Планът на Кремъл: отказ от реформи и курс на Изток

| от |

Юлия Вишневецкая, Дойче Веле

Как ще реагира Кремъл на икономическия спад? Какво ще се промени във вътрешната и външната политика? Ето мнението на експертите.

Вътрешната политика: реформи няма да има

За момента стратегията на Кремъл изглежда изчаквателна, смята политологът и директор на московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин. „От пресконференцията на Путин остава впечатлението, че той се надява да преживее тежките времена и смята, че след 2-3 години цените на петрола ще се повишат и всичко ще си бъде както преди“, отбелязва политологът. Но това може и да не се случи и правилната реакция би била да се проведат реформи, насочени към избавлението от петролната зависимост. А за това е нужна политическа воля, подчертава Тренин. „Познавайки хората, които ние виждаме на власт през последните 15 години, трудно мога да предположа, че тази воля ще се появи. Ще запълват дупките в бюджета, ще се опитват да спазват основните социални ангажименти, ще следят никой да не гладува. Но по-скоро няма да имат воля да предложат реална стратегия за развитие. Много бих желал да греша“, заявява експертът. Според него, руският президент се вижда в ролята на пазител и носител на стабилността, но не и като реформатор. „Путин не е Дън Сяопин“, констатира Тренин.

Но не е сигурно, че при създалите се обстоятелства Кремъл ще може да изпълнява своите социални ангажименти, смята професорът от Висшето училище по икономика Симон Кордонски. Според него, сега властта пребърква джобовете, за да закърпи дефицита. „Те се страхуват от нова парична емисия. Всички разбират какво е инфлация. По тази причина министерството на финансите и министерството на икономията мислят какви разходи могат да орежат. Медицината с 30%, вече започнаха да се забавят изплащанията на заплатите. Могат да престанат да изплащат пенсиите на руските граждани, живеещи в чужбина“. Но това, което няма да бъде орязано – това са военните разходи, убеден е Кордонски.

Външната политика: с лице към Изтока

В Русия започнаха процеси, насочени към намаляването на финансовата зависимост от Запада, зави председателят на Съвета по външна и отбранителна политика /СВОП/ Фьодор Лукянов. „Преди всичко това е курсът, който беше провъзгласен преди кризата – „деофшоризацията“, „национализацията на елита“, завръщането на парите от западните юрисдикции. Плюс всички разговори за национална платежна система – всички това се вписва в една ясна и последователна линия“, смята Лукянов.

Във връзка с това ще се сменят и отношенията с Европейския съюз в газовата сфера. „Газпром“ вече няма намерението да се интегрира и излиза на европейския пазар. Неотдавнашният отказ за обмяната на активи между „Газпром“ и BASF е пряко следствие от тази политика, заявява политологът. Моделът на руско-европейски газови отношения, който беше определящ почти половин век, се променя пред очите ни, отбелязва Лукянов. А през следващия половин век може да преобладава същият модел на отношения, но с Китай, с когото Русия ще бъде свързана с „дълбока енергийна взаимна зависимост“. „До момента Русия си поставяше задачата да укрепи връзките си със Запада. Изглежда, че ние достигнахме тавана в тази област. По-тесни тези връзки вече няма да бъдат“, заяви председателят на СВОП.

Що се отнася до Украйна, Русия даде ясно да се разбере, че за момента няма интерес от по-нататъшна ескалация на конфликта. „Не бих очаквал някакви драматични промени в тази сфера, защото в Кремъл не разбират какъв ще бъде смисълът. Ако Русия сериозно промени своя курс спрямо конфликта в Донбас, някакви санкции могат да бъдат и отменени. Но въпросът с Крим е неразрешим, съответно поводът за санкции ще остане“, заяви експертът. Но даже, ако санкциите бъдат отменени, неофициалното отношение на Запада към Русия вече се е променило радикално. „Под един или друг предлог работата с Русия няма да върви, както е вървяла по-рано. Западът ще поставя други условия, по-малко изгодни“, твърди Фьодор Лукянов.

Политическият режим: ожесточаване или либерализация?

Според Кирил Рогов, политически наблюдател, сътрудник на Института за икономиката на преходния период, в момента Русия се намира в самото начало на кризата. „Спадът на рублата е само пусковият механизъм. Ако цените на петрола останат на ниво от 60 долара или по-ниско, тогава нас ни очакват още няколко нива на негативни ефекти: спад на доходите на населението, съкращаване на производството“, отбелязва той. Според него животът с почти двойно свила се ресурсна база е предизвикателство пред авторитарния режим. „Но това не означава, че народът веднага ще излезе на улицата – има много промеждутъчни стадии. Намалява лоялността, режимът става по-малко ефективен, елитите – по-малко управляеми и т.н.“, заявява Рогов.

По тази причина основната задача на Кремъл през следващите няколко месеца ще бъде не спасяването на икономиката, а спасяването на политическия режим и неговата адаптация към ниските цени на петрола.

Главният инструмент, който сега се използва от Путин е заклинанието „всичко ще бъде добре“, посочва Кирил Рогов. „Върви борба за очакванията. Най-важното е елитът и населението да вярват, че в момента ние преживяваме само временен шок“, обяснява експертът. Опасността възниква, когато тази вяра пропада. И тогава режимът започва да се променя или по посока на либерализация, или от мек авторитаризъм към суров – по модела на Иран или Северна Корея. „Подобни преходи винаги са много трудни за режимите. Хората свикват да се примиряват с авторитаризма в мека форма, но когато режимът стане по-репресивен, това много често не работи“, отбелязва той.

Другият вариант – това е либерализацията, която Путин смята за „нещо противно“, но принуден може да признае нейната необходимост, заяви експертът. Според него либерализацията едва ли ще бъде първият модел, от който ще се възползва Путин. „Но всичко зависи от това колко дълго цените на петрола ще останат ниски. С течение на времето аргументите в полза на либерализацията ще започнат да растат“, смята Рогов. /БГНЕС

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.