Плосък карнавал или прогресивен?

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Покрай поредното оживление около плоския данък попаднах на статия, която започва така: „Националистите и социалистите в 43 НС внесоха…“  Светът вече не е същият. Социалистите и националистите бях най-антагонистичните идеологии на миналия век. Едната издигаше в култ Расата, а другата – Класата. За едната враг бяха другите народи, а за другата – интелигенцията и буржоазията. Днес в България БСП и Атака са рамо до рамо в парламента.

Какво ги сплотява? Сплотява ги протестът срещу плоския данък. Защо искат прогресивен? Според мен и те не знаят. Социалистите го въведоха под влиянието на по-либерални умове и им ръкопляскаха за това. Много по-късно се сетиха, че са партия на бедните. Нищо че членовете на тяхното ръководство ще попаднат под най-жестоките удари на прогресивното облагане.

Партия на бедните и нищите духом е и ДПС или поне така личи от подскоците им всеки път, когато се заговори за електронно гласуване, изборен туризъм и фондации, които съпровождат избирателите, защото последните не можели да си прочетат бюлетината. Обаче бидейки либерали (а те са либерали колкото Бареков е консерватор), застанаха в подкрепа на плоския данък. Нищо че техните отрудени избиратели с ниски доходи са хората с най-голям интерес от необлагаем минимум.

Другите, които искат плосък данък, са Реформаторите и ГЕРБ. Първите, защото гледат да са последователни, имат останал свян, който възпира изкушението на популизма и защото са интелигентни хора, които разглеждат темата с калкулатор, а не със сърп и чук в ръка. Почти така е и при ГЕРБ. Изглежда и те разбират че е по-важно не колко голям е процентът на ставката, а колко големи са реалните постъпления в бюджета както в плоския, така и в релефния (пардон – прогресивния) случай.

Прогресивен данък искат ПФ, ББЦ и АБВ. Патриотите няма да ги коментираме, защото те, горките, все още не знаят на кой свят са и каква позиция да заемат. Консерваторът Бареков логично продължава хипертрофираното си сиромахомилство, тъй че поне той може да мине за последователен. Най-зле са АБВ, защото по въпроса за плоския данък се оказват разчекнати между мерака да участват в правителство, па макар и дясно, и идеологическия си ангажимент към лявата интелигенция, която си въобразяват, че представляват.

Встрани от въпроса, че при това гласуване отново си имаме коалиция (ГЕРБ, ДПС, РБ) с участието на специалистите по разпределяне на порциите, аз пък се чудя толкова ли е трудно няколко финансисти да седнат с лист и молив и да кажат: така печелим повече, а иначе – по-малко? Но все пак да има и някакво приличие, защото да искаш човек, който получава заплата от 3200 лева, да плаща данък 1376 от тях, както иска Атака, е тъпо. Никой няма да го плати, поне докато страната не се управлява от хунта. Отделно че тази заплата не е чак толкова фрапираща и дай Боже всекиму да я получава.

Не, въпросът не е труден. Труден го правят играчите, защото играта им е трудна. Те нито могат да вършат това, за което говорят, нито могат да говорят за това, което вършат. Милионери се правят на хора от народа, олигарси на социалисти и социалисти на либерали. Всъщност държавата е едно ООД и всички те са съдружници в него. Само от време на време леко варира размерът на дружествените им дялове, но това вече сякаш не интересува никого. Ето защо си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра:

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 17 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n