Петте смъртни гряха на майката

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Сигурно всеки от вас има поне една приятелка, която е майка. Поради факта, че аз самата съм бг мама, мога да се похваля с доста широк кръг себеподобни, с които съм в постоянен контакт. А той, вервайте ми, не винаги е приятен. Повечето жени, като родят, губят някои основни човешки умения като това да чуват, да говорят, да се концентират… През годините се избистриха пет смъртни гряха, които всяка майка трябва да избягва, ако иска приятелският ú кръг да оцелее.

1. Говори с човека на телефона, а не с детето, по дяволите!

Знаете за какво говоря, нали? Звъните по работа или за да си уредите среща, приятелката ви вдига и казва: “Да, мога да говоря, радвам се, че звъниш”, след което повече не чува и дума от вас, а вие нямате никакъв шанс да пробиете диалога й с малкото, който се прави нарочно ужасно театрално – все пак има си публика.

Тя: Кога казваш да се видим? Мая, казах ли да станеш от пода. Мръсен е мами, ще настинеш, пиленце сладко, дай да те цункам по дупенцето, цун-цун-цун-цун. Айде мила, цунки, исках да кажа целувки, о, аз пък как се обърках, ти сега звъниш, не затваряш. Здрасти, радвам се да те чуя, оооо, Мая извади си ръката от устата, де! Дай да се видиме най-накрая. Не динозавро, а динозавър, сладичка, във вторник мога само вечер, но ще ти се обадя допълнително.

Ти: Аз исках всъщност да те питам…

Тя: Какво мами? Какво казваш? Агу, агу, агу? Гу-гу, па-паааа.

Ти: Ъъъъъъъ…

Тя: Какво да питаш, ето ти бонбонка!

Ти: Имаш ли телефона на Петя от…

Тя: О, да, мами, точно така. Кукла бебе ам-ам, Мая също ам-ам, браво!

Ти: (повишаваш тон): На Петя телефона имаш ли?!?

Тя: Имам, да, ей сега ще ги изровя, кажи благодаря! Бла-го-да-ря!

Ти (объркана): Бла-го-да-ря!

Тя: Хаха, че си сладка. На Мая говорех, ама и тя каква ми е сладка… Да знаеш днеска какво голямо ако направи, лееееее, нали Майче, покажи колко беше голямо, хахаха, сладурана. Та какво казваш?

Ти (почти разплакана): Телефонът… Петя… От офиса

Тя: А, да, ще го изровя и ще ти го пратя, па-паааа!

Ти: Спешно ми трябва. Сега!!!

Тя: Ама защо крещиш сега, де? Защо, а? Мама толкова неща прави за тебе, а ти крещиш. Няма бисквитка. Докато не се извини Мая, няма да има бисквитка.Не викай, бебчо, че и лелята на телефона слуша.

Ти (възмутена мислиш): Леля?!?!?

Тя: Слуша лелята и си казва, ой какво невъзпитано Майче. Извини се, иначе нито телефон ще й дам, нито бисквитка на тебе…

Ти: Моля ти се бе Майче, извини се, че ми трябва телефона. Дай й пък ти тая бисквитка, да млъкне за секунда, че да ме чуеш: ТЕЛЕФОНЪТ НА ПЕТЯ ОТ ОФИСА МИ ТРЯБВА СПЕШНО!

Тя: Боже, колко си изнервена. Добре ли си? Май се преработваш. Знаеш ли, какво, я се разходи малко навън, виж какво слънчице грее, почини си, отпусни се, пък после нека пак се чуем да ми кажеш по-спокойно какво точно ти трябва. Айде чао, цунки-мунки, па-паааа!

2. Не пробвай чуждото ядене, възрастните могат да си го духат и сами!

Наблюдавали ли сте тази картинка? Мама, татко и дете в парка, мама вади торба със сандвичи и плодове и почва да бели ябълки, реже парченца, маха корички от хлебчето и да бута ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена две: на морето в стола, мама гребе с лъжица от супата пред детето, духа, за да изстине и дава ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена три: Мама и татко БЕЗ дете в ресторанта вечер, таткото си поръчва бира, мама му се кара: “Не пий така бързо, де, газирана е, ще те заболи гърлото!

3. Не говори само за ако, пюрета и възпалени млечни жлези, моля те!

Петък вечер в киносалона. Пълно е с хора, вие най-сетне сте изкарали приятелката си на кино. Филмът започва, всички мълчат и се концентрират във филма, само приятелката ви бърбори нонстоп уж шепнешком, но кънти в цялата зала. Или поне на вас така ви се струва.

