло авторски и следват концепция, която плавно се разгръща в единадесетте парчета, оставяйки слушателя с впечатлението, че слуша аудио версия на някоя стара народна приказка.

Двама от членовете на Балканджи – Валентин Моновски (тамбура, а в новия проект – китара) и Явор Пачовски (клавир) създават отделна своя група, заедно с Панайот Солаков (бас, вокали) и Спаз Генев (барабани), в която макар да залагат на далеч по-втежнени аранжименти и прогресивен подход към композирането, приближаващ ги стилово до групи като Dream Teather, Queensryche и Fates Warning, не рядко посоляват музиката си с прясно набрат от необятните фолклорни нивя лют червен пипер под формата на неравноделни ритмики или цели пасажи с повлияни от фолклора мелодии.

Групата е кръстена с претенциозното име ЮВИГИ, сякаш да се знае от къде е произлязла, но претенциите им в никакъв случай не са неоснователни. Ако се сдобиете с двата им до момента издадени албума – концептуалния „Сива пустиня” (2010) и „От първо лице” (2012) – ще се убедите сами в това, а и като бонус ще получите естетическа наслада от стилно оформените и скъпо струващи обложки и бууклети, където са отпечатани и всички текстове на песните, сами по себе си представляващи висша форма на поетичното изкуство.

Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.

Защото когато нещо е искрено  и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

Български филм е селектиран за „Берлинале“ за първи път от 29 г.

| от chronicle.bg |

Филмът „Ага“ на режисьора Милко Лазаров е селектиран в основната програма на 68-ото издание на кинофестивала „Берлинале“.

„Ага“ е в копродукция с Българската национална телевизия и е първият български филм в основната официална програма на филмовия фестивал в Берлин от 29 години насам след участието на филма „Иван и Александра“ на режисьора Иван Ничев.

„Ага“ ще закрие основната конкурсна програма на „Берлинале“. За първи път филм на български режисьор закрива основна програма на голям фестивал. В България през март „Ага“ ще открие 22-рото издание на София филм фест.

Сюжетът разказва история за сблъсъка на цивилизациите през призмата на любовта и човешките взаимоотношения. Двамата главни герои са ескимоси и мечтаят да съберат семейството си отново.

Продуцент на филма е Веселка Кирякова, продуцент на „Отчуждение“ и копродуцент на „Слава“. Отговорен оператор на филма е Калоян Божилов, също познат от „Отчуждение“.

„Ага“ е реализиран в копродукция с Франция и Германия и е заснет в Република Якутия в Руската федерация.

 
 

Чашата като портрет на личността

| от Мила Янева |

Има теория, че на човек може да му бъде направен доста точен и обективен психологически портрет според малките битови предмети, които ползва ежедневно. Тази теория се ползва в криминалистиката, но и без да сме специалисти, ние можем да разберем важни неща за един човек, когато попаднем в дома му и опознаем част от вещите му. Не нужно да си психолог, например, за да се ориентираш в настроението и духа на някого, когато видиш чашите, които ползва вкъщи. Почти всичките ни приятели, някога емигрирали на хиляди километри от България, имат в новите си домове там някъде поне една керамична, битова чаша от родината, в която пият сутрешното си кафе. Няма съмнение, че това е проява на носталгия и стремеж да си близо до корените си, защото в родината битовите сервизи са запазена марка предимно на механите и народните кръчми.

