Петте смъртни гряха на майката

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Сигурно всеки от вас има поне една приятелка, която е майка. Поради факта, че аз самата съм бг мама, мога да се похваля с доста широк кръг себеподобни, с които съм в постоянен контакт. А той, вервайте ми, не винаги е приятен. Повечето жени, като родят, губят някои основни човешки умения като това да чуват, да говорят, да се концентират… През годините се избистриха пет смъртни гряха, които всяка майка трябва да избягва, ако иска приятелският ú кръг да оцелее.

1. Говори с човека на телефона, а не с детето, по дяволите!

Знаете за какво говоря, нали? Звъните по работа или за да си уредите среща, приятелката ви вдига и казва: “Да, мога да говоря, радвам се, че звъниш”, след което повече не чува и дума от вас, а вие нямате никакъв шанс да пробиете диалога й с малкото, който се прави нарочно ужасно театрално – все пак има си публика.

Тя: Кога казваш да се видим? Мая, казах ли да станеш от пода. Мръсен е мами, ще настинеш, пиленце сладко, дай да те цункам по дупенцето, цун-цун-цун-цун. Айде мила, цунки, исках да кажа целувки, о, аз пък как се обърках, ти сега звъниш, не затваряш. Здрасти, радвам се да те чуя, оооо, Мая извади си ръката от устата, де! Дай да се видиме най-накрая. Не динозавро, а динозавър, сладичка, във вторник мога само вечер, но ще ти се обадя допълнително.

Ти: Аз исках всъщност да те питам…

Тя: Какво мами? Какво казваш? Агу, агу, агу? Гу-гу, па-паааа.

Ти: Ъъъъъъъ…

Тя: Какво да питаш, ето ти бонбонка!

Ти: Имаш ли телефона на Петя от…

Тя: О, да, мами, точно така. Кукла бебе ам-ам, Мая също ам-ам, браво!

Ти: (повишаваш тон): На Петя телефона имаш ли?!?

Тя: Имам, да, ей сега ще ги изровя, кажи благодаря! Бла-го-да-ря!

Ти (объркана): Бла-го-да-ря!

Тя: Хаха, че си сладка. На Мая говорех, ама и тя каква ми е сладка… Да знаеш днеска какво голямо ако направи, лееееее, нали Майче, покажи колко беше голямо, хахаха, сладурана. Та какво казваш?

Ти (почти разплакана): Телефонът… Петя… От офиса

Тя: А, да, ще го изровя и ще ти го пратя, па-паааа!

Ти: Спешно ми трябва. Сега!!!

Тя: Ама защо крещиш сега, де? Защо, а? Мама толкова неща прави за тебе, а ти крещиш. Няма бисквитка. Докато не се извини Мая, няма да има бисквитка.Не викай, бебчо, че и лелята на телефона слуша.

Ти (възмутена мислиш): Леля?!?!?

Тя: Слуша лелята и си казва, ой какво невъзпитано Майче. Извини се, иначе нито телефон ще й дам, нито бисквитка на тебе…

Ти: Моля ти се бе Майче, извини се, че ми трябва телефона. Дай й пък ти тая бисквитка, да млъкне за секунда, че да ме чуеш: ТЕЛЕФОНЪТ НА ПЕТЯ ОТ ОФИСА МИ ТРЯБВА СПЕШНО!

Тя: Боже, колко си изнервена. Добре ли си? Май се преработваш. Знаеш ли, какво, я се разходи малко навън, виж какво слънчице грее, почини си, отпусни се, пък после нека пак се чуем да ми кажеш по-спокойно какво точно ти трябва. Айде чао, цунки-мунки, па-паааа!

2. Не пробвай чуждото ядене, възрастните могат да си го духат и сами!

Наблюдавали ли сте тази картинка? Мама, татко и дете в парка, мама вади торба със сандвичи и плодове и почва да бели ябълки, реже парченца, маха корички от хлебчето и да бута ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена две: на морето в стола, мама гребе с лъжица от супата пред детето, духа, за да изстине и дава ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена три: Мама и татко БЕЗ дете в ресторанта вечер, таткото си поръчва бира, мама му се кара: “Не пий така бързо, де, газирана е, ще те заболи гърлото!

