Петте века между пресата на Гутенберг и интернет

| от |

rollerpress

Препубликуваме текста от сайта на вестник „Сега“ поради изключителната му значимост. Катрин Вайнър, зам. главен редактор на „Гардиън“, в лекция пред Центъра за развитие на журналистиката:

Ще започна с един истински случай. Наскоро провеждах интервю за работа в „Гардиън“ и попитах кандидата, който имаше опит само в печатни медии, как смята да се справи с дигиталните новини. Той ми каза: „Ами имам компютър. Ползвам компютри от години“.

Отговорът му беше смешен, но казваше нещо важно за него: той очевидно смяташе, че дигиталното е само технологично развитие – просто нов начин за обработка на текст. В действителност дигитализацията носи със себе си огромна концептуална и социална промяна, тя е бомба, която прави на пух и прах целия ни свят и нас самите, разбива представата ни за света и начина, по който живеем. Още сме по средата на тази промяна, толкова сме близо, че понякога ни е трудно да я виждаме добре.

Интернет промени начина, по който организираме информацията: от ограничения физически формат на книгите и вестниците към нещо по-аморфно и свободно, с безкрайни възможности. Вестникът е нещо завършено. Точно обратното е с дигиталните новини – те непрекъснато се дописват, подобряват, променят, местят, развиват – това е непрекъснат разговор. Дигиталните новини са живи, безкрайни, безспирни.

Много хора смятат, че този преход от фиксираното към свободното не е съвсем нов, че ние всъщност се завръщаме към културата на устното народно творчество от едно време. Датският учен Томас Петит дори развива теорията, че целият период след изобретяването на пресата на Гутенберг – 500-те години на господство на печатния текст върху информацията между XV и XX век, е просто една пауза; прекъсване в обичайния поток на човешката комуникация. Петит нарича това Скобите на Гутенберг. Интернет, казва той, ни връща към времената отпреди Гутенберг, в които сме били формирани от устни традиции: живи и ефимерни.

В продължение на 500 г. знанието е било затворено във фиксирани формати, за които сме вярвали, че са достоверна версия на истината. Днес, в постпечатната ера, се завръщаме към времена, в които повечето информация – вярна или невярна, идва от хората около нас. Петит казва, че днес мислим по сходен начин със средновековния селянин – и нашата информация, както неговата, идва от клюки, слухове и разговори.

Нещо подобно казва и Дик Костоло, шефът на „Туитър“: „В Древна Гърция новините и информацията са се разпространявали на агората и всеки се е упътвал натам след обяд. Там, на градския площад, информацията се е обменяла без филтър и във всички посоки.“

Какво означава този свободен нов свят за журналистиката днес? Дигитализацията не е просто пускането на една новина в интернет. Тя тотално пренаписва отношенията на журналистите и читателите. Ние вече не сме всезнаещи репортери, които от висотата на своята осведоменост изсипват информация върху пасивната публика. Интернет събори тази йерархия и я замени с един равноправен свят, където реакцията е мигновена, а много читатели знаят далеч повече по определена тема от журналиста. Някои дори наричат читателите „хората, доскоро известни като публика“. В ерата на вестника имаше малко пишещи и много четящи. Днес разликата не е толкова отчетлива. Бившата публика не седи просто ей така – ако не я слушаш, ако не работиш с нея, ако не работиш за нея и не й даваш това, което иска, тя може да отиде на стотици други места.

Интернет освен това означава и общуване с читателите на нечувано досега ниво, сътрудничество по много нови начини. Да вземем петролния разлив от „Дийпуотър Хърайзън“ в Мексиканския залив през 2010 г. Ситуацията беше толкова излязла от контрол, че „Бритиш петролиум“ отправи зов за помощ към всички за овладяване на катастрофата. Нашият екип също призова всеки да изпрати своите идеи за спиране на теча в залива. Направихме специална онлайн платформа за събиране на предложения от читатели и за нула време в нея откликнаха професионални гмуркачи, морски инженери, физици, биохимици, машинни инженери, миньори, специалисти по петролни сондажи и т.н. Пресяхме най-добрите идеи и ги подложихме на сериозен анализ. Беше удивителна колекция от полезна информация, всичката събрана благодарение на хората, коитодоскоро наричахме само читатели.

Глобалната мрежа дава възможност и за страхотни попадения. Любимият ми пример е от протестите срещу срещата на Г-20 в Лондон през 2009 г. Нашият репортер Пол Люис разследваше смъртта на Йън Томлинсън – продавач на вестници, починал, докато минава през протестиращото множество. Според заключението на патоанатома причина за смъртта беше инфаркт. Търсехме свидетели на случилото се. Пуснахме призиви в „Туитър“ и на сайта на вестника. Няколко часа по-късно с Пол се свърза наш читател от САЩ. Оказа се мениджър на инвеститорски фонд, който бил по работа в Лондон. Измъкнал се от срещите си, за да види протестите, и ги снимал с телефона си. Вече в Ню Йорк той попаднал на нашия призив, прегледал отново заснетото и открил ясен кадър, на който се вижда много добре как Йън Томлинсън пада на земята, блъснат от полицай. Можете да си представите каква новина беше това! Макар че беше оправдан по обвинението в убийство през 2012 г., полицаят загуби работата си, както и патоанатомът. Впоследствие полицията се споразумя извънсъдебно с близките на Томлинсън, извини се официално и им плати компенсация. Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше нашият призив в интернет. Но този случай е добър пример и защо журналистите повече отвсякога трябва да търсят собствена информация.

