Плашилото „Турция“

| от |

Един кратък коментар на Елена Владимирова, зад който заставам на 100%.

Чета новина, че съдът на ЕС за пореден път е потвърдил визовия режим за турски граждани и от коментарите отдолу ме втриса. Ще строим стени, трябва да изолираме Турция, трябва ни външна граница на ЕС, все едни такива ‘вдъхновени’ идеи, породени предимно от криворазбран патриотизъм.

И за пореден път си мисля колко ограничен и късопаметен е нашият народец, отгоре на това с ампутирано усещане за ирония. Големите ни приеха в клуба си (незаслужено) и сега се тупаме по коремите. Cъбираме подписки срещу приемането на Турция в ЕC и едновременно се възмущаваме, че партии във Великобритания печелят политически точки като ни използват да си плашат избирателите с вълната от гладни емигранти.

Cпомням си какво е да се редиш за виза, за да мръднеш до Виена; какво е да се чувстваш втора категория човек, защото не можеш да пътуваш свободно. Влизането в мечтания Европейски съюз не ни донесе европейско съществуване, но ни осигури поне това – евтини полети до множество европейски дестинации, докъдето можем да стигнем само с лична карта. Сега, гледайки отвисоко, надигаме глас за да откажем тези права на други хора.

 2011 Istanbul trip-Armada iftar, Bebekpark, Ask cafe, BlueMosque 045

Това, което не очаквах да видя в Истанбул, и което ме накара да се чувствам у дома си, беше реакцията на хората като разбираха откъде сме. Ние не сме туристи, ние сме ‘комшу’. Всички бяха отзивчиви, езикова бариера нямаше, говорихме на българо-турско-английски, и ни черпеха с чай.

В разговорите ни с хората, всички искаха да знаят едно – как е в Европейския съюз. Беше ми трудно да обясня, че при нас нищо не се е променило, дори корупцията се е увеличила, защото има повече за крадене. Казвах им: ‘При вас е страхотно, градът ви е приказен и огромен, пътищата ви са хубави’. Отговорът винаги беше един и същ ‘Не можем да пътуваме в Европа’.

Желанията бяха много простички: “Искам да разгледам”, “Искам да мога да ходя на мачове”, “Искам да ходя да си пазарувам от магазините там”. Все елементарни неща, които ние вече приемаме за даденост, стига да имаме възможност.

 AppexRegional2012bg2town

Истанбул не е Турция, Ердоган е тиранин, ценностите са различни – чух всякакви доводи в защита на решението на съда на ЕС. Ето ги и моите против.

Турция е растяща икономика с многобройно, младо население, което предпочита да гледа на запад, отколкото на изток. Ако ЕС им обърне гръб и ги изолира, толкова по-зле за съюза. За всички ни е по-добре да има една светска, модерно мислеща Турция. А колко по-лесно би било това, ако за тези млади хора, готови да налеят пари в сгъбясаната европейска икономика, нямаше такива строги ограничения за движение из ЕС.

HDRESIM.NET

България трябва да промени нагласата си към Турция и да спре да я ползва за плашило. Турция има огромен пазар и възможности, както и много работливи и предприемчиви хора. Културна бариера няма, само бариерата в главите ни, насаждана от определени хора за политическа облага.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Ева Лонгория роди първото си дете

| от chronicle.bg |

На 43 години актрисата Ева Лонгория най-накрая тръгва по-стъпките на най-известния си персонаж, Габриел Солис, която след дълъг период на безгрижен семеен живот роди прекрасните Хуанита и Силия. Преди два дена Лонгория роди първото си дете, съобщава списание „Хелоу!“.

Бебето е момче и се казва Сантяго Енрике Бастон. То се е родило на 19 юни в медицинския център „Сидърс-Синай“ в Лос Анджелис. Тежи 3 кг.

„Толкова сме благодарни за тази красива благословия!“, споделиха Ева Лонгория и съпругът ѝ пред американското списание „Hola“. Те споделиха и снимка на бебето, на която актрисата го държи близо до лицето си.

Съпругът на Ева Лонгория – Хосе „Пепе“ Бастон, е мексикански медиен магнат. Двамата сключиха брак преди две години.

Хосе има още три деца – две момичета и момче от предишната си съпруга Наталия Есперон. Голямото момиче Наталия е на 22 години, а близнаците Мариана и Хосе – на 14.

Ева Лонгория е на 43 години. През март тя каза, че вече е подготвена за майчинството.

„Вече имаме три деца. Аз имам три доведени деца, така че това няма да е нищо ново. Харесва ни“, заяви актрисата пред американското списание „Hola“.