3. Не говори само за ако, пюрета и възпалени млечни жлези, моля те!

Петък вечер в киносалона. Пълно е с хора, вие най-сетне сте изкарали приятелката си на кино. Филмът започва, всички мълчат и се концентрират във филма, само приятелката ви бърбори нонстоп уж шепнешком, но кънти в цялата зала. Или поне на вас така ви се струва.

“Значи много се притеснявам, акото й е едно такова оранжево. И редичко. Като пюре. Ма не съвсем. Като пюре, което е стояло две седмици в хладилника, сещаш ли се? Твърдо пюре. Дали е от морковите? Да не би да е нещо алергична? Мирише също доста интензивно. Бе направо си смърди! Не знам дали е нормално лайно да мирише. На дете, де. Имам предвид на Мая. Тя е толкова сладка иначе, но тия колики… Важно е да я накарам да пръдне. Понякога чакаме по половин час да изкара газовете. Масажирам й коремчето и й свивам крачката, докато стане. Ма да знаеш как пърди – като стара бабичка. И силно, котката ни се уплаши веднъж, така прогърмя. Чакай, ще ти покажа, ей така звучеше: прррпппппп. Ха, ха, ха.

Ооо, това Дженифър Лопес ли е? Ма тя все едно не е раждала начи, мен да ме видиш гола… Кожата ми се нацепи и коремът ми виси като на кенгуру, виж, виж, е й тая гънка тука. Не виждаш ли, чакай пипни… Оооо, той сега ще я целуне, божке, колко романтично. Къде отиде романтиката при нас, значи, не знам. Само готвя, пера и чистя. Няма цветя, няма целувки с чупка в кръста… Даже и сексът ни не върви вече, не знам дали защото присъства на раждането. Всичко засне, при това от най-добра перспектива. После като гледах, щях да припадна. Чакай да ти разкажа: значи вижда се как матката се е отворила, ма чак сливиците…Ма чакай де, къде отиваш? Ма къде отидоха всички, що си тръгват хората, да не би филмът нещо да свърши”

4. Като стана дума за раждането, не говори за него! Никога!

Знам, че е травмиращо преживяване, но по дяволите всичките 98 часа нечовешки мъки, кървави чаршафи, изстреляна до тавана околоплодна течност, 8 кофи лайна въпреки клизмата, бръснене до кръв, пукащи кокали, звук от цепене на плът (а, да, и оная история с как не те е хванала упойката, та те рязали на живо, също не я разказвай, моля те), доктор, който е пиян и за да си догледа мача се хвърля на корема ти, докато бебето изхвърчи като тапа, крошето, което си вкарала на неприятната акушерка, шиенето с игла, голяма колкото кука за плетене, дърпането после при ходене до тоалетна, слузта от бебето по гърдите ти и описанието на синьо-червената възлеста пъпна връв, ВСИЧКИТЕ ТИЯ РАБОТИ ПРОСТО НИ ГИ СПЕСТИ! Кажи просто, че е било незабравимо преживяване. Клише, но самата истина, поне при мен бе така! Благодаря!

5. Детето ти със сигурност е умно и талантливо. Ама пък чак Айнщайн?

Тя е само на три, а вече ходи на музикално училище, английски и детска йога? Мили боже! Остави детето си да бъде дете, не го дресирай, за да ни показваш нонстоп колко е талантливо и да ни натриваш носа, че нашите не са чак толкова… Не мисля, че на 6 трябва да рецитира Шекспир. Дори и в превод. Голфът е занимание за пенсионери. Тенисът – за мениджъри. Конкурсите за красота – за старлетки над 16, които нямат никакъв друг шанс да излязат от гетото. А да, не е нужно да я обличаш като себе си, но в мини вариант. Тя все пак не е куче. Но дори и да продължиш да го правиш, моля те поне за едно: спести си репликата: “А пък моето дете…”, която идва винаги, когато става дума за моето дете!

