Планът на Кремъл: отказ от реформи и курс на Изток

| от |

Юлия Вишневецкая, Дойче Веле

Как ще реагира Кремъл на икономическия спад? Какво ще се промени във вътрешната и външната политика? Ето мнението на експертите.

Вътрешната политика: реформи няма да има

За момента стратегията на Кремъл изглежда изчаквателна, смята политологът и директор на московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин. „От пресконференцията на Путин остава впечатлението, че той се надява да преживее тежките времена и смята, че след 2-3 години цените на петрола ще се повишат и всичко ще си бъде както преди“, отбелязва политологът. Но това може и да не се случи и правилната реакция би била да се проведат реформи, насочени към избавлението от петролната зависимост. А за това е нужна политическа воля, подчертава Тренин. „Познавайки хората, които ние виждаме на власт през последните 15 години, трудно мога да предположа, че тази воля ще се появи. Ще запълват дупките в бюджета, ще се опитват да спазват основните социални ангажименти, ще следят никой да не гладува. Но по-скоро няма да имат воля да предложат реална стратегия за развитие. Много бих желал да греша“, заявява експертът. Според него, руският президент се вижда в ролята на пазител и носител на стабилността, но не и като реформатор. „Путин не е Дън Сяопин“, констатира Тренин.

Но не е сигурно, че при създалите се обстоятелства Кремъл ще може да изпълнява своите социални ангажименти, смята професорът от Висшето училище по икономика Симон Кордонски. Според него, сега властта пребърква джобовете, за да закърпи дефицита. „Те се страхуват от нова парична емисия. Всички разбират какво е инфлация. По тази причина министерството на финансите и министерството на икономията мислят какви разходи могат да орежат. Медицината с 30%, вече започнаха да се забавят изплащанията на заплатите. Могат да престанат да изплащат пенсиите на руските граждани, живеещи в чужбина“. Но това, което няма да бъде орязано – това са военните разходи, убеден е Кордонски.

Външната политика: с лице към Изтока

В Русия започнаха процеси, насочени към намаляването на финансовата зависимост от Запада, зави председателят на Съвета по външна и отбранителна политика /СВОП/ Фьодор Лукянов. „Преди всичко това е курсът, който беше провъзгласен преди кризата – „деофшоризацията“, „национализацията на елита“, завръщането на парите от западните юрисдикции. Плюс всички разговори за национална платежна система – всички това се вписва в една ясна и последователна линия“, смята Лукянов.

Във връзка с това ще се сменят и отношенията с Европейския съюз в газовата сфера. „Газпром“ вече няма намерението да се интегрира и излиза на европейския пазар. Неотдавнашният отказ за обмяната на активи между „Газпром“ и BASF е пряко следствие от тази политика, заявява политологът. Моделът на руско-европейски газови отношения, който беше определящ почти половин век, се променя пред очите ни, отбелязва Лукянов. А през следващия половин век може да преобладава същият модел на отношения, но с Китай, с когото Русия ще бъде свързана с „дълбока енергийна взаимна зависимост“. „До момента Русия си поставяше задачата да укрепи връзките си със Запада. Изглежда, че ние достигнахме тавана в тази област. По-тесни тези връзки вече няма да бъдат“, заяви председателят на СВОП.

Що се отнася до Украйна, Русия даде ясно да се разбере, че за момента няма интерес от по-нататъшна ескалация на конфликта. „Не бих очаквал някакви драматични промени в тази сфера, защото в Кремъл не разбират какъв ще бъде смисълът. Ако Русия сериозно промени своя курс спрямо конфликта в Донбас, някакви санкции могат да бъдат и отменени. Но въпросът с Крим е неразрешим, съответно поводът за санкции ще остане“, заяви експертът. Но даже, ако санкциите бъдат отменени, неофициалното отношение на Запада към Русия вече се е променило радикално. „Под един или друг предлог работата с Русия няма да върви, както е вървяла по-рано. Западът ще поставя други условия, по-малко изгодни“, твърди Фьодор Лукянов.

Политическият режим: ожесточаване или либерализация?

Според Кирил Рогов, политически наблюдател, сътрудник на Института за икономиката на преходния период, в момента Русия се намира в самото начало на кризата. „Спадът на рублата е само пусковият механизъм. Ако цените на петрола останат на ниво от 60 долара или по-ниско, тогава нас ни очакват още няколко нива на негативни ефекти: спад на доходите на населението, съкращаване на производството“, отбелязва той. Според него животът с почти двойно свила се ресурсна база е предизвикателство пред авторитарния режим. „Но това не означава, че народът веднага ще излезе на улицата – има много промеждутъчни стадии. Намалява лоялността, режимът става по-малко ефективен, елитите – по-малко управляеми и т.н.“, заявява Рогов.

По тази причина основната задача на Кремъл през следващите няколко месеца ще бъде не спасяването на икономиката, а спасяването на политическия режим и неговата адаптация към ниските цени на петрола.

Главният инструмент, който сега се използва от Путин е заклинанието „всичко ще бъде добре“, посочва Кирил Рогов. „Върви борба за очакванията. Най-важното е елитът и населението да вярват, че в момента ние преживяваме само временен шок“, обяснява експертът. Опасността възниква, когато тази вяра пропада. И тогава режимът започва да се променя или по посока на либерализация, или от мек авторитаризъм към суров – по модела на Иран или Северна Корея. „Подобни преходи винаги са много трудни за режимите. Хората свикват да се примиряват с авторитаризма в мека форма, но когато режимът стане по-репресивен, това много често не работи“, отбелязва той.

Другият вариант – това е либерализацията, която Путин смята за „нещо противно“, но принуден може да признае нейната необходимост, заяви експертът. Според него либерализацията едва ли ще бъде първият модел, от който ще се възползва Путин. „Но всичко зависи от това колко дълго цените на петрола ще останат ниски. С течение на времето аргументите в полза на либерализацията ще започнат да растат“, смята Рогов. /БГНЕС

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.