Планът на Кремъл: отказ от реформи и курс на Изток

| от |

Юлия Вишневецкая, Дойче Веле

Как ще реагира Кремъл на икономическия спад? Какво ще се промени във вътрешната и външната политика? Ето мнението на експертите.

Вътрешната политика: реформи няма да има

За момента стратегията на Кремъл изглежда изчаквателна, смята политологът и директор на московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин. „От пресконференцията на Путин остава впечатлението, че той се надява да преживее тежките времена и смята, че след 2-3 години цените на петрола ще се повишат и всичко ще си бъде както преди“, отбелязва политологът. Но това може и да не се случи и правилната реакция би била да се проведат реформи, насочени към избавлението от петролната зависимост. А за това е нужна политическа воля, подчертава Тренин. „Познавайки хората, които ние виждаме на власт през последните 15 години, трудно мога да предположа, че тази воля ще се появи. Ще запълват дупките в бюджета, ще се опитват да спазват основните социални ангажименти, ще следят никой да не гладува. Но по-скоро няма да имат воля да предложат реална стратегия за развитие. Много бих желал да греша“, заявява експертът. Според него, руският президент се вижда в ролята на пазител и носител на стабилността, но не и като реформатор. „Путин не е Дън Сяопин“, констатира Тренин.

Но не е сигурно, че при създалите се обстоятелства Кремъл ще може да изпълнява своите социални ангажименти, смята професорът от Висшето училище по икономика Симон Кордонски. Според него, сега властта пребърква джобовете, за да закърпи дефицита. „Те се страхуват от нова парична емисия. Всички разбират какво е инфлация. По тази причина министерството на финансите и министерството на икономията мислят какви разходи могат да орежат. Медицината с 30%, вече започнаха да се забавят изплащанията на заплатите. Могат да престанат да изплащат пенсиите на руските граждани, живеещи в чужбина“. Но това, което няма да бъде орязано – това са военните разходи, убеден е Кордонски.

Външната политика: с лице към Изтока

В Русия започнаха процеси, насочени към намаляването на финансовата зависимост от Запада, зави председателят на Съвета по външна и отбранителна политика /СВОП/ Фьодор Лукянов. „Преди всичко това е курсът, който беше провъзгласен преди кризата – „деофшоризацията“, „национализацията на елита“, завръщането на парите от западните юрисдикции. Плюс всички разговори за национална платежна система – всички това се вписва в една ясна и последователна линия“, смята Лукянов.

Във връзка с това ще се сменят и отношенията с Европейския съюз в газовата сфера. „Газпром“ вече няма намерението да се интегрира и излиза на европейския пазар. Неотдавнашният отказ за обмяната на активи между „Газпром“ и BASF е пряко следствие от тази политика, заявява политологът. Моделът на руско-европейски газови отношения, който беше определящ почти половин век, се променя пред очите ни, отбелязва Лукянов. А през следващия половин век може да преобладава същият модел на отношения, но с Китай, с когото Русия ще бъде свързана с „дълбока енергийна взаимна зависимост“. „До момента Русия си поставяше задачата да укрепи връзките си със Запада. Изглежда, че ние достигнахме тавана в тази област. По-тесни тези връзки вече няма да бъдат“, заяви председателят на СВОП.

Що се отнася до Украйна, Русия даде ясно да се разбере, че за момента няма интерес от по-нататъшна ескалация на конфликта. „Не бих очаквал някакви драматични промени в тази сфера, защото в Кремъл не разбират какъв ще бъде смисълът. Ако Русия сериозно промени своя курс спрямо конфликта в Донбас, някакви санкции могат да бъдат и отменени. Но въпросът с Крим е неразрешим, съответно поводът за санкции ще остане“, заяви експертът. Но даже, ако санкциите бъдат отменени, неофициалното отношение на Запада към Русия вече се е променило радикално. „Под един или друг предлог работата с Русия няма да върви, както е вървяла по-рано. Западът ще поставя други условия, по-малко изгодни“, твърди Фьодор Лукянов.

Политическият режим: ожесточаване или либерализация?

Според Кирил Рогов, политически наблюдател, сътрудник на Института за икономиката на преходния период, в момента Русия се намира в самото начало на кризата. „Спадът на рублата е само пусковият механизъм. Ако цените на петрола останат на ниво от 60 долара или по-ниско, тогава нас ни очакват още няколко нива на негативни ефекти: спад на доходите на населението, съкращаване на производството“, отбелязва той. Според него животът с почти двойно свила се ресурсна база е предизвикателство пред авторитарния режим. „Но това не означава, че народът веднага ще излезе на улицата – има много промеждутъчни стадии. Намалява лоялността, режимът става по-малко ефективен, елитите – по-малко управляеми и т.н.“, заявява Рогов.

По тази причина основната задача на Кремъл през следващите няколко месеца ще бъде не спасяването на икономиката, а спасяването на политическия режим и неговата адаптация към ниските цени на петрола.

Главният инструмент, който сега се използва от Путин е заклинанието „всичко ще бъде добре“, посочва Кирил Рогов. „Върви борба за очакванията. Най-важното е елитът и населението да вярват, че в момента ние преживяваме само временен шок“, обяснява експертът. Опасността възниква, когато тази вяра пропада. И тогава режимът започва да се променя или по посока на либерализация, или от мек авторитаризъм към суров – по модела на Иран или Северна Корея. „Подобни преходи винаги са много трудни за режимите. Хората свикват да се примиряват с авторитаризма в мека форма, но когато режимът стане по-репресивен, това много често не работи“, отбелязва той.

Другият вариант – това е либерализацията, която Путин смята за „нещо противно“, но принуден може да признае нейната необходимост, заяви експертът. Според него либерализацията едва ли ще бъде първият модел, от който ще се възползва Путин. „Но всичко зависи от това колко дълго цените на петрола ще останат ниски. С течение на времето аргументите в полза на либерализацията ще започнат да растат“, смята Рогов. /БГНЕС

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.