Това е, скъпа приятелко, ако се придържаш към горните пет съвета, със сигурност ще си запазиш приятелствата и за времената, когато Майчето вече няма да прави рекордни акита.

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

9 професионални съвета за добра снимка

| от chr.bg |

Леятото е чудесен повод да обърнем внимание на една категория визуално изразяване, доста различна в своите техники и ефект от самостоятелния кадър. Ще я срещнете под имената „разказ в картинки“, „фото есе“, „история в снимки“ и други вариации, а в конкурса за мобилна фотография Huawei Next Image awards – като категория Story Board”, в която аранжирате 9 снимки в 3×3 квадратна решетка.

Какво е важно да имаме предвид, когато заснемаме своята визуална история? Първо, тя е преди всичко и на първо място история, и ако една снимка е запечатан момент, то във фото есето имаме развитие на момента във времето и пространството. На практика има два основни подхода при заснемането й – тръгвате да снимате като вече сте я композирали в главата си, или в последствие се връщате към голям набор от снимки, които сте правили по някакъв повод, и избирате няколко от тях – оптималното е между 6 и 12, с които да разкажете история. Визуалните истории следват основните правила за всеки разказ – въдеждане, обстановка, завръзка, развръзка, главни герои и т. н., поради което при втория подход може да се окаже, че любимата ви снимка като самостоятелен кадър просто не стои на място в историята. Използвайте я самостоятелно като такава, а с другите разкажете история.

Ето и няколко практически съвета от Вера Гоцева- lomovera, споделени на последния от серията уъркшопи за мобилна фотография.

Photo_by_Lomovera_3

  1. Изберете или заснемете въвеждащ кадър: такъв, който вкарва зрителя в историята. Тoй задава контекст и обикновено указва мястото на развитие на историята. Пътна табела, разпознаваем интериор с надписи са добри примери, ако търсите конкретика, морски пейзаж също става, ако искате да кажете просто, че историята ви се развива на морето и т. н.
  2. Покажете детайл – снимките с детайли създават наситеност и плътност на историята.
  3. Включете пострети – хората са най-важното нещо за добрата история и е добре да имате поне един портрет. Отново припомняме, че портретът не е задължително да е буквално лице, по-скоро търсете одушевено присъствие – силует, ръка, животно и други според идеята на историята ви.
  4. Предайте настроение – настроението е привлекателно и заразително във фото есетата.
  5. Внимавайте за цветовата тоналност – добре е историята да бъде в една хомогенна тоналност.
  6. Предайте конфликт – добрата история разчита на конфликт. Това е аналогът на завръзката в традиционните разкази. Във фотографията тази роля играят контрастите – емоционални или чисто геометрични и цветови.
  7. Моментът e важен и в серията и от снимки – опитайте да уловите кадър, който е извън линеарната част на историята и я показва под друг ъгъл.
  8. Покажете общата картина чрез поне един кадър, който дава общ поглед върху историята.
  9. Завършващ кадър: ако правите затворена история, сложете кадър, който едновременно да препраща към началото, но и да ви извежда от историята. Това е развръзката и тя е много важна.

Photo_by_Lomovera_2

 
 

Анджелина Джоли постъпи в болница

| от chr.bg |

Известната холивудска актриса Анджелина Джоли е била приета в болница с хранително разстройство на психична основа, съобщава изданието „Холивуд лайф“.

В болничното заведение Джоли ще изкара около две седмици. Междувременно тя преустановява работата си във филма в който се снима – „Господарка на злото 2″.

Актрисата отново си е внушила, че страда от излишно тегло. В резултат на това тя е станала 44 килограма при ръст от 170 сантиметра. Което било най-тревожно, Джоли продължавала да слабее.

Актрисата е била приета в същата клиника, която й била помогнала да победи анорексията преди няколко години.