“Значи много се притеснявам, акото й е едно такова оранжево. И редичко. Като пюре. Ма не съвсем. Като пюре, което е стояло две седмици в хладилника, сещаш ли се? Твърдо пюре. Дали е от морковите? Да не би да е нещо алергична? Мирише също доста интензивно. Бе направо си смърди! Не знам дали е нормално лайно да мирише. На дете, де. Имам предвид на Мая. Тя е толкова сладка иначе, но тия колики… Важно е да я накарам да пръдне. Понякога чакаме по половин час да изкара газовете. Масажирам й коремчето и й свивам крачката, докато стане. Ма да знаеш как пърди – като стара бабичка. И силно, котката ни се уплаши веднъж, така прогърмя. Чакай, ще ти покажа, ей така звучеше: прррпппппп. Ха, ха, ха.

Ооо, това Дженифър Лопес ли е? Ма тя все едно не е раждала начи, мен да ме видиш гола… Кожата ми се нацепи и коремът ми виси като на кенгуру, виж, виж, е й тая гънка тука. Не виждаш ли, чакай пипни… Оооо, той сега ще я целуне, божке, колко романтично. Къде отиде романтиката при нас, значи, не знам. Само готвя, пера и чистя. Няма цветя, няма целувки с чупка в кръста… Даже и сексът ни не върви вече, не знам дали защото присъства на раждането. Всичко засне, при това от най-добра перспектива. После като гледах, щях да припадна. Чакай да ти разкажа: значи вижда се как матката се е отворила, ма чак сливиците…Ма чакай де, къде отиваш? Ма къде отидоха всички, що си тръгват хората, да не би филмът нещо да свърши”

4. Като стана дума за раждането, не говори за него! Никога!

Знам, че е травмиращо преживяване, но по дяволите всичките 98 часа нечовешки мъки, кървави чаршафи, изстреляна до тавана околоплодна течност, 8 кофи лайна въпреки клизмата, бръснене до кръв, пукащи кокали, звук от цепене на плът (а, да, и оная история с как не те е хванала упойката, та те рязали на живо, също не я разказвай, моля те), доктор, който е пиян и за да си догледа мача се хвърля на корема ти, докато бебето изхвърчи като тапа, крошето, което си вкарала на неприятната акушерка, шиенето с игла, голяма колкото кука за плетене, дърпането после при ходене до тоалетна, слузта от бебето по гърдите ти и описанието на синьо-червената възлеста пъпна връв, ВСИЧКИТЕ ТИЯ РАБОТИ ПРОСТО НИ ГИ СПЕСТИ! Кажи просто, че е било незабравимо преживяване. Клише, но самата истина, поне при мен бе така! Благодаря!

5. Детето ти със сигурност е умно и талантливо. Ама пък чак Айнщайн?

Тя е само на три, а вече ходи на музикално училище, английски и детска йога? Мили боже! Остави детето си да бъде дете, не го дресирай, за да ни показваш нонстоп колко е талантливо и да ни натриваш носа, че нашите не са чак толкова… Не мисля, че на 6 трябва да рецитира Шекспир. Дори и в превод. Голфът е занимание за пенсионери. Тенисът – за мениджъри. Конкурсите за красота – за старлетки над 16, които нямат никакъв друг шанс да излязат от гетото. А да, не е нужно да я обличаш като себе си, но в мини вариант. Тя все пак не е куче. Но дори и да продължиш да го правиш, моля те поне за едно: спести си репликата: “А пък моето дете…”, която идва винаги, когато става дума за моето дете!

Това е, скъпа приятелко, ако се придържаш към горните пет съвета, със сигурност ще си запазиш приятелствата и за времената, когато Майчето вече няма да прави рекордни акита.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Sundance 2018: Филмите, които трябва да гледате

| от chr.bg |

Време е Холивуд да извади анораците от нафталина и да се запъти към Парк Сити, Юта, където го чака свеж букет от премиери.

Филмовия фестивал Сънданс започва на 18 и приключва на 28 януари. 

Сънданс сам по себе си е известен ски курторт, разположен в близост до Проувоу, Юта в САЩ. През 1968 година е закупен от актьора Робърт Редфорд. Тъй като съпругата на актьора е от Юта, пет години по-рано те си построяват къща в щата. Курортът е наименуван на ролята на Робърт Редфорд от 1969 година във филма Буч Касиди и Сънданс Кид.

В галерията ни днес подредихме 10 филма, които трябва да видим!

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“