За много издатели интернет означава да превърнат новината в стока втора употреба. Те пълнят сайтовете си с пренаписани агенционни дописки, прессъобщения и новини от други подобни сайтове. Според данни от 2009 г. 80% от статиите в качествените издания във Великобритания не са авторски, а едва 12% са собствена информация на репортерите. Естествено, донякъде дължим това на кризата, но не само. Нашата индустрия е пристрастена към преследването на едно и също нещо. Погледнете стотиците фотографи и репортери, струпани пред болницата за изписването на новия ни принц Джордж. Какво щеше да стане, ако всички те бяха някъде другаде и работеха по други истории, оставяйки пред болницата, да речем, трима свои колеги? Какви ли страхотни новини са изпуснали в този ден?

Големият шанс е точно в обратното – вместо да вървиш след тълпата, да правиш нещо различно. Както пише в едно чудесно есе за постиндустриалната журналистика, „истинските новини отличават журналистиката от останалите търговски дейности“. Или както казва лорд Нортклиф, „новината е нещо, което някой някъде не иска да бъде публикувано. Всичко друго е реклама“.

И тъй, помните ли Скобите на Гутенберг? Първо, имаше купища приказки, но липсваше ясна визия за истината. После имахме ясна представа за истината, но нямаше място за разговор. Днес разполагаме с истината, направена по-добра благодарение на разговора. Какво ще стане, ако съчетаем екосистемата на интернет и традиционните журналистически похвати с нови методи на разследване и съобщаване на новините? Ако се отворим? Ако поставим хората, наричани преди читатели, в сърцето на всичко? Ако обединим и елита, и улицата, че и „Туитър“? Не инстинкт или информация, а и двете. Не телефони или „Туитър“, а и двете. Не неутралност или коментари, а и двете. Не журналисти или блогъри, журналисти или активисти, журналисти или читатели. Бъдещето на журналистиката е всичко това едновременно.

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис

| от chronicle.bg |

Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.

Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.

Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.

По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество. 

nikos-kazantzakis

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

kazantzakis-thumb-large

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“

„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“

Kazantzakis-Tribute-1140X530_show_inner

„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“

„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“

„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“

 
 

Защо инфлуенсърите ходят на терапия

| от chronicle.bg |

За Jo Love четвъртъците са дни с ново значение, защото всеки четвъртък тя посещава терапевт. След сесиите Jo записва кратко видео на телефона си, което публикува в Instagram пред своите 20 000 последователи. Хаштагът е #TherapyThursday.

„Искам да покажа на хората, че терапията не е нещо страшно. Получавам адски много съобщения от хора, които ми пишат, че никога не биха отишли на терапия, ако не ме бяха чули да говоря по тази тема, така че определено е нещо полезно за споделяне.“


View this post on Instagram

THERAPY IS COOL: Sliding into my #slowmonday with this little mantra in mind. Therapy has been a life changer and life saver for me. And I truly believe it should be available to all, whether you have a mental health condition or not. Talking to someone who is neutral and informed, is nothing short of magical. Finding the right therapist has been a big part of helping my recovery, so to say I’m nervous about starting again with a new one when we move to Bath is an understatement! I’ve got a plan and I know what I’m looking for, but also I have come to realise I won’t be able to replicate the relationship I currently have. Different is ok. Dare I say it, different could even be better?! This awesome bag was a #gift from @hashtagtherapyiscool and I take it practically everywhere with me. And snap by the talented @markmundi #therapyiscool #mentalhealthawareness #therapyrocks #itsgoodtotalk #slowmonday

A post shared by Jo Love (@lobellaloves_jo) on

Подобно на нея, Ема Конуей разкри пред своите 70 000 последователи, че от известно време посещава терапевт, защото се чувства не на място в света на блогърите. Публиката й в YouTube се е увеличила значително в последните години, но изглежда, че животът на инфлуенсъра не е само веселба и радост.

Всъщност, елитът на социалните мрежи може би има най-много нужда от посещения при психолог. 

Хилда Бурк, психотерапевт и автор на „The Phone Addiction Workbook“, е работила с инфлуенсъри и казва, че постоянният стремеж да живееш по високите стандарти, които представяш в интернет, може да предизвика психически заболявания. „Също така, те усещат, че това може да не трае вечно“, казва Хилда.

Грейс Виктори трябва да се справя със сериозна травма от детството си. Тя има 150 000 последователи в Instagram и 224 000 в YouTube. „Ние често работим с много строги времеви диапазони и върху големи проекти, които ти се изсипват накуп, а ти в крайна сметка си само един човек. За мен терапията е като закуската. Необходима ми е, за да оцелея.“

Д-р Шани Рам Ду, психолог в Priory Harley Street Wellbeing Centre, казва, че потребителите трябва сами да познаят кога социалните мрежи стават нездравословни. „Оставете ги настрана за малко. Решете какво бихте си позволили да допуснете до себе си. Помислете какво ще направите, ако ви обидят, ако срещнете агресия, как ще се защитите.“

Може да звучи глупаво да се занимаваме с „проблемите на инфлуенсърите“, но психическите заболявания не подбират. Инфлуенсърите страдат най-често заради живота си в мрежата. И терапията е изход.