Попадала съм на вечеря, където нямаше нито една чаша в комплект с друга. Цялата маса пиеше от останки от семейни сервизи през последните четиридесет години, като това не беше нарочен дизайн на вечерта, а обикновена проява на домакинска немарливост. Със сигурност не съм единствената, пила скъпи питиета в спукани, очукани, наръбени, нащърбени и отдавна загубили блясъка си чаши. Хващам се на бас, че и вие като мен сте пили вина, коктейли, кафета и безалкохолни в де-що има съд с наподобяващи чаша размери и функции – стъклено бурканче от лютеница или детско пюре, метална или пластмасова чаша от термос, отрязана наполовина бутилка от минерална вода, капачка от лак за коса…

Не е нужно да си специалист по етикет или дизайн, за да разбираш удоволствието от това да пиеш напитките си от подходящите за тях чаши. Едно хубаво бяло вино, макар и поднесено точно изстудено, губи много от качествата си, ако е сервирано в чаша без столче например. Не само, защото така напитката не стои красиво, но и защото докато държите чашата, ще я стоплите с пръстите си, а така и виното ви бързо ще се прости с освежаващата си студенина. Същото е и с кафето – ако предпочитате да го пиете в стъклена чаша, задължително е тя да е с двойни стени или с дръжка, за да не си изгорите пръстите, докато го пиете топло. Останките от чаши, които ползваме в домовете си, белязват историите ни и ни напомнят моменти от живота ни, но и често могат да ни поставят в неудобно положение. Сетете се само за онзи неприятен момент, в който установявате, че имате само четири останали еднакви чаши за нещо си, а очаквате осем човека, на които да сервирате. И се започва едно преразпределяне на грозните или единични чаши на членовете на фамилията или най-близките приятели, което задължително трябва и някак да се обясни на всички гости – „извинявайте, че нямаме останали здрави, еднакви чаши, ама….“…

VIVO-BILLA_coffee (1)

 

В името на своевременното подновяване на домашния парк от чаши за всякакви поводи и защото има значение в какво пиеш питиетата и напитките си, ви представяме една полезна и изгодна акция на BILLA – VIVO Стъклено съвършенство. До 14 март тази година на всеки 10 лв от вашата сметка в който и да е от магазините на веригата, ще се прибавя по една промо точка. Можете да я получите и при покупка на някой от специално обозначените продукти в рекламна брошура и/или в магазините BILLA. При покупка на стойност 10 лв., която включва и специално обозначен продукт, промо точките са две. Срещу 5 събрани промо точки можете да се сдобиете с комплект от две еднакви чаши с различно предназначение, които да купите с до 75% отстъпка. Това е истинско вложение, защото става дума за висококласни и скъпи чаши Vivo на световноизвестната немска марка Villeroy & Boch Group. Te съчетаваt традиционното качество на Villeroy & Boch с функционален дизайн за ежедневна употреба без компромис във визията. В програмата се предлагат шест вида чаши – многофункционални (за безалкохолни или концентрати), двустенни за кафе, капучино или чай и студена напитка и чаши за бяло и червено вино. Всички те са изработени от специално кристално стъкло, което издържа на високи и ниски температури, остава кристално прозрачно и не се замъглява с времето. Двойните комплекти чаши, разбира се, могат да бъдат купени и самостоятелно, на редовна продажна цена без промо точки. В този случай обаче плащате нормалната за този клас посуда висока стойност. С промоточки на специална цена може да бъде закупен и стъклен чайник на същата марка с вместимост 1.4 литра. Имайте предвид, че без промоточки в магазина той струва 94.99лв, но в рамките на програмата на BILLA ще е ваш само за 39.99 лв.

Целият пакет от събрани промо точки може да бъде използван в срок до 21.03.2018 г. или до изчерпване на количествата. Помислете си обаче, че срещу сметка от 150 лв в магазина (което си е пазар за един купон или седмична храна на четиричленно семейство) можете да се сдобиете с пълен сет от качествени и висококласни стъклени чаши на изключително приятна цена. Ако пазарувате по-редовно, за тези два месеца ще сте в състояние ненатоварващо за семейния бюджет да подмените целия си домашен парк от чаши. Така най-после ще можете да се разделите с всички останали по милост и необходимост самотни, стъклени „войници“, с които ви се е налагало да правите компромиси в едно от най-приятните и достъпни човешки удоволствия – насладата от любимо питие в чашата, която то, а и вие заслужавате.VIVO-BILLA_tea-teapot

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large