shareit

Плачи, Българийо!

| от |

books-text

Диана Димитрова

ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО!
Истината…Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание. Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!

Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? – ще попиташ, приятелю… Защото спряхме да се учим, защото вече не знаем как да търсим истината. Защото думи като чест, дълг и достойнство вече не значат нищо.

ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! За тебе те умираха… Умираха на Шипка и Батак, умираха на Сливница и Дойран. Плачи така, както не си плакала никога досега.

ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! За тебе те умираха… Защото утре може и да ги забравим. Да ги намерим изхвърлени от учебниците, от програмите и от историята си…Защото сега е страшно. Защото сега всичко опира до една безплатна екскурзия до столицата, парче пица и едно турско кафе. Не са виновни хората. Гладът е лош съветник, немотията също. Но децата ни не се раждат вече българчета и няма нищо по – страшно от това. Училищата са празни, селата са пълни с призраци и хората са толкова жестоки, че с „чудесно наслаждение… се преследват един друг и да развалят един другиму работата“…

ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! Плачи за автобусите на заблудените, използваните и обруганите. Вървим към гражданска война. Бавно, но сигурно. Някои хора толкова да се самозабравили, че не си дават сметка, какви биха били последиците от това. Да изправиш брата срещу брат. Не е нормално да искаш да запазиш властта, която ти е дадена „от народа“ с цената на всичко. С цената на неговата кръв, оплискала площадите и неговите сълзи.

ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! Плачи за прокудените, за тези дето те напуснаха, а сърцата им бият в българските ритми и очите им бленуват красотата ти. Плачи за всички нас, защото на нас сълзи вече не ни останаха…

 
 
Коментарите са изключени за Плачи, Българийо!